Актрисата Неда Спасова пред Lupa.bg: Актьорството те потапя в друга реалност – не чувстваш страх или болка
Актьорската игра е гениално нещо, потапя те в друга действителност, в която не чувстваш нито боязън, нито болежка, живееш живота на героя и спираш да мислиш за себе си. Така счита една от най-талантливите млади актриси Неда Спасова. Тя е позната на феновете и от дребния, и от огромния екран, и от театралната сцена. В изявление пред Lupa.bg актрисата показа, че гори в специалността си и че в случай че един артист не усеща театрална тресчица, то значи, че не му пука за специалността. Нещо, което сигурно не важи за чаровната актриса.
Още като напълно млада Неда мечтае да учи и логика на психиката, и актьорско майсторство. В последна сметка, защото е отличник на олимпиада по философия, записва същата компетентност в Софийския университет без изпит. Но огромната й фантазия да бъде на сцената се сбъдва, защото по същото време е призната в НАТФИЗ, където приключва актьорско майсторство в класа на проф. Маргарита Младенова. " Всяка една роля ми дава нещо ново и за моя персонален живот ", показа пред Lupa.bg даровитата Неда Спасова.
" Телевизията вкара в театъра различен вид аудитория – тя не усеща, че ние всичко виждаме и чуваме от сцената и че в действителност сме живи същества ", разсъждава с усмивка Неда Спасова. И прибавя, че за нея като създател е значимо посредством функциите си да насочва смислени послания към феновете. Самата тя вижда себе си и като дипломат на благородни дела.
През 2016 година Неда прави първия си актьорски дебют като основна роля във кино лентата „ Дамасцена “, където играе Царицата на розите. Две години по-късно става известна с ролята си на сестра Кая Райкова в сериала „ Откраднат живот “. Участва в игралните филми „ Останалото е пепел “ и " Случаят Тесла ", играе и ролята на Венета в историческия филм „ Ботев “. През последната година феновете гледаха красивата Неда в престъпната драма " Братя ", където се превъплъти в облика на красивата полицайка Елена Давидова.
Играла е в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, Театрална работилница „ Сфумато “ и Младежкия спектакъл „ Николай Бинев “, а от февруари 2018 година е част от трупата на Театър „ София “. През този сценичен сезон феновете може да гледат другите театрални превъплъщения на Неда Спасова в спектаклите „ Невинно малко ликвидиране “, „ Горчивите сълзи на Петра Фон Кант “, „ Пер Гюнт “, „ Ревизор “, „ Тирамису “, " Няма да платим! Няма да платим! ".
Снимка: Кирил Станоев
- Неда, неотдавна си подари екскурзия до Париж. Какво те впечатли най-вече в града на романтиката?
- Париж доста ми хареса, въпреки че е много мръсно. Там съществува този абсурд. Но като видиш потока от стотици хиляди туристи виждаш, че няма по какъв начин да е по различен метод. Много хубав град, доста добре организиран с комфортно и бързо метро - мен това доста ме впечатли. Защото в един подобен голям град това е доста значимо, значимо е и да можеш да се придвижиш и след среднощ.
Влязох в Лувъра - мечтана дестинация. Не можах да се кача на Айфеловата кула, тъй като единия ден беше доста късно, а на другия ден валеше. Надявам се идващия път да съумея да се кача. В Лувъра не можах доста да се насладя на изкуството, тъй като беше препълнено с хора, които желаеха да се снимат и да си вършат селфита. Но пък видях Мона Лиза. Не можах да се кача и на корабче по Сена поради дъжда. Но влязох в Пантеона – видях саркофазите на Дюма, на Волтер, Зола, на Русо.
От едно време се отнасям с обич към философията и някак си ми беше забавно да видя паметниците на тези бележити персони. Влязох и в една доста красива готическа катедрала, защото „ Нотр Дам ” е затворена поради ремонта след пожара. Готическите катедрали са ми доста на сърце, тъй като са изписани и са красиви с тези пъстри витражи, не са аскетични. Седях 10 минути и просто съзерцавах. Разбира се пробвах френската кухня, която е доста скъпа. Опитах жабешки бутчета – няма да повторя. Не е за мен. (усмихва се)
Попаднахме в едно заведение, където имаше огромна група от френски пенсионери на към 70 години. Жесток ваучър, доста се веселяха. Хем им се радвах, тъй като виждаш, че животът продължава и на тази възраст, а въпреки това като се сещам за нашите възрастни хора си споделям: „ Кой от нашите баби и дядовци по този начин ще му отпусне края ”. Те благите се чудят по какъв начин да оцелеят през месеца с парите, които получават. С добавки от 20-30 лв. не могат да си платят тока и медикаментите, пък какво остава да живеят. Иначе имах потребност да видя Париж и съм щастлива, че съумях.
- Особено след дългия снимачен интервал на „ Братя ” и след интензивните театрални подготовки и министър председатели на сцената.
- Възможността да пътувам се появи инцидентно. Имаше къде да дремя и даже билетите, които бяха купени в последния миг, не бяха безбожно скъпи. Но несъмнено Париж не е за нашия стандарт. Ако не го обръщаш в евро отново е скъпо, освен това много по-скъпо от тук.
- Какво предпочиташ да колекционираш – страсти, мемоари или предмети?
- Нямам табиет да си закупувам някакви предмети. За околните взимам дарове, само че за мен нищо не взимам.
По-скоро в действителност си натрупвам мемоари и страсти, тъй като те ме топлят дълго време, до момента в който имам опцията да помня.
- Обичаш да пътешестваш.
- Искам да работя травел влогър – човек, който пътува, написа и по тази причина му заплащат. Шегувам се, несъмнено, само че е доста хубаво да пътуваш. (смее се)
- Ако ти се отдаде опция за известно време да отидеш на някой другоземен остров без обществени мрежи и телефон и там може да вземеш единствено един дребен куфар с движимости, какво би взела и биха ли ти липсвали обществените контакти и мрежи?
- Със сигурност. Мисля, че всички сме пристрастени към обществените мрежи, както към кафето и цигарите. Но може би след 2-3 дни ще ми мине. Имам ограничаване на телефона – поставила съм си по един час предел и за двете обществени мрежи. Понякога ми се постанова нещо да свърша и минавам този предел, само че когато ми подсети, че имам още 10 минути, си споделям: „ Хайде, стига толкоз ”. Защото доста или малко и аз пребивавам в обществените мрежи, по някакъв метод работя с тях.
Иначе какво бих взела в куфара – сигурно хубава книга. За страдание нямам доста време да чета. Сега се хванах да прочета „ 1984 ” на Оруел. Когато чета нещо, обвързвано с работа, сядам и го прочитам. Но като е за наслаждение се получава по този начин, че се разпръсквам и се разконцентрирам. Трябва да съм в несъмнено положение на духа, с цел да чета просто по този начин. Вероятно това е обвързвано със обществените мрежи, от които сме толкоз подвластни – отваряш и има всичко. А когато четеш книга би трябвало малко повече да се замислиш и концентрираш.
Актрисата в " На четири уши и унижението " - две пиеси, от Питър Шафър и Майк Бартлет, обединени в един театър, режисьор Тея Сугарева. Снимка: Иван Дончев
- Любопитството към света ли те подтикна да следваш актьорско майсторство?
- Аз желаех да стана психолог. Ходех в детска актьорска школа и от дребна бях наясно, че актьорството е мъчно като специалност и също така и в нея мъчно се оцелява физически и финансово. Мислех си да последвам логика на психиката. Влечеше ме проучването на хората, дълбаенето в техните проблеми и надлежно решаването на тези проблеми. След като приключих учебно заведение, записах философия в университета, защото бях взела участие на олимпиада и имах право да вляза без изпити. Така да се каже минах фино. Но аплайвах и в НАТФИЗ и взеха, че ме одобриха.
Моят шанс беше, че не ми пукаше. Притеснявах се, несъмнено, тъй като излизаш пред комисия, която те гледа малко необичайно и на моменти неприятно, само че не ми пукаше за резултата, тъй като аз към този момент бях призната. Не че не съм желала да бъде актриса, просто не имах вяра, че едно момиче от Враца, което не е стъпало на съвещания с преподаватели, ще бъде признато в НАТФИЗ. Аз просто се появих отникъде. (смее се) Но съм признателна на комисията, че ми даде късмет да покажа уменията си и да стана актриса.
В спектакъла " Няма да платим! Няма да платим! " на режисьора Теди Москов в Театър " София "
- Не съжаляваш допускам за този твой избор – че избра актьорското майсторство пред философията и логиката на психиката?
- Не, по никакъв метод. Не бих си заменила специалността, колкото и да е сложна и много постоянно да ме изтощава душевен, не толкоз физически. Аз си обичам специалността и тя ме кара да се усещам свястно.
- Психологията оказва помощ ли ти да рестартираш, когато би трябвало – от страсти, от цялото натоварване след фотоси, подготовки и спектакли?
