Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи
Алберто Симоне е италиански режисьор, сценарист и продуцент, който показва първата си книга „ Щастието на нощното шкафче “ на издателство Кибеа. В нея той споделя препоръки по какъв начин всеки от нас да направи първата крачка към търсенето на благополучие и по какъв начин да се преборим с пречките, които ще срещнем по пътя си. Симоне има дълготраен опит като психолог, лайф коуч и терапевт, и по едно и също време с това организира разнообразни семинари на тематика благополучие.
В продължение на три години той работи върху документалния си филм „ Среща с учителя “ и даже пътува до Индия, където се среща с духовния лидер Шри Шри Рави Шанкар. Тук ще ви представим какво мисли Алберто Симоне за щастието.
Кое ви въодушеви да напишете тази книга и за какво тъкмо в този момент?
В този миг е доста значимо да излизат книги като тази, тъй като ние, като човешки същества на тази планета, живеем в доста сложен миг. Трябва да се оправяме с нови проблеми, с които нямаме опит до момента. Не знаем по какъв начин да продължим нататък, хората са все по-дезориентирани, имат все по-малка религия в бъдещето, а и в тях самите.
Но качествата, които са човешки, са идентични от както свят светува. Аз мисля, че в предишното сме се справяли с доста по-трудни обстановки и съм уверен, че и през днешния ден сме способни да се оправим, тъй като ние, хората, имаме тези неповторими качества да творим и да променяме действителността. Затова взех решение с тази книга да споделя нещата, които познавам, които съм изпитал и с които мога да бъда потребен. Тези уроци ме научиха в никакъв случай да не не помня да бъда благополучен даже и в най-тежките моменти. Щастието е една мистерия, която ние би трябвало да се научим да разгадаваме, и аз мисля, че постигането му е висшата цел на нашето престояване на този свят.
Как ви хрумна концепцията за заглавието „ Щастието на нощното шкафче “?Много хора са се отказали от щастието, тъй като считат, че е нещо недостижимо, че е прекомерно комплицирано. Когато измислих заглавието, имах една цел – да направя книгата мъничка и елементарно налична, да е нещо, което можеш елементарно да хванеш с ръка и да е непрестанно до теб. Втората причина беше, че всички ние се борим с неналичието на време и по тази причина постоянно единственото време, през което хората четат, е преди да заспят и то имат мощ за две страници. Именно по тази причина съм написал книга, направена от доста, само че къси глави, самостоятелни една от друга, с цел да можеш да прочетеш една и да заспиш с усмивка.
Според вашата книга по какъв начин да откриваме щастието в всекидневието си?
Първото нещо, което би трябвало да разберем, е, че има мощ, която ни пречи да бъдем щастливи, даже и когато ние самите желаеме да бъдем такива. Всъщност тя не е единствено една – това са доста спънки и в книгата доста добре изяснявам кои са те и по какъв начин ни стопират да бъдем щастливи.
А какво бихте споделили на тези, които са претърпели доста несгоди и са изгубили религия, че в миналото още веднъж ще намерят щастието?
Ние, човешките същества, сме способни на мъдрост, която е основана на нашата умелост и която ни учи на доста значими стъпки. Една от тях е, че в случай че ти се случи нещо доста мъчно – болест или загубата на някой непосредствен, то тези обстановки не са вечно. Целият живот е променлив, всяка преживелица има край. Вторият детайл на мъдростта е – когато човек би трябвало да се развие, той се учи доста повече от отрицателните събития и страданието, в сравнение с от позитивните моменти. Често хора, преодолели доста тежки заболявания и компликации, излизат доста по-добри и по-силни. Тези компликации постоянно обогатяват духовността и духовните благоприятни условия на човек. А тази духовна сфера е едно човешко качество, което е във всеки един от нас и е първично, преди всички религии.
В тази връзка - щастието вътрешен развой ли е или зависи от хората и събитията в нашия живот?
