Албена Маркова, PwC: Без ESG стратегия бизнесът рискува своята конкурентоспособност
Албена Маркова е съучастник в PwC и управлява направление " Консултантски услуги " в Югоизточна Европа, в това число в България, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора. Нейната експертност е стратегическо и управническо консултиране с фокус върху организационни и бизнес трансформации, тактики за напредък и нахлуване в нови пазари и сегменти, интеграция след обединение или придобиване, ръководство на смяната. За втора поредна година PwC отличава устойчиви бизнес практики и ESG тактики в състезанието ESG Awards. Какво ви направи най-голямо усещане измежду кандидатурите?
Интересът към шерване на положителни практики в сферата се усилва. Отчитаме 20% растеж в подадените кандидатури спрямо първото издание и по-голям брой участници с кандидатури допълнително от една категория. Тази година се включиха и претенденти от първото издание на самодейността, които демонстрираха ясно надграждане на своите ESG старания.
С новата методология за постигнахме по-тясна връзка с новоприетата Директива за отчитане по отношение на корпоративната резистентност (CSRD) и съпътстващите я Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS). Тя ни оказа помощ и да откроим водачите от тези, които занапред стартират своето развиване в света на устойчивостта.
Как в действителност се оправят българските компании с ESG политиките и схванаха ли, че това не е просто обвързване, а действителна опция с на практика изгоди?
По-голямата част от българските компании към момента третират ESG ангажираността като обвързване. За доста от тях ESG напъните се изчерпват до спазването на новите законови и пазарни условия. В множеството случаи не се прави оценка капацитетът на ESG рамката за устойчива промяна на бизнеса, както и директните и косвените икономическите изгоди от нея.
Реклама
Все отново позитивните образци от ESG Awards демонстрират, че и в България към този момент се вкарват положителни ESG практики и бизнес модели, които осезаемо подкрепят конкурентоспособността на локалните предприятия. В кандидатурите си фирмите почтено разказват по какъв начин възприемането на ESG метод им разрешава да осъществят нови източници на доходи и да уголемяват пазарния си дял. В същото време виждаме повишаване на интерес към тематиката и състезанието от компании с напълно българска благосъстоятелност, без външна поддръжка и насоки - тази година те са над половината участници.
Може ли да се откроят някои браншове като изоставащи или напреднали във връзка с ESG практиките?
Наблюденията ни демонстрират, че като мощно контролиран, финансовият бранш е много квалифициран по тематиката. Банките, като част от огромни интернационалните групи, по едно и също време се употребяват и от доста по-голям запас за бързо използване на ESG практики, само че и попадат под значително съответни и все по-стриктни условия от ЕЦБ (Европейската централна банка). Надяваме се, че техният образец може да въодушеви и останалите браншове.
Естествено, нещата не стоят по този начин просто, когато става дума за техническите провокации в останалите браншове. Това важи изключително за E (environment) частта.
За фирмите от по-сложните за декарбонизиране браншове като тежката промишленост, превоза или аграрния бранш е по-трудно да се откроят. За разлика от тях, доста от представителите на бранш услуги решително се движат по пътя към въглеродна индиферентност. При тези компании нормално множеството провокации идват от веригата им на доставки. Когато става дума за биоразнообразие или кръгова стопанска система обаче, измежду индустриалните компании се открояват по-сериозни достижения. Това може да се изясни с по-осезаемата опция за понижаване на разноските и ръководство на рисковете, свързани с опазването на природата и оптимално ефикасното ръководство на ресурсите и отпадъците в индустриалния бранш.
Реклама
По отношение на обществения аспект (S) към този момент има открити дългогодишни практики около досегашните начинания за Корпоративна обществена отговорност (CSR) и там по-скоро не може да се приказва за напреднали и изоставащи компании, а за цели браншове. Сходно е ситуацията и при положителното ръководство (G), където мощно контрастни положителни и неприятни образци се открояват без значение от бранша.
Готови ли са съгласно вас компаниите за новите условия, които влизат в действие през 2024 година?
