Сирийските кюрди получиха надежда за самоуправление
Аднан Хасан, сирийски кюрд, най-сетне има вяра за себе си и народа си. Преди две години бойци от „ Ислямска страна “ съвсем превзеха родния му град Кобани, намиращ се покрай турско-сирийската граница и убиха 10 члена от фамилията му. Сега, когато джихадистите са отблъснати далеко и отиват към дефинитивно проваляне, нов университет отваря порти в града и Хасан ще бъде професор по кюрдски език и литература. Това е първият университет в кюрдските региони и първият в Сирия, в който ще се учи кюрдски език.
Бъдещето на народа му, най-голямото етническо малцинство в Сирия, което дълго е било остракизирано от управляващите, не може да наподобява по-добре, споделя той.
„ Ние живеем в фантазия и чакаме тази фантазия да се сбъдне “.
През границата, Иракски Кюрдистан провокира сериозна борба със съседите си и Багдад, като организира референдум за самостоятелност. Междувременно, сирийските им братя вършат огромни стъпки към тяхната, по-малко амбициозна цел: спечелването на самопризнание за самоуправление, извоювано по време на сирийската война. Те споделят, че в този момент техните аспирации за федерална система в Сирия, могат да намерят интернационална и локална поддръжка и са в позиция на състезател, с който Дамаск би трябвало да се преценява при всякакво финално позволение на спора в страната.
Може би е още по-важно, че те имат територия. Подкрепяни от Съединени американски щати в битката против „ Ислямска страна “, кюрдските сили управляват към 25 % от Сирия,
Те държат по-голямата част от северната граница с Турция и се разшириха в некюрдските области, доминирани от арабско население. Американците разпростряха военни бази на тяхна територия, с цел да обезпечат военна помощ за доминираните от кюрдите „ Сирийски демократични сили “, както и с цел да приготвят и поучават силите за сигурност и новата гражданска администрация на освободените региони.
Кюрдите поддържат положителни връзки и с Русия и са сигурни, че могат да удържат Турция, която се опълчва твърдо на основаването на ново кюрдско образувание на границата си.
Управляващата кюрдска „ Партия на демократическия съюз “(PYD), оглавява една де-факто самоуправляваща се администрация на кюрдския район в северна Сирия, прочут като Рожава. Като част от напъните им за поощряване на федерална система, те избраха нови локални консули, в края на предишния месец. До края на 2018 година, кюрдите се надяват да изберат първия локален парламент, в който посланичество ще имат кюрди, араби, асирийци и туркмени.
„ В Рожава имаме федерален план. В (Иракски) Кюрдистан към този момент има дълго чакана страна. Двете области се допълват една друга, реализирайки кюрдските аспирации за заслужен живот “, споделя Хасан.
Това е незабравим поврат. Сирийските кюрди съставяха към 10% от предвоенното население от 23 милиона, само че Дамаск потискаше всякаква демонстрация на идентичността им в доминираната от араби страна.
Ликуващи сирийски кюрди честваха референдума за самостоятелност на съседите си, като развяваха флагове на Иракски Кюрдистан до знамената на своята лична милиция и надуваха клаксоните на колите си до късните часове на нощта.
Но повишаването на кюрдската власт в Ирак и Сирия не значи, че двете области отиват към обединяване. Те не престават да са разграничени от политически противоборства.
Референдумът в Иракски Кюрдистан провокира остра съпротива от държавното управление на Ирак, както и от Иран и Турция, които се опасяват, че той ще насърчи сепаратистки настроения измежду личните им кюрдски малцинства и ще преначертае картата на Плодородния полумесец, начертана след края на Първата международна война.
Освен това, против референдума се оповестиха и множеството араби. Ливанската „ Хизбулла “ упрекна Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Израел, единствената страна, която поддържа независимостта на кюрдите, че манипулират този народ да стартира още една война.
Лидерите на сирийските кюрди споделят, че тяхната визия за федерална система в Сирия ще резервира единството ѝ, давайки забележителна автономност на разнообразни райони.
Те разказват своето предложение като излаз от гражданската война в страната, която тече към този момент седма година.
За първи път, държавното управление на президента на Сирия Башар Асад даде сигнали, че може би е готово да води диалози с кюрдите.
