Албер Камю я описва като единствения велик дух на нашето

Албер Камю я разказва като „ единствения популярен дух на нашето време “.

Научава древногръцки едвам на 12 години, с цел да може да чете Платон и другите философи в оригинал, по-късно се занимава със санскритски, с цел да чете „ Бхагавад гита “.

Завършва преди всичко на изпита за документа по Обща философия и логичност, задминавайки Симон дьо Бовоар , която е на второ място.

Още млада взема решение да скрие „ нежната си хубост “, с цел да се посвети на по-достойни дела. Затова тя не носи грим, държи се по мъжки и заобикаля любовни връзки.

Симон Вейл се ражда на 3 февруари 1909 година в Париж в еврейско семейство. Баща ѝ е боен хирург, а майка ѝ е родена в Русия. Големият ѝ брат, математикът Андре Вейл , става прочут с помощта на фундаменталните си достижения в теорията на числата и алгебричната геометрия.

Три години учи литература в елитния колеж “Анри IV ”. Преподава ѝ философът Ален (Емил Шартие), който година по-рано е обучавал Симон дьо Бовоар . По-късно двете се засичат в Сорбоната, където бъдещата екзистенциалистка движи с „ тайфа остарели възпитаници на Ален “.

През 1932 година в израз на взаимност със стачкуващи служащи взема решение да живее единствено с пет франка дневно. Жестът не е първият, който Симон прави – като дете тя отхвърля да яде и зрънце захар, с цел да може да има за бойците в Първата международна война, измежду които бил и татко ѝ.

Вярна на идеалите си да търси способи за облекчение на страданието на тези в неизгодна позиция, Симон отпътува с цел да се бори против Франко в гражданската война в Испания.

През 1942 година отпътува за Съединените американски щати с цел да обезпечи сигурността на фамилията си, които отхвърлят да заминат без нея. Надява се да се завърне в Лондон, от където счита да подкрепя съпротивата в родната си страна.

Докато чака проектите ѝ да се изпълнят, работи неуморно като отхвърля да се храни повече, в сравнение с има вяра, че ядат хората в окупирана Франция.

Здравето ѝ се утежнява, изпратена е в санаториум, където умира от сърдечна непълнота едвам на 34 години. 

Най-известните ѝ произведения са оповестени посмъртно на основата на тетрадките ѝ.

Винаги, когато някой се пробва да потиска подозренията, става въпрос за робия.

Под „ жизненоважни стопански ползи “ страната схваща не това, което е належащо за живота на жителите, а това, което се изисква за водене на война.

Справедливост – безконечната бегълка от лагера на спечелилите.

Всеки път, когато мисля за разпятието на Христа, изпадам в прегрешението на завистта.

Вниманието е най-рядката и най-чистата форма на благотворителност.

Въображаемото зло е сантиментално и разнообразно; същинското зло е тъмно, монотонно, безплодно, скучно. Въображаемото положително е скучно; същинското положително е постоянно ново, чудно, опияняващо.

След гибелта на концепциите остават единствено трупове.

Хора даже с най-ярка просветеност могат да се раждат, живеят и да си отиват в неточности и неистини.

От двама индивида, които не са уверени персонално в съществуването на Бог, по-близко към него е този, който не го отхвърля.

Културата е оръдие на университетските професори за производството на професори, които също ще създават професори.

Опиум за народа – не религията, а революцията.

Дистанция – душата на хубостта.

Всички грехове са опити да се запълни празнотата.

Унищожението на предишното е допустимо най-лошото от всички закононарушения.

Изглежда никаква добрина не може да отиде по-далеч от справедливостта – другояче рискуваме да наложим лъжливо схващане за добротата. Но ние би трябвало да сме признателни на справедливия човек за това, че е бил обективен, тъй като справедливостта е нещо прекрасно…

Изкуството е един от знаците на двете благородни човешки старания: да построи и да се въздържи от опустошение.

Красотата е моментна безкрайност.

Любовта не е разтуха, а светлина.

Най-важната част от образованието е преподаването на смисъла на това да се знае.

Не търсим истината, тъй като е истина, а тъй като е нещо положително.

Непочтена е всяка дружба, в която има даже намек от предпочитание да се угоди или предпочитание да ти се угоди. В същинската дружба тези две стремежи са изцяло изключени. Двама другари от цялата си душа са съгласни да си останат двама, а не един. Те почитат дистанцията сред себе си, открита от самия факт, че са основани разнообразни. Човек има право да желае да доближи директно единение единствено с Бога.

Това, от което човек има потребност, е тишина и топлина; това което е дал, е единствено мразовит безпорядък.

Човешката душа има потребност от непринудено смирение и от независимост.