И да, и не. Например фирмите, които към този момент изготвят отчети за стабилно развиване (в общия случай това са компании, част от огромни интернационалните групи), по-лесно ще изпълнят условията съгласно Директивата за отчитането на предприятията по отношение на устойчивостта (CSRD). Да не забравяме обаче, че наред със задължението да рапортуват за въздействието на своята активност върху околната среда и обществото фирмите би трябвало да отговорят и на редица други условия като условието за подредба на икономическите действия, за надлежна инспекция по веригата на доставки, за мотивиране на своите екологични изказвания и етикети, за понижаване на използването на опаковки, за основаване на канал и указател за вътрешно подаване на сигнали за нередности. Както виждате, описът от нови условия е дълъг и напълно не обстоен. Истината е, че следва още доста работа за всички.
На фона на военните спор в Украйна и Близкия изток и произлизащата от това енергийна и икономическа неустановеност сякаш тематиката за ESG остава някак на назад във времето. Какви са вашите наблюдения?
Говорейки за ESG, е значимо да погледнем тематиката от страна на потребителите на информация, обвързвана с устойчивото развиване. Колеги от медиите споделят, че подобен вид информация се търси все по-активно и постоянно притегля повече внимание от новините за военните спорове, които се водят сега. Това не е изненадващо предвид на капацитета на ESG да направи както българските компании, по този начин и нашето общество по-устойчиви на външни шокове. Например внедряването на ограничения във връзка с енергийната успеваемост и електрификацията на индустриалните процеси освен водят до декарбонизация на стопанската система ни, само че и спомагат за понижаване на зависимостта от импорт на петрол и природен газ. По сходен метод използването на ограничения от кръговата стопанска система, като да вземем за пример превръщането на странични артикули в суровина и преработването, дават опция да разчитаме в по-голяма степен на първични материали, създадени в България. В последна сметка възприемането на сходни ESG практики непосредствено подкрепя енергийната и икономическа сигурност на България.
А какви са рисковете от пренебрегването на ESG тактиките и задачите?
Тазгодишното издание на състезанието сподели, че забележителна част от участниците не вършат разлика сред ESG отчет и ESG тактика. С други думи, фирмите са закрепени върху докладването. Това ненапълно е обяснимо поради новите европейски стандарти за корпоративна резистентност, включването на оповестяваната нефинансова информация като наложителен съставен елемент в годишния отчет, както и одитирането на докладваните данни. Разбираемо е, че фирмите са обезпокоени, само че докладването е последната стъпка в процеса. В практиката си виждаме, че едно от най-големите провокации за бизнеса е своевременното образуване на съответните процеси за приемане на уместни данни.
Интересът към шерване на положителни практики в сферата се усилва. Отчитаме 20% растеж в подадените кандидатури спрямо първото издание и по-голям брой участници с кандидатури допълнително от една категория. Тази година се включиха и претенденти от първото издание на самодейността, които демонстрираха ясно надграждане на своите ESG старания.
С новата методология за постигнахме по-тясна връзка с новоприетата Директива за отчитане по отношение на корпоративната резистентност (CSRD) и съпътстващите я Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS). Тя ни оказа помощ и да откроим водачите от тези, които занапред стартират своето развиване в света на устойчивостта.
Как в действителност се оправят българските компании с ESG политиките и схванаха ли, че това не е просто обвързване, а действителна опция с на практика изгоди?
По-голямата част от българските компании към момента третират ESG ангажираността като обвързване. За доста от тях ESG напъните се изчерпват до спазването на новите законови и пазарни условия. В множеството случаи не се прави оценка капацитетът на ESG рамката за устойчива промяна на бизнеса, както и директните и косвените икономическите изгоди от нея.
Реклама
Все отново позитивните образци от ESG Awards демонстрират, че и в България към този момент се вкарват положителни ESG практики и бизнес модели, които осезаемо подкрепят конкурентоспособността на локалните предприятия. В кандидатурите си фирмите почтено разказват по какъв начин възприемането на ESG метод им разрешава да осъществят нови източници на доходи и да уголемяват пазарния си дял. В същото време виждаме повишаване на интерес към тематиката и състезанието от компании с напълно българска благосъстоятелност, без външна поддръжка и насоки - тази година те са над половината участници.
Може ли да се откроят някои браншове като изоставащи или напреднали във връзка с ESG практиките?
