ЕК повиши прогнозата си за българската икономика за тази година за сметка на 2024 г.
Ако до неотдавна множеството институции предвиждаха слаб напредък за българската стопанска система тази година и усилване през 2024 година, то Брюксел към този момент е по-скоро на противоположното мнение. В новата си есенна прогноза Европейската комисия (ЕК) залага, че Брутният вътрешен продукт на България ще порасне с 2% през 2023 година, което е с 0.5 пункта повече спрямо предходните упования на институцията. За сметка на това обаче вероятностите за следващата година наподобява се утежняват - заложеният растеж за тогава е орязан от 2.4% на едвам 1.8%.
Въпреки тази смяна, на процедура и през двете години растежът ще остане слаб спрямо постигнатите 3.9% през 2022 година Този резултат няма да бъде доближат даже през 2025 година, за когато Европейска комисия планува известно ускорение до 2.6%.
Така прогнозата на Европейската комисия за следващата година се обрисува най-песимистичната измежду тези на останалите огромни институции - множеството от тях залагат на растеж на българския Брутният вътрешен продукт от над 2%, а някои даже над 3%.
Реклама Слаб експорт и по-малко ресурси
Забавянето тази година идва от слабото външно търсене след рекордния експорт през 2022 година, до момента в който персоналното ползване остана мотор на растежа през първата половина на годината, изясняват икономистите. Още един фактор за слабото показване са запасите - първични материали и материали, които компаниите употребяват в производството, както и подготвена продукция, която към момента не са осъществили. " Голямото струпване на ресурси през 2021 година и първата половина на 2022 година внезапно стана негативно през втората половина на 2022 година, а спадът се задълбочи през първата половина на 2023 година ", показват специалистите от Европейска комисия. Според техните калкулации смяната в запасите изяжда 4.8 процентни пункта от общия напредък тази година. Спадовете при износа и запасите пък значително са свързани с вноса и по тази причина той също понижава, което има прочут позитивен резултат за общия резултат. Свиващият се импорт и към момента мощното ползване въпреки всичко ще съумеят да обезпечат прочут напредък от 2% тази година.
По-сериозното закъснение следващата година съгласно Европейска комисия ще пристигна по линия на потреблението в резултат на покачването на лихвите за семействата, които. Двигател на интензивността се чака да бъдат вложенията в главен капитал, подкрепени от средствата по Плана за възобновяване. Рискове обаче има и в двете направления. Ако нарастването на лихвите в Европа продължи да се придвижва по-бавно в България и разноските по заемите тук останат ниски, растежът може да се окаже по-висок. От друга страна, по-бавно асимилиране на европейските средства по ПВУ би лимитирало вероятностите.
Малко по-оптимистично за инфлацията
За сметка на по-мрачните прогнози за икономическата интензивност тези за инфлацията са ревизирани в позитивна посока. Според икономистите растежът на потребителските цени приблизително за 2023 година ще бъде 8.8% (по ХИПЦ) - с 0.6 пункта по-малко от преди предвижданото. А следващата година - 4% вместо 4.2%. След относително бързия спад на инфлацията през последните месеци обаче пътят надолу към този момент ще е по-бавен поради избледняващите базови резултати, покачването на интернационалната цена на петрола и по-упоритата инфлация при услугите.
На фона на по-ниската инфлация и бавния стопански напредък Европейска комисия чака напрежението върху разноските за труд също последователно да се успокоява. Като симптом за това се показва по-бавният растеж на работените места и минималното покачване на безработицата през последните месеци. И въпреки всичко предвижданията са компенсацията за труд на един нает да нарасне с 9.5% следващата година.
Реклама Намалени упования и за ЕвропаНе единствено българската стопанска система, само че и европейската като цяло е изправена пред по-мрачни вероятности. Европейският съюз и еврозоната се чака да се разширят с 0.6% тази година, вместо с 0.8%, каквито бяха прогнозите на Европейска комисия единствено преди два месеца. Комисията за повторно тази година ревизира надолу упованията си на фона на високите лихви, упоритата инфлация и слабата индустриална интензивност в съюза. " Приближаваме края на една предизвикателна година за стопанската система на Европейски Съюз, в която растежът се забави повече от предстоящото ", сподели еврокомисарят по стопанската система Паоло Джентилони. Десет страни евентуално ще преживеят стесняване на Брутният вътрешен продукт през 2023 година За следващата година Брюксел планува стопанската система на Европейски Съюз да порасне с 1.3%, а тази на еврозоната - с 1.2%, като и двете цифри са намалени с 0.1 пункта. Икономисти обаче дефинират даже тази прогноза като оптимистична, защото резултатите от високите лихви занапред ще се усещат. Свързани публикации Забавянето продължава: Растежът на Брутният вътрешен продукт се свива до 1.7% през третото тримесечие 14 ноември 2023, 15:45 Китайската стопанска система още веднъж е в дефлация 13 ноември 2023, 08:37 България сполучливо набра 2.3 милиарда евро на интернационалните дългови пазари 6 ноември 2023, 17:29 Министерството на финансите чака 3.2% растеж на стопанската система следващата година 6 ноември 2023, 06:00 Еврозоната е на ръба на криза след спад с 0.1% през третото тримесечие 2 ноември 2023, 07:57
Въпреки тази смяна, на процедура и през двете години растежът ще остане слаб спрямо постигнатите 3.9% през 2022 година Този резултат няма да бъде доближат даже през 2025 година, за когато Европейска комисия планува известно ускорение до 2.6%.