- То е доста елементарно да даваш ум на другите, само че да си го приложиш на себе си е мъчно. Месец откакто приключихме фотосите на „ Братя ”, на които бях всекидневно по 12 часа и откакто малко си отдъхнах, не преставам да си мисля някакви неща за кино лентата и за героите. Предполагам, че с възрастта ще улегна и ще се успокоя. Все още съм в треската на вълнението.
Неда Спасова в " Невинно малко ликвидиране " на режисьора Надя Панчева в Театър " София "
- Има ли функции, които са те обсебвали за дълго време?
- Всяка една роля ми дава нещо за моя персонален живот. Особено в театъра, където играя функции години наред, те няма по какъв начин да те пуснат. Но в театъра е доста необичайно, тъй като там процесът е доста компактен и два месеца, до момента в който репетираш, се занимаваш единствено с една роля. Макар че по този начин беше и в „ Братя ” – ти всеки ден си с твоя воин, всеки ден си с неговите проблеми.
В „ Невинно малко ликвидиране ” предизвикването беше, че играя жена, която няма нищо общо с мен като човек и по тази причина ми беше по-трудно. С режисьорката доста работихме да извадим този темперамент, който аз не нося. И аз бях захласната от тази роля, търсейки някакъв първообраз в живота и преценявайки по какъв начин да подходя към тази роля на извънредно необичайно и прочувствено истерична жена.
- Ти удовлетворена ли си от спектакъла?
- Май се получи. Хората се забавляват, поздравяват ме. Ние се опитваме да спазим интелигентния звук в това зрелище, тъй като доста елементарно можеше да залитнем към гневна халтура. Това е подобен вид текст, който подготвя към нелепости, само че всички работихме в посока да спазим положителния звук.
Заедно с сътрудниците си Дария Симеонова и Пламен Манасиев в " Невинно малко ликвидиране "
- Като жена и като актриса по какъв начин би желала да преминеш през разнообразни житейски обстановки – през тъгата или през насладата или пък като Гогол, който споделя: „ Ще се дръзвам през сълзи ”?
- Обикновено първичната реакция на някаква обстановка, която е сложна, е прочувствено проваляне. С времето се научих да си споделям: „ Спокойно, ще мине, всичко е наред ” и след това на моменти дори ти става неуместно и смешно. Но в действителност сложното минава. Поне това ме успокоява.
- Това може би е от зодията ти Риби, въпреки че си родена на гранична дата сред Риби и Водолей.
- Аз съм доста прочувствен човек, каквито са Рибите, само че въпреки всичко мисля, че имам и някакъв логически баланс от Водолея – да разсъждаваш разумно без да се впускаш в страстите. Опитвам се да намеря този баланс сред разсъдъка и страстите.
Малко йога по време на фотосите на " Братя "
- Как наподобява контрольор Елена Давидова през очите на Неда Спасова? Елена води дълга вътрешна борба сред страстите и разсъдъка.
- Eлена направи доста нелепости. (смее се) Елена е човек на логиката и разсъдъка, обаче е жена и надлежно това я прави човек на страстта. Всичко, което й се случи през тези два сезона за нея бе тестване и урок – от влюбването в един безспорен палач и мафиот, което за Елена бе много необичайно, до финалния благополучен край за нея.
На Неда не би й се случило такова нещо, може би, тъй като Неда постоянно избира с разсъдъка си, до момента в който Елена по някакъв метод действаше прочувствено. По-скоро нейната обич и влюбване бяха нещо, което тя не можеше да управлява с разсъдъка си. Но в действителност същинската обич и същинското влюбване не можеш да ги контролираш като някакъв умишлен развой.
Елена е героят, който по някакъв метод си получи възмездието и за нея имаше хепиенд. Стана ми благо с този неин край, тъй като като играеш този човек, влизаш в проблемите му и на теб ти става непосредствен и си казваш: „ Айде бе, дано тази жена да подиша малко въздух и да се почувства по-добре. ” И аз като актриса бях удовлетворена, че изпратих героинята си с признателност и бях удовлетворена какво й се случи на финала.
Неда Спасова като полицейския контрольор Елена Давидова се влюби в героя на Владимир Михайлов - Денис Топал, до момента в който го разследваше
- Коя е най-силната и най-слабата страна на Елена?
- Със сигурност най-слабата й страна е прочувственото вдаване в обстановките. В последния сезон тя съумя бързо да преодолее прочувствените произшествия, да си събере главата и да продължи. Миналия беше по-разклатена. Този сезон я видяхме много по-балансирана и много по-справяща се с прочувствените инциденти. Това е позитивното й качество, което аз одобрявам – че потисна страстите си някъде в себе си.
В случая обмислям психически. Няма по какъв начин да преодолееш толкоз бързо разочарованието си от любовта, по-скоро Елена го потисна и извади на напред във времето разсъдъка. Не знам какъв брой здравословно и потребно е, тъй като нормално като потиснеш нещо, то се появява някъде във времето с гръм и тропот и тотално ти обръща живота, само че да речем, че леко го е потиснала, тъй като чисто логичен и рационално си е споделила, че по този начин е трябвало да стане.
Владимир Михайлов, Йоанна Темелкова, Неда Спасова и Даниел Ангелов на финалните фотоси на хитовия сериал " Братя "
- Зрителите чакаха да има конфликт сред двете дами - Елена и Лора, които се бориха за сърцето на Денис Топал и надали не вашите героини с Йоанна Темелкова да се заловен за косите. Но това не се случи и в действителност Елена и Лора работиха дружно за една благородна идея, като даже всяка бе подготвена да се откаже от любовта си към един мъж, с цел да не страда другата.
- Знаех какво ще чакат феновете. Но с екипа доста ни се искаше да създадем различен вид взаимоотношения сред Елена и Лора. Лора е по-емоционалният персонаж, само че тя към този момент е имала сходен конфликт с Юлия и по тази причина искахме да изведем взаимоотношенията й с Елена по различен метод и те да не се трансфорат в битов скандал или да се стига до дърпане на косите.
Сцена отвън сериала - Йоанна Темелкова и Неда Спасова с провокация към зрителите
- Вие направихте с Йоанна Темелкова една шеговита фотосесия, имитирайки женски пердах.
- Тя беше безусловно умишлена. (смее се) Казах на Йоанна: „ Йо, в този момент всички ще си мислят, че ние ще се бием, дай да го създадем на смешка. ” За мен връзките ми с Лора в сериала бяха една от обичаните ми сюжетни линии, тъй като беше доста хубаво да пристъпиш страстите си и егото в името на нещо по-благородно. Тези дами се бориха за една идея и това е най-смисленото – идеята може да сплоти хората и те може да загърбят страстите.
Цялото отношение на Лора към Елена също разкри различен вид връзки отвън егото – те двете при други условия в действителност можеха да са положителни приятелки, само че в тази ситуация щеше да е неуместно и смешно. Но по някакъв метод те станаха духовни другари и сестри в една обща идея, тъй като и двете ги вълнуваше концепцията да се подаде ръка на хора в неволя.
За нас с Йоанна беше значимо да изведем на напред във времето обединяването към обща идея. За мен като актриса е значимо да стоя с някаква човешка идея през този персонаж и моята персонална идея беше да покажем, че можем от такава обстановка, каквато допускам, че на доста дами се е случвала, да излезеш почтено, да я преодолееш и в действителност да видиш, че това е било положително за тебе.
Нямаше по какъв начин Елена да продължи да бъде с Денис Топал. Абсурдно е. Той е палач, който тя разследваше, само че се влюби в него. Елена одобри Денис подобен какъвто е, само че прагматично за живота на тази жена този човек не е за нея. Радвам се, че съгласно сюжета Лора и Елена, които са влюбени в Денис, развиха човешките си връзки на по-високо равнище и демонстрираха, че може да работят за една идея, която да избави доста животи. За мен е значимо да има някакви заключения, които хората могат да си създадат от този сериал.
Даниел Ангелов като контрольор Димитър Черкезов дружно с колежката си Неда Спасова
- Изпита ли компликация при екшън сцените и беше ли те боязън да стреляш, въпреки и с халосни патрони? Някой сподели ли ти тънкостите на полицейската специалност и по какъв начин да се държиш като антимафиот?
- За екшън сцените съм се съветвала с брат ми, който работи в Специализирания отряд за битка с тероризма. Той ме гледаше изпитателно, само че този сезон ми сподели: „ Добре си. По-добре седиш като служител на реда от предния сезон. “ (усмихва се) Но истината е, че брат ми доста ми оказа помощ. Научи ме по какъв начин се държи оръжие. Взимахме детския револвер на племенницата ми и аз му обяснявах каква е сцената и той ми даваше много потребни препоръки.
Стрелбата не е моето и ми е непознато да държа револвер, само че брат ми ми оказа помощ да бъда малко по-уверена в себе си. По лична воля отидох да изстрелвам и на стрелбище, тъй като в действителност доста ме е боязън да изстрелвам с оръжие. За мен това е доста ужасно.