Външният министър на страната Уалид ал Моалем неотдавна означи, че сирийските кюрди желаят „ някаква форма на самоуправление “ в границите на Сирия, за разлика от иракските им събратя, които се борят за самостоятелност.
„ Това е нещо, за което може да се водят договаряния и ще го обсъдим. Когато приключим войната с „ Ислямска страна “, може да седнем с нашите кюрдски синове и да намерим формула за бъдещето “, сподели той.
Илхам Ахмед, върховен кюрдски служител, от едно от политическите крила, съобщи, че държавното известие може да изиграе ролята на насочна точка в идни договаряния, наблягайки че предлагането за федерация не е единствено за кюрдите.
Този народ „ се трансформира в черен кон, който не може да бъде подминаван или изключван, както в предишното. Ние ще участваме на процедура в политическите процеси и ще имаме въздействие върху тях “, споделя той.
Сирийското държавно управление надалеч не е готово да дели властта си, въодушевено от успехите си на бойното поле и твърдата поддръжка от Русия и Иран. Въпреки това, неговата позиция към момента не е толкоз сигурна, с няколко локални примиря на разнообразни фронтове, податливи на повреждане и увеличаващото се наличие на районни и интернационалните въоръжени сили на територията му.
Сериозен проблем за кюрдите може да се окаже борбата с Турция.
Анкара гледа на сирийските кюрди като на издънка на личните си кюрдски бунтовници, водени от Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и е решена да прекърши кюрдската власт край границата си. Миналата година нейната войска сътвори териториален кулоар в Сирия, с цел да предотврати обединяването на кюрдските области по продължение на границата ѝ.
Турски елементи, дружно със сирийски съдружници, се сблъскаха с кюрдските елементи, контролиращи региона към северозападния град Африн. В събота Турция разгласи, че стартира военна интервенция в прилежащата провинция Идлиб, следена от разнообразни джихадистки групировки, като частично цели да блокира кюрдска агресия и в тази провинция.
Междувременно, има конкуренция сред Съединени американски щати и кюрдите, от една страна и съюза Сирия-Русия-Иран, от друга, в богатата на нефт източна провинция Дейр-ез-Зор. Всяка от страните се бори да завземе, колкото може повече територия от „ Ислямска страна “. Това съревнование може да дефинира бъдещите граници на управляваната от кюрдите област.
Освен това, в тази конкуренция се вижда противоборството сред Съединени американски щати и Иран за въздействие в Сирия.
„ Съединени американски щати могат да лимитират свободата на деяние на Иран в района, като станат главния патрон на кюрдите “, до момента в който пробват да са „ учтиви с Турция “, споделя Джошуа Ландис, специалист по Сирия и професор в Университета на Оклахома.
Политическите организации на сирийските кюрди са идеологически свързани с турските кюрди от ПКК и са въодушевени от водача им Абдула Йоджалан, който се кри в Сирия близо 20 години, до момента в който държавното управление в Дамаск не го изгони през 1998 година.
От тогава той е в турски затвор, само че в северна Сирия е въздесъщ.
Наричан на галено „ Апо “, или чичо на кюрдски, визията на Йоджалан смесваща марксизъм, със обществен егалитаризъм и революционната, за мюсюлманите, концепция, дамите да стоят наедно с мъжете в ръководството има голямо въздействие над кюрдските бойци и служители. Из целия регион има графити изобразяващи освобождението на дамите и затворения Йоджалан.
Вашингтон откри в клонящите към секуларизъм, дисциплинирани бойци, главната си опора в Сирия. Посъветва ги да се ребрандират, с цел да се разграничат от ПКК. Американският военачалник Реймънд Томас, шеф на ръководството за специфични интервенции, разказа като „ брилянтна концепция “ да се включи народна власт в тяхното ново име: Сирийските демократични сили.
Мазлум Кобани, кюрдският пълководец, който предвожда Съюз на демократичните сили и е измислил името, предизвести, че без политическата поддръжка на Вашингтон за федералната концепция, придобивките от войната против „ Ислямска страна “ могат да бъдат изгубени. Той твърди, че държавното управление и неговите съюзни шиитски милиции не престават да са „ опасност “.
