Да обичаш себе си, когато си влюбен
Адаптация по публикацията на Шамийла Кешавджи , Goodtherapy.org
Любовта е красива и могъща. Кой ли не е мечтал тя да го споходи със своето безбрежно благополучие? Любовта ни дава мощ и храброст, оказва помощ ни да забележим света от един по-красив ъгъл. Но в това време тя осветява и всичките ни тъмни кътчета, ето за какво от време на време е толкоз плашеща…
Всички ги имаме – частите от нас, които ни се костват слаби, грозни, страхливи, гнусни или срамни. Какво ли не вършим, с цел да ги прикрием! Никой не би трябвало да ги вижда! Смятаме, че тези елементи от нас, а като цяло и ние самите, не заслужават състрадание. Понякога не се усещаме почтени даже за самата обич. Но по какъв начин влияе всичко това, върху способността ни да изградим любяща връзка с различен човек?
Напоследък отвред ни залива посланието, че би трябвало първо да заобичаме себе си, с цел да можем да обичаме и различен. Или още по-лошо – би трябвало да обичаме себе си, другояче няма по какъв начин да бъдем обичани… Доста отчайващо обръщение, което единствено укрепва страха ни и ни кара да се затваряме още повече в себе си. Но не! Не е правилно! Това, че ти е мъчно да се обичаш, по никакъв метод не понижава любовта, която можеш да дадеш, нито пък те прави неподобаващ за любовта на другия. Това, което способността ти да обичаш себе си прави, е, че те кара да изживееш любящата връзка по радикално нов метод.
Какво значи да обичаш себе си?
Да обичаш себе си значи да приемаш всички елементи от себе си, даже и тези, които ти носят дискомфорт. Това значи да продължиш да се грижиш за себе си, даже когато си толкоз обезверен, че искаш да се изолираш и да спреш да полагаш всевъзможни грижи. Да обичаш себе си значи да се научиш да вярваш по едно и също време в две видимо противоположни истини – ти си задоволителен тъкмо подобен, какъвто си, а в това време имаш и поле за израстване. Любовта към себе си не е непроменливо положение, в което или съществуваш, или не. Ще има дни, когато нежността и добротата към себе си ще идват с лекост, само че ще има и други, когато да обичаш себе си ще е същинска борба.
Когато възприемем любовта към себе си като нещо динамично, като деяние, като умишлено изпитание, тя става по-достижима. Любовта към себе си не е нещо, което се реализира един път вечно. Тя е избор, който се прави ден след ден. Всички ние имаме свободата да си дадем обич и да се отворим към преживяването да обичаме и различен. Когато съумеем да обичаме себе си, това прави връзката ни с другия по-силна. Ето по какъв начин:
1. Когато се обичаш, можеш да споделиш себе си с колегата без боязън
Когато обичаш себе си, можеш да си съзнателен за своите неидеалности без да имаш потребност да ги осъждаш. Ти знаеш, че светът е една непрестанна смяна и тези неидеалности в действителност са благоприятни условия за израстване. Нямаш нищо за криене и можеш да бъдеш почтен с колегата си за своите дефекти и за това по какъв начин се грижиш за тях. И защото към този момент не разрешаваш на срама да замъглява визията за себе си, ти имаш способността да признаеш своите мощни страни и гении – красивите качества, които сътрудникът ти цени в теб.
2. Когато се обичаш, вярваш в любовта на колегата си към теб
Когато сътрудникът ти споделя какъв брой благ, великодушен и прелъстителен си, ти можеш да го повярваш. Съмнението в себе си няма да ти попречи да приемеш любовта на колегата. Ти ще знаеш, че дори и да не си съвършен, ти имаш доста какво да дадеш и е изцяло възможно някой да те цени. Така не се вцепеняваш при мисълта, че този по този начин прелестен човек, на който се възхищаваш, също се възхищава на теб. Когато позволиш на някого да те обича, ти приемаш, че в действителност си заслужен да бъдеш обичан.
3. Когато се обичаш, можеш да изкажеш от какво имаш потребност без възприятие на виновност
Когато си приел личната си стойност, осъзнаваш, че потребностите ти са също толкоз значими, колкото и потребностите на колегата. И вместо да се чувстваш в тежест или да се бичуваш, че не заслужаваш внимание, ти ще намериш смелостта да поискаш това, което ти харесва. Колкото повече приемаш личната си стойност, толкоз по-малко ще търпиш пренебрежение и неучтивост от страна на близките. Да обичаш себе си значи да поставяш здравословни граници и да държиш на това другите да се отнасят към теб с почитание.
4. Когато се обичаш, можеш да спориш с почитание
Точно по този начин. Когато обичаш себе си, не преживяваш споровете във връзката като края на света. Не приемаш незабавно всичко персонално, което пък води до по-малко самообвинения и яд. Така вместо да се засрамваш или пък да си го изливаш върху колегата, ти имаш опцията да поемеш отговорност за дейностите си с ясна мисъл и осъзнатост. Спокойно ще можеш да изразиш своите терзания, знаейки че имаш правото да бъдеш благополучен и чут. Ще окуражиш колегата да те разбере, тъкмо както ти ще се опиташ да схванеш него. Без да бъдете заслепявани от позор, подозрение и боязън, двамата ще можете да си сътрудничите, с цел да намерите общо решение, което ще ускори любовта ви един към различен и ще задълбочи връзката.
5. Когато се обичаш, можеш да бъдеш самостоятелен от колегата
Когато обичаш себе си, не е нужно да изпитваш неустановеност, всякога когато сътрудникът ти е надалеч от теб. Когато сътрудникът го няма, ти все по този начин виждаш своята лична стойност. Партньорът ти не съществува единствено за твое одобряване и сигурност, той е обособена персона. Ти можеш да подкрепяш развиването на личността на колегата си, както той може да поддържа развиването на твоята. Интересите и приятелите на колегата няма да бъдат застрашителни, тъй като ти вярваш, че сътрудникът ти има причина да се върне при теб. Осъзнаваш, че обсегът на твоя надзор се простира само върху личното ти държание. Можеш да позволиш на колегата да прави своите лични избори, с вярата, че те ще са с грижа за любовта сред вас. Дори може да откриеш, че когато ти и сътрудникът ти изследвате живота отвън връзката, вие в действителност подхранвате живота на връзката. Защото по този начин можете да споделите своите нови преживявания и открития с другия, посредством което пък намирате нови аргументи да се радвате един на различен.
Да обичаш себе си значи да откриеш любовта, която искаш да получиш. Да изпробваш какво значи да обичаш и да бъдеш обичан в своята целокупност, без повече позор, боязън и секрети. Означава да разбираш потребностите си, страховете и мощните си качества. Няма потребност от прикриване, няма потребност от позор. Време е твоят достоверен съвършено неперфектен Аз да бъде забелязан, чут, обгрижен и обичан тъкмо по този начин, както постоянно е копнял. Позволи си го!
