Ами ако Западът беше оставил Саддам на власт?
Ако съпоставим казаното и случилото се от 2003 година до момента, щеше ли Ирак, дружно с региона на Близкия изток и света, да е в по-добро състояние от обстановката през последните 15 години, в случай че Саддам Хюсеин и неговият режим не бяха свалени?
Някои считат по този начин, само че това мислене опонира на логиката и действителността. Да погледнем да вземем за пример Сирия..в по-добра обстановка ли е тя в този момент, в сравнение с в случай че Башар Асад беше удовлетворил настояванията на народа си да се отдръпна или най-малко да направи политическа промяна в своя режим, написа в коментар излизащият в Лондон саудитски вестник Asharq Al-Аwsat.
Саддам Хюсейн стартира ерата на своето президентство (1979 г.) с избиването на десетки свои приятели от управлението на партия БААС, които на партийно съвещание гласоподаваха срещу насилственото изпращане в пенсия на някогашния иракски президент Ахмад ал-Бакри и слагането на неговия заместител Саддам на поста. В същото време Саддам продължаваше вътрешната война против Комунистическата партия, която беше нищожен сътрудник във властта, както и други национални и националистически сили, и не се задоволяваше с нищо по-малко от това да направи всички иракчани баасисти и персонално правилни, в противоположен случай ги очакваше черна орис, изразяваща се в затвор, мъчения и даже гибел. В същото време войната против кюрдското националистическо придвижване ескалираше, откакто пет години по-рано Саддам се отметна от съглашение за мир и автономност с него. След това подписа с шаха на Иран съглашение, което нарушава суверенитетa и националната самостоятелност на Ирак, в подмяна на помощта на Иран в изкореняването на кюрдската гражданска война.
За по-малко от година Саддам стартира да приготвя сцената за война с Иран. Войната, която ще продължи осем години и ще изчерпи финансовите и стопански благоприятни условия на Ирак, както и военните, беше задействана след няколко месеца. За да се окаже след края й, че Саддам не е съумял да реализира задачите си да изнудва страните от Персийския залив, които отвориха хазните си по време на войната. И защото настойчиво отхвърлиха да се поддадат на това изнудване, той стартира нова война, в която окупира Кувейт и го анексира към Ирак (1990). И твърдо отхвърли да се изтегли от него, с цел да се изправи против друга война, която беше запалила останалото от погубен Ирак. Въпреки това той продължи да възпява провалянето във войната с Кувейт като победа, както и това във войната с Иран.
В същото време Саддам Хюсеин извърши три огромни всеобщи убийства против своя народ. Атаката с отровни газове против кюрдския град Халабджа, акцията против кюрдите " Анфал " през 1988 година, убийствата и погребването на живи хора в всеобщи гробове на хиляди поданици на южните и централни провинции (1991 г.)... Тези акции костват на иракския народ стотици хиляди човешки животи, като към тях се прибавят към един милион жертви в двете войни против Иран и Кувейт.
След тези разтърсващи събития Саддам не пожела да преразгледа себе си, с цел да начертае различен път в своята вътрешна и външна политика, а концентрира още повече власт в ръцете си и увеличи нивото на репресии и подтисничество. Той не се интересуваше от ситуацията на иракчаните, които продаваха даже прозорците и вратите на личните си домове, с цел да оцелеят в изискванията на интернационална обасада, която беше наложена като групово наказване на иракския народ. Тя обаче не включваше Саддам, който продължи да строи дворците си и да живее живот, превишаващ благосъстоянието му даже при естествени условия.
Саддам имаше опция да се откаже от властта след края на войната против Иран, с цел да разреши на други да ръководят, само че не го направи. Можеше да го направи и след провалянето във войната с Кувейт. Вместо да се откаже от властта, той можеше и в двата случая да ограничи безспорните си пълномощия, да се отвори към опозиционните сили и да възвърне съглашението за автономност с кюрдското придвижване. Но той не пристъпи към нито един от тези разновидности, придържайки се напълно към единствения вид да остане на власт с цялата й неотстъпчивост и робия по отношение на иракския народ, съседите на Иран и целия останал свят. Изборът с подаването на оставка и предаването на властта в ръцете на други от управлението на БААС беше наличен за Саддам при мощни гаранции. Даже след войната през 2003 година починалият президент на Обединените арабски емирства Шейх Заид предложи леговище на него и фамилията му. Но той отхвърли с цялата си неотстъпчивост и увереност, с цел да хвърли Ирак в нова разрушителна война.