„ Ние не желаеме да се бием повече, само че ще се пазиме “, сподели той пред кореспонденти, по време на първия си коментар пред пресата през септември.
Предизвикателствата са и вътрешни, защото кюрдските общности остават разграничени.
Управляващата партия в Иракски Кюрдистан развива връзките си с Анкара от доста време – най-големият зложелател на сирийските кюрди. Затвореният Иракски Кюрдистан зависи от Турция за достъп до външния свят, който му е необходим, с цел да продава нефта си. Когато сирийските кюрди за пръв път откриха самоуправление рано в гражданската война, иракските им събратя затвориха границата си с Рожава.
Някои се надяваха тази омраза да понижи опозицията на Турция против референдума за самостоятелност на иракските кюрди, само че е малко евентуално Ербил да продължи да нервира Анкара като омекоти позицията си по отношение на сирийските си сънародници. Няколко дни след референдума, служители от сирийското самоуправление на бяха пуснати в Сирия, пробвайки се да преминат през Иракски Кюрдистан.
И измежду сирийските кюрди има вътрешна омраза, в миналото могъщия Кюрдски Национален съвет е в съюз с ръководещата партия в Ербил и отхвърля да взе участие в плана за самоуправление. Много от неговите членове сега живеят в столицата на иракските кюрди.
Халид Али, член на опозицията, живеещ в Ербил, сподели, че неговото семейство е трябвало да прибере един от най-младите си членове от Рожава, преди да стартира гимназия, страхувайки се, че той ще бъде вербуван от милициите. „ Има изключителна милитаризация в обществото “, сподели той.
Все отново, вярата в бъдещето е осезаема в Рожава. Ресурсите се употребяват за възобновяване на разгромените градове като Кобани. Печалбите от петролните залежи завзети от „ Ислямска страна “ са напълнили хазната на кюрдската администрация.
Хасан, 29-годишен кюрдски преподавател, споделя, че новият Университет на Рожава ще отвори порти през ноември за 400 студента. Обучението по кюрдски език ще има висок статут, сходна на образованието на инженери и доктори.
Въпреки терзанията си, че някои от сътрудниците му, които са стигнали до властта, може „ да се корумпират “, той има вяра, че администрацията ще избере верния курс, водена от визията на Йоджалан и от „ жертвите на мъчениците “. Той се надява бъдещото ръководство да работи дружно с другите кюрдски партии.
„ Тази администрация ще бъде слаба в случай че остане сама “.
Daily Star Lebanon
Бъдещето на народа му, най-голямото етническо малцинство в Сирия, което дълго е било остракизирано от управляващите, не може да наподобява по-добре, споделя той.
„ Ние живеем в фантазия и чакаме тази фантазия да се сбъдне “.
През границата, Иракски Кюрдистан провокира сериозна борба със съседите си и Багдад, като организира референдум за самостоятелност. Междувременно, сирийските им братя вършат огромни стъпки към тяхната, по-малко амбициозна цел: спечелването на самопризнание за самоуправление, извоювано по време на сирийската война. Те споделят, че в този момент техните аспирации за федерална система в Сирия, могат да намерят интернационална и локална поддръжка и са в позиция на състезател, с който Дамаск би трябвало да се преценява при всякакво финално позволение на спора в страната.
Може би е още по-важно, че те имат територия. Подкрепяни от Съединени американски щати в битката против „ Ислямска страна “, кюрдските сили управляват към 25 % от Сирия,
Те държат по-голямата част от северната граница с Турция и се разшириха в некюрдските области, доминирани от арабско население. Американците разпростряха военни бази на тяхна територия, с цел да обезпечат военна помощ за доминираните от кюрдите „ Сирийски демократични сили “, както и с цел да приготвят и поучават силите за сигурност и новата гражданска администрация на освободените региони.
Кюрдите поддържат положителни връзки и с Русия и са сигурни, че могат да удържат Турция, която се опълчва твърдо на основаването на ново кюрдско образувание на границата си.
Управляващата кюрдска „ Партия на демократическия съюз “(PYD), оглавява една де-факто самоуправляваща се администрация на кюрдския район в северна Сирия, прочут като Рожава. Като част от напъните им за поощряване на федерална система, те избраха нови локални консули, в края на предишния месец. До края на 2018 година, кюрдите се надяват да изберат първия локален парламент, в който посланичество ще имат кюрди, араби, асирийци и туркмени.
