Любопитни факти от живота на Айнщайн
Алберт Айнщайн е бил талантлив физик и мъдрец от немски генезис. Роден е на 14 март 1879 година в гр. Улм, Кралство Вюртемберг. По-голямата част от живота си прекарва в Швейцария и Съединени американски щати, където работи до сетния си мирис.
Смятан за един от най-великите и известни учени, Айнщайн е изобретател на голям брой физически закони, като с пъти е изпреварил учените от своето време. Лицето му е едно от най-разпознаваемите на земното кълбо.
Относно физичните достижения, името на Айнщайн се свързва с известното уравнение за равностойност на маса и сила. Но хората го назовават талант освен поради достиженията в региона на физиката. Професор Айнщайн бил мъдрец, който ясно разбирал законите на триумфа и ги обяснявал по този начин нормално и добре, както своите уравнения.
Още до момента в който е дребен фамилията на Айнщайн се мести в Мюнхен, където дружно с брат си основават дружество за произвеждане на правотокови електрически уреди. Проявява очевиден интерес към математиката, физиката и философията. Но не и към другите предмети, изучавани в учебно заведение. Явното му отвращение да учи останалите предмети го води до дългогодишно блуждаене и сменяне на учебни заведения.
В последна сметка съумява да приключи учебно заведение, както и четиригодишен училищен курс по математика и физика на Политехниката в Цюрих. Там се среща и с бъдещата си брачна половинка, Милева Марич, единствената жена измежду шестимата студенти в компетентност математика. През идващите години другарството на Айнщайн и Марич минава в любовна връзка.
Дипломата, която Айнщайн получава, му дава право да работи като професор по математика и физика. Реална работа обаче получава едвам две години по-късно, в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Естеството и характерът на работата му разрешават редом да се занимава с теоретична физика.
През 1903 година се дами за Милева Марич, от която има двама сина — Ханс Алберт и Едуард. Между тях обаче постоянно стои бариерата на уединението на ученият.
Най-важната година за Айнщайн става 1905 година, когато, посредством своите публикации, съумява да раздруса научните вярвания до този миг. В тях той показва теорията на относителността, статистическата доктрина на брауновото придвижване, обяснено на молекулярно и атомно равнище, и уравнението за равностойност на маса и сила.
Същата година пази и докторат. Оттук нататък стартира възхода в кариерата на Айнщайн. През 1911 година става професор в Университета в Цюрих. Малко по-късно е назначен в Университета в Прага. През 1913г. се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 отпътува за Германия.
Периода от 1912 до 1933 година е гостуващ професор на Лайденския университет. През 1914 година става постоянен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 година формулира и разгласява различен собствен главен труд - Общата доктрина на относителността.
Друга повратна година за Алберт Айнщайн става 1933 година, когато нацистите идват на власт в Германия. Тъй като е от еврейско семейство, е заставен да се реалокира в Съединени американски щати. Там постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални проучвания в Принстън, Ню Джърси. Продължава да работи над своите научни писания, множеството от които тогава неразбрани, само че обновени в наши дни.
Айнщайн има обособено мнение и за религията, за човешките права, и за ръководството. Известни са фразите му, като: " Науката без вяра е куца, религията без просвета е сляпа " и " Бих желал да знам мислите на Бог, останалото са детайлности ". Изявява се като очевиден пацифист, социалист, антифашист и хуманист.
Смъртта застига Айнщайн внезапно. Умира на 18 април 1955 година от аневризъм на аортата. Твърди се, че преди гибелта си е произнесъл няколко слова, само че здравната сестра, която била при него, не знаела немски.
