Милена Милотинова: България постави нова тема пред ЕС – интеграцията на Западните Балкани
ългария реализира доста триумфи по време на европредседателство си, което към момента не е завършило. Най-големият триумф е, че успяхме да вкараме в европейския дневен ред нова тематика, а точно евроинтеграцията на Западните Балкани, с което страната ни съумя да си върне лидерската роля на Балканите.
Това сподели в изявление за БГНЕС водещата на предаването „ Брюксел 1 “ по национална телевизия „ Bulgaria ON AIR “ Милена Милотинова.
„ Това, че България сложи като централна тематика евроинтеграцията на Западните Балкани по време на своето председателство на Съвета на Европейски Съюз е неоспорим триумф. Темата е доста значима за целия район, а и за Европа. Защото сега, в който в Западните Балкани имаше някакъв песимизъм във връзка с това дали и по кое време Европа би могла да одобри страните от Западните Балкани, извеждането на тази тематика като приоритет на председателството ни зададе нова посока в дневния ред на Европа и оттук насетне най-вероятно и Австрийското председателство ще би трябвало да продължи тази тематика. Важното е, че на 6-те страни от Западните Балкани беше дадена европейска вероятност “, разяснява Милотинова.
Тя добави, че не са били сложени съответни периоди, тъй като ситуацията в другите страни е друго и надали всичките страни от Западните Балкани ще бъдат признати едновременно.
„ Гърция и Македония имат проблем с името и Република Македония ще получи дата за започване на договаряния с Евросъюза, когато се позволи този спор. Ако двете страни се схванат за името, това ще форсира евроинтеграционния развой на Р Македония и да се надяваме това да стане по време на европредседателството на България. Преговорите са двустранни, без значение, че са с посредничеството на специфичния делегат на Организация на обединените нации Матю Нимиц “, акцентира телевизионната водеща.
Тя посочи, че едно от най-важните условия за започване на договаряния по присъединение към Евросъюза е кандидатстващата страна да няма разногласия с други страни. В случая разногласието за името е основен за двете ни съседки, още повече, че Гърция постанова несъгласие освен за Европейски Съюз, само че и за НАТО. Милотинова напомни, че през 2008 година се очаквало на срещата на високо ниво в Букурещ Македония да получи покана да се причисли към НАТО, само че това не се е случило, тъй като Гърция не била съгласна.
„ Давам неслучайно този образец с Македония и Гърция, защото проблемите сред Косово и Сърбия са напълно разнообразни (Сърбия не признава Косово). Там приказваме за напълно разнообразни периоди. При държавното управление на Заев наподобява, че Р Македония има по-близка европерспектива, това надали важи за Сърбия, която към този момент е почнала договаряния, само че изостава “, акцентира Милотинова.
Според нея връщането на тематиката за Западните Балкани в дневния ред на Европа е значимо, защото при започване на своя мандат ръководителят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер съобщи, че в границите на неговия мандат няма да има ново разширение на съюза.
„ Това е най-големият триумф, тъй като всички останали тематики сме ги приели от предходното председателство, само че това е нова тематика, която България съумя да прокара. България е дребна страна и, с цел да чуят гласа й в Брюксел значи много сме се постарали “, акцентира тя. Според нея страната ни е постигнала огромен триумф и във връзка с двойния стандарт при храните.
„ Успехът на българското председателство е, че при диалозите се стигна до концепцията да се създаде ново европейско законодателство, което да отстрани двойния стандарт при храните. До този миг се обсъждаше само да има общи стандарти и да няма разминаване в съставките на храните, само че никой не поставяше тематиката за общо законодателство, което да задължи всички страните-членки. Сега, като се изключи че на срещата на 30.04, която се организира в София на високо равнище по казуса, се сподели, че ще има общо европейско законодателство, се сложиха и периоди. До април 2019 година може да чакаме това общо законодателство за Европейски Съюз да е готово, след което държавите-членки ще имат 2 години период да го вкарат в своите национални законодателства “, съобщи телевизионната водеща.
Като друга стъпка в посока сигурност на Балканите, тя означи и концепцията за основаването на Балкански център за сигурността. Милотинова сподели, че тази вест е излязла след визитата и срещата на премиера Бойко Борисов с премиера на Албания Еди Рама. Този център ще следи дали и какъв брой от задграничните бойци, които са били в Ислямска страна се връщат на Балканите или употребяват Балканите като директна територия за прекосяване в страните от Западните Балкани. Според нея колкото по-ясна е вероятността за еврочленството на страните толкоз по-голяма непоклатимост може да чакаме от тях. /БГНЕС
Това сподели в изявление за БГНЕС водещата на предаването „ Брюксел 1 “ по национална телевизия „ Bulgaria ON AIR “ Милена Милотинова.
