Агаве
Агавето съставлява растение, което по външен тип прилича кактус. Расте в дивата пустота на Централна и Южна Америка, а най-популярната му приложимост е за изработката на световноизвестната текила.
Агавето е най-разпространено в Мексико и прилежащите ѝ региони, както и островите в Карибско море, Южна и Централна Америка. Може да се открие и в Средиземноморието. В Европа агавето се внася от 17 век.
Въпреки че доста наподобява, агавето не е кактус и няма нищо общо с него. То принадлежи към фамилията на лилиите, а към този момент даже има собствен личен тип Agavaceae, който включва в състава си повече от 400 типа агаве. В Мексико са публикувани 400 типа от групата, от които в наши дни единствено Agave Tequilana /синьо агаве/ се употребява за изработката на текила. Първата спиртна напитка, която е била създадена от агавето е позната като вино мескал, а през днешния ден общата категория към която принадлежи текилата е известна като мескал.
Агавето има месести листа, които са ситуирани едно по отношение на друго като розетка. За да се извлече сладкия нектар от агавето, който се употребява като сурогат на захарта, от сърцевината на растението би трябвало да бъде извлечен сок, който в следствие се филтрира и хидролизира. Полученият цвят може да има ярък или мрачен цвят, а от това зависи и неговия усет. Светлият нектар от агаве има по-неутрален усет, до момента в който по-тъмните нектари имат карамелен усет и мирис и са по-сладки. Съществува и необработен сироп от агаве, който се създава с ниска температура.
Използваемата част на агавето е неговата вътрешност, от която се получава прословутият сироп. От листата на доста типове агаве пък се създават връв, въжета, риболовни принадлежности и даже опаковъчна хартия.
Някои част от агавето се употребяват и в кулинарията - стъблата, цветовете и листата са доста подобаващи за салата. От сърцевината на синьото агаве се подготвя текилата, а от някои други типове агаве се получава меласа, при ферментация - алкохолни питиета.
Първи ацтеките познавали агавето. Те го наричали „ подарък от боговете “. Нектарът от агаве се е употребявал сполучливо още преди хиляди години за подслаждане на разнообразни питиета. Наричали го още „ медена вода “, тъй като е по-сладко от меда, само че със доста по-рядка консистенция.
Състав на агавето
Нектарът от агаве се състои основно от глюкоза и фруктоза. Съдържанието на фруктоза е доста високо, доближава до 90%. В съпоставяне с другите артикули, които се употребяват за подслаждане, нектарът от агаве има доста по-нисък гликемичен показател – 27. В агавето има огромно количество витамини А, В, К, D и С, както и кумарини, алкалоиди, естрогеноподобни изофлавоноиди.
100 г агаве съдържа едвам 0.15 г мазнини, 0.52 г белтъчини и 16 г въглехидрати.
Избор и предпазване на агаве
В последните години към този момент и на българския пазар се продава сироп от агаве. Може да се открие в множеството биомагазини, само че цената му е скъпа – към 150 г костват повече от 10 лева Съхранявайте агавето съгласно предписанията на етикета.
Агаве в кулинарията
Снимка: Stefan Нектарът от агаве е подобаващ за приложимост от хора, спазващи разнообразни режими на хранене – вегетарианци, вегани и месоядни. Освен това е подобаващ и за всички тези, които се стремят към вярното и здравословно хранене. Най-големият плюс на агавето е, че има доста мек и естествен усет, също така се разгражда елементарно и бързо. Няма съвсем никакъв мирис.
Сиропът от агаве се приема като сурогат на захарта и меда. Той има всички качества да бъде подсладител, само че за жалост не може да замести изцяло меда и всички потребни качества в него. Все отново агавето е чудесна опция за хората, страдащи от алергия към мед.
Агавето се употребява сполучливо като подсладител на чай и кафе; влиза в състава на на разнообразни протеинови барове; овкусява самун и зърнени произведения, желета, конфитюри, кисело мляко, бонбони, десерти и палачинки.
