Родените през Виденовата зима с 1,5 см по-ниски
Акселерацията в България е спряла за родените през 1996 и 1997 година Преживелите Виденовата зима в майчината вътрешност и през първата си година са приблизително с 1,5 см по-ниски от останалите в поколението Y.
Причината е, че те са понесли тежкото икономическо време през вътреутробния интервал и първата си година, а точно тогава се дефинират близо 50% от растежа на детето. От момента на зачеването до раждането се образуват 30% от растежа, а към 15% се вземат решение през първата година на детето. Така
родените през
рецесията на
1996 година доближават
приблизително 174,5 см
Тези данни демонстрира резюме на антрополога към Българска академия на науките доцент Рачо Стоев. Той преглежда голям брой огромни проучвания за последния век. Тенденцията в този момент е децата още веднъж да порастват по-високи. От последните замервания през 2015 година се получава забавно събитие, което демонстрира, че растежът на 18-годишните момчета е същият, както на 15-годишните, а височината на пълнолетните девойки е същата както на 13-годишните.
“Причината за това е, че новото потомство е родено към този момент след рецесията, някъде към 2000 година Те още ще порастват и ще надминат тези, които са родени през Виденовата зима ”, споделя доцент Стоев. В извод от вековното изследване може да се каже, че децата, родени по време на рецесия, порастват по-ниски, а след къса пауза акселерацията се е завърнала назад с цялостна мощ.
Освен на растежа въздейства мощно на половото съзряване. При девойките, родени в края на XIX век, първата менструация настъпвала на 15-годишна възраст, а при живеещите в града - с година по-рано. До 60-те години възрастта понижава и се задържа на равнище към 13 години. Сега и в големит, и в дребните обитаеми места у нас
половото
съзряване на
девойките е
на 12,5 година
“Първият мензис е мощно привързан със обществения фактор ”, споделя доцент Стоев.
В Северозападна Европа възрастта е малко по-висока - с към година. При момчетата нормално настава с 2 години по-късно, като в този момент е на 14 година, само че и тук разликите не са толкоз фрапантни, както в Норвегия да вземем за пример. Там първата менструация през XIX век е настъпвала приблизително на 17,5-годишна възраст.
Децата на разведени стават по-високи
Факторите, които въздействат на израстването, са няколко: висок обществен статус, добра персонална хигиена и огромна жилищна повърхност. Ключов фактор е и храната. В началото на XX век българинът яде месо на основните християнски празници, а през останалото време се храни с самун и млечни артикули или самун и боб.
По данни от 1934 година храната му е в огромна степен калорична и надминава 3400 калории дневно, което е доста за тогавашна Европа. Сред тези калории се включват към 800 г самун дневно, до момента в който в този момент приблизително българинът приема по 200-300 година “Консумацията на самун непрекъснато понижава. Преди век храната ни е била бедна на белтъчини и мазнини, а в този момент е основно противоположното ”, прибавя доцент Стоев. Последните години мощно е повишена потреблението на месо.
Друг фактор за растежа са грижите на баби и дядовци. Когато едно дете е добре обгрижвано, то пораства по-високо. По същия метод се отразява самотното майчинство. Децата на разведени родители израстват повече, тъй като майката да вземем за пример не се концентрира в това да прави кариера или да е по едно и също време и брачна половинка. Така тя обръща повече внимание на детето. Подобна е обстановката при децата на родители инвалиди, които поради физическото си положение са от самото начало със синовете и дъщерите си.
На растежа въздейства също жилищната повърхност. “При по-лоши жилищни условия растежът е по-малък. Когато децата имат независима стая, могат да се развият повече ”, споделя доцент Рачо Стоев.
За последния век българинът е пораснал с 10 см
Точно с 10 см е пораснал българинът за последния един век. В началото на ХХ век междинната височина е 166 см. “След 1900 година има възстановяване на здравословното положение и понижаване на раждаемостта. Тези фактори мощно въздействат на растежа ”, споделя антропологът от Българска академия на науките доцент Рачо Стоев.
Той прави резюме на поредицата проучвания и вижда, че процесът на израстване продължава до 1985 година Тогава българинът доближава до 176 см. Но по това време настава интервал, в който виталното ниво в България се намалява. Връхната точка е 1996-1997 година - по този начин наречената Виденова зима. “Подобна наклонност се среща при всички страни, които са минали през икономическа рецесия. Пример за това е Япония. През 1918 година там има утежняване на храненето и децата израстват с към 2 см по-ниски от родените 2 година по-късно ”, споделя доцент Стоев.
