Стартъпът, който превръща дрехите ни във валута
Ако желаете да разчистите дрешника си, само че не и облеклата ви да се озоват на сметището, а да спечелите нещо от тях, един от разновидностите е да ги качите в уебсайт на second hand компания.
Този модел обаче работи добре единствено за някои продукти – изключително за първокласно или винтидж облекло, само че не и за други, като да вземем за пример евтини, нискокачествени облекла, които „ бързата мода “ бълва на конвейер – хората по-скоро не биха си купили такива „ втора употреба “, в случай че могат да ги намерят чисто нови на сходна (а от време на време и по-ниска) цена.
Това обаче не значи, че потребителите не са отворени към концепцията да носят използвани облекла, споделя Ашлинг Бърн, създател и изпълнителен шеф на уеб страницата за замяна на облекло Nuw.
Тя го схваща сама, когато провежда събития на същия принцип, до момента в който е студентка в Дъблин. Опитите ѝ да препродава „ бързи “ продукти онлайн не се увенчават с триумф, само че нейни другари с наслада ги взимат, оставяйки на среща свои към този момент непотребни облекла, споделя Fast Company.
„ Започнах да съзнавам, че същинската преграда е цената “, споделя тя. „ Като че ли сме неспособни да вдъхнем нов живот на „ бързата мода “, тъй като слагаме случайни цени. Хората си споделят: „ Това е прекомерно скъпо, мога да го купя ново за по-малко. “ Ако пък е прекомерно на ниска цена, вземат решение, че несъмнено е в извънредно положение “, прибавя Бърн. Когато премахнем цената от уравнението – както е при размяната, хората с наслада дават втори късмет на „ бързите “ фешън продукти, счита тя.
Ашлинг Бърн трансформира любовта си към дребните локални замени в мобилното приложение Nuw. Там потребителите могат да качват облекла, против които получават монети – елементарните „ бързи “ облекла носят сребърни монети, а по-качествените и неповторими продукти – златни.
След това с монетите могат да бъдат „ купени “ други облекла. Така на процедура човек разменя облекло, на което към този момент се е наситил, за друго, което е ново за него. По думите на Бърн това е метод да „ рециркулираме “ наличния си дрешник, без да изхвърляме нищо на боклука, да залитаме към прекалено консуматорство или да трупаме облекла (дори втора употреба), които не носим.
Nuw започва в Ирландия и Обединеното кралство през 2021 година, а в Съединени американски щати – през миналата пролет.
Към днешна дата в платформата са качени над 50 000 продукта, от които 36 000 към този момент са разменени. Само за няколко месеца Nuw е привлякла поданици на всички 50 щата, които са качили над 20 000 облекла. Бърн се надява скоро да сътвори групи, в които потребителите от всеки щат да обменят облекла на локално равнище и против по-ниски разноски за доставка. Колежанските общности пък са подобаваща среда за замени онлайн.
Целта на Бърн е посредством Nuw да промени отношението на хората към потреблението на облекла. Въпреки все по-широката информираност за вредите, които „ бързата мода “ нанася върху околната среда, наклонността да купуваме облекла, които ще облечем един път – за специфичен мотив, се резервира. Актуален образец е премиерата на кино лентата „ Барби “, за която хиляди се издокараха с нови розови тоалети.
Това, че някой е завършил с дадена „ бърза “ дреха, не значи, че в нея няма живот – или стойност, даже тя да няма късмет да се продаде за доста в обичайните уеб сайтове за търговия на дребно, счита Бърн.
„ Любовта ми към магазините за замяна се трансформира в решението на казуса с рециркулацията на тези продукти. Те могат да бъдат облечени доста повече от един път “, споделя тя. В началото Nuw прави опит да предлага облекла чартърен. Оказва се обаче, че потребителите бързо се отегчават от евтините облекла и че са доста по-активни, когато имат опция напълно да се отърват от тях, предавайки ги другиму.
Сайтовете за препродажба и магазините за използвани артикули също предизвикват консуматорството и се заиграват с концепцията, че имаме потребност от дрешник (или два), цялостен с облекла.
Според изследване американците си купуват приблизително 68 нови облекла годишно. В световен мащаб пък се чака пазарът на използвани артикули съвсем да се удвои – до 305 милиарда $, в идващите 4 години.
„ Можем да си купуваме продукти „ втора употреба “ на воля, само че в случай че го вършим с темповете, с които консумираме „ бързата мода “ – и облеклата нямат да имат втори живот или ще се озовават напряко на сметището, просто слагаме лепенка на казуса “, споделя Бърн.
От Nuw споделят, че 88% от потребителите им са регистрирани най-малко от година – т.е., приложението освен ги притегля, само че и ги задържа. „ Хората към този момент да си дават сметка, че посредством платформата в действителност освежават дрешника си, и то по изцяло друг метод. Когато стартират да разменят облекла, сякаш не могат да спрат “, прибавя Бърн.
Този модел обаче работи добре единствено за някои продукти – изключително за първокласно или винтидж облекло, само че не и за други, като да вземем за пример евтини, нискокачествени облекла, които „ бързата мода “ бълва на конвейер – хората по-скоро не биха си купили такива „ втора употреба “, в случай че могат да ги намерят чисто нови на сходна (а от време на време и по-ниска) цена.
Това обаче не значи, че потребителите не са отворени към концепцията да носят използвани облекла, споделя Ашлинг Бърн, създател и изпълнителен шеф на уеб страницата за замяна на облекло Nuw.
Тя го схваща сама, когато провежда събития на същия принцип, до момента в който е студентка в Дъблин. Опитите ѝ да препродава „ бързи “ продукти онлайн не се увенчават с триумф, само че нейни другари с наслада ги взимат, оставяйки на среща свои към този момент непотребни облекла, споделя Fast Company.
„ Започнах да съзнавам, че същинската преграда е цената “, споделя тя. „ Като че ли сме неспособни да вдъхнем нов живот на „ бързата мода “, тъй като слагаме случайни цени. Хората си споделят: „ Това е прекомерно скъпо, мога да го купя ново за по-малко. “ Ако пък е прекомерно на ниска цена, вземат решение, че несъмнено е в извънредно положение “, прибавя Бърн. Когато премахнем цената от уравнението – както е при размяната, хората с наслада дават втори късмет на „ бързите “ фешън продукти, счита тя.
Ашлинг Бърн трансформира любовта си към дребните локални замени в мобилното приложение Nuw. Там потребителите могат да качват облекла, против които получават монети – елементарните „ бързи “ облекла носят сребърни монети, а по-качествените и неповторими продукти – златни.
След това с монетите могат да бъдат „ купени “ други облекла. Така на процедура човек разменя облекло, на което към този момент се е наситил, за друго, което е ново за него. По думите на Бърн това е метод да „ рециркулираме “ наличния си дрешник, без да изхвърляме нищо на боклука, да залитаме към прекалено консуматорство или да трупаме облекла (дори втора употреба), които не носим.
Nuw започва в Ирландия и Обединеното кралство през 2021 година, а в Съединени американски щати – през миналата пролет.
Към днешна дата в платформата са качени над 50 000 продукта, от които 36 000 към този момент са разменени. Само за няколко месеца Nuw е привлякла поданици на всички 50 щата, които са качили над 20 000 облекла. Бърн се надява скоро да сътвори групи, в които потребителите от всеки щат да обменят облекла на локално равнище и против по-ниски разноски за доставка. Колежанските общности пък са подобаваща среда за замени онлайн.
Целта на Бърн е посредством Nuw да промени отношението на хората към потреблението на облекла. Въпреки все по-широката информираност за вредите, които „ бързата мода “ нанася върху околната среда, наклонността да купуваме облекла, които ще облечем един път – за специфичен мотив, се резервира. Актуален образец е премиерата на кино лентата „ Барби “, за която хиляди се издокараха с нови розови тоалети.
Това, че някой е завършил с дадена „ бърза “ дреха, не значи, че в нея няма живот – или стойност, даже тя да няма късмет да се продаде за доста в обичайните уеб сайтове за търговия на дребно, счита Бърн.
„ Любовта ми към магазините за замяна се трансформира в решението на казуса с рециркулацията на тези продукти. Те могат да бъдат облечени доста повече от един път “, споделя тя. В началото Nuw прави опит да предлага облекла чартърен. Оказва се обаче, че потребителите бързо се отегчават от евтините облекла и че са доста по-активни, когато имат опция напълно да се отърват от тях, предавайки ги другиму.
Сайтовете за препродажба и магазините за използвани артикули също предизвикват консуматорството и се заиграват с концепцията, че имаме потребност от дрешник (или два), цялостен с облекла.
Според изследване американците си купуват приблизително 68 нови облекла годишно. В световен мащаб пък се чака пазарът на използвани артикули съвсем да се удвои – до 305 милиарда $, в идващите 4 години.
„ Можем да си купуваме продукти „ втора употреба “ на воля, само че в случай че го вършим с темповете, с които консумираме „ бързата мода “ – и облеклата нямат да имат втори живот или ще се озовават напряко на сметището, просто слагаме лепенка на казуса “, споделя Бърн.
От Nuw споделят, че 88% от потребителите им са регистрирани най-малко от година – т.е., приложението освен ги притегля, само че и ги задържа. „ Хората към този момент да си дават сметка, че посредством платформата в действителност освежават дрешника си, и то по изцяло друг метод. Когато стартират да разменят облекла, сякаш не могат да спрат “, прибавя Бърн.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