„ В Рожава имаме федерален план. В (Иракски) Кюрдистан към този момент има дълго чакана страна. Двете области се допълват една друга, реализирайки кюрдските аспирации за заслужен живот “, споделя Хасан.
Това е незабравим поврат. Сирийските кюрди съставяха към 10% от предвоенното население от 23 милиона, само че Дамаск потискаше всякаква демонстрация на идентичността им в доминираната от араби страна.
Ликуващи сирийски кюрди честваха референдума за самостоятелност на съседите си, като развяваха флагове на Иракски Кюрдистан до знамената на своята лична милиция и надуваха клаксоните на колите си до късните часове на нощта.
Но повишаването на кюрдската власт в Ирак и Сирия не значи, че двете области отиват към обединяване. Те не престават да са разграничени от политически противоборства.
Референдумът в Иракски Кюрдистан провокира остра съпротива от държавното управление на Ирак, както и от Иран и Турция, които се опасяват, че той ще насърчи сепаратистки настроения измежду личните им кюрдски малцинства и ще преначертае картата на Плодородния полумесец, начертана след края на Първата международна война.
Освен това, против референдума се оповестиха и множеството араби. Ливанската „ Хизбулла “ упрекна Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Израел, единствената страна, която поддържа независимостта на кюрдите, че манипулират този народ да стартира още една война.
Лидерите на сирийските кюрди споделят, че тяхната визия за федерална система в Сирия ще резервира единството ѝ, давайки забележителна автономност на разнообразни райони.
Те разказват своето предложение като излаз от гражданската война в страната, която тече към този момент седма година.
За първи път, държавното управление на президента на Сирия Башар Асад даде сигнали, че може би е готово да води диалози с кюрдите.
Външният министър на страната Уалид ал Моалем неотдавна означи, че сирийските кюрди желаят „ някаква форма на самоуправление “ в границите на Сирия, за разлика от иракските им събратя, които се борят за самостоятелност.
„ Това е нещо, за което може да се водят договаряния и ще го обсъдим. Когато приключим войната с „ Ислямска страна “, може да седнем с нашите кюрдски синове и да намерим формула за бъдещето “, сподели той.
Илхам Ахмед, върховен кюрдски служител, от едно от политическите крила, съобщи, че държавното известие може да изиграе ролята на насочна точка в идни договаряния, наблягайки че предлагането за федерация не е единствено за кюрдите.
Този народ „ се трансформира в черен кон, който не може да бъде подминаван или изключван, както в предишното. Ние ще участваме на процедура в политическите процеси и ще имаме въздействие върху тях “, споделя той.
Сирийското държавно управление надалеч не е готово да дели властта си, въодушевено от успехите си на бойното поле и твърдата поддръжка от Русия и Иран. Въпреки това, неговата позиция към момента не е толкоз сигурна, с няколко локални примиря на разнообразни фронтове, податливи на повреждане и увеличаващото се наличие на районни и интернационалните въоръжени сили на територията му.
Сериозен проблем за кюрдите може да се окаже борбата с Турция.
Анкара гледа на сирийските кюрди като на издънка на личните си кюрдски бунтовници, водени от Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и е решена да прекърши кюрдската власт край границата си. Миналата година нейната войска сътвори териториален кулоар в Сирия, с цел да предотврати обединяването на кюрдските области по продължение на границата ѝ.
Турски елементи, дружно със сирийски съдружници, се сблъскаха с кюрдските елементи, контролиращи региона към северозападния град Африн. В събота Турция разгласи, че стартира военна интервенция в прилежащата провинция Идлиб, следена от разнообразни джихадистки групировки, като частично цели да блокира кюрдска агресия и в тази провинция.
Междувременно, има конкуренция сред Съединени американски щати и кюрдите, от една страна и съюза Сирия-Русия-Иран, от друга, в богатата на нефт източна провинция Дейр-ез-Зор. Всяка от страните се бори да завземе, колкото може повече територия от „ Ислямска страна “. Това съревнование може да дефинира бъдещите граници на управляваната от кюрдите област.
Освен това, в тази конкуренция се вижда противоборството сред Съединени американски щати и Иран за въздействие в Сирия.
