А бяха времена, когато приемахме еколозите като безкористни радетели за

А бяха времена, когато приемахме еколозите като безкористни радетели за природозащитни дела. Щом съобщаваха, че се гласи митинг, асоциативно го свързвахме с еколозите. И противоположното - чуехме ли информация за еколози, представяхме си митинг. Нещо като взаимовръзката сред Ленин и Партията при Маяковски. Протест за чиста природа. И смятахме без особена битка на претекстовете, че те, еколозите, са прави. По хипотеза. Това бе нещо естествено. Зелените организации имаха и благосклонностите на неутралните политически почитатели, когато се включваха в такива или онакива предизборни акции, като бдящи за чистотата на природата нейни пазители. И най-много, хората имаха вяра в чистите им намерения.

Днес сме очевидци на неповторим миг, в който протестиращи и еколози са смъртни врагове. Всичко се промени. И това потегли от момента, в който постепенно и бавно започнаха да се прокрадват информации за финансирането на последните талази "зелени ". Дълги описи с умопомрачителни числа и действия, в които причинно-следствената връзка и здравия разсъдък си дават тежка борба. Неравен дуел, в който най-после умира логиката, прободена от отровния рог на предпазен бръмбар.

Всички знаят за какви суми става въпрос, за какви "мероприятия " приказваме и никой не го е отрекъл. Когато по подобен умопомрачителен метод играе парата, разумно наеженото от страховете за поминъка си население не желае да седне на една маса с новите еколози. И даже да ги чуе отдалече. Според нашия финансов министър справедливостта може и да е класово разбиране, само че когато едни получават чудовищни пари, с цел да броят брадавиците по хобота на триухия петоносец, а други не могат да си сложат ограда, тъй като същото творение ще се спъне в нея, нещо не е наред.

Нещо генерално е сбъркано, само че не и инцидентно. В ход е създаване на нова каста от еко-бенефициенти. Изпълнителите на платените дела са имитатори на гражданско общество и задушават действителната му поява, която се чака толкоз години. Платени еколози, платени протестъри – постоянно припокриващи се като имена в двата „ сектора “. Няма по какъв начин това да бъде будната съвест на нацията. Трагикомичният резултат от дейностите на тези „ бизнесмени “ е, че когато някой с действителни проблеми и празни джобове излиза на същински митинг, авансово се постанова да изяснява, че гневът му е импровизиран, а не заплатен.

Ако евро-бюрокрацията изисква да попълняме официално някакви графи и таблици с оповестени за застрашени от изгубване скъпи твари, сходен филм гледахме и в зрелия соц. И знаем по какъв начин свърши. Така и ръководството на страната се трансформира в досадна условност, а искащите да се захванат с политика и сякаш благородни дела, го вършат само с цел да се наредят на опашката за бенефициенти. Е, няма по какъв начин спонтанните да седнат на една маса с платените.