Сладостта на агавето е 1.5 пъти повече от тази на захарта. Разтваря се доста елементарно даже в студени питиета. Най-подходящо е агавето да овкусява суровите десерти и шейкове, тъй като в печива сладостта на сиропа се изпарява малко или доста.
Ползи от агавето
Агавето се употребява при лекуване на редица болести на храносмилателната система, включително язви и разнообразни възпалителни болести на червата и стомаха. Агавето е потребни и при възпаления в устната празнина. Растението има успокояващи свойства, които пазят лигавиците и форсират оздравяването на организма.
Агаве се употребява при бронхит, артрит, очни възпаления, менструални нарушавания, при рани и порязвания. Агаве, смесено с тиквени семки и жълто чили, е доста потребна примес при хора, които страдат от наново завръщане на болесттите, които към този момент един път са ги поразили.
Агавето има диуретични, антисептични, противовъзпалителни, разхлабващи и укрепващи свойства.
Смята се, че в агавето има значима съставна част, която се бори с калцификацията в организма и защищава от остеопороза и други ставни болести. Регулира равнището на инсулина в кръвта, защищава от рак на дебелото черво.
Сиропът от агаве се усвоява доста бързо и елементарно от организма. Вкусът му е прелестен, подобаващ е за вегани и вегетарианци, а гликемичният му показател е извънредно невисок - 27.
Мед или сироп от агаве - кое да изберем?
Много хора считат, че сиропът от агаве е по-полезен от меда и по тази причина в последните години се стопират на този другоземен артикул. Вярно ли е това? Нека съпоставим меда и сиропа от агаве:
Медът е един от най-ценните хранителни артикули, усвоява се елементарно от организма и е богат на значими витамини и минерали. В състава му влизат витамини (В1, В2, В3, В6, Е, С, К), органични киселини, провитамини и други скъпи детайли, срещащи се в кръвта, само че в дребни количества.
Въглехидратите в меда са под формата на фруктоза, глюкоза и доста ди- и тризахариди. Медът е богат и на минерални субстанции, органични киселини и към 20 на брой аминокиселини. От всичко изброено излиза наяве, че медът е доста по-добър избор в съпоставяне със сиропа от агаве. Той е извънредно скъп източник на незаменими субстанции, само че не трябва да се употребява от хора с нетърпимост.
Цената на агавето е по-висока от тази на меда, което е още един плюс на пчелния артикул.
Вреди от агавето
Въпреки че имат редица потребни свойства, агавето има и някои негативи. На първо място, не приемайте нектарът от агаве в огромни порции, и то едновременно. Поради високото му наличие на фруктоза агавето може да провокира болестни положения доста по-лесно, в сравнение с глюкозата. Приет в огромни дози, сиропът от агаве изцяло губи потребните си свойства.
Това е по този начин, тъй като глюкозата метаболизира във всяка една клетка на човешкото тяло, до момента в който фруктозата единствено и само в черния дроб. Консумацията на толкоз богат на фруктоза артикул може да спомогне за развиването на патологични условия, близки до диабет. Освен това може да се стигне до нарастването на млечната и пикочната киселина.
В тежките случаи може да се следи метаболитна ацидоза. Други отрицателни последствия, свързани с несъразмерната консумация на фруктоза, са загуба на цинк, калий, желязо и магнезий. Фруктозата може да усили процесите на стареене на клетките.
Сиропът от агаве няма потребни свойства и във ферментирал тип. Повишената приложимост на фруктоза може да докара до прибързано стареене на клетките.
Всички тези отрицателни резултати могат да бъдат избегнати.
Консумацията на 15 до 50 г сироп на ден се счита за изцяло безвредна, само че забележете – при хора, които не страдат от чернодробни болести и водят деен метод на живот.
Агавето може да бъде сменено от стевия - сладка на усет билка, която обаче не съдържа захар.
Бъдете деликатни с избора на подсладител и не се заблуждавайте, че щом е опция на бялата захар, значи е по-полезна. Информирайте се за вероятните странични резултати на подсладителите, с цел да не се сблъскате със здравословни неразположения и обостряне на някои болести.