„ Съединени американски щати могат да лимитират свободата на деяние на Иран в района, като станат главния патрон на кюрдите “, до момента в който пробват да са „ учтиви с Турция “, споделя Джошуа Ландис, специалист по Сирия и професор в Университета на Оклахома.
Политическите организации на сирийските кюрди са идеологически свързани с турските кюрди от ПКК и са въодушевени от водача им Абдула Йоджалан, който се кри в Сирия близо 20 години, до момента в който държавното управление в Дамаск не го изгони през 1998 година.
От тогава той е в турски затвор, само че в северна Сирия е въздесъщ.
Наричан на галено „ Апо “, или чичо на кюрдски, визията на Йоджалан смесваща марксизъм, със обществен егалитаризъм и революционната, за мюсюлманите, концепция, дамите да стоят наедно с мъжете в ръководството има голямо въздействие над кюрдските бойци и служители. Из целия регион има графити изобразяващи освобождението на дамите и затворения Йоджалан.
Вашингтон откри в клонящите към секуларизъм, дисциплинирани бойци, главната си опора в Сирия. Посъветва ги да се ребрандират, с цел да се разграничат от ПКК. Американският военачалник Реймънд Томас, шеф на ръководството за специфични интервенции, разказа като „ брилянтна концепция “ да се включи народна власт в тяхното ново име: Сирийските демократични сили.
Мазлум Кобани, кюрдският пълководец, който предвожда Съюз на демократичните сили и е измислил името, предизвести, че без политическата поддръжка на Вашингтон за федералната концепция, придобивките от войната против „ Ислямска страна “ могат да бъдат изгубени. Той твърди, че държавното управление и неговите съюзни шиитски милиции не престават да са „ опасност “.
„ Ние не желаеме да се бием повече, само че ще се пазиме “, сподели той пред кореспонденти, по време на първия си коментар пред пресата през септември.
Предизвикателствата са и вътрешни, защото кюрдските общности остават разграничени.
Управляващата партия в Иракски Кюрдистан развива връзките си с Анкара от доста време – най-големият зложелател на сирийските кюрди. Затвореният Иракски Кюрдистан зависи от Турция за достъп до външния свят, който му е необходим, с цел да продава нефта си. Когато сирийските кюрди за пръв път откриха самоуправление рано в гражданската война, иракските им събратя затвориха границата си с Рожава.
Някои се надяваха тази омраза да понижи опозицията на Турция против референдума за самостоятелност на иракските кюрди, само че е малко евентуално Ербил да продължи да нервира Анкара като омекоти позицията си по отношение на сирийските си сънародници. Няколко дни след референдума, служители от сирийското самоуправление на бяха пуснати в Сирия, пробвайки се да преминат през Иракски Кюрдистан.
И измежду сирийските кюрди има вътрешна омраза, в миналото могъщия Кюрдски Национален съвет е в съюз с ръководещата партия в Ербил и отхвърля да взе участие в плана за самоуправление. Много от неговите членове сега живеят в столицата на иракските кюрди.
Халид Али, член на опозицията, живеещ в Ербил, сподели, че неговото семейство е трябвало да прибере един от най-младите си членове от Рожава, преди да стартира гимназия, страхувайки се, че той ще бъде вербуван от милициите. „ Има изключителна милитаризация в обществото “, сподели той.
Все отново, вярата в бъдещето е осезаема в Рожава. Ресурсите се употребяват за възобновяване на разгромените градове като Кобани. Печалбите от петролните залежи завзети от „ Ислямска страна “ са напълнили хазната на кюрдската администрация.
Хасан, 29-годишен кюрдски преподавател, споделя, че новият Университет на Рожава ще отвори порти през ноември за 400 студента. Обучението по кюрдски език ще има висок статут, сходна на образованието на инженери и доктори.
Въпреки терзанията си, че някои от сътрудниците му, които са стигнали до властта, може „ да се корумпират “, той има вяра, че администрацията ще избере верния курс, водена от визията на Йоджалан и от „ жертвите на мъчениците “. Той се надява бъдещото ръководство да работи дружно с другите кюрдски партии.
„ Тази администрация ще бъде слаба в случай че остане сама “.
Daily Star Lebanon
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