Сигурно е, че човек с сходен темперамент и държание ще остане на власт, с цел да усили тиранията си и да чака благоприятни условия за вътрешни ответни дейности против опозиционните сили и външни против страните, които се опълчиха на окупацията на Кувейт и участваха в процеса по освобождението му.
С оглед на разтърсванията в Ирак и региона на Близкия изток през последните 15 години, няма съображение да се твърди, че Ирак и света щяха да се намират в по-добра обстановка, в случай че Саддам беше останал на власт. Що се отнася до Ирак, повода за неприятното му положение е, че тези, които поеха властта след Саддам, не работиха за построяването на страна, която иракчаните чакат от няколко десетилетия. След отстраняването на бруталния режим на Саддам, Ирак беше подготвен да се трансформира в страна, сравнима по икономическа мощност и богатство на популацията със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства да вземем за пример. Като изключим нефтените и газови запаси, с които разполага, той има огромен селскостопански и промишлен капацитет. А що се отнася до човешкия капацитет, изключително научно квалифицираните групи, той не може да се съпостави с капацитета на нито една страна в района.
Проблемът е, че наследниците на Саддам се отнасяха с страната и обществото съгласно законите на дивата пустиня и се боричкаха за власт, стремейки се да си я поделят посредством системата на религиозни и национални квоти, изключително в случаите на насилствени и ескалиращи спорове и разпространяване на административна и финансова корупция. Страна, която страда от поредни войни и продължителни диктатури, не може да стои на личните си крайници, при религиозни и национални въоръжени спорове и систематично плячкосване на финансовите си доходи.
Точно както Саддам, неговите наследници демонстрираха твърдоглавство и горделивост. Не пожелаха да правят отстъпка от грешките си и да поправят курса си. Положението на иракчаните се утежнява и някои от тях в този момент обществено симпатизират на Саддам и режима му.
Свалянето на режима на Саддам беше вярно. Неправилното е, че Съединени американски щати слагат пост-Саддамски Ирак в ръцете на ислямски групировки, които демонстрираха, че не могат да ръководят друго, с изключение на светини и джамии.
Asharq Al-Awsat, Превод за news.bg: Петя Михайлова
Някои считат по този начин, само че това мислене опонира на логиката и действителността. Да погледнем да вземем за пример Сирия..в по-добра обстановка ли е тя в този момент, в сравнение с в случай че Башар Асад беше удовлетворил настояванията на народа си да се отдръпна или най-малко да направи политическа промяна в своя режим, написа в коментар излизащият в Лондон саудитски вестник Asharq Al-Аwsat.
Саддам Хюсейн стартира ерата на своето президентство (1979 г.) с избиването на десетки свои приятели от управлението на партия БААС, които на партийно съвещание гласоподаваха срещу насилственото изпращане в пенсия на някогашния иракски президент Ахмад ал-Бакри и слагането на неговия заместител Саддам на поста. В същото време Саддам продължаваше вътрешната война против Комунистическата партия, която беше нищожен сътрудник във властта, както и други национални и националистически сили, и не се задоволяваше с нищо по-малко от това да направи всички иракчани баасисти и персонално правилни, в противоположен случай ги очакваше черна орис, изразяваща се в затвор, мъчения и даже гибел. В същото време войната против кюрдското националистическо придвижване ескалираше, откакто пет години по-рано Саддам се отметна от съглашение за мир и автономност с него. След това подписа с шаха на Иран съглашение, което нарушава суверенитетa и националната самостоятелност на Ирак, в подмяна на помощта на Иран в изкореняването на кюрдската гражданска война.
За по-малко от година Саддам стартира да приготвя сцената за война с Иран. Войната, която ще продължи осем години и ще изчерпи финансовите и стопански благоприятни условия на Ирак, както и военните, беше задействана след няколко месеца. За да се окаже след края й, че Саддам не е съумял да реализира задачите си да изнудва страните от Персийския залив, които отвориха хазните си по време на войната. И защото настойчиво отхвърлиха да се поддадат на това изнудване, той стартира нова война, в която окупира Кувейт и го анексира към Ирак (1990). И твърдо отхвърли да се изтегли от него, с цел да се изправи против друга война, която беше запалила останалото от погубен Ирак. Въпреки това той продължи да възпява провалянето във войната с Кувейт като победа, както и това във войната с Иран.
