Има ли намерение Ердоган да се сдобие с ядрен ятаган?
Actualno.com ви предлага разбор на журналиста Гила Линденщраус, " Ал-Кудс ". Ще построява ли Турция собствен боен нуклеарен капацитет? Въпрос, който тормози и НАТО.
„ Някои страни имат ракети с нуклеарни бойни глави, освен това не една или две. В същото време те ни споделят, че ние не можем да имаме. Не мога да се съглася с това. Имаме Израел наоколо, съвсем сме съседи. Те плашат други страни с тези оръжия. Никой не смее да ги допре “, сподели Ердоган пред членовете на своята ръководеща Партия на справедливостта и развиването в град Сивас в източната част на страната. Тази дефиниция радикално трансформира въпроса, тя може да демонстрира, че Турция към този момент работи по основаването на лични нуклеарни оръжия.
Според логиката на Ердоган нуклеарните оръжия се приравняват към развита страна. В словото си той акцентира, че „ няма нито една развита страна в света, която да няма нуклеарно оръжие “, което в действителност не е по този начин. Освен това Ердоган от дълго време отдава огромно значение на развиването на турската отбранителна индустрия, в това число експорт на оръжие и основаването на самостоятелен боен капацитет. По-специално би трябвало да се означи опитът на Анкара да употребява военни поръчки от трети страни за продан на военни технологии.
В предишното Ердоган се тревожеше от обстоятелството, че Техеран има ракети с отдалечен обхват, само че Турция а Турция - не. През последните години Турция реализира прогрес в отбранителната индустрия, макар че се ангажира да съблюдава режима за надзор на ракетните технологии (РКРТ), който лимитира износа на ракети с обхват на полет над 300 километра. По този метод турците би трябвало да демонстрират по-малък интерес към напредъка в тази посока. Кризата в турско-американските връзки поради закупуването от Анкара на съветските зенитни ракетни системи С-400 и прекратяването на присъединяване на Турция в програмата F-35 още веднъж потвърдиха главния проблем на Анкара - потреблението на трети страни за развиване на военни качества.
Турция, в качеството си на член на НАТО от 1952 година, има „ нуклеарен чадър “. Въпреки това, по време и след Студената война, Анкара се съмнява в степента на ангажираност на останалите членове на алианса към нуклеарната политика, изключително на Съединени американски щати. Турция е една от дребното страни в Европа, където към момента се намират тактическите нуклеарни оръжия на Съединени американски щати. Според специалисти става дума за към 50 американски нуклеарни бомби B-61, които към момента се съхраняват в турската въздушна база Инджирлик. По време на опит за прелом в Турция през юли 2016 година беше изработен опит за яз на военните, което принуди турските управляващи изцяло да пресечен зареждането с електричество за няколко дни. След гореспоменатия случай във Вашингтон започнаха апели за намиране на опция на въздушната база Инджирлик. Американците се стремят да употребяват други летища в района за стратегически интервенции, само че също и да поддържат тактически нуклеарни бомби на турска територия.
Новото изказване на Ердоган не опонира на предходните му изказвания по нуклеарния въпрос, само че този път турският водач загатна, че Турция има намерение и ще развива собствен нуклеарен боен капацитет.
През последните години Турция интензивно създава стратегия за създаване на енергийни нуклеарни реактори, която планува основаването на към 10 нови. Първият реактор ще бъде построен от съветската държавна корпорация Росатом. В момента планът е в развой на създаване. Според критиците на плана, пукнатините, които се появиха във фундамнта демонстрират, че нуклеарните реактори не би трябвало да се построяват на територия, предразположена към земетресение. Турция също по този начин си сътрудничи с Япония в построяването на атомни електроцентрали, защото ѝ е мъчно да се употребява откритият способ за рандеман на уран, макар че сега тя няма такива благоприятни условия. Нейната непримиримост породи подозрения, че Турция има намерение да развива нуклеарни качества в бъдеще, и то не за мирни цели.
Изявлението на Ердоган би трябвало да се прегледа в подтекста на актуалната рецесия в връзките сред Съединени американски щати и Турция и появяването на антиамерикански настроения в страната, които се ускориха след обвиняванията на Анкара за присъединяване в Съединени американски щати в опита за държавен прелом и поддръжка на кюрдските сили, настоящи в Северна Сирия. Подкопаването на доверието се случи на фона на подозренията, че НАТО в действителност ще се притече на помощ на Турция, в случай че е належащо. Нещо повече, Анкара освен не се доверява на европейските гаранции, само че и организира провокативна политика по отношение на Съединените щати, което способства за нарушаването на използването на горните гаранции. Освен това Анкара схваща, че американското въздействие отслабва и светът се движи към многополюсна система, за която е належащо да се приготви.
