Адолф Хитлер - животът на фюрера
Ако би трябвало да определим кой е най-големият изверг в човешката история, няма да бъде мъчно, тъй като в съзнанието на максимален брой хора това е Адолф Хитлер. Без подозрение името му няма да се не помни елементарно. Имайки поради, че други сходни отрицателни фигури като Нерон и Калигула се помнят към този момент 20 века, то и в паметта на народите споменът за действията на Хитлер ще се носи епохи напред.
Личността и делата на Хитлер в международната история
Хитлер е основният провинен за Втората международна война, най-голямата и убийствена, която човечеството познава. Без подозрение този въоръжен спор ще остане като образец за безчовечно всеобщо изтребване на хората и ще бъде вечно обвързван с името на Хитлер.
Няма по какъв начин фюрерът да не бъде запомнен с целия си необикновен живот. Изумително е по какъв начин един чужденец, който е роден в Австрия, а не в Германия, без политически опит, средства и политически връзки съумява за по-малко от 14 години да се добере до управителния пост в една огромна международна мощ.
Ако се съди по способността му да увлича масите, то може да се твърди, че той е един от най-даровитите оратори в цялата международна история. Пъклените способи, с които упражнява завзетата власт, надали ще бъдат забравени в миналото.
Може би няма друга историческа персона, оказала по-силно въздействие върху живота на своите съвременници. Десетки милиони умират в най-кървавата война, само че с изключение на тях милиони умират в нацистките концлагери, милиони са прокудени и животът им е унищожен изцяло.
Хитлер е феномен в историята и с обстоятелството, че в случай че не беше той, огромна част от събитията, които се случват тогава, въобще нямаше да ги има. Вярно е, че ситуацията в Германия и Европа по негово време го улесняват. Неговите милитаристични и антисемитски проекти несъмнено са намирали отзив у някои негови слушатели, само че няма признаци, че немският народ е очаквал или желал държавното управление да следва екстремистка политика, като Хитлеровата. Събитията, които се случват, с помощта на него, не са планувани от нито един външен наблюдаващ.
Цялото нацистко придвижване се господства от един единствен човек. Националсоциализмът, за разлика от всички други политически придвижвания, няма бележити водачи преди Хитлер, нито след него. Със гибелта на фюрера умира и неговата идеология.
Биографията му е единствената нишка, която може да покаже по какъв начин Хитлер съумява да заеме позицията, от която трансформира развиването на света.
Адолф Хитлер - биографични бележки
Адолф Хитлер е роден в Браунау, Австрия през 1889 година. Бащата на бъдещия фюрер е служител, който се надява синът му Адолф, който е единственото му оживяло дете от мъжки пол, да го наследи в специалността.
Като дете, Адолф учи в разнообразни учебни заведения поради честото пренасяне на фамилията от място на място. Не е добър възпитаник, единствено по изобразяване и гимнастика има отлични оценки.
Поради липса на интерес към множеството науки, като юноша Хитлер се пробва да влезе в Художествената академия, само че не съумява да премине приемните изпити. Известно време обмисля да стане проектант, само че последователно губи интерес и към такава специалност.
След гибелта и на двамата си родители, към този момент 18-годишен младият Хитлер получава наследства от майка си, вуйна си и татко си и става заможен човек. Мести се да живее във Виена, където чете книги, известно време рисува и продава творбите си на заможни еврейски колекционери, само че скоро и това го отегчава. Сам Хитлер признава, че през този интервал от ден на ден си интересува от политика и оформя възгледите си, които стават фундамента на по-късната му политическа активност.
През 1924 година той напуща Австрия и се мести в Германия. Австрийските служби обаче го търсят и получава призовка в Германия да се яви на военна комисия. Там го афишират за неспособен за военна работа, защото е слабичък.
При експлоадирането на Първата международна война негодният за боец Хитлер се записва като доброволец и попада в ХVІ авариен пехотен полк, където е ординарец и вестоносец. Раняват го два пъти, получава орден за смелост и се отличава с добра работа.
