8 мита за холестерола
Ако ядете много месо, организмът спира да го произвежда самичък Три яйца са разрешени, заменете свинското с риба
За холестерола напоследък се говори все по-често като за камшик за съвременното човечество. Едва ли има човек, който да не знае, че повишените му нива в кръвта са рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това съществуват и доста митове за това по какъв начин трябва да се храним или да не се храним, с цел да се опазим от инсулт. " Стандарт " предлага на вашето внимание някои от най-разпространените заблуди и ги оборва с експертни мнения.
1. Всеки холестерол означава " неприятен "
Първият от тях е, че повишен общ холестерол винаги означава " неприятен холестерол ".
В действителност холестеролът е важен компонент, който участва в структурата на нашите клетки и в производството на важни хормони в организма. Той се транспортира с помощта на специални молекули, наречени липопротеини. Тези от тях, които са с ниска плътност (LDL) съдържат повече холестерол и по-малко протеини. За да се " освободят " от свръхтовара си, те пренасят и струпват холестерола по стените на съдовете. По този начин се образуват така наречените атероматозни плаки, които стесняват и могат напълно да запушат лумена на съдовете. Именно те са популярни с името " неприятен " холестерол.
Липопротеините с висока плътност (HDL ) съдържат повече белтъци и по-малко холестерол. Те " извличат " холестерола от стените на съдовете и го пренасят до черния дроб за преработване и отстраняване от организма. Поради това HDL холестеролът е популярен с името " добър ". Предполага се, че ниското ниво на холестерол е положително явление, само че в случай че то падне прекалено надолу, това не е добра индикация. Около 30 на 100 от холестерола се произвежда от самия организъм и му е необходим, с цел да поддържа здрава мембраната на клетките. Прекалено ниското ниво на холестерол също може да навреди на тялото. Свръхприемът му пък може да попречи на организма да произвежда собствен холестерол.
Важно е да се знае, че рискът от увреждане на съдовите стени и образуването на отлагания и запушалки расте, когато в кръвта ни има повече неприятен и по-малко добър холестерол.
2. Наследственият не се лекува
Другият мит гласи, че когато високият холестерол е наследствен, няма по какъв начин да се справим с него. В действителност повишеното ниво на холестерол може да се дължи на фамилна предразположеност при около 3% от хората. Обикновено при тях холестеролът е висок от ранна възраст и не се влияе от каквато и да била диета. В тези случаи специалистите препоръчват прием на липидопонижаващи средства (статини), медикаменти, които се изписват и приемат под лекарски контрол. При около 20% от населението високото ниво на холестерола е свързано с друго основно заболяване като затлъстяване, захарен диабет, хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), повишена функция на надбъбречните жлези.
Приемът на някои лекарства също води до повишаване на нивото му в организма - естрогени (женски полови хормони), кортикостероиди (противовъзпалителни средства), диуретици (отводняващи медикаменти), бета-блокери (средства, използвани за лечение на сърдечносъдови заболявания), противозачатъчни средства. Всички те играят по-голяма роля за повишаването на холестерола, отколкото наследствеността.
3. Лекарствата действат бързо
Третият мит е свързан с това, че приемът на липидопонижаващо средство може да се прекрати веднага след нормализиране на нивото на холестерола. В действителност според лекарите нивата може да са понижени, само че в случай че спрете приема на лекарството, холестеролът, и най-вече " лошият ", отново ще се повиши. За всяка промяна в лечението си трябва да се консултирате с личния си лекар.
4. Проблемът е в мазнините
Източник: standartnews.com
За холестерола напоследък се говори все по-често като за камшик за съвременното човечество. Едва ли има човек, който да не знае, че повишените му нива в кръвта са рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това съществуват и доста митове за това по какъв начин трябва да се храним или да не се храним, с цел да се опазим от инсулт. " Стандарт " предлага на вашето внимание някои от най-разпространените заблуди и ги оборва с експертни мнения.
1. Всеки холестерол означава " неприятен "
Първият от тях е, че повишен общ холестерол винаги означава " неприятен холестерол ".
В действителност холестеролът е важен компонент, който участва в структурата на нашите клетки и в производството на важни хормони в организма. Той се транспортира с помощта на специални молекули, наречени липопротеини. Тези от тях, които са с ниска плътност (LDL) съдържат повече холестерол и по-малко протеини. За да се " освободят " от свръхтовара си, те пренасят и струпват холестерола по стените на съдовете. По този начин се образуват така наречените атероматозни плаки, които стесняват и могат напълно да запушат лумена на съдовете. Именно те са популярни с името " неприятен " холестерол.
Липопротеините с висока плътност (HDL ) съдържат повече белтъци и по-малко холестерол. Те " извличат " холестерола от стените на съдовете и го пренасят до черния дроб за преработване и отстраняване от организма. Поради това HDL холестеролът е популярен с името " добър ". Предполага се, че ниското ниво на холестерол е положително явление, само че в случай че то падне прекалено надолу, това не е добра индикация. Около 30 на 100 от холестерола се произвежда от самия организъм и му е необходим, с цел да поддържа здрава мембраната на клетките. Прекалено ниското ниво на холестерол също може да навреди на тялото. Свръхприемът му пък може да попречи на организма да произвежда собствен холестерол.
Важно е да се знае, че рискът от увреждане на съдовите стени и образуването на отлагания и запушалки расте, когато в кръвта ни има повече неприятен и по-малко добър холестерол.
2. Наследственият не се лекува
Другият мит гласи, че когато високият холестерол е наследствен, няма по какъв начин да се справим с него. В действителност повишеното ниво на холестерол може да се дължи на фамилна предразположеност при около 3% от хората. Обикновено при тях холестеролът е висок от ранна възраст и не се влияе от каквато и да била диета. В тези случаи специалистите препоръчват прием на липидопонижаващи средства (статини), медикаменти, които се изписват и приемат под лекарски контрол. При около 20% от населението високото ниво на холестерола е свързано с друго основно заболяване като затлъстяване, захарен диабет, хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), повишена функция на надбъбречните жлези.
Приемът на някои лекарства също води до повишаване на нивото му в организма - естрогени (женски полови хормони), кортикостероиди (противовъзпалителни средства), диуретици (отводняващи медикаменти), бета-блокери (средства, използвани за лечение на сърдечносъдови заболявания), противозачатъчни средства. Всички те играят по-голяма роля за повишаването на холестерола, отколкото наследствеността.
3. Лекарствата действат бързо
Третият мит е свързан с това, че приемът на липидопонижаващо средство може да се прекрати веднага след нормализиране на нивото на холестерола. В действителност според лекарите нивата може да са понижени, само че в случай че спрете приема на лекарството, холестеролът, и най-вече " лошият ", отново ще се повиши. За всяка промяна в лечението си трябва да се консултирате с личния си лекар.
4. Проблемът е в мазнините
КОМЕНТАРИ




