Мандатът на Рекс Тилърсън: Доброто, лошото и злото
Ако си министър или върховен консултант в държавното управление на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и някак си настроиш шефа си против себе си, то тогава внимавай. Все в миналото Тръмп ще отприщи пъкъла в твоя посока по най-публичен метод. Може би ще бъде поток от утринни мнения в " Туитър " към неговите 34 млн. почитатели от обществената мрежа, изразено отчаяние към теб по време на конференция или коментар по време на изявление във вестник по отношение на това до каква степен е несъмнено работното ти място. При всички случаи, стъпващият на тъничък лед чиновник ще разбере посланието - през последния месец и министърът на правораздаването Джеф Сешънс и някогашният шеф на администрацията на Белия Дом Рейнс Прибъс се изредиха.
Но има различен министър, който въпреки и да не е под лупата на Тръмп, на който към този момент му омръзва да бъде саботиран от екипа на Белия дом и на който му е втръснало да спори по отношение на всеки претендент, който номинира за дипломат или за върховен чиновник в Държавния департамент. Държавният секретар на Съединени американски щати Рекс Тилърсън е привикнал да бъде отпред на организацията си. Той е привикнал да наема и уволнява който си изиска, когато изиска. Той е осведомен с реновирането на организацията, която води, с цел да понижи разноските, или да ускори успеваемостта ѝ. Въпреки това, по време на шестмесечния си мандат отпред на Държавния департамент, Тилърсън бързо откри, че служенето като първи посланик на Съединени американски щати не е доста признателно прекарване, изключително когато позицията изисква той да рапортува на президент, който не се интересува от или не прави оценка предлагания от дипломатите труд.
Във Вашингтон циркулира нов слух по отношение на ориста на Тилърсън като държавен секретар, не тъй като не е заслужил доверието на президента Тръмп, само че тъй като няма свободата да ръководи държавния департамент по метода на своите прародители. Според осведомен източник, приказвал пред " Ройтерс " на 24 юли, Тилърсън е бил " доста наскърбен, че няма автономност, самостоятелност и надзор над личната си институция и опцията да прави работата, по която тя обичайно се извършва ". Високопоставени дипломати и такива от приблизително звено показват загрижеността си по отношение на водачеството на Тилърсън, отчасти тъй като сътрудниците им са напрегнати, деморализирани и са разкрили, че скъпата им работа не се прави оценка от Белия дом.
В случай, че Тилърсън реши да напусне по-скоро, в сравнение с по-късно ще е може би потребно да се претегли положителното, неприятното и грозното от неговия мандат досега.
Доброто.
За разлика от другите държавни секретари като Мадлин Олбрайт, Колин Пауъл, Хилари Клинтън и Джон Кери, Рекс Тилърсън избира да играе зад кадър, отвън обсега на микрофоните и надалеч от камерите. Той не желае да е в центъра на вниманието, както неговите прародители, някои от които някогашни претенденти за президенти или хора, планиращи да употребяват позицията на държавен секретар като насочна точка към президентството. По-голямата част от системата на външната политика на Съединени американски щати и огромна част от дипломатическия корпус биха предпочели, разбираемо, шефът им да се бори обществено за целите на Държавния департамент, само че необсебеността на Тилърсън с обществения живот е една от характерностите, които други считат за добра. Според Тилърсън времето, прекарано пред камерата, значи по-малко време, прекарано на телефона.
Сравнен с по-националистическите и по-политически-заразените представители на държавното управление Тилърсън наподобява, че е възрастния човек в стаята. Той има продуктивни връзки с министъра на защитата Джеймс Матис, които са витално нужни, поради това какъв брой от близко работеха Държавният департамент и Пентагонът през последното десетилетие. По време на пътуванията си в Европа и Азия Тилърсън направи всичко допустимо, с цел да успокои обичайните съдружници и сътрудници на Съединени американски щати, че те към момента имат вяра, че съюзите им са значими за мира и стабилността. Но в това време той подсети на тези съдружници, че Вашингтон чака от тях да усилят военните си бюджети, да се грижат за себе си, без да е належащо да разчитат на Съединени американски щати и да се опитат да позволяват разногласията със съседите си сами, преди да желаят посредничеството на Съединени американски щати. Неколкодневното пътешестване на Тилърсън в региона на Персийския залив се организира, едвам откакто Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар не можаха да доближат до решение за намаляването на напрежението си - проява, че държавният секретар не се опасява да изчака, преди да откри Съединени американски щати.
Неговото най-голямо достижение досега е сполучливата му отбрана на Иранското нуклеарно съглашение, което е доста непопулярно измежду държавното управление. Няма да бъде изненадващо, в случай че Тилърсън гледа на него също толкоз надменно, колкото шефа си. Но фактът, че избра да поддържа облекчаването на американските наказания, потвърждавайки спазването на клаузите в него от страна на Съединени американски щати въз основа на действителни материали, а не въз основа на персоналното си мнение, е белег на управител, който цени това, което се случва в реалност, а не това, което желае да се случи.