Докато е в лазарета при второто му раняване идва вестта за края на войната. Още до момента в който се възвръща, той взема решение, че ще стане политик. Всъщност Хитлер няма никакво обучение, което да му обезпечи професионално развиване.
Политическа активност на Хитлер
Първото включване в политиката за Хитлер е към дребна партия от 55 членове. За 2 години той става неин непреклонен водач. Сменя името на организацията на Немска социалдемократическа работническа партия. Изготвя стратегия от 25 точки, в които излага визията си: антисемитизъм, мощен шовинизъм, арийско расово владичество, пренебрежение към демократичната народна власт и налагане на лидера. Тогава съзрява и концепцията за свастиката като знак на вижданията му.
През същата година Хитлер провежда пуч, с който се надява да сложи Германия под националистически надзор. Начинанието му се проваля и е изправен на съд. Там провежда същински спектакъл, като се пази самичък. Осъден е на 5 години затвор, само че прави мощно усещане на германците и някои го считат за народен воин.
От присъдата излежава единствено 9 месеца. Престоят му в пандиза наподобява повече на санаториум, в сравнение с наказване. Сред положителните битови условия и свободи Хитлер стартира да диктува на секретаря си Рудолф Хес своята книга Моята битка, която става Библия на националсоциализма по-късно.
След като е амнистиран, Хитлер се заема съществено да реорганизира партията си. Започва и сериозна пропагандна активност, тъй като задачата е безспорната власт, само че чак през 1932 година партията му победи на изборите, печелейки 207 места в Народното събрание. Хитлер е разгласен за канцлер.
Сам Хитлер твърди, че Третият райх ще просъществува 1000 години. Вярвайки в това, щом взима властта, той бърза да реализира цялостна тирания. Разправя се бързо с политическите си съперници и утвърждава властта си с авансово плануван гнет. Най-голямата чистка в личната му партия е известна като Нощта на дългите ножове. Управлението на страната по обичайните закони завършва, а Германия се трансформира в голям затворнически лагер. Създадена е загадка полиция - Gestapo, която се разправя с всеки подозрителен, който не поддържа политиката на фюрера. Голямата цел обаче е международно владичество и тя може да бъде реализирана единствено с война.
Втората международна война
Войната стартира на 1 септември 1939 година с нахлуване над Полша, Германия анексира редица прилежащи страни. В едно от своите обръщения Хитлер споделя, че се бори за нов ред в Европа.
Той открива няколко фронта във войната против най-големите и мощни държави- Англия, Франция, а през 1941 година атакува и Съветския съюз.
В основаните още през 1933 година концлагери докарва милиони служащи, които да работят за обезпечаване на немската войска.
Първоначално проектите му са сполучливи, само че основаната коалиция против Германия през 1942 прави съдбоносен пробив във войната. През идващите 2 години Германия отстъпва последователно на всички фронтове, а фюрерът е зарязан от множеството си съидейници и подчинени. Накрая той самичък схваща, че краят е неминуем.
Смъртта на Хитлер
Както съвсем през целия си живот се пробва да държи фокуса на вниманието върху себе си, по този начин се пробва да се държи и в последните си дни. Той режисира даже личната си гибел. Казва, че Германия като него самия би трябвало да предприеме самоубийството си. Твърди, че германците не са почтени за неговия талант и това е повода да изгубят войната за живота си.
На 29 април той се дами за метресата си Ева Браун, диктува персонално и политическо наследство, а след това се прострелва в жилището си. Ева Браун се самоубива с отрова. Според волята му, телата им са залети с бензин и изгорени.
Конспиративните теории за края на Хитлер не стопират десетилетия след гибелта му. Според най-известните от тях той бяга в Южна Америка, където сменя самоличността си и доживява до седемдесетте години под непознато име.