В днешно време хората показват своето благополучие посредством обществените мрежи. Какво е вашето мнение за това?
Всичко в този живот има две страни. Аз мисля, че обществените мрежи имат позитивни качества, тъй като те ни оказват помощ доста бързо да се свързваме с други човешки същества като нас. Негативните последици са, че ние започваме да имаме вяра, че компликациите и страданията, през които минаваме, са по-трудно допустими в сравнение с нашите щастливи прекарвания. Тъй като всички мечтаят за триумф и за благополучие, ние считаме, че в случай че се представяме постоянно щастливи и съумели, ще бъдем по-привлекателни за останалите. Всъщност в това непрестанно демонстриране на положителните ни страни, ние демонстрираме нашето надълбоко предпочитание да бъдем обичани. Но е значимо да разберем, че даже когато не сме в най-хубавата си форма или прекосяваме през компликации, ние ще бъдем признати по същия метод и отново ще бъдем обичани и харесвани.
Често се случва хора, които живеят доста по-простичко и в доста по-мизерни условия от нас, да бъдат в пъти по-щастливи. Какво можем да научим ние от тях и от метода им на живот?Аз самият имах такова прекарване в едно село в Африка, където виждах откровено щастието в очите на децата, които живееха извънредно оскъдно. В книгата си съм посветил цяла глава по тази тематика. Въпросът ми беше каква е разликата сред тях, които нямат нищо и са щастливи, и нас, които сякаш имаме всичко, а сме нещастни. И тогава разбрах, че човешкото благополучие се държи на три пиластъра. Първият от тях е възприятието на принадлежност – хората са сигурни, че принадлежат на цялото общество на това село, а ние даже не сме сигурни, че сме част от кооперацията, в която живеем; не познаваме съседите си, не знаем нищо за живота им. Вторият пиластър е шерването - когато си в едно африканско село, в случай че имаш нещо, то принадлежи и на всички останали – вода, дърво, храна – те се разделят сред всички и всички си оказват помощ едни на други, а ние сме в напълно друга обстановка. Ние сме в непрестанно съревнование между тях и като резултат на това – от съдружници се трансформираме във врагове. Третият пиластър е възприятието за служене - по какъв начин да сме потребни и да помогнем на другите. В това африканско село – всеки оказва помощ на всеки. Например, в случай че има един възрастен човек, всички се редуват да му вършат копания и да се грижат за него или пък в случай че има дете, което е болно, а майка му би трябвало да се грижи за другите деца, то има още 10 майки, които ще са към него.
Мисля, че има истина в това изказване и то не е нещо неприятно, тъй като показва присъщото само на индивида качество да може да трансформира страданието в нещо красиво, което да отдаде като служене на другите. А когато таим страданието си затворено в нас и не разбираме смисъла му, тогава не знаем по какъв начин да го преобразим в нещо по-добро. По този метод освен че оставаме нещастни, само че и рискуваме да се разболеем съществено.
Тоест вие смятате, че щастието има пряк резултат върху здравето?Далай Лама е споделил, че щастието е най-висшата форма на здравето. И ние през днешния ден знаем, че тази мъдрост е потвърдена посредством опити, показващи това, което се случва в тялото ни. Когато изпитваме щастливи страсти и мисли, нашето тяло създава хормоните на щастието – допамин, ендорфин. Това ускорява имунната ни система и тя ни прави енергийно в доста по-добра кондиция, а противоположното – когато не сме щастливи, а сме изпълнени с страсти на боязън, стрес и неодобрение, ние произвеждаме адреналин и кортизол, които не са потребни за тялото ни и в случай че не се детоксикираме, те ни тровят. Затова аз имам вяра, че щастието е и лекарство.
