Индианците Аче
Аче е името, с което се посочва номадски южноамерикански народ, населяващ източните елементи на сегашен Парагвай. Известни са още с името Гуаяки. Названието им се превежда като враждебно племе, те са известни и като хората с брадвите.
Аче живеят в гъсто горист, хълмист регион сред реките Парагвай и Парана. В интервала преди идването на испанците този малко прочут народ води по-улегнал, селскостопански метод на живот в по-малко сурова среда, само че както активността на испанците, по този начин и отношението на прилежащи племена, които не са по никакъв начин спокойно настроени, ги тласка към по-хълмисти елементи на района.
Те се разделят на дребни групи, които скитат в търсене на храна. Предполага се, че в края на ХХ век народът аче е наброявал по-малко от 1000 индивида.
Хрониките на йезуитите от ХVІІ век ги разказват като номадски ловци-събирачи, живеещи на дребни групи от по 20 индивида и подвластни напълно от дивите горски запаси за препитанието си. През ХХ век са отделени 4 разнообразни етнолингвистични групи, които са били в контакт със заселниците и са умиротворени.
Генетичните проучвания демонстрират, че това е сборна група от разбъркан биологичен генезис. Те са културно и биологично разнообразни от прилежащите племена, с които враждуват.
Различават се по бялата си кожа, ярък цвят на очите и косата и азиатските черти на лицето. Това са характерностите, които ги разпознават като група. Практиката и технологията на живота им са извънредно елементарни. Номадството ги прави потайни и уклончиви за контакти.
Индианците аче приказват на тупийски акцент от тупи-гуаранското езиково семейство. Фактът, че са запазили извънредно античния си метод на живот, неизменен от хилядолетия, се потвърждава от употребяваните от тях принадлежности в всекидневието. Те ловуват с лъкове и стрели, употребяват копия, клопки и ями. Ловят риба и с мрежи или напряко я набучват с копията си.
В храната им, с изключение на риба, участват месо от елени, корени и диви плодове, палмова вътрешност. Храната им е бедна и груба, съответстваща на метода им на живот и на навиците им.
Те прикрепят към устните си дребни камъчета, което ги прави да наподобяват свирепи. Вярванията им са изцяло в звук с визията за тях, те се покланяли единствено на гръмотевиците съгласно архивите на откривателите.
През втората половина на предишния век аче са били изследвани по-добре, защото са насърчени да се открият в непрекъснати села и лагери. Тогава се схваща, че някои групи аче още са практикували канибализъм през втората половина на ХХ век.