Трябва също да разгледаме изказването на Ердоган като част от необятно публикуваната му рецензия на протичащото се на интернационалната сцена, в това число нуждата от промени в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. По подобен метод виждаме, че страните, притежаващи нуклеарно оръжие, заплашват тези, които нямат такова оръжие, а също по този начин основават един тип „ нуклеарен монопол “, което опонира на концепцията, че „ светът е повече от пет “.
От 2012 година Ердоган упреква интернационалната общественост в лицемерие. От една страна, той подлага на критика " мирната " нуклеарна стратегия на Иран, а въпреки това мълчи за съществуването на " от 250 до 300 нуклеарни бойни глави в Израел ". През май 2018 година турският водач съобщи, че главната опасност за сигурността за Турция и района идва основно от нуклеарното оръжие и че би трябвало да се ползва разоръжаването. И макар че Турция гледа отрицателно на нуклеарната стратегия на Иран, методът й към този въпрос е доста друг от метода на Израел и Саудитска Арабия. Анкара счита, че Иран би трябвало да вземе решение за договаряния и осъди отдръпването на Съединени американски щати от нуклеарната договорка. Може да се допусна, че Ердоган ще се върне към нуклеарния въпрос в светлината на неналичието на интегритет на интернационалната общественост, както съобщи в обръщението си до Общото заседание на Организация на обединените нации в края на септември. Трябва да се означи, че Турция е подписала всички съществени контракти за оръжията за всеобщо заличаване, в това число ДНЯО и Допълнителния протокол на МААЕ.
Промяната в риториката на Анкара от рецензия на Израел и призоваването за нуклеарно разоръжаване в района до опасността за присъединение към листата на страните с нуклеарно оръжие е сигнален сигнал освен за страните от района, само че и за международните суперсили. Засега обаче нуклеарната инфраструктура на Турция остава незначителна и откритата позиция на Ердоган и неговите изказвания могат да попречат на проекта му, защото дейностите на Иран в този момент провокират още по-големи съмнения.
„ Някои страни имат ракети с нуклеарни бойни глави, освен това не една или две. В същото време те ни споделят, че ние не можем да имаме. Не мога да се съглася с това. Имаме Израел наоколо, съвсем сме съседи. Те плашат други страни с тези оръжия. Никой не смее да ги допре “, сподели Ердоган пред членовете на своята ръководеща Партия на справедливостта и развиването в град Сивас в източната част на страната. Тази дефиниция радикално трансформира въпроса, тя може да демонстрира, че Турция към този момент работи по основаването на лични нуклеарни оръжия.
Според логиката на Ердоган нуклеарните оръжия се приравняват към развита страна. В словото си той акцентира, че „ няма нито една развита страна в света, която да няма нуклеарно оръжие “, което в действителност не е по този начин. Освен това Ердоган от дълго време отдава огромно значение на развиването на турската отбранителна индустрия, в това число експорт на оръжие и основаването на самостоятелен боен капацитет. По-специално би трябвало да се означи опитът на Анкара да употребява военни поръчки от трети страни за продан на военни технологии.
В предишното Ердоган се тревожеше от обстоятелството, че Техеран има ракети с отдалечен обхват, само че Турция а Турция - не. През последните години Турция реализира прогрес в отбранителната индустрия, макар че се ангажира да съблюдава режима за надзор на ракетните технологии (РКРТ), който лимитира износа на ракети с обхват на полет над 300 километра. По този метод турците би трябвало да демонстрират по-малък интерес към напредъка в тази посока. Кризата в турско-американските връзки поради закупуването от Анкара на съветските зенитни ракетни системи С-400 и прекратяването на присъединяване на Турция в програмата F-35 още веднъж потвърдиха главния проблем на Анкара - потреблението на трети страни за развиване на военни качества.