Лошото.
Влиянието на Държавния департамент в Съвета за национална сигурност на Тръмп отстъпи мощно пред Пентагона. По въпросите като Афганистан, Сирия, Ирак и антитероризма, Матис евентуално ще бъде отпред на диалозите вследствие на президент, който уважава съвсем религиозно генералите. Тилърсън не може да направи доста по отношение на вниманието на Тръмп към армията, само че може да се опита да издигне ролята на дипломатическия корпус това държавно управление. За жал, заради многото празни позиции, които остават непопълнени поради бавещото се утвърждение на кандидатурите за тях от Сената, той няма с какво да работи.
Злото.
Опитите на Тилърсън да реорганизира Департамента и да понижи задграничните и експертните служби доведоха до злополучие. Вместо да се бори против 30%-ното понижаване на бюджета на Държавния департамент, той избра да го поддържа и да бъде общественото лице на тази самодейност. Единственият проблем е, че със свят, толкоз нежен, колкото е в реалност, Съединени американски щати се нуждае от повече договарящи и запаси за тях, а не от по-малко. Идвайки от частния бранш, Тилърсън наподобява има вяра, че Департаментът може да изхвърли доста баласт зад борда: той има намерение да пести от всичко - от хиляди работни места в Американската организация за задгранична помощ, до десетките специфични пратеници, които се концентрират върху въпроси като военните закононарушения, климата и правата на дамите, които могат да се изгубят в ежедневната работа.
Добрите връзки с Конгреса са скъпи активи за всеки министър от държавното управление. Но настояването на Тилърсън за намаляването на бюджета за дипломация не му оказва помощ с построяването на сходни връзки. Висшите републиканци и демократи от комисиите на конгреса по интернационалните връзки са твърдо срещу отнемането на средства от функционалностите на Държавния департамент, а все пак държавният секретар продължава да упорства за това, евентуално знаейки надълбоко в себе си, че, в случай че не се бори за това понижаване на бюджета, Доналд Тръмп ще го уволни.
Като цяло Рекс Тилерсън не е един от тези именити дипломати като Джордж Маршал, Дийн Ачесън или Джордж Шулц. Едва ли ще бъде запомнен от бъдещите генерации като нобеловия лауреат, договорил мира сред араби и израилтяни, или завършил кървясъл въоръжен спор посредством упоритост и безкрайна сила. Но той също по този начин не е най-лошият човек, поемал в миналото тази работа. Всичко това може да се промени според от това какъв брой дълго ще пожелае да остане на поста.
National Interest
Но има различен министър, който въпреки и да не е под лупата на Тръмп, на който към този момент му омръзва да бъде саботиран от екипа на Белия дом и на който му е втръснало да спори по отношение на всеки претендент, който номинира за дипломат или за върховен чиновник в Държавния департамент. Държавният секретар на Съединени американски щати Рекс Тилърсън е привикнал да бъде отпред на организацията си. Той е привикнал да наема и уволнява който си изиска, когато изиска. Той е осведомен с реновирането на организацията, която води, с цел да понижи разноските, или да ускори успеваемостта ѝ. Въпреки това, по време на шестмесечния си мандат отпред на Държавния департамент, Тилърсън бързо откри, че служенето като първи посланик на Съединени американски щати не е доста признателно прекарване, изключително когато позицията изисква той да рапортува на президент, който не се интересува от или не прави оценка предлагания от дипломатите труд.
Във Вашингтон циркулира нов слух по отношение на ориста на Тилърсън като държавен секретар, не тъй като не е заслужил доверието на президента Тръмп, само че тъй като няма свободата да ръководи държавния департамент по метода на своите прародители. Според осведомен източник, приказвал пред " Ройтерс " на 24 юли, Тилърсън е бил " доста наскърбен, че няма автономност, самостоятелност и надзор над личната си институция и опцията да прави работата, по която тя обичайно се извършва ". Високопоставени дипломати и такива от приблизително звено показват загрижеността си по отношение на водачеството на Тилърсън, отчасти тъй като сътрудниците им са напрегнати, деморализирани и са разкрили, че скъпата им работа не се прави оценка от Белия дом.
В случай, че Тилърсън реши да напусне по-скоро, в сравнение с по-късно ще е може би потребно да се претегли положителното, неприятното и грозното от неговия мандат досега.
Доброто.
