Ако остане настрана емоционалният и романтичен привкус на определението възрожденски“

Ако остане настрани прочувственият и сантиментален привкус на определението „ възрожденски “ и се придържаме към същината му, тя е самоорганизиране на общността за култура, опазване на идентичността, благополучие и бъдеще.

Историята на българските неделни учебни заведения зад граница от 90-те години насам изцяло се вписва в този модел. През 1991 година страната се отхвърля от финансирането на няколкото български учебни заведения към посолствата ни, съществували до тогава. Някои от тях не престават да работят посредством самофинансиране с помощта на родолюбиви дипломати. Български фамилии в чужбина стартират да се сплотяват в локални сдружения и да откриват учебни заведения напълно със лични средства и сили.

След взрива на икономическата емиграция при започване на хилядолетието стотици хиляди български жители със фамилиите си търсят прехранване и реализация зад граница. Българските сдружения и учебни заведения се умножават само с помощта на напъните и желанието на сънародниците ни да запазят жива връзката си с родния език, обичаи и просвета. През 2006 година представителите на българските учебни заведения в Съединени американски щати се сплотяват в асоциация, а на идната година се основава и Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина (АБУЧ). През 2008 година АБУЧ среща българския парламент с активността си и държавните управляващи са принудени да „ припознаят “ образованието на българчетата в чужбина като част от уговорките си по конституция. Следва основаването на националната стратегия „ Роден език и просвета зад граница “, която финансира отчасти и на програмен принцип 53 български учебни заведения зад граница, а през 2011 година мрежата от български учебни заведения в чужбина става част от българската просветителна система.

Днес учебните заведения зад граница са 400 в 40 страни на 6 континента. Въпреки съфинансирането и методическата поддръжка от страната, те съществуват главно с помощта на труда, средствата, силата и ентусиазма на сънародниците ни. В последните години и изключително в този момент в изискванията на пандемия става все по-очевидно, че пътищата не са еднопосочни. Доста българи се завърнаха в родината дружно с децата си, доста от които са родени в чужбина. Тяхната акомодация и регистриране в просветителната ни система ще бъде сполучлива, в случай че владеят езика и познават културата ни. Това е новата задача на българските учебни заведения в чужбина – описват Снежина Мечева, говорителка на АБУЧ и директорка от 30 години на Българското учебно заведение „ Иван Станчов “ към посолството ни в Лондон, и Боянка Иванова, основателка и дългогодишна директорка на българското учебно заведение „ Джон Атанасов “ в Чикаго, в рубриката „ Всичко за образованието “.