Турция, в качеството си на член на НАТО от 1952 година, има „ нуклеарен чадър “. Въпреки това, по време и след Студената война, Анкара се съмнява в степента на ангажираност на останалите членове на алианса към нуклеарната политика, изключително на Съединени американски щати. Турция е една от дребното страни в Европа, където към момента се намират тактическите нуклеарни оръжия на Съединени американски щати. Според специалисти става дума за към 50 американски нуклеарни бомби B-61, които към момента се съхраняват в турската въздушна база Инджирлик. По време на опит за прелом в Турция през юли 2016 година беше изработен опит за яз на военните, което принуди турските управляващи изцяло да пресечен зареждането с електричество за няколко дни. След гореспоменатия случай във Вашингтон започнаха апели за намиране на опция на въздушната база Инджирлик. Американците се стремят да употребяват други летища в района за стратегически интервенции, само че също и да поддържат тактически нуклеарни бомби на турска територия.
Новото изказване на Ердоган не опонира на предходните му изказвания по нуклеарния въпрос, само че този път турският водач загатна, че Турция има намерение и ще развива собствен нуклеарен боен капацитет.
През последните години Турция интензивно създава стратегия за създаване на енергийни нуклеарни реактори, която планува основаването на към 10 нови. Първият реактор ще бъде построен от съветската държавна корпорация Росатом. В момента планът е в развой на създаване. Според критиците на плана, пукнатините, които се появиха във фундамнта демонстрират, че нуклеарните реактори не би трябвало да се построяват на територия, предразположена към земетресение. Турция също по този начин си сътрудничи с Япония в построяването на атомни електроцентрали, защото ѝ е мъчно да се употребява откритият способ за рандеман на уран, макар че сега тя няма такива благоприятни условия. Нейната непримиримост породи подозрения, че Турция има намерение да развива нуклеарни качества в бъдеще, и то не за мирни цели.
Изявлението на Ердоган би трябвало да се прегледа в подтекста на актуалната рецесия в връзките сред Съединени американски щати и Турция и появяването на антиамерикански настроения в страната, които се ускориха след обвиняванията на Анкара за присъединяване в Съединени американски щати в опита за държавен прелом и поддръжка на кюрдските сили, настоящи в Северна Сирия. Подкопаването на доверието се случи на фона на подозренията, че НАТО в действителност ще се притече на помощ на Турция, в случай че е належащо. Нещо повече, Анкара освен не се доверява на европейските гаранции, само че и организира провокативна политика по отношение на Съединените щати, което способства за нарушаването на използването на горните гаранции. Освен това Анкара схваща, че американското въздействие отслабва и светът се движи към многополюсна система, за която е належащо да се приготви.
Трябва също да разгледаме изказването на Ердоган като част от необятно публикуваната му рецензия на протичащото се на интернационалната сцена, в това число нуждата от промени в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. По подобен метод виждаме, че страните, притежаващи нуклеарно оръжие, заплашват тези, които нямат такова оръжие, а също по този начин основават един тип „ нуклеарен монопол “, което опонира на концепцията, че „ светът е повече от пет “.
От 2012 година Ердоган упреква интернационалната общественост в лицемерие. От една страна, той подлага на критика " мирната " нуклеарна стратегия на Иран, а въпреки това мълчи за съществуването на " от 250 до 300 нуклеарни бойни глави в Израел ". През май 2018 година турският водач съобщи, че главната опасност за сигурността за Турция и района идва основно от нуклеарното оръжие и че би трябвало да се ползва разоръжаването. И макар че Турция гледа отрицателно на нуклеарната стратегия на Иран, методът й към този въпрос е доста друг от метода на Израел и Саудитска Арабия. Анкара счита, че Иран би трябвало да вземе решение за договаряния и осъди отдръпването на Съединени американски щати от нуклеарната договорка. Може да се допусна, че Ердоган ще се върне към нуклеарния въпрос в светлината на неналичието на интегритет на интернационалната общественост, както съобщи в обръщението си до Общото заседание на Организация на обединените нации в края на септември. Трябва да се означи, че Турция е подписала всички съществени контракти за оръжията за всеобщо заличаване, в това число ДНЯО и Допълнителния протокол на МААЕ.
Промяната в риториката на Анкара от рецензия на Израел и призоваването за нуклеарно разоръжаване в района до опасността за присъединение към листата на страните с нуклеарно оръжие е сигнален сигнал освен за страните от района, само че и за международните суперсили. Засега обаче нуклеарната инфраструктура на Турция остава незначителна и откритата позиция на Ердоган и неговите изказвания могат да попречат на проекта му, защото дейностите на Иран в този момент провокират още по-големи съмнения.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