Мистерията на водопадите от Дяволския котел
Ако ви се коства, че всички загадки на природата към този момент са разгадани и светът е станал по-скучен, то се заблуждавате. Водопадите Дяволски казан в Минесота да вземем за пример са озадачавали и не престават да озадачават доста генерации геолози и пътешественици.
Падащата в Горното езеро река Брул се раздвоява от скалите по своя път. Единият поток по-късно се спуска по две каменни „ стъпала “ и пада в езерото, както се и поставя на водопад, а вторият попада в дълбока цепнатина и изчезва – наподобява, вечно.
Този втори поток, обхванат от Дяволския казан, провокира всеобщо неразбиране и се употребява с огромна известност измежду туристите. Никой няма визия къде изчезва тази вода.
Най-популярната версия е, че някъде под Горното езеро има излаз. Но в продължение на доста години учените са се опитвали да я потвърдят, като са оцветявали падащата в „ котела “ вода, хвърляли са топки за пинг-понг и даже дървени трупи, а по-късно са следили езерото – без резултат.
Когато геолозите се присъединили в проучването на Дяволския казан, загадките единствено станали повече. Само си представете какъв брой вода се излива в тази гигантска дупка всяка минута. Подводните реки са относително рядко събитие. Подобни дълбоки пещери се образуват единствено в такива меки каменни породи като варовик, а планините на Северна Минесота се състоят от много по-плътни вулканични породи – риолит и базалт.
Тектонските процеси от време на време водят до накъсване на подземните пластове камъни и на такива места водата може да се просмуква. Но в покрайнините на водопада не са открити разломи, а в случай че те са съществували, водата на Брул надали може да изчезва по този начин, че да не може да се наблюдава.
Освен това след стихии в „ котела “ постоянно попадат големи камъни и цели дървета. Ако там съществуваше някаква естествена дренажна система, то в даден миг тя щеше да се „ запуши “.
Съществува още една версия – че преди милиони години под водопадите, под пласта базалт, може да се е образувала празнина. Според тази доктрина падащата вода с времето е пробила тунел в пласта риолит и се е добрала до тази антична тръба, като по този метод е получила пряк излаз в Горното езеро.
Проблемът на тази версия още веднъж е в това, че лавовите тръби се образуват в места, където лавата се стича по скатовете на вулкани, а локалният базалт съставлява големи плоски пластове на местата, където лавата се е изливала от земята и се е разтичала на еднакъв пласт по повърхността.
Освен това при проучване на стотици локални базалтови формирания не са откривани никакви лавови тръби.
Така че – къде изчезват всичките тези тонове вода? Засега загадката остава неразгадана.
Mother Nature Network
