Неписаните трагедии на българската авиация: Как Миг-15 се заби в езерото Вая край Бургас
Ако би трябвало да изберем едно нещо, което по време на социализма е оставало прикрито от обществото, то случаите и така наречен „ провали ” би трябвало да са първа наша спирка. Добър образец за това са злополуките в българската авиация. Из остарялото потомство на Бургас се носят градски митове за боен аероплан, който през 60-те години се е забил в езеро Вая – така наречен „ Бургаско езеро”.
Според хората, водачът правел лупинг, само че " объркал земята с небето " поради техническа неточност и вместо да се изкачи нагоре, се забил с голяма скорост във водата.
„ Абсурдно е да се твърди, че водачът е объркал небето със земята. Никой, дипломиран да ръководи аероплан, не може да допусне такава безумна неточност при чисто небе, даже когато апаратурата откаже. Пилотът най-вероятно просто не е решил опциите на самолета”, разкри подполковник Мишо Костов - един от учителите на президента Румен Радев, който макар че по време на въпросния случай е бил малко дете, години по-късно е служил на летището в Равнец и е осведомен добре с злополуките в авиацията ни.
Оказва се, че историята напълно не е градска легенда, само че детайлите по нея са се размили с времето и в никакъв случай публично не са били оповестени в медиите.
Случаят е от 7 март 1957 година, когато в Бургас на процедура не е съществувал нито един от сегашните жилищни комплекси – преди близо 61 години. Именно по тази причина и е толкоз мъчно да се намерят хора, които са станали очевидци на случая.
Снимка: " Миг-15 се готви за политане ", Архив на списание " Клуб Криле ", pan.bg
В ранния следобяд от военната база в с. Равнец с Миг-15 излетява капитан Никола Георгиев Николов. Мисията му – военно образование. Денят е безоблачен, няма облачност и като цяло той извършва рутинна задача, за която е добре квалифициран и подготвен. Над Бургас обаче нещо се обърква.
Все отново непокътнатите публични документи за случая сочат, че капитан Николов губи надзор над съветската военна машина след изпълняването на комплицирана маневра по време на образованието. Положението е неспасяемо и макар годините стаж в пилотската кабина Николов се забива в езерото с гневна скорост от височина близо 3500 м.
Експлозия няма. Самолетът просто потъва във водите на Вая, а на идващия ден деца от крайните квартали на Бургас, чули от родителите си за случая, се струпват към водния басейн, с цел да видят по какъв начин протича акцията по изваждането на бойната машина.
Такава обаче няма.
Оказва се, че съвсем незабавно след случая е преценено, че не е рентабилно самолетът да бъде изваден от водите на езерото, тъй като е потопен в тинята. А тя, по думите на бургазлии, е много дълбока. „ Около 2-3 метра единствено е вода, всичко останало надолу е пясък и кал. Всичко от 5 до 50 метра сме чували като дълбочина на този слой”, разкриха риболовци.
61 години по-късно, през днешния ден, на дъното на Бургаското езеро се намира скъпа част от историята на България – изцяло непокътнат аероплан от най-опасното време в историята на човечеството Студената война. В неговата кабинка към момента се намира капитан Николай Николов – пропуснат от света и предаден от режима.
„ Може би е редно да се направи избавителна интервенция, макар че са минали толкоз години. Все отново този самоуверен българин, имал нещастието да направи съдбовна неточност по време на полет, е пазил нашето въздушно пространство по време на войната. Той заслужава същинско погребение”, споделят остарели бургазлии.
Заради това, че е нямало детонация е извънредно мъчно да се уточни точното място, където Мигът е паднал. Според бургазлии обаче става въпрос за мястото, заградено на фотографията с овал
За злощастие точното местонахождение на самолета е неразбираемо. Две места са посочени като вероятни, само че с времето не се знае тъкмо кое от тях е вярното. В наши дни една евентуална интервенция по изваждането на военната машина от тинята не би коствала колосална сума, каквато е щяла да коства тогава. С развиването на технологиите през днешния ден пред нас се отваря същинска опция да се докоснем до част от историята.
Източник: Флагман
Според хората, водачът правел лупинг, само че " объркал земята с небето " поради техническа неточност и вместо да се изкачи нагоре, се забил с голяма скорост във водата.
„ Абсурдно е да се твърди, че водачът е объркал небето със земята. Никой, дипломиран да ръководи аероплан, не може да допусне такава безумна неточност при чисто небе, даже когато апаратурата откаже. Пилотът най-вероятно просто не е решил опциите на самолета”, разкри подполковник Мишо Костов - един от учителите на президента Румен Радев, който макар че по време на въпросния случай е бил малко дете, години по-късно е служил на летището в Равнец и е осведомен добре с злополуките в авиацията ни.
Оказва се, че историята напълно не е градска легенда, само че детайлите по нея са се размили с времето и в никакъв случай публично не са били оповестени в медиите.
Случаят е от 7 март 1957 година, когато в Бургас на процедура не е съществувал нито един от сегашните жилищни комплекси – преди близо 61 години. Именно по тази причина и е толкоз мъчно да се намерят хора, които са станали очевидци на случая.
Снимка: " Миг-15 се готви за политане ", Архив на списание " Клуб Криле ", pan.bg
В ранния следобяд от военната база в с. Равнец с Миг-15 излетява капитан Никола Георгиев Николов. Мисията му – военно образование. Денят е безоблачен, няма облачност и като цяло той извършва рутинна задача, за която е добре квалифициран и подготвен. Над Бургас обаче нещо се обърква.
Все отново непокътнатите публични документи за случая сочат, че капитан Николов губи надзор над съветската военна машина след изпълняването на комплицирана маневра по време на образованието. Положението е неспасяемо и макар годините стаж в пилотската кабина Николов се забива в езерото с гневна скорост от височина близо 3500 м.
Експлозия няма. Самолетът просто потъва във водите на Вая, а на идващия ден деца от крайните квартали на Бургас, чули от родителите си за случая, се струпват към водния басейн, с цел да видят по какъв начин протича акцията по изваждането на бойната машина.
Такава обаче няма.
Оказва се, че съвсем незабавно след случая е преценено, че не е рентабилно самолетът да бъде изваден от водите на езерото, тъй като е потопен в тинята. А тя, по думите на бургазлии, е много дълбока. „ Около 2-3 метра единствено е вода, всичко останало надолу е пясък и кал. Всичко от 5 до 50 метра сме чували като дълбочина на този слой”, разкриха риболовци.
61 години по-късно, през днешния ден, на дъното на Бургаското езеро се намира скъпа част от историята на България – изцяло непокътнат аероплан от най-опасното време в историята на човечеството Студената война. В неговата кабинка към момента се намира капитан Николай Николов – пропуснат от света и предаден от режима.
„ Може би е редно да се направи избавителна интервенция, макар че са минали толкоз години. Все отново този самоуверен българин, имал нещастието да направи съдбовна неточност по време на полет, е пазил нашето въздушно пространство по време на войната. Той заслужава същинско погребение”, споделят остарели бургазлии.
Заради това, че е нямало детонация е извънредно мъчно да се уточни точното място, където Мигът е паднал. Според бургазлии обаче става въпрос за мястото, заградено на фотографията с овал
За злощастие точното местонахождение на самолета е неразбираемо. Две места са посочени като вероятни, само че с времето не се знае тъкмо кое от тях е вярното. В наши дни една евентуална интервенция по изваждането на военната машина от тинята не би коствала колосална сума, каквато е щяла да коства тогава. С развиването на технологиите през днешния ден пред нас се отваря същинска опция да се докоснем до част от историята.
Източник: Флагман
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