Целомъдрена е онази, която никой не е пожелавал - ОВИДИЙ
Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш самичък.
Даде господ на индивида лице, обърнато към небето.
Ако си разумен, не мечтай, че тази, която незабавно се хвърля в обятията ти ще ти бъде вярна.
Все забравеното търсим, отреченото все желаем.
Всяка земя е родна за смелия.
Вярвайте на опитния.
Дали дава или отхвърля, дамата постоянно е удовлетворена, че я молят.
Докато вдишвам, се надявам.
Докато си благополучен, ще имаш доста другари.
Дори от безшумно море се бои крушенецът.
Дори и твърдите скали биват издълбавани от меката вода.
И сълзите донасят приятност.
Колкото човек е по-велик, толкоз повече смирява гнева си.
Краят демонстрира делата.
Крехък подарък е хубостта.
Малко е нужно за предразположен манталитет.
На врага също му е разрешено да се учи.
На обещания всеки може да бъде богат.
Не желаем това, което познаваме.
Нощта прави красива всяка жена на света.
Няма път, непристъпен за доблестта.
Опашката си паунът разперва, когато го хвалят.
Отдихът храни тялото и дава храна на духа, а прекомерният труд вреди на тяло и дух.
Пази постигнатото!
По средата най-сигурно ще се движиш.
Позволено е и от врага да се поучиш.
С нашите наслади почват и нашите страдания.
Самата болежка красноречив ме направи.
Талантът не се усилва от аплодисментите.
Целомъдрена е онази, която никой не е пожелавал.
Щастлив е оня, който самоуверено е подготвен да отбрани каквото обича.
Овидий е прочут най-много с три огромни сбирки еротична лирика – „ Героини “, „ Любовни елегии “ и „ Любовно изкуство “. Други негови известни творби са митологичната хекзаметрична поема „ Метаморфози “, поемата „ Фасти “ и стихосбирките „ Тъги “ и „ Писма от Понта “.
Смятан за занаятчия на елегичния дистих, Овидий по традиция се счита за един от тримата канонични поети на латинската литература, наред с Вергилий и Хораций , а Квинтилиан го дефинира като последният каноничен латински любовен елегист.
Той е първият важен стихотворец, чиято кариера стартира при ръководството на Октавиан Август . Поезията на Овидий е известна и постоянно имитирана през Късната Античност е Средновековието, оказва мощно въздействие върху европейското изкуство и литература и остава един от главните източници за класическата митология.
