Александър Чудаков – известният писател и литературен критик е роден

Александър Чудаков – известният публицист и книжовен критик е роден през 1938. Той се счита за един от най-големите откриватели в страната на творчеството Антон Павлович Чехов . Посвещава му доста книги и монографии.

В същото време той написа няколко свои произведения, най-известна от които е романът „ Ложится мгла на старые ступени “.

Умира през 2005. Причината за гибелта е тежка контузия на мозъка, която той получава при неразбираеми условия. Писателят е на 67 години.

Хората се разделят на две категории: едните желаят да живеят тук и в този момент, с оптимален физически и нравствен комфорт, другите в паметта на потомците, със своите книги, стихове, мелодии, и поради това са подготвени на всевъзможни ограничения тук и в този момент.

Слушайте с ухото си, а не с корема си – не сте скакалец.

Честната беднотия постоянно е до известна степен мизерия. Такава е нищетата. Страшна от ранна детска възраст. Просяците не са морални.

Първата половина от пътя мислим за тези, които сме оставили, а втората за тези, при които отиваме.

Знанието, с изключение на приложното, не съществува за нищо, с изключение на за себе си.

Вещите живеят дълго, по-дълго от индивида. Но при него има безконечна душа.

Законите на раждането и живота на предметите и растенията не е положение да промени никоя гражданска война.

Някога всички ще схванат, че би трябвало да оставят всичко и да спасят най-главното: въздух, вода, земя.

Изглежда неуместно да се произнесе „ Благодаря ти за това, че… “ Но доста по-глупаво е да не се произнесе нищо.

Аз бях неприятен наследник, мъж, погрешен ухажор, несъвършен татко. Но повече от всичко ме огорчи, че дядо ми ме смяташе за неприятен внук.

Така е: историята се случва първо под формата на покруса, а по-късно във тип на фарс. А постоянно по едно и също време – фарс, само че този фарс е по едно и също време и покруса.

Забелязали ли сте, че същността на животното е най-ясно разкрита в бягането?

Ето това е минуса на късният дебют: няма младежка безочливост.

Нарушаването на пропорциите е най-опасната неистина.

Развалина или имение за милиони – няма значение. Наследниците – повярвайте на остарелия юрист – всички те се държат еднообразно.

В нашата необразована страна познаването на езиците нормално се счита по някаква причина, за пример на ерудиция.

Наистина ли е по този начин в просветителната система, в действителност ли в една голяма страна всеки учи едно и също и чете едно и също нещо? Но ние към този момент бяхме сходни преди да се научим…

Нуждаем се от отбрана на душeвността на актуалния човек от бързо растящата експанзия на нещата, цветовете, от свят, който се трансформира прекомерно бързо.

Системата е построена върху мита. И митът изисква необикновеност.