Във вековното българско изследване на акселерацията влизат данни, взети от новобранци при започване на XX век, както и измервания на възпитаници и студенти през 2014 и 2015 година
През своя 35-годишен опит доцент Стоев има наблюдения и върху промените в растежа на българина още от V век. Данните за това време са взети от костни остатъци. Те демонстрират, че прабългаринът е бил висок 171 см, само че
по време на турското
иго растежът спада
до 166 см
Балканските войни, както и Първата и Втората международна война не са се отразили по сходен метод на българина. “Вероятната причина за това е огромният дял на натуралното стопанство и самозадоволяването през дадената ера ”, допуска антропологът. Хората са се хранели с артикули, които сами са отглеждали, и не са понасяли икономическите проблеми в страната толкоз тежко. Докато след 80-те години три четвърти от популацията в България заживяват в градовете и не създава единствено питателните артикули. Освен това през годините на войните популацията ражда по-малко деца и компенсира с по-големи грижи.
Сред балканските ни съседи сърбите ни надминават по височина. Те са приблизително 178 см в днешни дни. С тях обаче имаме генетична разлика. Сърбите спадат към динарския вид, който е по-висок. Повечето българи са от атлантопонтийския вид. Със сходни като нашите гени е популацията, което живее в земите в Източна Македония, Северна Гърция, Северозападна Турция и крайбрежието на Черно море в Кавказ.
В началото на XX век най-ниски са били португалците, а в този момент ни изпреварват по растеж. Така е и при гърците. Това приказва, че стандартът на живот там се е подобрил повече, в сравнение с у нас. Доказано
най-ниското население
в Европа и на Балканите
са ромите
Ниският обществен статус, неприятната хигиена, многодетността и неприятните условия, при които порастват децата, се отразяват на растежа им.
От всички европейски страни най-драстично е израстването в Норвегия. Там височината е повишена с към 20 см за интервала от началото на XVIII век до днешни дни. Така от приблизително 180 см в този момент доближава даже до над 2 метра. Заради неприятното хранене преди 3 века норвежците са продължавали да порастват до 29-ата си година. /24chasa.bg
Причината е, че те са понесли тежкото икономическо време през вътреутробния интервал и първата си година, а точно тогава се дефинират близо 50% от растежа на детето. От момента на зачеването до раждането се образуват 30% от растежа, а към 15% се вземат решение през първата година на детето. Така
родените през
рецесията на
1996 година доближават
приблизително 174,5 см
Тези данни демонстрира резюме на антрополога към Българска академия на науките доцент Рачо Стоев. Той преглежда голям брой огромни проучвания за последния век. Тенденцията в този момент е децата още веднъж да порастват по-високи. От последните замервания през 2015 година се получава забавно събитие, което демонстрира, че растежът на 18-годишните момчета е същият, както на 15-годишните, а височината на пълнолетните девойки е същата както на 13-годишните.
“Причината за това е, че новото потомство е родено към този момент след рецесията, някъде към 2000 година Те още ще порастват и ще надминат тези, които са родени през Виденовата зима ”, споделя доцент Стоев. В извод от вековното изследване може да се каже, че децата, родени по време на рецесия, порастват по-ниски, а след къса пауза акселерацията се е завърнала назад с цялостна мощ.
Освен на растежа въздейства мощно на половото съзряване. При девойките, родени в края на XIX век, първата менструация настъпвала на 15-годишна възраст, а при живеещите в града - с година по-рано. До 60-те години възрастта понижава и се задържа на равнище към 13 години. Сега и в големит, и в дребните обитаеми места у нас
половото
съзряване на
девойките е
на 12,5 година
“Първият мензис е мощно привързан със обществения фактор ”, споделя доцент Стоев.
В Северозападна Европа възрастта е малко по-висока - с към година. При момчетата нормално настава с 2 години по-късно, като в този момент е на 14 година, само че и тук разликите не са толкоз фрапантни, както в Норвегия да вземем за пример. Там първата менструация през XIX век е настъпвала приблизително на 17,5-годишна възраст.