„ Това, че България сложи като централна тематика евроинтеграцията на Западните Балкани по време на своето председателство на Съвета на Европейски Съюз е неоспорим триумф. Темата е доста значима за целия район, а и за Европа. Защото сега, в който в Западните Балкани имаше някакъв песимизъм във връзка с това дали и по кое време Европа би могла да одобри страните от Западните Балкани, извеждането на тази тематика като приоритет на председателството ни зададе нова посока в дневния ред на Европа и оттук насетне най-вероятно и Австрийското председателство ще би трябвало да продължи тази тематика. Важното е, че на 6-те страни от Западните Балкани беше дадена европейска вероятност “, разяснява Милотинова.
Тя добави, че не са били сложени съответни периоди, тъй като ситуацията в другите страни е друго и надали всичките страни от Западните Балкани ще бъдат признати едновременно.
„ Гърция и Македония имат проблем с името и Република Македония ще получи дата за започване на договаряния с Евросъюза, когато се позволи този спор. Ако двете страни се схванат за името, това ще форсира евроинтеграционния развой на Р Македония и да се надяваме това да стане по време на европредседателството на България. Преговорите са двустранни, без значение, че са с посредничеството на специфичния делегат на Организация на обединените нации Матю Нимиц “, акцентира телевизионната водеща.
Тя посочи, че едно от най-важните условия за започване на договаряния по присъединение към Евросъюза е кандидатстващата страна да няма разногласия с други страни. В случая разногласието за името е основен за двете ни съседки, още повече, че Гърция постанова несъгласие освен за Европейски Съюз, само че и за НАТО. Милотинова напомни, че през 2008 година се очаквало на срещата на високо ниво в Букурещ Македония да получи покана да се причисли към НАТО, само че това не се е случило, тъй като Гърция не била съгласна.
„ Давам неслучайно този образец с Македония и Гърция, защото проблемите сред Косово и Сърбия са напълно разнообразни (Сърбия не признава Косово). Там приказваме за напълно разнообразни периоди. При държавното управление на Заев наподобява, че Р Македония има по-близка европерспектива, това надали важи за Сърбия, която към този момент е почнала договаряния, само че изостава “, акцентира Милотинова.
Според нея връщането на тематиката за Западните Балкани в дневния ред на Европа е значимо, защото при започване на своя мандат ръководителят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер съобщи, че в границите на неговия мандат няма да има ново разширение на съюза.
„ Това е най-големият триумф, тъй като всички останали тематики сме ги приели от предходното председателство, само че това е нова тематика, която България съумя да прокара. България е дребна страна и, с цел да чуят гласа й в Брюксел значи много сме се постарали “, акцентира тя. Според нея страната ни е постигнала огромен триумф и във връзка с двойния стандарт при храните.
„ Успехът на българското председателство е, че при диалозите се стигна до концепцията да се създаде ново европейско законодателство, което да отстрани двойния стандарт при храните. До този миг се обсъждаше само да има общи стандарти и да няма разминаване в съставките на храните, само че никой не поставяше тематиката за общо законодателство, което да задължи всички страните-членки. Сега, като се изключи че на срещата на 30.04, която се организира в София на високо равнище по казуса, се сподели, че ще има общо европейско законодателство, се сложиха и периоди. До април 2019 година може да чакаме това общо законодателство за Европейски Съюз да е готово, след което държавите-членки ще имат 2 години период да го вкарат в своите национални законодателства “, съобщи телевизионната водеща.
Като друга стъпка в посока сигурност на Балканите, тя означи и концепцията за основаването на Балкански център за сигурността. Милотинова сподели, че тази вест е излязла след визитата и срещата на премиера Бойко Борисов с премиера на Албания Еди Рама. Този център ще следи дали и какъв брой от задграничните бойци, които са били в Ислямска страна се връщат на Балканите или употребяват Балканите като директна територия за прекосяване в страните от Западните Балкани. Според нея колкото по-ясна е вероятността за еврочленството на страните толкоз по-голяма непоклатимост може да чакаме от тях. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