АЕЦ Белене в страната на чудесата
Алиса взе участие в следната лотария: пред нея има урна, за която се твърди, че е с 2/3 червени и 1/3 - черни топки. Ако извади алена, може да завоюва до 8%; в случай че извади черна - губи. Има обаче две уловки. Независимо от резултата, изборът е окончателен. Не може да ревизира дали облагата, която носят алените топки е действителна. Така наподобява решението за построяването на АЕЦ Белене, гледано през страниците на окончателната версия на отчета на Българска академия на науките, който излезе тази седмица. Дава ни една урна от сюжети и засекретени (?!) калкулации. И ни се споделя, че при избрани условия АЕЦ Белене е „ финансово жизнерадостен “ план. Но за това би трябвало да се осъществен всички направени от тях допускания и прогнози, с цел да станат част от топките в урната червени.
Трябва ли да приемем отчета на Българска академия на науките? За да решим, дано разгледаме сериозните за реализирането на Белене техни допускания. Те са: първо, съществува търсене в района и в България, което да оправдае построяването на нова мощ от 1500-2000 MW, и второ, планът е печеливш при плануваните борсови цени на електрическата енергия. Без тях, цялото упражнение по правене на сюжети губи своя смисъл.
За разлика от Българска академия на науките, оценката на ENTSO-E за търсенето в района е следната. В Гърция вносът на електрическа енергия ще резервира размера си, допустимо е и да нарасте след 2025.В Турция дълготрайната вероятност за импорт на електрическа енергия не е реалистична заради тактиката за създаване на нови мощностии това се удостоверява се от 46%-ния спад в лятото на 2016 и от вноса по-късно. Хърватска ще остане чист вносител в интервала на прогнозата.Македония до 2025 ще спре да бъде вносител, като ще усили личното си произвеждане. В Албания: не може да се чака огромен импорт на електрическа енергия заради адекватността на генериращите мощности и вероятността за увеличение на каузи на ВЕИ и мощности, употребяващи природен газ. Румъния ще бъде възходящ чист експортьор.При бъдещи технологии, проекциите на Европейска комисия, заложени в Референтния сюжет от 2016 са за повишаване на конфигурираните мощности сред 10 и 25% за всички страни членки на Европейски Съюз в района, като се изключи Румъния. На базата на тази публична прогноза следва да се приказва не за дефицит, а за остатък на мощности в размер на 7150-10000 MW за Топлоелектрическа централа или 4150-5900 MW АЕЦ при сегашните технологии.Така пазарното търсене в района се резервира с висока степен на меродавност само в Гърция. За интервала 2010-2016 то е в междинен годишен размер от 2836 GWh. Това значи, че сигурния чист експорт на България към 2025 остава в размер от 30% от междинния за 2010-2016. За това е задоволителна мощ от към 670 MW Топлоелектрическа централа или 390 MW АЕЦ.Това не е задоволително за бъдещата АЕЦ Белене и би трябвало да търси пазарна реализация на вътрешния пазар.
Трябва да се направи едно конкретизиране. При посочения сигурен остатък от мощности, на свободния районен пазар експорт ще осъществят тези мощности, които имат по-ниска себестойност. Това прави цялото упражнение по прогнозиране на районното търсене маловажно, в случай че не се потвърди, че себестойността на електрическата сила от АЕЦ Белене е конкурентоспособна. Според учените от Българска академия на науките, изгладената цена на електрическата енергия от АЕЦ Белене ще бъде сред 73 и 90 евро/MWh. Това е два пъти повече от сегашната борсова цена в страната и района и два пъти повече от оценката на Световната банка за междинната себестойност на индустриалния микс, която е за 36.9 евро/MWh.
Единственият късмет АЕЦ Белене да откри някаква (не несъмнено пълна) пазарна реализация е, в случай че се случи чудото борсовите цени да се удвоят до 2030. При опазване на същите мрежови разноски за интервал от 12 години, което е наивно оптимистично, за битовите консуматори покачването ще бъде приблизително с 3.5%- 4.0% годишно. Това те няма одобряват.
