Ако Буфон имаше чук...
Ах, ти, егоистично футболно сърце! Скиташ се немило-недраго из дълбините на постоянно препускащия свят на една велика игра. Игра, която на моменти ти коства сълзи и разочарования, кара те да изпадаш в положения мъчно обясними на човечеството. Ах, ти, егоистично сърце на елементарен футболен ентусиаст! Жадно за популярност и почести. Желаещо победа, с цел да се похвали с това, което други 11 на терена са постигнали с кървава пот и голям брой ограничения.
Във всеки от нас бие сърце, това е то, същото! Дотам се стигна.
Крахът, падението не са нищо повече от празни думи в пространството. Пространство, запълнено с ненавист, само че към кого?
В снощния мач сред Италия и Швеция, който трябваше да дефинира кой от двата отбора ще се бори за популярност и трофей на Мондиал 2018 в Русия, станахме очевидци на страсти и случки, белязали двете крайности на човешката същина.
източник: Gulliver/GettyImages
В единия случай една легенда, велика фигура, не-човек призна загубата, съобщи се на личните си човешки страхове и смъкна наметалото на Супермен. Стражът на Италия - Джанлуиджи Буфон разгласи завършек на своята кариера, откакто и този път не позволи уменията и ръкавиците му да бъдат осквернени. На пръв взор огромна част от футболните митове окачиха бутонките си и то в доста къс интервал от време. Джиджи също призна, че ще го стори и ще отвори път на младите гении в "скуадрата ", само че фантазията му бе най-малко за още един героизъм, най-малко още една година, едно магическо лято.
Животът ни учи, че от време на време фантазиите не се сбъдват. Понякога 10 години и 175 мача не стигат, целият насъбран опит се оказва непълен. "Не скърбя за себе си. Съжалявам за Италия! ", призна през сълзи обичният на огромна част от футболните ентусиасти (и не само) по света.
Джиджи се разплака: Не ми е мъчително за мен, мъчително ми е за Италия
Преломният миг идва тогава, когато възприятията на един супергерой радикално се разминават с тези на близо 73 хиляди души на "Сан Сиро ". Дори във филмите не постоянно героят съумява да избави идеята, за която се бори. А в този случай, тя бе "causa perduta ".
Омразата няма място във футбола. А преди снощния мач, станахме очевидци на ненавист в изключително огромни размери. Не бихме могли да упрекваме всички последователи на трибуните, които са си закупили билети с едничката цел да поддържат своя тим и да покажат уважението си към личната си страна. Не, в никакъв случай не трябва да слагаме общия знаменател и да чакаме друго отношение към нас самите. Ще приказваме за една избрана група (немалка за съжаление) от тифози, към които и самият Андреа Пирло не демонстрира почитание.
Серия А се черви след нова порция пренебрежение към Ане Франк
В личната си автобиография легендата на Интер, Милан, Ювентус и националния тим той споделя прекарванията си като футболист, оставили дълготраен отпечатък в съзнанието му. Такава е грозната истина. Криворазбрани идеали, криворазбрана ценностна система, криворазбрана поддръжка. В това се трансформира футбола. ФИФА, УЕФА, огромните грандове, дребните отбори, футболистите, легендите, звездите - който и да приканва за RESPECT, то подобен не съществува. Изтъркани изречения, повтаряни, повтаряни, че чак са се протрили. Ако все оше не сте разбрали защо иде тирада, вижте видеото:
Химнът на една страна е свято нещо. Само си представете, в случай че някой освирква нашия, българския химн. Как бихте се чувствали, в случай че "Мила родино " звучи, а за декор хиляди души крещят с цяло гърло "Ууу! ".
Глупаво, а?! Вие глупави ли сте? А те?!
източник: Gulliver/GettyImages
Може би, в случай че Джиджи Буфон бе чувал неостаряващата класика на Емил Димитров "Ако имах чук ", щеше непрестанно да си я пее. "И всички неприятни хора да блъскам по главата. Да станат те положителни, положителни... " Жалкото е, че в един незабравим мач за историята, ще се помнят унизителните крясъци на тайфа освирепели маймуни и сълзите на една легенда, която опита с двете си ръце да сътвори знамение и да заглуши освиркванията им.
