Кои са аланите?
Аланите се появяват в историческите летописи за пръв път през I век от н.е. За тях античните хронисти пишат, че са мощен народ, притежаващ изключителна кавалерия, на която никой не може да устои. Името им произлиза от персийски и значи арийци.
Аланите обитават земите сред Черно и Каспийско море, само че съгласно доста създатели владенията им се разгръщат в Средна Азия до Аралско море. Народът им се родее със скитите и сарматите и е част от тяхната етническа група.
За аланите бащата на историята Херодот написа, че са високи руси хора, подстригващи се късо, за разлика от скитите. Арменският историк Амиан Марцелин споделя, че съвсем всички алани са високи и добре изглеждащи и че косата им нормално е руса. Той ги счита за потомци на античния народ масагети, които в миналото имали империя, владеела цяла Средна Азия.
Народът им постоянно атакува земите на Рим и Армения. В същото време те постоянно дават услугите си като наемници в римските войски. По-активна роля в политиката аланите заемат след 400 година след новата епоха, когато се намесват във войните сред Византия и Персия.
Първото кралство аланите основават по долното течение на река Дон (в днешна Украйна). За няколко десетилетия то се разгръща до Кавказ. Тогава стартира Великото преселение на народите. През 370 година аланите са покорени от хуните. Това разделя народа им на няколко елементи. Няколко групи потеглят на запад с новите завоеватели, а друга остава в остарялата татковина.
Аланите, решили да потеглят към Западна Европа, първо се заселват в южна Франция. Част от тях остават там, само че множеството не престават към Иберийския полуостров, като основават мощно царство в земите на днешна Южна Испания.
През 418 аланският крал Атас е погубен в борба против вестготиге и поданиците му молят вандалския крал Гундерик да одобри аланската корона. През 429 множеството алани от тази група се трансферират в Северна Африка дружно с вандалите. Вандалските крале в Африка употребяват обичайна купа Крал на вандали и алани.
Аланите, решили до останат в остарялата си татковина, основават свое царство Алания със столица град Магас. През 6 век стават християни. През първите години на съществуването му аланите са васали на хазарите. След разпадането на Хазарския хаганат аланските владетели постоянно подписват съюзи с Византийската империя и разнообразни грузински владетели за отбрана от нападенията на степни нации като печенеги и кумани.
Съюзът с Грузия доближава своята кулминационна точка през 1187, когато аланският княз Давид Сослан се дами за кралица Тамара и слага началото на династията, управлявала Грузия през идващите 6 века. На няколко пъти алански княгини се женят и за съветски князе, да вземем за пример Мария, брачна половинка на Всеволод Голямото гнездо и баба на Александър Невски.
През 1287 година Алания е покорена от монголите. Аланските царе не престават да ръководят, само че като васали на наследниците на Чингиз хан. Краят на страната идва при започване на 14 век, по време на войните сред Златната орда и империята на Тимур.
За да отмъсти на аланите, които са съдружници на татарите, Тимур нахлува в земите им с голяма армия, като подлага на огън и меч всичко. Опустошенията са невъобразими. Всички алански градове са съпоставени със земята до степен, че даже и през днешния ден историците не са сигурни къде тъкмо се е намирала столицата Мегас, която през Средновековието е била огромен и проспериращ град.
Народът на Алания обаче оцелява. Техни наследници са осетинците или както са по-известни чеченците. Те са част от иранската езикова група и са единственият излишък от скито-сарматския диалектен континуум, заемал в предишното огромна част от Евразийската степ.