Може да им бъде наложено, в случай че в електроенергийния бранш няма друга индустриална опция: да вземем за пример, при затваряне на Топлоелектрическа централа на в „ Марица-Изток ” и увеличено ползване. Според Българска академия на науките по този начин дефицитът на мощности след 2035 г ще бъде от 420 до 1670 MW. Тази оценка не взема поради формалната прогноза на систематичния оператор за адекватността на мощностите. До 2026 ЕСО предвижда въвеждането на нови индустриални мощности от 1506 MW, само че те са от ВЕИ, Топлоелектрическа централа и нарастване на потенциала на АЕЦ „ Козлодуй “, а не от АЕЦ „ Белене “. ЕСО не планува извеждане на други значими мощности от системата и по този начин предвижда към 2026 брутна разполагаемост за произвеждане на 50 240 093 MWh електрическа енергия, която обезпечават брутно ползване от 40 410 000 MWh. Това значи остатъчна разполагаема мощ за произвеждане на 9 830 093 MWh, което подхожда на непотребни мощности в размер от към 20% или сред 1873 и 1983 MW. Заключението е, че не са постанова заради дефицит на мощности да се подвигат цените за потребителите. Напротив, формалните прогнози демонстрират остатък на конфигурирани мощности в България от съвсем 2000 MW, най-малко за идващите 10 години, както и намаляващо външно търсене. Ако сюжетът на Европейска комисия е меродавен, към 2040 в района, може да има остатък от мощности, еднакъв на конфигурираните сега в България.
Освен несъобразяването с посочената нагоре публична прогноза, в отчета на Българска академия на науките въобще не се проучва себестойността на различните благоприятни условия, като генерацията на електрическа енергия и топлоенергия от природен газ. Според оценките капиталовата банка Lazard, която е подвластна от клиенти - вложители и има забележителен интерес да прави точни оценки, производството от природен газ с смесен цикъл с напреднали технологии има най-ниска себестойност на електрическата енергия - 56.40 $/MWh, стандартният смесен цикъл - 57.30$/MWh, Топлоелектрическа централа с напреднали технологии - 90.60$/MWh, стандартен Топлоелектрическа централа - 109.40$/MWh. Изравнената себестойност на производството от АЕЦ по напреднали технологии е 99.00$/MWh и е неконкурентна на генерацията на електрическа енергия от природен газ.
В България и в района няма пазар и задоволително високи цени. Със себестойност на електрическата енергия, която надвишава два пъти сегашните борсови цени и себестойността на различните производства, АЕЦ „ Белене “е изцяло неконкурентоспособна.
За да повярваме на заключенията на Българска академия на науките в отчета на АЕЦ Белене, би трябвало да приемем и други невероятни или напряко неправилни допускания:
1) Че себестойността на електрическата енергия сега е 111 лева./MWh, - което е с над 50% повече от изчисленията на Световната банка; че индустриалната цена на централите в „ Марица-Изток ” е 120-150 лева./MWh, което опонира на решенията на КЕВР, където избраната цена за електрическата енергия на Топлоелектрическа централа Марица изток 2 “ е 75.08 лева./MWh.
2) В оптималния сюжет на Българска академия на науките, след спад, популацията нараства с 300 000 души до 2040, т.е. става 6.96 млн. души. Тази прогноза опонира на всички публични прогнози на Европейска комисия, Организация на обединените нации, МВФ, Световната банка и на Национален статистически институт.
3) Прогнозираното от средногодишно повишаване на Брутният вътрешен продукт с 3.5% -6% годишно надвишават доста всички публични: референтния сюжет на ГДЕ на Европейска комисия предвижда ритъм на напредък на българския Брутният вътрешен продукт от 1.8% за интервала 2020-2030 и 1.7% за 2030-2040; прогнозата на ГДИФ на Европейска комисия е за растеж - от 2.7% към 2020, закъснение до 1.6% към 2025 и 1.3% към 2030; прогнозата на МВФ, която е най-оптимистична, планува растеж - от порядъка на 3.18%-4.3% до 2030.
За да сътвори причини за реализацията на АЕЦ Белене, отчетът на Българска академия на науките построява един различен свят на чудесата. Единствено в него има: недостиг на мощности в страната и в района, макар формалните прогнози, които сочат обратното; участва опция за пазарна реализация за централа с индустриална цена два пъти над борсовата; и увеличение на броя на популацията поради повишаване на Брутният вътрешен продукт, което опонира на трендовете в развитите страни. Но комфортно няма двойно по-ефективно различно произвеждане на електрическа енергия от природен газ.