Децата на разведени стават по-високи
Факторите, които въздействат на израстването, са няколко: висок обществен статус, добра персонална хигиена и огромна жилищна повърхност. Ключов фактор е и храната. В началото на XX век българинът яде месо на основните християнски празници, а през останалото време се храни с самун и млечни артикули или самун и боб.
По данни от 1934 година храната му е в огромна степен калорична и надминава 3400 калории дневно, което е доста за тогавашна Европа. Сред тези калории се включват към 800 г самун дневно, до момента в който в този момент приблизително българинът приема по 200-300 година “Консумацията на самун непрекъснато понижава. Преди век храната ни е била бедна на белтъчини и мазнини, а в този момент е основно противоположното ”, прибавя доцент Стоев. Последните години мощно е повишена потреблението на месо.
Друг фактор за растежа са грижите на баби и дядовци. Когато едно дете е добре обгрижвано, то пораства по-високо. По същия метод се отразява самотното майчинство. Децата на разведени родители израстват повече, тъй като майката да вземем за пример не се концентрира в това да прави кариера или да е по едно и също време и брачна половинка. Така тя обръща повече внимание на детето. Подобна е обстановката при децата на родители инвалиди, които поради физическото си положение са от самото начало със синовете и дъщерите си.
На растежа въздейства също жилищната повърхност. “При по-лоши жилищни условия растежът е по-малък. Когато децата имат независима стая, могат да се развият повече ”, споделя доцент Рачо Стоев.
За последния век българинът е пораснал с 10 см
Точно с 10 см е пораснал българинът за последния един век. В началото на ХХ век междинната височина е 166 см. “След 1900 година има възстановяване на здравословното положение и понижаване на раждаемостта. Тези фактори мощно въздействат на растежа ”, споделя антропологът от Българска академия на науките доцент Рачо Стоев.
Той прави резюме на поредицата проучвания и вижда, че процесът на израстване продължава до 1985 година Тогава българинът доближава до 176 см. Но по това време настава интервал, в който виталното ниво в България се намалява. Връхната точка е 1996-1997 година - по този начин наречената Виденова зима. “Подобна наклонност се среща при всички страни, които са минали през икономическа рецесия. Пример за това е Япония. През 1918 година там има утежняване на храненето и децата израстват с към 2 см по-ниски от родените 2 година по-късно ”, споделя доцент Стоев.
Във вековното българско изследване на акселерацията влизат данни, взети от новобранци при започване на XX век, както и измервания на възпитаници и студенти през 2014 и 2015 година
През своя 35-годишен опит доцент Стоев има наблюдения и върху промените в растежа на българина още от V век. Данните за това време са взети от костни остатъци. Те демонстрират, че прабългаринът е бил висок 171 см, само че
по време на турското
иго растежът спада
до 166 см
Балканските войни, както и Първата и Втората международна война не са се отразили по сходен метод на българина. “Вероятната причина за това е огромният дял на натуралното стопанство и самозадоволяването през дадената ера ”, допуска антропологът. Хората са се хранели с артикули, които сами са отглеждали, и не са понасяли икономическите проблеми в страната толкоз тежко. Докато след 80-те години три четвърти от популацията в България заживяват в градовете и не създава единствено питателните артикули. Освен това през годините на войните популацията ражда по-малко деца и компенсира с по-големи грижи.
Сред балканските ни съседи сърбите ни надминават по височина. Те са приблизително 178 см в днешни дни. С тях обаче имаме генетична разлика. Сърбите спадат към динарския вид, който е по-висок. Повечето българи са от атлантопонтийския вид. Със сходни като нашите гени е популацията, което живее в земите в Източна Македония, Северна Гърция, Северозападна Турция и крайбрежието на Черно море в Кавказ.
В началото на XX век най-ниски са били португалците, а в този момент ни изпреварват по растеж. Така е и при гърците. Това приказва, че стандартът на живот там се е подобрил повече, в сравнение с у нас. Доказано
най-ниското население
в Европа и на Балканите
са ромите
Ниският обществен статус, неприятната хигиена, многодетността и неприятните условия, при които порастват децата, се отразяват на растежа им.
От всички европейски страни най-драстично е израстването в Норвегия. Там височината е повишена с към 20 см за интервала от началото на XVIII век до днешни дни. Така от приблизително 180 см в този момент доближава даже до над 2 метра. Заради неприятното хранене преди 3 века норвежците са продължавали да порастват до 29-ата си година. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