Инструкторът ми сподели: „ Няма нищо ужасно. Страшното е индивидът, не оръжието. “ Изстрелях 50 патрона, сърцето ми биеше лудо. В петия сезон преди сцената, в която трябваше да изстрелвам въпреки и с халосни патрони, доста се притеснявах. Но като почнахме да снимаме изобщо не се замислих за този боязън. И като приключихме фотосите на тази сцена си споделих: „ Леле, аз стрелях и не ме беше боязън. “ На сътрудниците мъже въобще не им пукаше в екшън сцените. А аз се молех: „ Добре де, не мога ли да хвана малко от техния непукизъм и да изстрелвам решително като тях. “ (смее се)
Баща и щерка на екрана - Веселин Калановски извърши ролята на военачалник Давидов, който бе татко на героинята на Неда - Елена
- Как ти като актриса възприе връзките в „ Братя “ сред щерка и татко, сред твоята героиня Елена и ген. Давидов? И двамата работят в службите, само че се оказват от разнообразни страни на закона.
- Това, което Елена изживя с татко си, на мен в живота не ми се е случвало. Имам поради, че аз не съм близка с татко ми, тъй като съм отгледана главно от майка ми. От друга страна татко ми в никакъв случай не ми се е налагал и не ме е направлявал - нещо, което Елена изживя с татко си.
Но чисто психически, разсъждавайки за живота й и за връзките с татко й, си давам сметка, че такова държание е разумно. Давидов е военачалник, служител на реда, той е могъщ, по някакъв метод набута щерка си в службите и й оказа помощ. Това не анулира нейните качества, само че той подаде една ръка. И на финала тя се освободи от тази окова от татко си. И това е главното за тази героиня – не е Денис, не е любовта, а този психически миг с бащата, който взема решение какво по какъв начин да се случи и й лишава свободата.
Талантливата млада актриса си партнираше с Владимир Карамазов в сериала " Откраднат живот "
- Притесняват ли те любовните подиуми? В „ Братя “ имаше сантиментални взаимоотношения с героя на Владимир Михайлов, а в „ Откраднат живот “ с героите на Владо Карамазов и Филип Буков.
- Няма по какъв начин да не се притесняваш първоначално, изключително като не познаваш сътрудника, с който си партнирате. Но в някакъв миг свикваш и не се притесняваш да докосваш този човек, да го целуваш, да се събличаш пред него. В началото постоянно е неудобно, само че се привиква и спираш да се суетиш за себе си. Човешко е да се притесниш от подобен вид сцена, тъй като си с човек, с който нямате такива взаимоотношения.
Ще споделя и нещо друго. Винаги съм считала, че актьорството е лекуващо. Наскоро си бях наранила краката от едни обувки и от самото начало се суетих по какъв начин ще играя на сцената с токчета. Смених токчетата, само че обувките отново ми убиваха. Но откакто се качих на сцената два часа не мислих за тази болежка.
За следващ път се увещавам какъв брой гениално нещо е актьорската игра. Занимаваш се с нещо друго, с различен човек, с различен живот и спираш да мислиш за себе си.
Два часа съм ходила обикновено, след представлението продължих да накуцвам и отново ме болеше. Но през тези два часа, до момента в който бях на сцената, не мислех за себе си. И това е хубавото на тази специалност – че в действителност скъсваш с твоята персонална действителност, с персоналните проблеми и болежки и се потопяваш в един различен свят.
Героинята на Неда - Елена мина през разнообразни прочувствени положения в " Братя ", само че финалът за нея бе благополучен
- Как успяваш да превключиш, в случай че примерно до 14-15 часа денем снимаш, а вечерта имаш театър?
- Много е изключително. За мен „ Братя “ стартира доста рисково – трябваше да изкарам премиера в театъра, ходех и на подготовки, и на фотоси. И след това ме разпределиха в още едно зрелище, където нямам реплики. И се получи, че във всяка една свободна минута аз бях на подготовки, когато не бях на фотоси и играх по 15 представления. Два месеца всеки божи ден по 12-13 часа съм работела. Не знам по какъв начин оцелях. Когато през април свършиха фотосите на четвъртия сезон на „ Братя “, като приключихме и подготовките си споделих: „ Боже, по какъв начин не се разпаднах “.
Но очевидно адреналинът ме е държал. Но е доста значимо след подобен мощен адреналин да не спираш да работиш незабавно, тъй като ще се разболееш. Добре, че не стопирах внезапно, въпреки че тялото ти изнемогва. Това ми се случи за първи път, уповавам се и за финален. Понякога човек има потребност от отмора. Такъв екшън – не знам по какъв начин превключвам – ти си в някаква машина и много-много не се замисляш какво би трябвало да правиш. Случвало ми се е да отида в 5 часа в театъра, защото знам, че имам зрелище и да се запитвам: „ Чакай в този момент, какво играем през днешния ден? “, тъй като съвсем всеки ден имах зрелище. (усмихва се)
Заедно с Калин Врачански във " Франкенщай " на режисьора Стайко Мурджев в Театър " София "
- Продължава ли театралната тресчица?
- Продължава, само че това хубаво, че я има. Все ме питат: „ Как преодоляваш театралната тресчица? “ По-добре да не я преодоляваш и постоянно да има нещо, което да те човърка от вътрешната страна, тъй като това значи, че се вълнуваш и ти пука и имаш някаква причина да излезеш на сцената.
Участвам в представлението „ Горчивите сълзи на Петра декор Кант “ и съм очевидец по какъв начин Лили Маравиля се тресе преди да излезе на сцената и й се удивлявам, тъй като като се изключи че тя е в основната роля, силата от нея зависи за всички ни. Тя води целия театър. Лили Маравиля има толкоз опит и в киното, и в театъра, и в сериали, само че тя продължава да се вълнува и това е скъпо. Защото й пука. Виждам, че театралната тресчица не се преодолява и по-добре да не се преодолявя. Лили е страхотна в това зрелище. Важно е сърцето да ти тупка повечко.
Като сестра Кая в " Откраднат живот "
- Какво ти даде ролята на сестра Кая в сериала „ Откраднат живот “?
- Кая към този момент е хирург, приключила е. (смее се) Така се майтапя и съм си мислила какъв брой е хубаво, че фенове ме свързват и с тази роля. С едно момче – Митко Василев си пишем отвреме в точния момент. Той ми е огромен почитател от „ Откраднат живот “. Митко претърпя бъбречна трансплантация, преди време той гостуваше по малките екрани и обясняваше за какво е значимо да се подаряват органи. Това е тематика, която не е известна в България и доста хора чакат донори и за жалост не ги дочакват.
Митко имаше шанс и за него се откри донор, който беше съчетаем с него. Той живее втори живот и доста се веселя за него. Той все ми написа: „ Сестра Кая, по какъв начин си? “ За него съм си сестра Кая и се майтапя с него, че сестра Кая към този момент е приключила висше обучение и е станала хирург. „ Откраднат живот “ приключи по подобен метод, че може да си фантазираш какво се случва с този воин. Сега ще имам опцията да си мечтая и за Елена какво ще й се случи нататък.
Неда си партнира и с Филип Буков в " Откраднат живот "
- Имаш ли афинитет към медицината?
- Докато снимахме „ Откраднат живот “ на няколко пъти съжалих, че в никакъв случай не съм била добра по биология и химия и че в никакъв случай не съм имала предпочитание да стана доктор. В сериала работихме с доста консултанти, с същински доктори, имахме и действителна операционна сестра. Виждаш какъв брой вдъхновяваща е лекарската специалност – доста напрегната, доста сложна, от нея зависят животи, само че виждаш вдъхновението им, до момента в който оперират.
И около „ Откраднат живот “ взех решение, че профилактично ще отивам на прегледи и проучвания. Много хора не го вършат, а това не е добре, тъй като когато казусът се хване първоначално опцията за безболезненото му решение е доста по-голям, в сравнение с като изпуснеш нещата. Тази поука най-малко за себе си я взех от „ Откраднат живот “. Човек най-много би трябвало да се грижи за психическото си здраве, тъй като множеството заболявания идват от главата.
Ролята на Царица Роза във кино лентата " Дамасцена " на режисьора Тодор Анастасов
- Първата ти огромна роля в киното е на Царица Роза във кино лентата „ Роза Дамасцена “. Чувстваш ли се кралица?
- Моята роля в този филм беше огромна преди втория монтаж на кино лентата. И в новата версия се появявам единствено два-три пъти и изчезнах като персонаж. В първата версия имаше доста магични фрагменти и като цяло филмът е доста хубав, само че ориста му не беше доста сполучлива. Шегувах се, че ми отива да играя царици, тъй като първата ми роля е на Снежната кралица и си бях споделила, че е разумно да изиграя и кралица. (смее се)
Като приключих НАТФИЗ нямах работа като актриса – имах едно-две представления, устоях се като хостеса, барманка, сервитьорка и филмът „ Роза Дамасцена “ пристигна доста оздравяващо. Даде ми вяра, че има смисъл да се занимавам с актьорство. Пазя доста хубави мемоари от снимачния развой и от самия филм. За мен този филм беше значим стадий в живота ми, без значение от финалния резултат.
Като Венета Ботева във кино лентата на Максим Генчев " Ботев "
- Ти влезе и в ролята на Венета Ботева – обичаната на Христо Ботев. Какво беше най-голямото предизвикателство за теб при създаване облика на Венета?
- За Ботев имаме построен облик още от учебно заведение, където сме чели неговата лирика и журналистика. Венета не е толкоз известен облик, тъй че моята отговорност не беше чак толкоз огромна, колкото на Деян, който играеше Ботев. Защото хората нямат особена визия за Венета, до момента в който за Ботев имат и е значимо дали ще оправдаеш упованията им. Макар че няма по какъв начин да задоволиш всяко едно мнение за този воин. Ботев в един филм ще бъде показан по един метод, в различен – по различен метод.
Доста неща четох за Венета, четох и спомените на щерка й Иванка. Венета не е писала нищо, тя не е можела и да написа. Четох, с цел да се вдъхновя за духа на тази жена. Наистина Венета е впечатляваща, тъй като тя бяга от мъжа си – нещо, което в тези години си е скандално – хората може да те линчуват и ти споделят в очите, че си лека жена. Венета напуща мъжа си, тъй като той я малтретира, бие я, тормози я и тя бяга със сина си в Букурещ при собствен вуйчо, който е състоятелен епископ. Интресното е, че Венета избира скотския живот пред опцията да живее пищно и богато. И избира да бъде с Ботев, знаейки, че той е жертван и ще почине. Но все пак тя не се отхвърля от него.
Венета е доста вдъхновяваща жена, която е пособия на четниците и на Ботев. Отговорността не е дребна, тъй като въпреки всичко пресъздаваш историческа персона, въпреки и не толкоз известна, колкото Ботев. Но се веселя, че този филм се случи. Мен персонално Венета доста пъти ме е въодушевила като човек. Впечатли ме, че тя се отхвърля от комфорта на богатия живот, скъсва с него поради нещо по-голямо, в името на една идея.
След гибелта на Ботев Венета се връща в Търново, където всички я гледат изкривено. Ботев доста по-късно е разгласен за воин. В началото той е някакъв въстаник и пройдоха. Венета дълго време се бори името му да съществува в историята на България. Дори и след Освобождението животът й не е лек. Макар че те нямат брак, тя се назовава Венета Ботева. След него тя няма друга връзка и Ботев вечно остава нейният мъж.
- Телевизионните сериали и риалити предаванията вкарват различен вид фенове в театрите, изключително когато в тези формати вземат участие известни артисти. Как се отнасяш към тази наклонност?
- Няма неприятно, дано, в случай че до момента не си ходил на спектакъл, да отидеш поради някой артист или артисти от сериали. Давам си сметка, че риалитата са с по-висок рейтинг от сериалите. Цялата тази злободневност, която я има в риалититата кара някои хора, гледайки изключително някой прочут, че е по-зле от теб, да си кажат: „ Ей, не съм единствено аз в това състояние “. Имам възприятието, че това успокоява хората.
Разбира се в тези риалитата има и конспирация, само че те са и доста режисирани, с цел да се сътвори спор. В това се влагат средства, това носи пари на малките екрани, обикновено е частните малките екрани да основават артикул, който да им носи пари.
Няма неприятно в театъра да влезе аудитория, която гледа сериали – въпросът е хората в театъра да не не помнят, че това е живо изкуство и ние чуваме и виждаме всичко от сцената.
По време на зрелище наложително звънят най-малко два телефона на фенове, нищо че преди спектакъла тече известие: „ Моля, изключите си мобилните телефони “.
Например в „ Невинно малко ликвидиране “ има едни неподправени и неконтролирани реакции на феновете. На подобен комедиен театър тези реакции вървят и примерно, когато моята героиня пита героя на Пламен Манасиев: „ Нали не си споделил на жена си за нас “ и в публиката се чуват реакции от вида: „ Айдее... “ Ти чуваш това на сцената, запазваш централизация, само че в това време си мислиш по какъв начин твоите реплики въздействат на хората. Има и други неподправени възклицания като „ Ооо “ или „ ехе “. На нас тези реакции ни оказват помощ, тъй като виждаш, че феновете са влезнали в историята и живеят в нея.
Но примерно на трагични представления фенове в залата си приказват между тях на всеослушание и това е разсейващо за нас като артисти. Ето това е резултата от сериалите – тъй като у дома го коментираш и когато си в театъра си мислиш, че тези на сцената не са живи и не те чуват. А от сцената всичко се вижда и чува – шушукане, мърдане. Но по този начин артистът си дава сметка дали е хванал фена в историята или не. Не всякога се получава да хванем фена.
Неда Спасова взе участие в благотворителния календар на Animal Help Mezdra - организацията обезпечава краткотраен заслон и грижи за нуждаещите се животни
- Кое те кара да се включиш в благотворителни акции в отбрана на животните?
- Винаги съм обичала животните. Не одобрявам някой да ми каже: „ Добре, животните са зле, ами хората? “ Опитвам се да поддържам и хора. Двете неща нямат общо. Опитвам се да виждам малко по-глобално на обстановката. Знам, че казусът на 1000 км от мен, имам предвид войната в Украйна, е и мой проблем.
По отношение на благотворителните акции - с сътрудниците от „ Братя “ подкрепихме приюта за бездомни кучета в Мездра като се снимахме за един календар и се надяваме и по този метод да се съберат пари за приюта. Общината е пособия до едно време със средства за храна, само че към този момент не им оказва помощ и животните са гледани в нещо като обор. За този подслон се грижат едни страхотни хора - Цветомира и Станислав и вършат всичко допустимо да подобрят изискванията за живот на тези кученца. Календарът е доста прекрасен. Аз съм купила няколко да правя подарък за празниците.
Бих желала да споделя и за един различен доблестен жест. Наша колежка от административния отдел на Театър „ София “ претърпя тежка интервенция и се нуждаеше от кръв. Нейната кръвна група е нулева негативна. Аз бях пуснала зов във фейсбук и хората, които стопанисват приюта в Мездра го споделиха и ме свързаха с техен другар, който е от Благоевград и той подари кръв за нашата колежка. И си споделям – ето тези благородни хора оказват помощ освен на кучетата. Като има проблем желаят да оказват помощ. Думи като „ мен не ме визира “ не се отнасят за тях.
Смятам, че всеки от нас, който по някакъв метод е обществена персона, би трябвало да употребява аудиторията от почитатели, с цел да разпространява благородни дела. Ние сме инфлуенсъри и оцеляваме със обществените мрежи, с реклами, другояче няма по какъв начин. Хората си мислят, че в театъра получаваме големи заплати. А истината е, че заплатите ни са ужасни ниски. Нашите заплати са малко над минималната.
И няма по какъв начин да не се занимаваш с реклами в обществените мрежи и да не си водещ на някакво събитие – просто няма по какъв начин да оцелееш. Надявам се нещо да се промени в тази тенденция. За страдание културата и хората на изкуството не са приоритет на страната. Дори в Македония Брутният вътрешен продукт за просвета е по-висок от нашия.
Неда поддържа и кученцета от приюта на фондация “Шаро - подай лапа на изоставените ”
- Все отново има ли в теб религия, че хубостта и изкуството могат да спасят света?
- По някакъв метод съм сантиментален човек с някакви фантазии, които на моменти са утопични. За страдание в последно време доста ми тежи цялата обстановка - война, коронавирус, събитията в Иран. Аз не съм си просто българин и не пребивавам просто тук. Аз съм обвързвана с всички тези хора по света, тъй като ние сме едно цяло. Чувстваш се като плебей на някого, който държи конците и ги дърпа. И не знаеш по какъв начин да се отървеш. Опитвам се да държа позитивния дух и да не падам, само че няма по какъв начин цялата тази конюнктура да не ти повлияе. Не знам дали хубостта и изкуството ще спасят света, само че би ми се желало.
- Какъв е твоят метод да избягаш от лудостта на всекидневието?
- Гледам сериали по Нетфликс, това ми оказва помощ. Постъпвам малко маниашки – пипвам един сериал и виждам примерно 10 епизода и 10 часа не шавам от тв приемника. Това пък ми оказва помощ, тъй като попадам в една друга действителност и разкъсвам с моите ежедневни нелепости. Аз съм добър фен – влизам си в историята и я проследявам. Но постоянно доста проучвам хората, издълбавам и в тях, и в себе си.
Когато един човек постъпва неприятно той не го прави, тъй като е неприятен, а тъй като има някакви първопричини. Лошото е, че по този начин съм склонна да извинявам всички неприятни действия.
Има съзнателни неприятни действия, само че има и такива, които са поведени от нещо друго преди този момент и ти търсиш корена в цялото това нещо. И по този метод повече си податлив да приемеш другия, да го приемеш подобен, какъвто е.
Снимки: Красена Ангелова,
Театър " София " и персонален архив
Още като напълно млада Неда мечтае да учи и логика на психиката, и актьорско майсторство. В последна сметка, защото е отличник на олимпиада по философия, записва същата компетентност в Софийския университет без изпит. Но огромната й фантазия да бъде на сцената се сбъдва, защото по същото време е призната в НАТФИЗ, където приключва актьорско майсторство в класа на проф. Маргарита Младенова. " Всяка една роля ми дава нещо ново и за моя персонален живот ", показа пред Lupa.bg даровитата Неда Спасова.
" Телевизията вкара в театъра различен вид аудитория – тя не усеща, че ние всичко виждаме и чуваме от сцената и че в действителност сме живи същества ", разсъждава с усмивка Неда Спасова. И прибавя, че за нея като създател е значимо посредством функциите си да насочва смислени послания към феновете. Самата тя вижда себе си и като дипломат на благородни дела.
През 2016 година Неда прави първия си актьорски дебют като основна роля във кино лентата „ Дамасцена “, където играе Царицата на розите. Две години по-късно става известна с ролята си на сестра Кая Райкова в сериала „ Откраднат живот “. Участва в игралните филми „ Останалото е пепел “ и " Случаят Тесла ", играе и ролята на Венета в историческия филм „ Ботев “. През последната година феновете гледаха красивата Неда в престъпната драма " Братя ", където се превъплъти в облика на красивата полицайка Елена Давидова.
Играла е в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, Театрална работилница „ Сфумато “ и Младежкия спектакъл „ Николай Бинев “, а от февруари 2018 година е част от трупата на Театър „ София “. През този сценичен сезон феновете може да гледат другите театрални превъплъщения на Неда Спасова в спектаклите „ Невинно малко ликвидиране “, „ Горчивите сълзи на Петра Фон Кант “, „ Пер Гюнт “, „ Ревизор “, „ Тирамису “, " Няма да платим! Няма да платим! ".
Снимка: Кирил Станоев
- Неда, неотдавна си подари екскурзия до Париж. Какво те впечатли най-вече в града на романтиката?
- Париж доста ми хареса, въпреки че е много мръсно. Там съществува този абсурд. Но като видиш потока от стотици хиляди туристи виждаш, че няма по какъв начин да е по различен метод. Много хубав град, доста добре организиран с комфортно и бързо метро - мен това доста ме впечатли. Защото в един подобен голям град това е доста значимо, значимо е и да можеш да се придвижиш и след среднощ.
Влязох в Лувъра - мечтана дестинация. Не можах да се кача на Айфеловата кула, тъй като единия ден беше доста късно, а на другия ден валеше. Надявам се идващия път да съумея да се кача. В Лувъра не можах доста да се насладя на изкуството, тъй като беше препълнено с хора, които желаеха да се снимат и да си вършат селфита. Но пък видях Мона Лиза. Не можах да се кача и на корабче по Сена поради дъжда. Но влязох в Пантеона – видях саркофазите на Дюма, на Волтер, Зола, на Русо.
От едно време се отнасям с обич към философията и някак си ми беше забавно да видя паметниците на тези бележити персони. Влязох и в една доста красива готическа катедрала, защото „ Нотр Дам ” е затворена поради ремонта след пожара. Готическите катедрали са ми доста на сърце, тъй като са изписани и са красиви с тези пъстри витражи, не са аскетични. Седях 10 минути и просто съзерцавах. Разбира се пробвах френската кухня, която е доста скъпа. Опитах жабешки бутчета – няма да повторя. Не е за мен. (усмихва се)
Попаднахме в едно заведение, където имаше огромна група от френски пенсионери на към 70 години. Жесток ваучър, доста се веселяха. Хем им се радвах, тъй като виждаш, че животът продължава и на тази възраст, а въпреки това като се сещам за нашите възрастни хора си споделям: „ Кой от нашите баби и дядовци по този начин ще му отпусне края ”. Те благите се чудят по какъв начин да оцелеят през месеца с парите, които получават. С добавки от 20-30 лв. не могат да си платят тока и медикаментите, пък какво остава да живеят. Иначе имах потребност да видя Париж и съм щастлива, че съумях.
- Особено след дългия снимачен интервал на „ Братя ” и след интензивните театрални подготовки и министър председатели на сцената.
- Възможността да пътувам се появи инцидентно. Имаше къде да дремя и даже билетите, които бяха купени в последния миг, не бяха безбожно скъпи. Но несъмнено Париж не е за нашия стандарт. Ако не го обръщаш в евро отново е скъпо, освен това много по-скъпо от тук.
- Какво предпочиташ да колекционираш – страсти, мемоари или предмети?
- Нямам табиет да си закупувам някакви предмети. За околните взимам дарове, само че за мен нищо не взимам.
По-скоро в действителност си натрупвам мемоари и страсти, тъй като те ме топлят дълго време, до момента в който имам опцията да помня.
- Обичаш да пътешестваш.
- Искам да работя травел влогър – човек, който пътува, написа и по тази причина му заплащат. Шегувам се, несъмнено, само че е доста хубаво да пътуваш. (смее се)
- Ако ти се отдаде опция за известно време да отидеш на някой другоземен остров без обществени мрежи и телефон и там може да вземеш единствено един дребен куфар с движимости, какво би взела и биха ли ти липсвали обществените контакти и мрежи?
- Със сигурност. Мисля, че всички сме пристрастени към обществените мрежи, както към кафето и цигарите. Но може би след 2-3 дни ще ми мине. Имам ограничаване на телефона – поставила съм си по един час предел и за двете обществени мрежи. Понякога ми се постанова нещо да свърша и минавам този предел, само че когато ми подсети, че имам още 10 минути, си споделям: „ Хайде, стига толкоз ”. Защото доста или малко и аз пребивавам в обществените мрежи, по някакъв метод работя с тях.
Иначе какво бих взела в куфара – сигурно хубава книга. За страдание нямам доста време да чета. Сега се хванах да прочета „ 1984 ” на Оруел. Когато чета нещо, обвързвано с работа, сядам и го прочитам. Но като е за наслаждение се получава по този начин, че се разпръсквам и се разконцентрирам. Трябва да съм в несъмнено положение на духа, с цел да чета просто по този начин. Вероятно това е обвързвано със обществените мрежи, от които сме толкоз подвластни – отваряш и има всичко. А когато четеш книга би трябвало малко повече да се замислиш и концентрираш.
Актрисата в " На четири уши и унижението " - две пиеси, от Питър Шафър и Майк Бартлет, обединени в един театър, режисьор Тея Сугарева. Снимка: Иван Дончев
- Любопитството към света ли те подтикна да следваш актьорско майсторство?
- Аз желаех да стана психолог. Ходех в детска актьорска школа и от дребна бях наясно, че актьорството е мъчно като специалност и също така и в нея мъчно се оцелява физически и финансово. Мислех си да последвам логика на психиката. Влечеше ме проучването на хората, дълбаенето в техните проблеми и надлежно решаването на тези проблеми. След като приключих учебно заведение, записах философия в университета, защото бях взела участие на олимпиада и имах право да вляза без изпити. Така да се каже минах фино. Но аплайвах и в НАТФИЗ и взеха, че ме одобриха.
Моят шанс беше, че не ми пукаше. Притеснявах се, несъмнено, тъй като излизаш пред комисия, която те гледа малко необичайно и на моменти неприятно, само че не ми пукаше за резултата, тъй като аз към този момент бях призната. Не че не съм желала да бъде актриса, просто не имах вяра, че едно момиче от Враца, което не е стъпало на съвещания с преподаватели, ще бъде признато в НАТФИЗ. Аз просто се появих отникъде. (смее се) Но съм признателна на комисията, че ми даде късмет да покажа уменията си и да стана актриса.
В спектакъла " Няма да платим! Няма да платим! " на режисьора Теди Москов в Театър " София "
- Не съжаляваш допускам за този твой избор – че избра актьорското майсторство пред философията и логиката на психиката?
- Не, по никакъв метод. Не бих си заменила специалността, колкото и да е сложна и много постоянно да ме изтощава душевен, не толкоз физически. Аз си обичам специалността и тя ме кара да се усещам свястно.
- Психологията оказва помощ ли ти да рестартираш, когато би трябвало – от страсти, от цялото натоварване след фотоси, подготовки и спектакли?
- То е доста елементарно да даваш ум на другите, само че да си го приложиш на себе си е мъчно. Месец откакто приключихме фотосите на „ Братя ”, на които бях всекидневно по 12 часа и откакто малко си отдъхнах, не преставам да си мисля някакви неща за кино лентата и за героите. Предполагам, че с възрастта ще улегна и ще се успокоя. Все още съм в треската на вълнението.
Неда Спасова в " Невинно малко ликвидиране " на режисьора Надя Панчева в Театър " София "
- Има ли функции, които са те обсебвали за дълго време?
- Всяка една роля ми дава нещо за моя персонален живот. Особено в театъра, където играя функции години наред, те няма по какъв начин да те пуснат. Но в театъра е доста необичайно, тъй като там процесът е доста компактен и два месеца, до момента в който репетираш, се занимаваш единствено с една роля. Макар че по този начин беше и в „ Братя ” – ти всеки ден си с твоя воин, всеки ден си с неговите проблеми.
В „ Невинно малко ликвидиране ” предизвикването беше, че играя жена, която няма нищо общо с мен като човек и по тази причина ми беше по-трудно. С режисьорката доста работихме да извадим този темперамент, който аз не нося. И аз бях захласната от тази роля, търсейки някакъв първообраз в живота и преценявайки по какъв начин да подходя към тази роля на извънредно необичайно и прочувствено истерична жена.
- Ти удовлетворена ли си от спектакъла?
- Май се получи. Хората се забавляват, поздравяват ме. Ние се опитваме да спазим интелигентния звук в това зрелище, тъй като доста елементарно можеше да залитнем към гневна халтура. Това е подобен вид текст, който подготвя към нелепости, само че всички работихме в посока да спазим положителния звук.
Заедно с сътрудниците си Дария Симеонова и Пламен Манасиев в " Невинно малко ликвидиране "
- Като жена и като актриса по какъв начин би желала да преминеш през разнообразни житейски обстановки – през тъгата или през насладата или пък като Гогол, който споделя: „ Ще се дръзвам през сълзи ”?
- Обикновено първичната реакция на някаква обстановка, която е сложна, е прочувствено проваляне. С времето се научих да си споделям: „ Спокойно, ще мине, всичко е наред ” и след това на моменти дори ти става неуместно и смешно. Но в действителност сложното минава. Поне това ме успокоява.
- Това може би е от зодията ти Риби, въпреки че си родена на гранична дата сред Риби и Водолей.
- Аз съм доста прочувствен човек, каквито са Рибите, само че въпреки всичко мисля, че имам и някакъв логически баланс от Водолея – да разсъждаваш разумно без да се впускаш в страстите. Опитвам се да намеря този баланс сред разсъдъка и страстите.
Малко йога по време на фотосите на " Братя "
- Как наподобява контрольор Елена Давидова през очите на Неда Спасова? Елена води дълга вътрешна борба сред страстите и разсъдъка.
- Eлена направи доста нелепости. (смее се) Елена е човек на логиката и разсъдъка, обаче е жена и надлежно това я прави човек на страстта. Всичко, което й се случи през тези два сезона за нея бе тестване и урок – от влюбването в един безспорен палач и мафиот, което за Елена бе много необичайно, до финалния благополучен край за нея.
На Неда не би й се случило такова нещо, може би, тъй като Неда постоянно избира с разсъдъка си, до момента в който Елена по някакъв метод действаше прочувствено. По-скоро нейната обич и влюбване бяха нещо, което тя не можеше да управлява с разсъдъка си. Но в действителност същинската обич и същинското влюбване не можеш да ги контролираш като някакъв умишлен развой.
Елена е героят, който по някакъв метод си получи възмездието и за нея имаше хепиенд. Стана ми благо с този неин край, тъй като като играеш този човек, влизаш в проблемите му и на теб ти става непосредствен и си казваш: „ Айде бе, дано тази жена да подиша малко въздух и да се почувства по-добре. ” И аз като актриса бях удовлетворена, че изпратих героинята си с признателност и бях удовлетворена какво й се случи на финала.
Неда Спасова като полицейския контрольор Елена Давидова се влюби в героя на Владимир Михайлов - Денис Топал, до момента в който го разследваше
- Коя е най-силната и най-слабата страна на Елена?
- Със сигурност най-слабата й страна е прочувственото вдаване в обстановките. В последния сезон тя съумя бързо да преодолее прочувствените произшествия, да си събере главата и да продължи. Миналия беше по-разклатена. Този сезон я видяхме много по-балансирана и много по-справяща се с прочувствените инциденти. Това е позитивното й качество, което аз одобрявам – че потисна страстите си някъде в себе си.
В случая обмислям психически. Няма по какъв начин да преодолееш толкоз бързо разочарованието си от любовта, по-скоро Елена го потисна и извади на напред във времето разсъдъка. Не знам какъв брой здравословно и потребно е, тъй като нормално като потиснеш нещо, то се появява някъде във времето с гръм и тропот и тотално ти обръща живота, само че да речем, че леко го е потиснала, тъй като чисто логичен и рационално си е споделила, че по този начин е трябвало да стане.
Владимир Михайлов, Йоанна Темелкова, Неда Спасова и Даниел Ангелов на финалните фотоси на хитовия сериал " Братя "
- Зрителите чакаха да има конфликт сред двете дами - Елена и Лора, които се бориха за сърцето на Денис Топал и надали не вашите героини с Йоанна Темелкова да се заловен за косите. Но това не се случи и в действителност Елена и Лора работиха дружно за една благородна идея, като даже всяка бе подготвена да се откаже от любовта си към един мъж, с цел да не страда другата.
- Знаех какво ще чакат феновете. Но с екипа доста ни се искаше да създадем различен вид взаимоотношения сред Елена и Лора. Лора е по-емоционалният персонаж, само че тя към този момент е имала сходен конфликт с Юлия и по тази причина искахме да изведем взаимоотношенията й с Елена по различен метод и те да не се трансфорат в битов скандал или да се стига до дърпане на косите.
Сцена отвън сериала - Йоанна Темелкова и Неда Спасова с провокация към зрителите
- Вие направихте с Йоанна Темелкова една шеговита фотосесия, имитирайки женски пердах.
- Тя беше безусловно умишлена. (смее се) Казах на Йоанна: „ Йо, в този момент всички ще си мислят, че ние ще се бием, дай да го създадем на смешка. ” За мен връзките ми с Лора в сериала бяха една от обичаните ми сюжетни линии, тъй като беше доста хубаво да пристъпиш страстите си и егото в името на нещо по-благородно. Тези дами се бориха за една идея и това е най-смисленото – идеята може да сплоти хората и те може да загърбят страстите.
Цялото отношение на Лора към Елена също разкри различен вид връзки отвън егото – те двете при други условия в действителност можеха да са положителни приятелки, само че в тази ситуация щеше да е неуместно и смешно. Но по някакъв метод те станаха духовни другари и сестри в една обща идея, тъй като и двете ги вълнуваше концепцията да се подаде ръка на хора в неволя.
За нас с Йоанна беше значимо да изведем на напред във времето обединяването към обща идея. За мен като актриса е значимо да стоя с някаква човешка идея през този персонаж и моята персонална идея беше да покажем, че можем от такава обстановка, каквато допускам, че на доста дами се е случвала, да излезеш почтено, да я преодолееш и в действителност да видиш, че това е било положително за тебе.
Нямаше по какъв начин Елена да продължи да бъде с Денис Топал. Абсурдно е. Той е палач, който тя разследваше, само че се влюби в него. Елена одобри Денис подобен какъвто е, само че прагматично за живота на тази жена този човек не е за нея. Радвам се, че съгласно сюжета Лора и Елена, които са влюбени в Денис, развиха човешките си връзки на по-високо равнище и демонстрираха, че може да работят за една идея, която да избави доста животи. За мен е значимо да има някакви заключения, които хората могат да си създадат от този сериал.
Даниел Ангелов като контрольор Димитър Черкезов дружно с колежката си Неда Спасова
- Изпита ли компликация при екшън сцените и беше ли те боязън да стреляш, въпреки и с халосни патрони? Някой сподели ли ти тънкостите на полицейската специалност и по какъв начин да се държиш като антимафиот?
- За екшън сцените съм се съветвала с брат ми, който работи в Специализирания отряд за битка с тероризма. Той ме гледаше изпитателно, само че този сезон ми сподели: „ Добре си. По-добре седиш като служител на реда от предния сезон. “ (усмихва се) Но истината е, че брат ми доста ми оказа помощ. Научи ме по какъв начин се държи оръжие. Взимахме детския револвер на племенницата ми и аз му обяснявах каква е сцената и той ми даваше много потребни препоръки.
Стрелбата не е моето и ми е непознато да държа револвер, само че брат ми ми оказа помощ да бъда малко по-уверена в себе си. По лична воля отидох да изстрелвам и на стрелбище, тъй като в действителност доста ме е боязън да изстрелвам с оръжие. За мен това е доста ужасно.
Инструкторът ми сподели: „ Няма нищо ужасно. Страшното е индивидът, не оръжието. “ Изстрелях 50 патрона, сърцето ми биеше лудо. В петия сезон преди сцената, в която трябваше да изстрелвам въпреки и с халосни патрони, доста се притеснявах. Но като почнахме да снимаме изобщо не се замислих за този боязън. И като приключихме фотосите на тази сцена си споделих: „ Леле, аз стрелях и не ме беше боязън. “ На сътрудниците мъже въобще не им пукаше в екшън сцените. А аз се молех: „ Добре де, не мога ли да хвана малко от техния непукизъм и да изстрелвам решително като тях. “ (смее се)
Баща и щерка на екрана - Веселин Калановски извърши ролята на военачалник Давидов, който бе татко на героинята на Неда - Елена
- Как ти като актриса възприе връзките в „ Братя “ сред щерка и татко, сред твоята героиня Елена и ген. Давидов? И двамата работят в службите, само че се оказват от разнообразни страни на закона.
- Това, което Елена изживя с татко си, на мен в живота не ми се е случвало. Имам поради, че аз не съм близка с татко ми, тъй като съм отгледана главно от майка ми. От друга страна татко ми в никакъв случай не ми се е налагал и не ме е направлявал - нещо, което Елена изживя с татко си.
Но чисто психически, разсъждавайки за живота й и за връзките с татко й, си давам сметка, че такова държание е разумно. Давидов е военачалник, служител на реда, той е могъщ, по някакъв метод набута щерка си в службите и й оказа помощ. Това не анулира нейните качества, само че той подаде една ръка. И на финала тя се освободи от тази окова от татко си. И това е главното за тази героиня – не е Денис, не е любовта, а този психически миг с бащата, който взема решение какво по какъв начин да се случи и й лишава свободата.
Талантливата млада актриса си партнираше с Владимир Карамазов в сериала " Откраднат живот "
- Притесняват ли те любовните подиуми? В „ Братя “ имаше сантиментални взаимоотношения с героя на Владимир Михайлов, а в „ Откраднат живот “ с героите на Владо Карамазов и Филип Буков.
- Няма по какъв начин да не се притесняваш първоначално, изключително като не познаваш сътрудника, с който си партнирате. Но в някакъв миг свикваш и не се притесняваш да докосваш този човек, да го целуваш, да се събличаш пред него. В началото постоянно е неудобно, само че се привиква и спираш да се суетиш за себе си. Човешко е да се притесниш от подобен вид сцена, тъй като си с човек, с който нямате такива взаимоотношения.
Ще споделя и нещо друго. Винаги съм считала, че актьорството е лекуващо. Наскоро си бях наранила краката от едни обувки и от самото начало се суетих по какъв начин ще играя на сцената с токчета. Смених токчетата, само че обувките отново ми убиваха. Но откакто се качих на сцената два часа не мислих за тази болежка.
За следващ път се увещавам какъв брой гениално нещо е актьорската игра. Занимаваш се с нещо друго, с различен човек, с различен живот и спираш да мислиш за себе си.
Два часа съм ходила обикновено, след представлението продължих да накуцвам и отново ме болеше. Но през тези два часа, до момента в който бях на сцената, не мислех за себе си. И това е хубавото на тази специалност – че в действителност скъсваш с твоята персонална действителност, с персоналните проблеми и болежки и се потопяваш в един различен свят.
Героинята на Неда - Елена мина през разнообразни прочувствени положения в " Братя ", само че финалът за нея бе благополучен
- Как успяваш да превключиш, в случай че примерно до 14-15 часа денем снимаш, а вечерта имаш театър?
- Много е изключително. За мен „ Братя “ стартира доста рисково – трябваше да изкарам премиера в театъра, ходех и на подготовки, и на фотоси. И след това ме разпределиха в още едно зрелище, където нямам реплики. И се получи, че във всяка една свободна минута аз бях на подготовки, когато не бях на фотоси и играх по 15 представления. Два месеца всеки божи ден по 12-13 часа съм работела. Не знам по какъв начин оцелях. Когато през април свършиха фотосите на четвъртия сезон на „ Братя “, като приключихме и подготовките си споделих: „ Боже, по какъв начин не се разпаднах “.
Но очевидно адреналинът ме е държал. Но е доста значимо след подобен мощен адреналин да не спираш да работиш незабавно, тъй като ще се разболееш. Добре, че не стопирах внезапно, въпреки че тялото ти изнемогва. Това ми се случи за първи път, уповавам се и за финален. Понякога човек има потребност от отмора. Такъв екшън – не знам по какъв начин превключвам – ти си в някаква машина и много-много не се замисляш какво би трябвало да правиш. Случвало ми се е да отида в 5 часа в театъра, защото знам, че имам зрелище и да се запитвам: „ Чакай в този момент, какво играем през днешния ден? “, тъй като съвсем всеки ден имах зрелище. (усмихва се)
Заедно с Калин Врачански във " Франкенщай " на режисьора Стайко Мурджев в Театър " София "
- Продължава ли театралната тресчица?
- Продължава, само че това хубаво, че я има. Все ме питат: „ Как преодоляваш театралната тресчица? “ По-добре да не я преодоляваш и постоянно да има нещо, което да те човърка от вътрешната страна, тъй като това значи, че се вълнуваш и ти пука и имаш някаква причина да излезеш на сцената.
Участвам в представлението „ Горчивите сълзи на Петра декор Кант “ и съм очевидец по какъв начин Лили Маравиля се тресе преди да излезе на сцената и й се удивлявам, тъй като като се изключи че тя е в основната роля, силата от нея зависи за всички ни. Тя води целия театър. Лили Маравиля има толкоз опит и в киното, и в театъра, и в сериали, само че тя продължава да се вълнува и това е скъпо. Защото й пука. Виждам, че театралната тресчица не се преодолява и по-добре да не се преодолявя. Лили е страхотна в това зрелище. Важно е сърцето да ти тупка повечко.
Като сестра Кая в " Откраднат живот "
- Какво ти даде ролята на сестра Кая в сериала „ Откраднат живот “?
- Кая към този момент е хирург, приключила е. (смее се) Така се майтапя и съм си мислила какъв брой е хубаво, че фенове ме свързват и с тази роля. С едно момче – Митко Василев си пишем отвреме в точния момент. Той ми е огромен почитател от „ Откраднат живот “. Митко претърпя бъбречна трансплантация, преди време той гостуваше по малките екрани и обясняваше за какво е значимо да се подаряват органи. Това е тематика, която не е известна в България и доста хора чакат донори и за жалост не ги дочакват.
Митко имаше шанс и за него се откри донор, който беше съчетаем с него. Той живее втори живот и доста се веселя за него. Той все ми написа: „ Сестра Кая, по какъв начин си? “ За него съм си сестра Кая и се майтапя с него, че сестра Кая към този момент е приключила висше обучение и е станала хирург. „ Откраднат живот “ приключи по подобен метод, че може да си фантазираш какво се случва с този воин. Сега ще имам опцията да си мечтая и за Елена какво ще й се случи нататък.
Неда си партнира и с Филип Буков в " Откраднат живот "
- Имаш ли афинитет към медицината?
- Докато снимахме „ Откраднат живот “ на няколко пъти съжалих, че в никакъв случай не съм била добра по биология и химия и че в никакъв случай не съм имала предпочитание да стана доктор. В сериала работихме с доста консултанти, с същински доктори, имахме и действителна операционна сестра. Виждаш какъв брой вдъхновяваща е лекарската специалност – доста напрегната, доста сложна, от нея зависят животи, само че виждаш вдъхновението им, до момента в който оперират.
И около „ Откраднат живот “ взех решение, че профилактично ще отивам на прегледи и проучвания. Много хора не го вършат, а това не е добре, тъй като когато казусът се хване първоначално опцията за безболезненото му решение е доста по-голям, в сравнение с като изпуснеш нещата. Тази поука най-малко за себе си я взех от „ Откраднат живот “. Човек най-много би трябвало да се грижи за психическото си здраве, тъй като множеството заболявания идват от главата.
Ролята на Царица Роза във кино лентата " Дамасцена " на режисьора Тодор Анастасов
- Първата ти огромна роля в киното е на Царица Роза във кино лентата „ Роза Дамасцена “. Чувстваш ли се кралица?
- Моята роля в този филм беше огромна преди втория монтаж на кино лентата. И в новата версия се появявам единствено два-три пъти и изчезнах като персонаж. В първата версия имаше доста магични фрагменти и като цяло филмът е доста хубав, само че ориста му не беше доста сполучлива. Шегувах се, че ми отива да играя царици, тъй като първата ми роля е на Снежната кралица и си бях споделила, че е разумно да изиграя и кралица. (смее се)
Като приключих НАТФИЗ нямах работа като актриса – имах едно-две представления, устоях се като хостеса, барманка, сервитьорка и филмът „ Роза Дамасцена “ пристигна доста оздравяващо. Даде ми вяра, че има смисъл да се занимавам с актьорство. Пазя доста хубави мемоари от снимачния развой и от самия филм. За мен този филм беше значим стадий в живота ми, без значение от финалния резултат.
Като Венета Ботева във кино лентата на Максим Генчев " Ботев "
- Ти влезе и в ролята на Венета Ботева – обичаната на Христо Ботев. Какво беше най-голямото предизвикателство за теб при създаване облика на Венета?
- За Ботев имаме построен облик още от учебно заведение, където сме чели неговата лирика и журналистика. Венета не е толкоз известен облик, тъй че моята отговорност не беше чак толкоз огромна, колкото на Деян, който играеше Ботев. Защото хората нямат особена визия за Венета, до момента в който за Ботев имат и е значимо дали ще оправдаеш упованията им. Макар че няма по какъв начин да задоволиш всяко едно мнение за този воин. Ботев в един филм ще бъде показан по един метод, в различен – по различен метод.
Доста неща четох за Венета, четох и спомените на щерка й Иванка. Венета не е писала нищо, тя не е можела и да написа. Четох, с цел да се вдъхновя за духа на тази жена. Наистина Венета е впечатляваща, тъй като тя бяга от мъжа си – нещо, което в тези години си е скандално – хората може да те линчуват и ти споделят в очите, че си лека жена. Венета напуща мъжа си, тъй като той я малтретира, бие я, тормози я и тя бяга със сина си в Букурещ при собствен вуйчо, който е състоятелен епископ. Интресното е, че Венета избира скотския живот пред опцията да живее пищно и богато. И избира да бъде с Ботев, знаейки, че той е жертван и ще почине. Но все пак тя не се отхвърля от него.
Венета е доста вдъхновяваща жена, която е пособия на четниците и на Ботев. Отговорността не е дребна, тъй като въпреки всичко пресъздаваш историческа персона, въпреки и не толкоз известна, колкото Ботев. Но се веселя, че този филм се случи. Мен персонално Венета доста пъти ме е въодушевила като човек. Впечатли ме, че тя се отхвърля от комфорта на богатия живот, скъсва с него поради нещо по-голямо, в името на една идея.
След гибелта на Ботев Венета се връща в Търново, където всички я гледат изкривено. Ботев доста по-късно е разгласен за воин. В началото той е някакъв въстаник и пройдоха. Венета дълго време се бори името му да съществува в историята на България. Дори и след Освобождението животът й не е лек. Макар че те нямат брак, тя се назовава Венета Ботева. След него тя няма друга връзка и Ботев вечно остава нейният мъж.
- Телевизионните сериали и риалити предаванията вкарват различен вид фенове в театрите, изключително когато в тези формати вземат участие известни артисти. Как се отнасяш към тази наклонност?
- Няма неприятно, дано, в случай че до момента не си ходил на спектакъл, да отидеш поради някой артист или артисти от сериали. Давам си сметка, че риалитата са с по-висок рейтинг от сериалите. Цялата тази злободневност, която я има в риалититата кара някои хора, гледайки изключително някой прочут, че е по-зле от теб, да си кажат: „ Ей, не съм единствено аз в това състояние “. Имам възприятието, че това успокоява хората.
Разбира се в тези риалитата има и конспирация, само че те са и доста режисирани, с цел да се сътвори спор. В това се влагат средства, това носи пари на малките екрани, обикновено е частните малките екрани да основават артикул, който да им носи пари.
Няма неприятно в театъра да влезе аудитория, която гледа сериали – въпросът е хората в театъра да не не помнят, че това е живо изкуство и ние чуваме и виждаме всичко от сцената.
По време на зрелище наложително звънят най-малко два телефона на фенове, нищо че преди спектакъла тече известие: „ Моля, изключите си мобилните телефони “.
Например в „ Невинно малко ликвидиране “ има едни неподправени и неконтролирани реакции на феновете. На подобен комедиен театър тези реакции вървят и примерно, когато моята героиня пита героя на Пламен Манасиев: „ Нали не си споделил на жена си за нас “ и в публиката се чуват реакции от вида: „ Айдее... “ Ти чуваш това на сцената, запазваш централизация, само че в това време си мислиш по какъв начин твоите реплики въздействат на хората. Има и други неподправени възклицания като „ Ооо “ или „ ехе “. На нас тези реакции ни оказват помощ, тъй като виждаш, че феновете са влезнали в историята и живеят в нея.
Но примерно на трагични представления фенове в залата си приказват между тях на всеослушание и това е разсейващо за нас като артисти. Ето това е резултата от сериалите – тъй като у дома го коментираш и когато си в театъра си мислиш, че тези на сцената не са живи и не те чуват. А от сцената всичко се вижда и чува – шушукане, мърдане. Но по този начин артистът си дава сметка дали е хванал фена в историята или не. Не всякога се получава да хванем фена.
Неда Спасова взе участие в благотворителния календар на Animal Help Mezdra - организацията обезпечава краткотраен заслон и грижи за нуждаещите се животни
- Кое те кара да се включиш в благотворителни акции в отбрана на животните?
- Винаги съм обичала животните. Не одобрявам някой да ми каже: „ Добре, животните са зле, ами хората? “ Опитвам се да поддържам и хора. Двете неща нямат общо. Опитвам се да виждам малко по-глобално на обстановката. Знам, че казусът на 1000 км от мен, имам предвид войната в Украйна, е и мой проблем.
По отношение на благотворителните акции - с сътрудниците от „ Братя “ подкрепихме приюта за бездомни кучета в Мездра като се снимахме за един календар и се надяваме и по този метод да се съберат пари за приюта. Общината е пособия до едно време със средства за храна, само че към този момент не им оказва помощ и животните са гледани в нещо като обор. За този подслон се грижат едни страхотни хора - Цветомира и Станислав и вършат всичко допустимо да подобрят изискванията за живот на тези кученца. Календарът е доста прекрасен. Аз съм купила няколко да правя подарък за празниците.
Бих желала да споделя и за един различен доблестен жест. Наша колежка от административния отдел на Театър „ София “ претърпя тежка интервенция и се нуждаеше от кръв. Нейната кръвна група е нулева негативна. Аз бях пуснала зов във фейсбук и хората, които стопанисват приюта в Мездра го споделиха и ме свързаха с техен другар, който е от Благоевград и той подари кръв за нашата колежка. И си споделям – ето тези благородни хора оказват помощ освен на кучетата. Като има проблем желаят да оказват помощ. Думи като „ мен не ме визира “ не се отнасят за тях.
Смятам, че всеки от нас, който по някакъв метод е обществена персона, би трябвало да употребява аудиторията от почитатели, с цел да разпространява благородни дела. Ние сме инфлуенсъри и оцеляваме със обществените мрежи, с реклами, другояче няма по какъв начин. Хората си мислят, че в театъра получаваме големи заплати. А истината е, че заплатите ни са ужасни ниски. Нашите заплати са малко над минималната.
И няма по какъв начин да не се занимаваш с реклами в обществените мрежи и да не си водещ на някакво събитие – просто няма по какъв начин да оцелееш. Надявам се нещо да се промени в тази тенденция. За страдание културата и хората на изкуството не са приоритет на страната. Дори в Македония Брутният вътрешен продукт за просвета е по-висок от нашия.
Неда поддържа и кученцета от приюта на фондация “Шаро - подай лапа на изоставените ”
- Все отново има ли в теб религия, че хубостта и изкуството могат да спасят света?
- По някакъв метод съм сантиментален човек с някакви фантазии, които на моменти са утопични. За страдание в последно време доста ми тежи цялата обстановка - война, коронавирус, събитията в Иран. Аз не съм си просто българин и не пребивавам просто тук. Аз съм обвързвана с всички тези хора по света, тъй като ние сме едно цяло. Чувстваш се като плебей на някого, който държи конците и ги дърпа. И не знаеш по какъв начин да се отървеш. Опитвам се да държа позитивния дух и да не падам, само че няма по какъв начин цялата тази конюнктура да не ти повлияе. Не знам дали хубостта и изкуството ще спасят света, само че би ми се желало.
- Какъв е твоят метод да избягаш от лудостта на всекидневието?
- Гледам сериали по Нетфликс, това ми оказва помощ. Постъпвам малко маниашки – пипвам един сериал и виждам примерно 10 епизода и 10 часа не шавам от тв приемника. Това пък ми оказва помощ, тъй като попадам в една друга действителност и разкъсвам с моите ежедневни нелепости. Аз съм добър фен – влизам си в историята и я проследявам. Но постоянно доста проучвам хората, издълбавам и в тях, и в себе си.
Когато един човек постъпва неприятно той не го прави, тъй като е неприятен, а тъй като има някакви първопричини. Лошото е, че по този начин съм склонна да извинявам всички неприятни действия.
Има съзнателни неприятни действия, само че има и такива, които са поведени от нещо друго преди този момент и ти търсиш корена в цялото това нещо. И по този метод повече си податлив да приемеш другия, да го приемеш подобен, какъвто е.
Снимки: Красена Ангелова,
Театър " София " и персонален архив
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