Но защото нито данните, нито финансовите модели са дадени в своята целокупност, ние не можем да проверим достоверността на всичко,което Българска академия на науките твърди. Трябва, също като Алиса, да повярваме по едно и също време в чудесата и в шанса си. В такава игра не би трябвало да се взе участие въобще!
Разумното решение на държавното управление е просто да не си играе на Алиса с парите на българския поданик, тъй като ще стовари сигурните загуби върху него.
Трябва ли да приемем отчета на Българска академия на науките? За да решим, дано разгледаме сериозните за реализирането на Белене техни допускания. Те са: първо, съществува търсене в района и в България, което да оправдае построяването на нова мощ от 1500-2000 MW, и второ, планът е печеливш при плануваните борсови цени на електрическата енергия. Без тях, цялото упражнение по правене на сюжети губи своя смисъл.
За разлика от Българска академия на науките, оценката на ENTSO-E за търсенето в района е следната. В Гърция вносът на електрическа енергия ще резервира размера си, допустимо е и да нарасте след 2025.В Турция дълготрайната вероятност за импорт на електрическа енергия не е реалистична заради тактиката за създаване на нови мощностии това се удостоверява се от 46%-ния спад в лятото на 2016 и от вноса по-късно. Хърватска ще остане чист вносител в интервала на прогнозата.Македония до 2025 ще спре да бъде вносител, като ще усили личното си произвеждане. В Албания: не може да се чака огромен импорт на електрическа енергия заради адекватността на генериращите мощности и вероятността за увеличение на каузи на ВЕИ и мощности, употребяващи природен газ. Румъния ще бъде възходящ чист експортьор.При бъдещи технологии, проекциите на Европейска комисия, заложени в Референтния сюжет от 2016 са за повишаване на конфигурираните мощности сред 10 и 25% за всички страни членки на Европейски Съюз в района, като се изключи Румъния. На базата на тази публична прогноза следва да се приказва не за дефицит, а за остатък на мощности в размер на 7150-10000 MW за Топлоелектрическа централа или 4150-5900 MW АЕЦ при сегашните технологии.Така пазарното търсене в района се резервира с висока степен на меродавност само в Гърция. За интервала 2010-2016 то е в междинен годишен размер от 2836 GWh. Това значи, че сигурния чист експорт на България към 2025 остава в размер от 30% от междинния за 2010-2016. За това е задоволителна мощ от към 670 MW Топлоелектрическа централа или 390 MW АЕЦ.Това не е задоволително за бъдещата АЕЦ Белене и би трябвало да търси пазарна реализация на вътрешния пазар.
Трябва да се направи едно конкретизиране. При посочения сигурен остатък от мощности, на свободния районен пазар експорт ще осъществят тези мощности, които имат по-ниска себестойност. Това прави цялото упражнение по прогнозиране на районното търсене маловажно, в случай че не се потвърди, че себестойността на електрическата сила от АЕЦ Белене е конкурентоспособна. Според учените от Българска академия на науките, изгладената цена на електрическата енергия от АЕЦ Белене ще бъде сред 73 и 90 евро/MWh. Това е два пъти повече от сегашната борсова цена в страната и района и два пъти повече от оценката на Световната банка за междинната себестойност на индустриалния микс, която е за 36.9 евро/MWh.
Единственият късмет АЕЦ Белене да откри някаква (не несъмнено пълна) пазарна реализация е, в случай че се случи чудото борсовите цени да се удвоят до 2030. При опазване на същите мрежови разноски за интервал от 12 години, което е наивно оптимистично, за битовите консуматори покачването ще бъде приблизително с 3.5%- 4.0% годишно. Това те няма одобряват.
