Една вещ и нейната стойност не са едно и също нещо - СТИВЪН КИНГ
Ако в миналото може да се каже, че един мъж е съумял поради дамата зад него, това несъмнено е Стивън Кинг.
Тя го предизвиква даже и в най-трудните моменти.
“В една гореща нощ на лятото на 1970 година, се обърнах встрани, погледнах лежащото до мен момиче и го попитах дали желае да се омъжи за мен.
– Ще поговорим за това на следващия ден – сподели тя – Сега би трябвало да поспя.
На сутринта тя сподели, че женитбата не е добра концепция, даже в противен случай, доста е неприятна, само че все пак тя е съгласна.
Да, тя беше права, това беше неприятна концепция.
Младата жена се споделяше Табита Спрюс и още не беше приключила образованието си, а аз бях преди малко приключил, само че не можех да си намеря работа даже и като преподавател.
Работех в една пералня и получавах толкоз, едвам не умра от апетит. И двамата имахме студентски заеми и нямахме никакви спестявания.
Имах само два чифта долни дрехи, два чифта дънки, два чифта обувки и проблеми с пиенето.
Определихме дата за сватбата: 2 януари 1971 година.
През есента с Таби се качихме на рейса и отидохме до един прочут бижутерски магазин в центъра на града. Помолихме да ни покажат най-евтината двойка венчални халки, която имат в магазина.
С прелестна професионална усмивка, в която нямаше и капка благосклонност към нас, продавачът ни сподели един чифт тънки златни халки, струващи 15 $.
Извадих портфейла си, който тогава държах завързан с велосипедна верига за колана на дънките и ги платих. Две венчални халки за 15 $ общо.
В рейса на път за у дома намеквайки за качеството на златото на халките споделих:
– Сигурен съм, че тези халки няколко дни след сватбата ще стартират да оставят зелени следи по пръстите ни.
Таби, която постоянно имаше какво да каже, отговори:
– Надявам се, да ги носим задоволително дълго, с цел да разберем това.
След два месеца и половина пристигна времето да сложим един на различен тези брачни халки, които бяхме прибрали в едно чекмедже.
Костюмът, който бях облякъл ми беше огромен, беше на брата на Таби. А бъдещата ми жена беше облечена в рокля, която беше сватбената рокля на една нейна другарка.
Беше прелестна и уплашена до гибел. След церемонията отидохме с наши другари на брачен банкет (сандвичи с риба звук и сода), с моята кола, остарял очукан „ Буик “, на който колкото да се превключваха скоростите. Карах и от самото начало с палеца си допирах венчалната си халка на безименния ми пръст.
Няколко години по-късно – четири или пет – когато Таби миеше чиниите, нейната халка се измъкна от пръста ѝ и изчезна в канала.
Разглобих сифона на мивката, само че от пръстена нямаше и диря. Беше окончателно изгубен.
Тогава към този момент можех да ѝ купя нова, доста по-красива и скъпа халка, само че тя се обливаше в сълзи поради загубата на първия си същински пръстен. Халката не струваше и осем $, само че за нея беше скъпа.
Животът се отнесе добре към мен и моята кариера. Написах доста бестселъри и завоювах милиони долари. Но през годините нито един път не съм свалил от ръката си тази евтина халка, от деня, в който моята жена с треперещи от неспокойствие устни и пръсти, и блестящи очи я постави на ръката ми.
Знам, че това наподобява на сладникава любовна история, само че в живота това постоянно се случва. Халката ми припомня за това, по какъв начин живеехме тогава, за дребната ни квартира, неприятно работещата печка, шумният ледник, скърцащите дъски на пода, студът през зимата и уличният звук през нощта…
Халката ме кара да се замисля за бъдещето, да помня какво имахме и какво нямахме в предишното, да си припомням какви прелестни хлапета бяхме в миналото.
Халката не ми разрешава да не помни, че цената на една движимост и нейната стойност не са безусловно едно и също нещо.
Оттогава минаха 50 години, само че зелена диря към момента няма. “
