Ако трябва да посочим едно растение, което олицетворява българската традиция,

Дренки

Ако би трябвало да посочим едно растение, което въплъщава българската традиция, това сигурно е дрянът. Той е знак на здраве, дългоденствие, изобилие и с негово присъединяване са основани най-устойчивите обичаи в бита на народа ни. Какво са коледните и новогодишни баници без украсата от къси дрянови клонки с пъпки и прикрепените към тях късметчета, както и дряновите сурвачки, с които посрещаме идването на Новата година с вяра за здраве и благодат.

Стопанското значение на елементарния дрян като костилков овощен тип не се е изгубило и дори нараства. Причината за това е адаптивността на типа, разнообразието от сортове и най-много поради питателните и лечебни свойства на плода на дряна. Малките плодчета още до момента в който са зелени са били мариновани и употребявани като маслини в антична Гърция и Рим, а в оръжията, направени от дряново дърво в предишното са били вплитани сребърни влакна. Според легендите Троянският кон е направен от дрянова дървесина. Не е инцидентно, че Вергилий е възпял дряна в стихове.

Тъй като и през днешния ден плодчетата на дряна - дренките, са прочут лек при стомашни недоволства, е добре това културно растение да бъде показано.

Общи сведения за дряна

Обикновеният дрян е с латинско наименование Cornus mas и съставлява ниско дръвче или шубрак от семейство Дрянови. Към фамилията се отнасят към 40 типа дрян. Цветовете му измежду първите, които дават прашец на пчелите, а последни дават плод.

Дряновият шубрак вирее в широколистни гори и шубраци из цялата страна. Дръвчето идва от Югозападна Азия, Кавказ, междинните и източни елементи на Европа са ареалът му на разпространяване. Расте при надморска височина от 1500 метра.

Дрянът цъфти и дава плодчета - месести, продълговати и червени, с цилиндрична костилка. На усет те са кисели със стипчиво- сладостен усет. Узряват през август-октомври. Берат се когато узреят, придобивайки естествения си цвят, без да омекват или потъмняват. Не бива да се навлажняват или нараняват и по тази причина се берат с дръжките, когато времето е изсъхнало, след повдигането на росата.

Плодовете на дряна се употребяват във всевъзможни конфигурации. Те могат да се ядат сурови или модифицирани като кулинарна добавка или като съществена съставна част в сладкарски артикули и в консервни произведения.

Най-широко се употребяват като лек за разнообразни недоволства под форма на компоти, чайове, сиропи и даже вино. Лечебните свойства на растението са освен в плода, само че във всички елементи на дряна. Те се дължат на изключителния му химически състав.

Химически състав на дренките

В плода на дряна доминират захарите, от които захароза и фруктоза, които се усвояват елементарно от организма. Те съдържат високи дози витамин С. Той се усилва при огромна надморска височина, а с помощта на органичните киселини витаминът се резервира дълго време.

Дренките съдържат и пектин в положителни количества, изключително в случай че храстът е диворастящ. Той си партнира с други детайли като калия, калция, фосфора, магнезия, танина и глюкозида корниин.

В листата има ирадоиди, които са дейни биохимични съединения, елиминиращи нездравословните радикали, нездравословния холестерол, укрепващи сърцето, мозъчната активност и намаляващи възпалителните процеси.

Костилките на плода също имат потребни съставки. В тях се съдържат ненаситени мастни киселини, целулоза, белтъчини и други.

Високо е наличието на органични киселини в плода, най-вече ябълкова и по-малко лимонена киселина, само че също и янтърна и дъбилна киселина.

Лечебни свойства на дренките

Още в антични времена дренките са употребявани като лек при стомашни недоволства. Лечебният резултат от тях се заселва, в случай че се комбинират с диви круши. Плодчетата имат бактерицидно деяние върху патогените, водещи до тиф и дизентерия.

Дренките имат чудесно мощно стягащо деяние и са известно средство при разстройства на стомаха.

Много добър резултат има чаят от дренки при тресчица и простуди.

Противовъзпалителното, запичащо и кръвоспиращо деяние при кръвоизливи в стомаха и червата. Силен е и температуропонижаващият резултат на дренките.

Обработени по друг метод, дренките се употребяват за лекуване на болести, протичащи при задържане на течности в организма, както и при анемия, подагра, болести на пикочните пътища, пясък или камъни в бъбреците. Те имат кръвоспиращ резултат и върху венците и по тази причина при кръвотечение от тях, може да се употребява запарка за жабурене от дренки.

Според някои проучвания съставките на дренките могат да извеждат радиоактивните субстанции в организма. Плодчетата са подобаващ лек и при чревни паразити и кожни инфекции.

Противопоказания за консумация на дренки

Това прелестно кисело плодче няма доста противопоказания, а изгодите му са извънредно повече. При нараснала киселинност на стомаха е добре да се заобикаля потреблението на дренки. Тъй като имат запичащ резултат, не са подобаващи при страдащи от продължителен запек.

Как да консумираме дренки?

Когато са прясно набрани, дренките могат да се съхраняват не повече от 10 дни. Те трансформират биологичните си процеси, плодовете потъмняват и стават доста по-сладки, а тръпчивият усет изчезва съвсем изцяло. В този миг са най-приятни за консумация в сурово положение. Нужно е да се знае, че плодчетата се мият директно преди да се употребяват, тъй като доста бързо хващат мухъл от влагата.

Плодът се съхранява за по-дълго като се изсуши. От 1 кг пресни дренки се получават най-често 100-150 грама сушени.

Освен това от пресните плодове се вършат компоти, сладка, конфитюри, сокове, сиропи и чай, желе, безалкохолни питиета, ликьори и вино.

Плодчетата са съставна част на турската напитка Шербет, което има връзка с известното френско Сорбе.

В някои кулинарни предписания може да се видят алените дрянови плодчета добавени към месни и рибни ястия или към супи като фалшификация.