Исак Нютон - живот и постижения
Ако би трябвало да определим най-точния човек, олицетворяващ определението талант, то това несъмнено е Исак Нютон. Смятан е за най-великият и авторитетен академик, живял в миналото. Почти няма дял от науката, върху който този извънреден разум да не е работил.
Дали законът за земното привличане, който Нютон открива през 1687 година, е най-великото от всички изумителни негови достижения? Не може по подобен метод да се разделят всички негови открития, тъй като всяко има своята голяма роля в региона на съответната просвета.
Това, което сигурно може да се твърди е, че Исак Нютон (1643-1727) година, живял в Англия през интервала на Просвещението, е един от най-влиятелните му представители. Талантливият академик гледа на природата като на свят със строга класификация, ръководен от свои строги, само че неизяснени от хората закони. Откриването на тези естествени закономерности са задачата на научния свят, която може и би трябвало да бъде осъществена. Това схващане е крайъгълен камък за Просвещението и революционна концепция за времето си, която дължи своето реализиране в най-голяма степен на този ослепителен разум.
Постиженията на Нютон в разнообразни клонове на науката
Интересите на Нютон са в действителност многостранни. Освен физиката и математиката, той обръща поглед и към Библията и даже съумява да пресметна деня, в който е бил разпнат Божият наследник. За Нютон датата е 3 април 33 година. Той твърдял, опирайки се на своите калкулации, че Апокалипсисът не може да се случи преди 2060 година.
Ученият се е интересувал от алхимия и е провеждал опити за преобразяване на метали в злато, опитвал се да открие еликсира на безсмъртието. Написал е цели 169 книги по въпроса за добиването на метафизичен камък.
Неугасващата му популярност през днешния ден обаче се дължи на достиженията му в региона на математиката, физиката и астрономията. Може би самият талант е оценявал това и самичък се определял като натурален мъдрец. Дали е предполагал, че ще бъде основна фигура в научната гражданска война, не можем да установим, както и дали е разбирал всеобхватността на труда си Principia Mathematica Philosophiae Naturalis. Той придвижва напред всички клонове на математиката и поставя основите на математическия разбор. Механиката през днешния ден не би съществувала, или не би била това, което е, в случай че го нямаше Нютон.
Този му труд формулира едни от най-важните закони на съществуването: за придвижването и всемирното привличане, които са преобладаващи в идващите 3 века. Чрез извличането на законите за придвижване на планетите научният свят стартира да регистрира траекторията на кометите; приливите и отливите; равноденствията и други естествени феномени.
Нютон основава и първия отразяващ телескоп и развива теорията за цветовите палитри въз основата на своите наблюдения върху разлагането на естествената светлина през стъклена призма. Той учи и скоростта на звука, стига до формулата на закона за охлаждането и вкарва понятието нютонов флуид. В математиката на него изискуем метода за доближаване на корените на дадена функционалност.
Интересно е да се наблюдава раждането, произходът и житейският път на този извънреден академик и въздействието на средата върху образуването му като неоспорим талант освен за неговата ера.
Произход и житейски път на Исак Нютон
Сър Исак Нютон е роден на Коледа в относително заможното семейство на земеделци от Улсторп бай Колстъруърт, селце в централна Англия, в графство Линкълншир. Баща му, който също се споделя Исак Нютон, даже не съумява да го види, тъй като умира 3 месеца преди раждането му. Тъй като е недоносено дете, Нютон се ражда напълно малък и провокира опасения за оцеляването си, само че се оказва, че здравето му е здраво и той доживява съвсем без здравословни проблеми до 84 години.
Три години след раждането на момчето майка му се дами за възрастен свещеник от прилежащото село и се реалокира при него, оставяйки първородния си наследник на грижите на майка си. По-късно Исак Нютон споделя, че не харесвал втория си татко и даже заплашвал, че ще подпали къщата му, само че пасторът, който бил относително състоятелен, се грижел финансово за къщата на жена си в Улсторп. Седем години след женитбата на майка му вторият му татко умира и тя се връща в родното си село дружно с трите деца от втория си брак.
Около 1655 година Нютон стартира образованието си в близкия град Грантъм, където са видяни качествата му да конструира рани механизми. Някои от откривателите на живота му акцентират обстоятелството, че в града той живее в дома на локалния аптекар и евентуално това се е оказало катализатор на интереса му към химията и опитите, в което по-късно е много разпален и търси настойчиво формула за извличане на философки камък. Освен това там той се сгодява за дъщерята на своя наемодател, само че по-късно се разделят и Нютон не се оженва въобще.
Четири години след началото на образованието си той е отхвърлен от учебно заведение и се завръща вкъщи, а майка му се надява той да се заеме със фамилната плантация, само че първородният наследник ненавижда земеделската работа. С помощта на родственици и учители майка му е уверена да го изпрати още веднъж в Грантъм, с цел да довърши учението си и да се приготви за университета в Кеймбридж.
След 2 години той в действителност е признат в един от колежите към университета, само че незабавно след дипломирането му колежът е затворен поради началото на зараза от чума. През идващите година и половина младият академик се занимава независимо вкъщи с математика, физика и със закона за гравитацията.
После той се връща още веднъж в Колежа, само че като учител. Две години по-късно стартира публикуването на своите писания. По това време двадесет и седем годишният Нютон е към този момент професор в Кеймбриджкия университет. От този миг университетът в Кеймбридж стартира да става прочут не с богословите си, а с физици и математици. През 1684 година на бял свят излизат резултатите от работата му в De Motu Corporum, а три години по-късно е отпечатан и най-известният му труд Principia Mathematica Philosophiae Naturalis, с което получава международно самопризнание.
Наред с признанието в научните среди идва и издигането на учения в политически проект. През три години - от 1689-1690 и през 1701 година той към този момент е в Парламента. Става и шеф на Кралския монетен двор и остава на тази служба до края на живота си като взе участие в подмяната на монетите и негова заслуга става откриването на подправени монети и разкриването на фалшификаторите.
Други негови публични задължения са към Британското кралско научно сдружение, на което е ръководител, а е отличен и от Френската академия на науките.
През 1727 година Нютон умира в Лондон на 84 години. Заради големия си принос в науката е заровен в Уестминстърското абатство, където почиват монарсите и най-заслужилите британци.
Няколко обстоятелството за Нютон
При проучване на костите на великия академик е открит живак в повишени количества. Смята се, че това е поради алхимичните му опити и на него се дължат странностите в държанието му.
В Лондон Нютон е живял на Джермин стрийт, недалече от двореца Сейнт Джеймс. На мястото, където е била къщата му, в този момент има табела.
Смята се, че прословутата преживелица с падналата ябълка, която станала причина Нютон да открие закона за гравитацията, се е случила през 1687 година.