Бихте ли ни разказали за срещата ви с Учителя Шри Шри Рави Шанкар?Имах огромното благополучие да се срещна с него. Дължа го на това, че имам опит като сценарист и режисьор и ми хрумна концепцията да направя серия от изявленията с огромните духовни учители на нашето време, с цел да мога с помощта на техническите си благоприятни условия и съоръжение, техните учения да доближат до повече хора. Така започнах с този план – отпътувах за Индия, запознахме се и се роди освен един доста прекрасен и потребен филм, само че и едно огромно другарство.
Как ви промени това пътешестване?
Той показва своите лекции, които се базират на антична мъдрост, по съвременен и наличен метод. Той е необикновен преподавател, който ни посвещава в изгодата на дишането и по какъв начин на практика да го прилагаме в всекидневието си. Друг негов принос са техники за медитацията – по какъв начин да я използваш като една методология и по какъв начин да ти оказва помощ на практика в живота.
Книгата може да купите от тук
В продължение на три години той работи върху документалния си филм „ Среща с учителя “ и даже пътува до Индия, където се среща с духовния лидер Шри Шри Рави Шанкар. Тук ще ви представим какво мисли Алберто Симоне за щастието.
Кое ви въодушеви да напишете тази книга и за какво тъкмо в този момент?
В този миг е доста значимо да излизат книги като тази, тъй като ние, като човешки същества на тази планета, живеем в доста сложен миг. Трябва да се оправяме с нови проблеми, с които нямаме опит до момента. Не знаем по какъв начин да продължим нататък, хората са все по-дезориентирани, имат все по-малка религия в бъдещето, а и в тях самите.
Но качествата, които са човешки, са идентични от както свят светува. Аз мисля, че в предишното сме се справяли с доста по-трудни обстановки и съм уверен, че и през днешния ден сме способни да се оправим, тъй като ние, хората, имаме тези неповторими качества да творим и да променяме действителността. Затова взех решение с тази книга да споделя нещата, които познавам, които съм изпитал и с които мога да бъда потребен. Тези уроци ме научиха в никакъв случай да не не помня да бъда благополучен даже и в най-тежките моменти. Щастието е една мистерия, която ние би трябвало да се научим да разгадаваме, и аз мисля, че постигането му е висшата цел на нашето престояване на този свят.
Как ви хрумна концепцията за заглавието „ Щастието на нощното шкафче “?Много хора са се отказали от щастието, тъй като считат, че е нещо недостижимо, че е прекомерно комплицирано. Когато измислих заглавието, имах една цел – да направя книгата мъничка и елементарно налична, да е нещо, което можеш елементарно да хванеш с ръка и да е непрестанно до теб. Втората причина беше, че всички ние се борим с неналичието на време и по тази причина постоянно единственото време, през което хората четат, е преди да заспят и то имат мощ за две страници. Именно по тази причина съм написал книга, направена от доста, само че къси глави, самостоятелни една от друга, с цел да можеш да прочетеш една и да заспиш с усмивка.
Според вашата книга по какъв начин да откриваме щастието в всекидневието си?
Първото нещо, което би трябвало да разберем, е, че има мощ, която ни пречи да бъдем щастливи, даже и когато ние самите желаеме да бъдем такива. Всъщност тя не е единствено една – това са доста спънки и в книгата доста добре изяснявам кои са те и по какъв начин ни стопират да бъдем щастливи.
Първото и главно затруднение е нашият разум. Това е инструментът, с който ние живеем и разбираме действителността, която ни заобикаля. Само че той не е виновен ние да бъдем щастливи. Той е основан, с цел да ни помогне да живеем. Неговата цел е ни пази от рискове.Това се случва по този начин - той е колекционер на случки. Когато към този момент имаме житейски опит, нашият разум е като две кошчета – в едното поставя позитивните, в другото отрицателните. Доказано е, че отрицателните прекарвания са доста по-трайни. Като резултат ние гледаме на света под въздействие на тези отрицателни прекарвания и страсти. Но ние сме доста повече от мозъка си, ние сме в положение да разберем по какъв начин работи той и да бъдем негови господари, с цел да го вкараме в посоката, която ние изберем. Затова човек би трябвало да се тренира да се концентрира върху положителните и позитивните неща в живота си, и по този метод ще изпита възприятие на признателност, а и енергийното му положение ще се увеличи. Също по този начин ще може да се оправя с пречките по-лесно.