В същото време Саддам Хюсеин извърши три огромни всеобщи убийства против своя народ. Атаката с отровни газове против кюрдския град Халабджа, акцията против кюрдите " Анфал " през 1988 година, убийствата и погребването на живи хора в всеобщи гробове на хиляди поданици на южните и централни провинции (1991 г.)... Тези акции костват на иракския народ стотици хиляди човешки животи, като към тях се прибавят към един милион жертви в двете войни против Иран и Кувейт.
След тези разтърсващи събития Саддам не пожела да преразгледа себе си, с цел да начертае различен път в своята вътрешна и външна политика, а концентрира още повече власт в ръцете си и увеличи нивото на репресии и подтисничество. Той не се интересуваше от ситуацията на иракчаните, които продаваха даже прозорците и вратите на личните си домове, с цел да оцелеят в изискванията на интернационална обасада, която беше наложена като групово наказване на иракския народ. Тя обаче не включваше Саддам, който продължи да строи дворците си и да живее живот, превишаващ благосъстоянието му даже при естествени условия.
Саддам имаше опция да се откаже от властта след края на войната против Иран, с цел да разреши на други да ръководят, само че не го направи. Можеше да го направи и след провалянето във войната с Кувейт. Вместо да се откаже от властта, той можеше и в двата случая да ограничи безспорните си пълномощия, да се отвори към опозиционните сили и да възвърне съглашението за автономност с кюрдското придвижване. Но той не пристъпи към нито един от тези разновидности, придържайки се напълно към единствения вид да остане на власт с цялата й неотстъпчивост и робия по отношение на иракския народ, съседите на Иран и целия останал свят. Изборът с подаването на оставка и предаването на властта в ръцете на други от управлението на БААС беше наличен за Саддам при мощни гаранции. Даже след войната през 2003 година починалият президент на Обединените арабски емирства Шейх Заид предложи леговище на него и фамилията му. Но той отхвърли с цялата си неотстъпчивост и увереност, с цел да хвърли Ирак в нова разрушителна война.
Сигурно е, че човек с сходен темперамент и държание ще остане на власт, с цел да усили тиранията си и да чака благоприятни условия за вътрешни ответни дейности против опозиционните сили и външни против страните, които се опълчиха на окупацията на Кувейт и участваха в процеса по освобождението му.
С оглед на разтърсванията в Ирак и региона на Близкия изток през последните 15 години, няма съображение да се твърди, че Ирак и света щяха да се намират в по-добра обстановка, в случай че Саддам беше останал на власт. Що се отнася до Ирак, повода за неприятното му положение е, че тези, които поеха властта след Саддам, не работиха за построяването на страна, която иракчаните чакат от няколко десетилетия. След отстраняването на бруталния режим на Саддам, Ирак беше подготвен да се трансформира в страна, сравнима по икономическа мощност и богатство на популацията със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства да вземем за пример. Като изключим нефтените и газови запаси, с които разполага, той има огромен селскостопански и промишлен капацитет. А що се отнася до човешкия капацитет, изключително научно квалифицираните групи, той не може да се съпостави с капацитета на нито една страна в района.
Проблемът е, че наследниците на Саддам се отнасяха с страната и обществото съгласно законите на дивата пустиня и се боричкаха за власт, стремейки се да си я поделят посредством системата на религиозни и национални квоти, изключително в случаите на насилствени и ескалиращи спорове и разпространяване на административна и финансова корупция. Страна, която страда от поредни войни и продължителни диктатури, не може да стои на личните си крайници, при религиозни и национални въоръжени спорове и систематично плячкосване на финансовите си доходи.
Точно както Саддам, неговите наследници демонстрираха твърдоглавство и горделивост. Не пожелаха да правят отстъпка от грешките си и да поправят курса си. Положението на иракчаните се утежнява и някои от тях в този момент обществено симпатизират на Саддам и режима му.
Свалянето на режима на Саддам беше вярно. Неправилното е, че Съединени американски щати слагат пост-Саддамски Ирак в ръцете на ислямски групировки, които демонстрираха, че не могат да ръководят друго, с изключение на светини и джамии.
Asharq Al-Awsat, Превод за news.bg: Петя Михайлова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