Чудно по какъв начин неприятният образец по-лесно бива възприеман от положителния. Затова на света съществуват персонЕ "Grande " и персони "Piccolli ".
Grande, Gigi! Де да имаше чук, на неприятните на инат.
източник: Gulliver/GettyImages
Във всеки от нас бие сърце, това е то, същото! Дотам се стигна.
Крахът, падението не са нищо повече от празни думи в пространството. Пространство, запълнено с ненавист, само че към кого?
В снощния мач сред Италия и Швеция, който трябваше да дефинира кой от двата отбора ще се бори за популярност и трофей на Мондиал 2018 в Русия, станахме очевидци на страсти и случки, белязали двете крайности на човешката същина.
източник: Gulliver/GettyImages
В единия случай една легенда, велика фигура, не-човек призна загубата, съобщи се на личните си човешки страхове и смъкна наметалото на Супермен. Стражът на Италия - Джанлуиджи Буфон разгласи завършек на своята кариера, откакто и този път не позволи уменията и ръкавиците му да бъдат осквернени. На пръв взор огромна част от футболните митове окачиха бутонките си и то в доста къс интервал от време. Джиджи също призна, че ще го стори и ще отвори път на младите гении в "скуадрата ", само че фантазията му бе най-малко за още един героизъм, най-малко още една година, едно магическо лято.
Животът ни учи, че от време на време фантазиите не се сбъдват. Понякога 10 години и 175 мача не стигат, целият насъбран опит се оказва непълен. "Не скърбя за себе си. Съжалявам за Италия! ", призна през сълзи обичният на огромна част от футболните ентусиасти (и не само) по света.
Джиджи се разплака: Не ми е мъчително за мен, мъчително ми е за Италия
Преломният миг идва тогава, когато възприятията на един супергерой радикално се разминават с тези на близо 73 хиляди души на "Сан Сиро ". Дори във филмите не постоянно героят съумява да избави идеята, за която се бори. А в този случай, тя бе "causa perduta ".
Омразата няма място във футбола. А преди снощния мач, станахме очевидци на ненавист в изключително огромни размери. Не бихме могли да упрекваме всички последователи на трибуните, които са си закупили билети с едничката цел да поддържат своя тим и да покажат уважението си към личната си страна. Не, в никакъв случай не трябва да слагаме общия знаменател и да чакаме друго отношение към нас самите. Ще приказваме за една избрана група (немалка за съжаление) от тифози, към които и самият Андреа Пирло не демонстрира почитание.
Серия А се черви след нова порция пренебрежение към Ане Франк
В личната си автобиография легендата на Интер, Милан, Ювентус и националния тим той споделя прекарванията си като футболист, оставили дълготраен отпечатък в съзнанието му. Такава е грозната истина. Криворазбрани идеали, криворазбрана ценностна система, криворазбрана поддръжка. В това се трансформира футбола. ФИФА, УЕФА, огромните грандове, дребните отбори, футболистите, легендите, звездите - който и да приканва за RESPECT, то подобен не съществува. Изтъркани изречения, повтаряни, повтаряни, че чак са се протрили. Ако все оше не сте разбрали защо иде тирада, вижте видеото:
Химнът на една страна е свято нещо. Само си представете, в случай че някой освирква нашия, българския химн. Как бихте се чувствали, в случай че "Мила родино " звучи, а за декор хиляди души крещят с цяло гърло "Ууу! ".
Глупаво, а?! Вие глупави ли сте? А те?!
източник: Gulliver/GettyImages
Може би, в случай че Джиджи Буфон бе чувал неостаряващата класика на Емил Димитров "Ако имах чук ", щеше непрестанно да си я пее. "И всички неприятни хора да блъскам по главата. Да станат те положителни, положителни... " Жалкото е, че в един незабравим мач за историята, ще се помнят унизителните крясъци на тайфа освирепели маймуни и сълзите на една легенда, която опита с двете си ръце да сътвори знамение и да заглуши освиркванията им.
Чудно по какъв начин неприятният образец по-лесно бива възприеман от положителния. Затова на света съществуват персонЕ "Grande " и персони "Piccolli ".
Grande, Gigi! Де да имаше чук, на неприятните на инат.
източник: Gulliver/GettyImages
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