А какво бихте споделили на тези, които са претърпели доста несгоди и са изгубили религия, че в миналото още веднъж ще намерят щастието?
Ние, човешките същества, сме способни на мъдрост, която е основана на нашата умелост и която ни учи на доста значими стъпки. Една от тях е, че в случай че ти се случи нещо доста мъчно – болест или загубата на някой непосредствен, то тези обстановки не са вечно. Целият живот е променлив, всяка преживелица има край. Вторият детайл на мъдростта е – когато човек би трябвало да се развие, той се учи доста повече от отрицателните събития и страданието, в сравнение с от позитивните моменти. Често хора, преодолели доста тежки заболявания и компликации, излизат доста по-добри и по-силни. Тези компликации постоянно обогатяват духовността и духовните благоприятни условия на човек. А тази духовна сфера е едно човешко качество, което е във всеки един от нас и е първично, преди всички религии.
В тази връзка - щастието вътрешен развой ли е или зависи от хората и събитията в нашия живот?
Щастието е нещо, с което се раждаме и при срещите ни с външния свят, то се разсънва у нас.Това са погрешни изказвания, които ни объркват още от деца. Ние нямаме потребност от нищо, с цел да бъдем щастливи - нямаме потребност от причина или претекст. Истинското Щастие е да бъдем щастливи без да знаем за какво и по какъв начин ни е споходило.
Основният проблем на нашата материална ера е, че от дребни нас ни учат, че щастието е премия за нещо, което сме постигнали. Вменяват ни, че с цел да сме щастливи, би трябвало да създадем или да притежаваме нещо, а това не е правилно.
В днешно време хората показват своето благополучие посредством обществените мрежи. Какво е вашето мнение за това?
Всичко в този живот има две страни. Аз мисля, че обществените мрежи имат позитивни качества, тъй като те ни оказват помощ доста бързо да се свързваме с други човешки същества като нас. Негативните последици са, че ние започваме да имаме вяра, че компликациите и страданията, през които минаваме, са по-трудно допустими в сравнение с нашите щастливи прекарвания. Тъй като всички мечтаят за триумф и за благополучие, ние считаме, че в случай че се представяме постоянно щастливи и съумели, ще бъдем по-привлекателни за останалите. Всъщност в това непрестанно демонстриране на положителните ни страни, ние демонстрираме нашето надълбоко предпочитание да бъдем обичани. Но е значимо да разберем, че даже когато не сме в най-хубавата си форма или прекосяваме през компликации, ние ще бъдем признати по същия метод и отново ще бъдем обичани и харесвани.
Често се случва хора, които живеят доста по-простичко и в доста по-мизерни условия от нас, да бъдат в пъти по-щастливи. Какво можем да научим ние от тях и от метода им на живот?Аз самият имах такова прекарване в едно село в Африка, където виждах откровено щастието в очите на децата, които живееха извънредно оскъдно. В книгата си съм посветил цяла глава по тази тематика. Въпросът ми беше каква е разликата сред тях, които нямат нищо и са щастливи, и нас, които сякаш имаме всичко, а сме нещастни. И тогава разбрах, че човешкото благополучие се държи на три пиластъра. Първият от тях е възприятието на принадлежност – хората са сигурни, че принадлежат на цялото общество на това село, а ние даже не сме сигурни, че сме част от кооперацията, в която живеем; не познаваме съседите си, не знаем нищо за живота им. Вторият пиластър е шерването - когато си в едно африканско село, в случай че имаш нещо, то принадлежи и на всички останали – вода, дърво, храна – те се разделят сред всички и всички си оказват помощ едни на други, а ние сме в напълно друга обстановка. Ние сме в непрестанно съревнование между тях и като резултат на това – от съдружници се трансформираме във врагове. Третият пиластър е възприятието за служене - по какъв начин да сме потребни и да помогнем на другите. В това африканско село – всеки оказва помощ на всеки. Например, в случай че има един възрастен човек, всички се редуват да му вършат копания и да се грижат за него или пък в случай че има дете, което е болно, а майка му би трябвало да се грижи за другите деца, то има още 10 майки, които ще са към него.