Може да им бъде наложено, в случай че в електроенергийния бранш няма друга индустриална опция: да вземем за пример, при затваряне на Топлоелектрическа централа на в „ Марица-Изток ” и увеличено ползване. Според Българска академия на науките по този начин дефицитът на мощности след 2035 г ще бъде от 420 до 1670 MW. Тази оценка не взема поради формалната прогноза на систематичния оператор за адекватността на мощностите. До 2026 ЕСО предвижда въвеждането на нови индустриални мощности от 1506 MW, само че те са от ВЕИ, Топлоелектрическа централа и нарастване на потенциала на АЕЦ „ Козлодуй “, а не от АЕЦ „ Белене “. ЕСО не планува извеждане на други значими мощности от системата и по този начин предвижда към 2026 брутна разполагаемост за произвеждане на 50 240 093 MWh електрическа енергия, която обезпечават брутно ползване от 40 410 000 MWh. Това значи остатъчна разполагаема мощ за произвеждане на 9 830 093 MWh, което подхожда на непотребни мощности в размер от към 20% или сред 1873 и 1983 MW. Заключението е, че не са постанова заради дефицит на мощности да се подвигат цените за потребителите. Напротив, формалните прогнози демонстрират остатък на конфигурирани мощности в България от съвсем 2000 MW, най-малко за идващите 10 години, както и намаляващо външно търсене. Ако сюжетът на Европейска комисия е меродавен, към 2040 в района, може да има остатък от мощности, еднакъв на конфигурираните сега в България.
Освен несъобразяването с посочената нагоре публична прогноза, в отчета на Българска академия на науките въобще не се проучва себестойността на различните благоприятни условия, като генерацията на електрическа енергия и топлоенергия от природен газ. Според оценките капиталовата банка Lazard, която е подвластна от клиенти - вложители и има забележителен интерес да прави точни оценки, производството от природен газ с смесен цикъл с напреднали технологии има най-ниска себестойност на електрическата енергия - 56.40 $/MWh, стандартният смесен цикъл - 57.30$/MWh, Топлоелектрическа централа с напреднали технологии - 90.60$/MWh, стандартен Топлоелектрическа централа - 109.40$/MWh. Изравнената себестойност на производството от АЕЦ по напреднали технологии е 99.00$/MWh и е неконкурентна на генерацията на електрическа енергия от природен газ.
В България и в района няма пазар и задоволително високи цени. Със себестойност на електрическата енергия, която надвишава два пъти сегашните борсови цени и себестойността на различните производства, АЕЦ „ Белене “е изцяло неконкурентоспособна.
За да повярваме на заключенията на Българска академия на науките в отчета на АЕЦ Белене, би трябвало да приемем и други невероятни или напряко неправилни допускания:
1) Че себестойността на електрическата енергия сега е 111 лева./MWh, - което е с над 50% повече от изчисленията на Световната банка; че индустриалната цена на централите в „ Марица-Изток ” е 120-150 лева./MWh, което опонира на решенията на КЕВР, където избраната цена за електрическата енергия на Топлоелектрическа централа Марица изток 2 “ е 75.08 лева./MWh.
2) В оптималния сюжет на Българска академия на науките, след спад, популацията нараства с 300 000 души до 2040, т.е. става 6.96 млн. души. Тази прогноза опонира на всички публични прогнози на Европейска комисия, Организация на обединените нации, МВФ, Световната банка и на Национален статистически институт.
3) Прогнозираното от средногодишно повишаване на Брутният вътрешен продукт с 3.5% -6% годишно надвишават доста всички публични: референтния сюжет на ГДЕ на Европейска комисия предвижда ритъм на напредък на българския Брутният вътрешен продукт от 1.8% за интервала 2020-2030 и 1.7% за 2030-2040; прогнозата на ГДИФ на Европейска комисия е за растеж - от 2.7% към 2020, закъснение до 1.6% към 2025 и 1.3% към 2030; прогнозата на МВФ, която е най-оптимистична, планува растеж - от порядъка на 3.18%-4.3% до 2030.
За да сътвори причини за реализацията на АЕЦ Белене, отчетът на Българска академия на науките построява един различен свят на чудесата. Единствено в него има: недостиг на мощности в страната и в района, макар формалните прогнози, които сочат обратното; участва опция за пазарна реализация за централа с индустриална цена два пъти над борсовата; и увеличение на броя на популацията поради повишаване на Брутният вътрешен продукт, което опонира на трендовете в развитите страни. Но комфортно няма двойно по-ефективно различно произвеждане на електрическа енергия от природен газ.
Но защото нито данните, нито финансовите модели са дадени в своята целокупност, ние не можем да проверим достоверността на всичко,което Българска академия на науките твърди. Трябва, също като Алиса, да повярваме по едно и също време в чудесата и в шанса си. В такава игра не би трябвало да се взе участие въобще!
Разумното решение на държавното управление е просто да не си играе на Алиса с парите на българския поданик, тъй като ще стовари сигурните загуби върху него.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