Ако будността, буденето и будителството се радват на всеобщо възхищение,

Ако будността, буденето и будителството се радват на всеобщо удивление, дали сънят, сънуването и приспиването са толкоз укорими, недостойни и безполезни действия и положения. Още в средновековните ръкописи сънят е плодородна отмора за изтощените сетива и тела, за която християните се молят Богу. Същевременно прекомерно дълбокият сън не е целесъобразен, с цел да не пропусне човек утринната молитва, а задремването по време на работа е грях, към който подтиква самият демон. Безсънието е тежко страдалчество, а ходенето насън, сомнамбулизмът, наименуван „ месечен злобен кусур “ поради свързването му с лунния цикъл, се приравнява с тежките телесни недъзи, за които страдалците търсят излекуване от Бога. 

От най-стари времена сънят се свързва със гибелта. „ Усъпение “ значи безусловно заспиване, само че и гибел и се утвърждава в богословската терминология като наименование за църковните празници, отдадени на кончината на светци. Представянето на гибелта като заспиване, сън има корени още в архаичните вярвания, че страшните неща не трябва да се посочват с същинските им имена, с цел да не бъдат призовани. Християнството прибавя още едно съображение за това – гибелта е краткотрайно положение, което ще прекъсне с Второто пришествие, когато мъртвите ще възкръснат. Сънуването и сънищата могат да съдържат пророчества и божии упътвания и по тази причина християнската традиция продължава езическата процедура за „ развъждане на сънища “. Силата на съновиденията да направляват и предсказват е родила многочислени съновници и други гадателни четива, известни в междинните епохи, а и до през днешния ден, споделя доцент Ваня Мичева, специалистка по история на българския литературен език.

Сънищата са плодородна материя за себепознание, ентусиазъм и художествено пресъздаване за създатели в другите жанрове на изкуството. Още античните мъдреци и поети са разсъждавали за произхода и пророческата мощ на сънищата. Една част от стихосбирката си „ Доказани теории, дефинитивни опити “, озаглавена „ Сънищата изясняват всичко “ Йордан Ефтимов, стихотворец, публицист и доцент в Нов български университет, посвещава на ярките си съновидения, които събира от години. В тях естествено се намесват древногръцките философи със спор за надеждността на дневните и нощните сънища, в който надвива Аристотел, съгласно който „ компликацията не е да разберем смисъла на един сън, а кой от нас е влъхва, та да се обърнем към неговите видения “.