Така прогнозата на Европейската комисия за следващата година се обрисува най-песимистичната измежду тези на останалите огромни институции - множеството от тях залагат на растеж на българския Брутният вътрешен продукт от над 2%, а някои даже над 3%.
Реклама Слаб експорт и по-малко ресурси
Забавянето тази година идва от слабото външно търсене след рекордния експорт през 2022 година, до момента в който персоналното ползване остана мотор на растежа през първата половина на годината, изясняват икономистите. Още един фактор за слабото показване са запасите - първични материали и материали, които компаниите употребяват в производството, както и подготвена продукция, която към момента не са осъществили. " Голямото струпване на ресурси през 2021 година и първата половина на 2022 година внезапно стана негативно през втората половина на 2022 година, а спадът се задълбочи през първата половина на 2023 година ", показват специалистите от Европейска комисия. Според техните калкулации смяната в запасите изяжда 4.8 процентни пункта от общия напредък тази година. Спадовете при износа и запасите пък значително са свързани с вноса и по тази причина той също понижава, което има прочут позитивен резултат за общия резултат. Свиващият се импорт и към момента мощното ползване въпреки всичко ще съумеят да обезпечат прочут напредък от 2% тази година.
По-сериозното закъснение следващата година съгласно Европейска комисия ще пристигна по линия на потреблението в резултат на покачването на лихвите за семействата, които. Двигател на интензивността се чака да бъдат вложенията в главен капитал, подкрепени от средствата по Плана за възобновяване. Рискове обаче има и в двете направления. Ако нарастването на лихвите в Европа продължи да се придвижва по-бавно в България и разноските по заемите тук останат ниски, растежът може да се окаже по-висок. От друга страна, по-бавно асимилиране на европейските средства по ПВУ би лимитирало вероятностите.
Малко по-оптимистично за инфлацията
За сметка на по-мрачните прогнози за икономическата интензивност тези за инфлацията са ревизирани в позитивна посока. Според икономистите растежът на потребителските цени приблизително за 2023 година ще бъде 8.8% (по ХИПЦ) - с 0.6 пункта по-малко от преди предвижданото. А следващата година - 4% вместо 4.2%. След относително бързия спад на инфлацията през последните месеци обаче пътят надолу към този момент ще е по-бавен поради избледняващите базови резултати, покачването на интернационалната цена на петрола и по-упоритата инфлация при услугите.
На фона на по-ниската инфлация и бавния стопански напредък Европейска комисия чака напрежението върху разноските за труд също последователно да се успокоява. Като симптом за това се показва по-бавният растеж на работените места и минималното покачване на безработицата през последните месеци. И въпреки всичко предвижданията са компенсацията за труд на един нает да нарасне с 9.5% следващата година.
Реклама Намалени упования и за ЕвропаНе единствено българската стопанска система, само че и европейската като цяло е изправена пред по-мрачни вероятности. Европейският съюз и еврозоната се чака да се разширят с 0.6% тази година, вместо с 0.8%, каквито бяха прогнозите на Европейска комисия единствено преди два месеца. Комисията за повторно тази година ревизира надолу упованията си на фона на високите лихви, упоритата инфлация и слабата индустриална интензивност в съюза. " Приближаваме края на една предизвикателна година за стопанската система на Европейски Съюз, в която растежът се забави повече от предстоящото ", сподели еврокомисарят по стопанската система Паоло Джентилони. Десет страни евентуално ще преживеят стесняване на Брутният вътрешен продукт през 2023 година За следващата година Брюксел планува стопанската система на Европейски Съюз да порасне с 1.3%, а тази на еврозоната - с 1.2%, като и двете цифри са намалени с 0.1 пункта. Икономисти обаче дефинират даже тази прогноза като оптимистична, защото резултатите от високите лихви занапред ще се усещат. Свързани публикации Забавянето продължава: Растежът на Брутният вътрешен продукт се свива до 1.7% през третото тримесечие 14 ноември 2023, 15:45 Китайската стопанска система още веднъж е в дефлация 13 ноември 2023, 08:37 България сполучливо набра 2.3 милиарда евро на интернационалните дългови пазари 6 ноември 2023, 17:29 Министерството на финансите чака 3.2% растеж на стопанската система следващата година 6 ноември 2023, 06:00 Еврозоната е на ръба на криза след спад с 0.1% през третото тримесечие 2 ноември 2023, 07:57
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