Наблюденията ни демонстрират, че като мощно контролиран, финансовият бранш е много квалифициран по тематиката. Банките, като част от огромни интернационалните групи, по едно и също време се употребяват и от доста по-голям запас за бързо използване на ESG практики, само че и попадат под значително съответни и все по-стриктни условия от ЕЦБ (Европейската централна банка). Надяваме се, че техният образец може да въодушеви и останалите браншове.
Естествено, нещата не стоят по този начин просто, когато става дума за техническите провокации в останалите браншове. Това важи изключително за E (environment) частта.
За фирмите от по-сложните за декарбонизиране браншове като тежката промишленост, превоза или аграрния бранш е по-трудно да се откроят. За разлика от тях, доста от представителите на бранш услуги решително се движат по пътя към въглеродна индиферентност. При тези компании нормално множеството провокации идват от веригата им на доставки. Когато става дума за биоразнообразие или кръгова стопанска система обаче, измежду индустриалните компании се открояват по-сериозни достижения. Това може да се изясни с по-осезаемата опция за понижаване на разноските и ръководство на рисковете, свързани с опазването на природата и оптимално ефикасното ръководство на ресурсите и отпадъците в индустриалния бранш.
Реклама
По отношение на обществения аспект (S) към този момент има открити дългогодишни практики около досегашните начинания за Корпоративна обществена отговорност (CSR) и там по-скоро не може да се приказва за напреднали и изоставащи компании, а за цели браншове. Сходно е ситуацията и при положителното ръководство (G), където мощно контрастни положителни и неприятни образци се открояват без значение от бранша.
Готови ли са съгласно вас компаниите за новите условия, които влизат в действие през 2024 година?
И да, и не. Например фирмите, които към този момент изготвят отчети за стабилно развиване (в общия случай това са компании, част от огромни интернационалните групи), по-лесно ще изпълнят условията съгласно Директивата за отчитането на предприятията по отношение на устойчивостта (CSRD). Да не забравяме обаче, че наред със задължението да рапортуват за въздействието на своята активност върху околната среда и обществото фирмите би трябвало да отговорят и на редица други условия като условието за подредба на икономическите действия, за надлежна инспекция по веригата на доставки, за мотивиране на своите екологични изказвания и етикети, за понижаване на използването на опаковки, за основаване на канал и указател за вътрешно подаване на сигнали за нередности. Както виждате, описът от нови условия е дълъг и напълно не обстоен. Истината е, че следва още доста работа за всички.
На фона на военните спор в Украйна и Близкия изток и произлизащата от това енергийна и икономическа неустановеност сякаш тематиката за ESG остава някак на назад във времето. Какви са вашите наблюдения?
Говорейки за ESG, е значимо да погледнем тематиката от страна на потребителите на информация, обвързвана с устойчивото развиване. Колеги от медиите споделят, че подобен вид информация се търси все по-активно и постоянно притегля повече внимание от новините за военните спорове, които се водят сега. Това не е изненадващо предвид на капацитета на ESG да направи както българските компании, по този начин и нашето общество по-устойчиви на външни шокове. Например внедряването на ограничения във връзка с енергийната успеваемост и електрификацията на индустриалните процеси освен водят до декарбонизация на стопанската система ни, само че и спомагат за понижаване на зависимостта от импорт на петрол и природен газ. По сходен метод използването на ограничения от кръговата стопанска система, като да вземем за пример превръщането на странични артикули в суровина и преработването, дават опция да разчитаме в по-голяма степен на първични материали, създадени в България. В последна сметка възприемането на сходни ESG практики непосредствено подкрепя енергийната и икономическа сигурност на България.
А какви са рисковете от пренебрегването на ESG тактиките и задачите?
Тазгодишното издание на състезанието сподели, че забележителна част от участниците не вършат разлика сред ESG отчет и ESG тактика. С други думи, фирмите са закрепени върху докладването. Това ненапълно е обяснимо поради новите европейски стандарти за корпоративна резистентност, включването на оповестяваната нефинансова информация като наложителен съставен елемент в годишния отчет, както и одитирането на докладваните данни. Разбираемо е, че фирмите са обезпокоени, само че докладването е последната стъпка в процеса. В практиката си виждаме, че едно от най-големите провокации за бизнеса е своевременното образуване на съответните процеси за приемане на уместни данни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