Когато сме потребни, ние се усещаме щастливи. Така част от нашата сила и живот я даваме в работа на другите и това основава по-висша цел и смисъл на живота.Най-великите шедьоври са постоянно плод на мощно злощастие и персонална покруса на създателя. Какво мислите за това?
Мисля, че има истина в това изказване и то не е нещо неприятно, тъй като показва присъщото само на индивида качество да може да трансформира страданието в нещо красиво, което да отдаде като служене на другите. А когато таим страданието си затворено в нас и не разбираме смисъла му, тогава не знаем по какъв начин да го преобразим в нещо по-добро. По този метод освен че оставаме нещастни, само че и рискуваме да се разболеем съществено.
Тоест вие смятате, че щастието има пряк резултат върху здравето?Далай Лама е споделил, че щастието е най-висшата форма на здравето. И ние през днешния ден знаем, че тази мъдрост е потвърдена посредством опити, показващи това, което се случва в тялото ни. Когато изпитваме щастливи страсти и мисли, нашето тяло създава хормоните на щастието – допамин, ендорфин. Това ускорява имунната ни система и тя ни прави енергийно в доста по-добра кондиция, а противоположното – когато не сме щастливи, а сме изпълнени с страсти на боязън, стрес и неодобрение, ние произвеждаме адреналин и кортизол, които не са потребни за тялото ни и в случай че не се детоксикираме, те ни тровят. Затова аз имам вяра, че щастието е и лекарство.
Бихте ли ни разказали за срещата ви с Учителя Шри Шри Рави Шанкар?Имах огромното благополучие да се срещна с него. Дължа го на това, че имам опит като сценарист и режисьор и ми хрумна концепцията да направя серия от изявленията с огромните духовни учители на нашето време, с цел да мога с помощта на техническите си благоприятни условия и съоръжение, техните учения да доближат до повече хора. Така започнах с този план – отпътувах за Индия, запознахме се и се роди освен един доста прекрасен и потребен филм, само че и едно огромно другарство.
Как ви промени това пътешестване?
Той показва своите лекции, които се базират на антична мъдрост, по съвременен и наличен метод. Той е необикновен преподавател, който ни посвещава в изгодата на дишането и по какъв начин на практика да го прилагаме в всекидневието си. Друг негов принос са техники за медитацията – по какъв начин да я използваш като една методология и по какъв начин да ти оказва помощ на практика в живота.
В днешно време нашият разум е толкоз деен и работи на бързи обороти. Имаме милиарди сигнали и тласъци, а нашите баби и дядовци са имали едвам 1/10 от тези дразнители. Това доста ни изморява и употребява от нашата сила, по тази причина би трябвало да знаем по какъв начин да стопираме и да се резервираме енергийно.Ориенталците споделят, че мозъкът е като една маймуна, която непрестанно скача от един клон на различен – единият е предишното, а другият е бъдещето. И по този начин ние в никакъв случай не живеем в сегашното и не осъзнаваме какво ни се случва във всеки един миг. Така че задачата на медитацията е да спрем скачането на маймуната, да успокоим мозъка и да можем да се свържем с дълбоката ни същина. Това може да се показа като картината на едно море – извън бушува стихия, вятър, и ние считаме, че това е краят на света, само че в случай че се спуснем малко надолу – всичко е неподвижен. Именно там е нашата същинска същина, надалеч от илюзията и всичко, което се вихри на повърхността. Това е учението на Учителя, към което ние би трябвало да се стремим, с цел да достигнем Щастието.
Книгата може да купите от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