За разлика от другите държавни секретари като Мадлин Олбрайт, Колин Пауъл, Хилари Клинтън и Джон Кери, Рекс Тилърсън избира да играе зад кадър, отвън обсега на микрофоните и надалеч от камерите. Той не желае да е в центъра на вниманието, както неговите прародители, някои от които някогашни претенденти за президенти или хора, планиращи да употребяват позицията на държавен секретар като насочна точка към президентството. По-голямата част от системата на външната политика на Съединени американски щати и огромна част от дипломатическия корпус биха предпочели, разбираемо, шефът им да се бори обществено за целите на Държавния департамент, само че необсебеността на Тилърсън с обществения живот е една от характерностите, които други считат за добра. Според Тилърсън времето, прекарано пред камерата, значи по-малко време, прекарано на телефона.
Сравнен с по-националистическите и по-политически-заразените представители на държавното управление Тилърсън наподобява, че е възрастния човек в стаята. Той има продуктивни връзки с министъра на защитата Джеймс Матис, които са витално нужни, поради това какъв брой от близко работеха Държавният департамент и Пентагонът през последното десетилетие. По време на пътуванията си в Европа и Азия Тилърсън направи всичко допустимо, с цел да успокои обичайните съдружници и сътрудници на Съединени американски щати, че те към момента имат вяра, че съюзите им са значими за мира и стабилността. Но в това време той подсети на тези съдружници, че Вашингтон чака от тях да усилят военните си бюджети, да се грижат за себе си, без да е належащо да разчитат на Съединени американски щати и да се опитат да позволяват разногласията със съседите си сами, преди да желаят посредничеството на Съединени американски щати. Неколкодневното пътешестване на Тилърсън в региона на Персийския залив се организира, едвам откакто Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар не можаха да доближат до решение за намаляването на напрежението си - проява, че държавният секретар не се опасява да изчака, преди да откри Съединени американски щати.
Неговото най-голямо достижение досега е сполучливата му отбрана на Иранското нуклеарно съглашение, което е доста непопулярно измежду държавното управление. Няма да бъде изненадващо, в случай че Тилърсън гледа на него също толкоз надменно, колкото шефа си. Но фактът, че избра да поддържа облекчаването на американските наказания, потвърждавайки спазването на клаузите в него от страна на Съединени американски щати въз основа на действителни материали, а не въз основа на персоналното си мнение, е белег на управител, който цени това, което се случва в реалност, а не това, което желае да се случи.
Лошото.
Влиянието на Държавния департамент в Съвета за национална сигурност на Тръмп отстъпи мощно пред Пентагона. По въпросите като Афганистан, Сирия, Ирак и антитероризма, Матис евентуално ще бъде отпред на диалозите вследствие на президент, който уважава съвсем религиозно генералите. Тилърсън не може да направи доста по отношение на вниманието на Тръмп към армията, само че може да се опита да издигне ролята на дипломатическия корпус това държавно управление. За жал, заради многото празни позиции, които остават непопълнени поради бавещото се утвърждение на кандидатурите за тях от Сената, той няма с какво да работи.
Злото.
Опитите на Тилърсън да реорганизира Департамента и да понижи задграничните и експертните служби доведоха до злополучие. Вместо да се бори против 30%-ното понижаване на бюджета на Държавния департамент, той избра да го поддържа и да бъде общественото лице на тази самодейност. Единственият проблем е, че със свят, толкоз нежен, колкото е в реалност, Съединени американски щати се нуждае от повече договарящи и запаси за тях, а не от по-малко. Идвайки от частния бранш, Тилърсън наподобява има вяра, че Департаментът може да изхвърли доста баласт зад борда: той има намерение да пести от всичко - от хиляди работни места в Американската организация за задгранична помощ, до десетките специфични пратеници, които се концентрират върху въпроси като военните закононарушения, климата и правата на дамите, които могат да се изгубят в ежедневната работа.
Добрите връзки с Конгреса са скъпи активи за всеки министър от държавното управление. Но настояването на Тилърсън за намаляването на бюджета за дипломация не му оказва помощ с построяването на сходни връзки. Висшите републиканци и демократи от комисиите на конгреса по интернационалните връзки са твърдо срещу отнемането на средства от функционалностите на Държавния департамент, а все пак държавният секретар продължава да упорства за това, евентуално знаейки надълбоко в себе си, че, в случай че не се бори за това понижаване на бюджета, Доналд Тръмп ще го уволни.
Като цяло Рекс Тилерсън не е един от тези именити дипломати като Джордж Маршал, Дийн Ачесън или Джордж Шулц. Едва ли ще бъде запомнен от бъдещите генерации като нобеловия лауреат, договорил мира сред араби и израилтяни, или завършил кървясъл въоръжен спор посредством упоритост и безкрайна сила. Но той също по този начин не е най-лошият човек, поемал в миналото тази работа. Всичко това може да се промени според от това какъв брой дълго ще пожелае да остане на поста.
National Interest
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