Театрални страхове и суеверия
Актьорите са едни от най-суеверните хора на света. И по какъв начин другояче. Ако не търсеха неконтролируеми аргументи, заради които не са съумели да получат ролята или поради които представлението се е провалило, би им се наложило да потърсят отговора в личния си гений. А това неизбежно може да раздруса така и така не огромната им религия в личните им качества.
Актьорските, театрални страхове и суеверия са толкоз доста на брой, че е чудно по какъв начин изобщо завесата се подвига. Ето най-разпространените:
- Подсвиркването в гримьорните значи, че стоящият най-близко до вратата ще бъде уволнен. Това било по този начин заради обстоятелството, че подсвиркването отеква и може да се чуе на сцената. Другата причина е, че във времената на кралица Елизабет множеството театрални служащи били моряци. Те умеели да се оправят с сходните на такелаж въжета на декорите и общували с подсвирквания. Така едно неверно свиркане можело да събори торба с пясък или цялата завеса върху главата на някой артист.
- Последната имитация от пиесата не би трябвало да се произнася на глас преди премиерата. Казването на обобщението авансово можело да изкуши ориста, тъй като по този метод пиесата добива идеален тип. А ориста не дава на хората да са съвършени.
- От 1868 година е навлязло суеверието да не се отваря чадър на сцената. Тогава диригент на име Боб Уилямс отворил чадъра си на сцената тъкмо преди да излезе на открито, под проливният дъжд. Той отишъл на пристанището и се качил на транспортен съд към Атланта. Час по късно моторът на транспортното средство гръмнал и умъртвил диригента.
- За театралите най-неблагоприятният цвят е жълтият. В Средновековието жълтият цвят бил считан за Дяволски и актьорите, играещи го, носели жълто. Изпратени на артиста жълти цветя символизират гибел на другар, а жълто куче на сцената значи, че някой от трупата ще почине.
- Друг значим цвят цвят за актьорската игра е зеленият. Той им носи злощастие, тъй като е обвързван с употребяваното в предишното зелено театрално осветяване. Това е по този начин, тъй като зеленото е цветът на феите и те се нервират, че простосмъртните го употребяват. Така били тласкани да вършат бели на сцената.
- Никога не би трябвало да се пожелава " шанс " на излизащият на сцената. Да пожелаеш шанс другиму значи да се разделиш със своя личен. Вместо това е добре на артиста да се каже: " побъркай ги " и " бъди страховит ".
- Най-разпространеното поверие, публикувано измежду актьорите, е обвързвано с " Макбет " - пиесата, написана от Шекспир по поръчка на краля. Повечето театрални откриватели са безапелационни, че щом става въпрос за тази пиеса, избавление няма, прокълната е и това си е. Лош шанс носи даже споменаването на името и или цитирането на стихове от нея в постройката на театъра.
Всичко почнало през 1606 година, когато изпълняващият ролята на лейди Макбет се разболял и се наложило самият Шекспир да го замести. Пиесата не се харесала на публиката и била свалена за повече от 50 години. В цялата история на театъра по-късно няма режисура на " Макбет ", която да не е предходна без заболявания, гибел, пожар, земетресение или друго човешко или естествено злополучие.
