К10 Ефективност и рентабилност: Кризисно преполовяване
815 млн. лева облага не звучи чак толкоз неприятно, изключително като за пандемия и рекордно дълбока криза през предходната година. Ако се приложи класическият журналистически трик, това ще рече, че българските банки са печелили по 1550 лева, или повече от една междинна месечна работна заплата, през всяка минута от 2020 година И това първосигнално постоянно провокира гневни реакции.
Естествено действителният разбор на рентабилността на банките не е толкоз елементарен. Спадът на облагата по отношение на 2019 година от над 50% в действителност е фрапантен. Той е движен по всички съществени линии и на доходи, и на разноски за банките. Лихвените маржове продължиха да изтъняват, приходите от такси се свиха поради потисната интензивност, регулаторни промени и конкуренция от небанкови компании. Ръстът на кредитирането се забави. А в същото време административните разноски не престават да порастват - макар рецесията заплатите в страната се покачваха през цялата 2020 година с към 8% на годишна база. Във финансовия бранш това даже се случваше с по-лек ритъм, само че въпреки всичко разноските за труд на банките се покачват с към 4%.
Пандемията сигурно насочи доста клиенти към онлайн и мобилните услуги на банките, само че тази ускорена цифровизация също първоначално носи повече разноски в вложения, до момента в който възможните икономии от оптимизации и понижаване на клоновата мрежа ще се случат по-плавно.
Но най-много за никого не е ясно до каква степен тези 815 млн. лева облага отразяват цялата картина на рецесията. Прекият резултат - просрочия и надлежно необслужвани заеми, беше отсрочен с наложения мораториум и с други краткотрайни регулаторни облекчения. Начислените от банките хранителни запаси до момента бяха значително на база на личните им планове, модели и упования, като занапред ще личи дали те са били задоволително консервативни или прекомерно оптимистични. Има обаче много учредения да чакаме вълна от неприятни заеми през 2021 година, която да се мери в милиарди. Затова и тази облага, както и осъществените в миналата година 1.68 милиарда лева по наставление на Българска народна банка остават в капитала на банките и ще послужат за буфер при възможни загуби
Автор: Капитал
През 2021 година евентуално всички тези отрицателни фактори ще продължат да работят в същото неприятно благозвучие. Българска народна банка предвижда вероятно леко повишаване на лихвите по заеми във втората половина на годината, което би подобрило лихвените маржове леко. Ако това се осъществя обаче, има заплаха от в допълнение закъснение на кредитирането и повишаване на неприятните заеми.
Тази неподходяща среда теоретично въздейства по-силно на дребните банки. Засилващият се пазарен и регулаторен напън са типичен фактори за консолидация. От друга страна обаче, в такива моменти от време на време дребните играчи могат да са по-маневрени и да съумяват да извличат изгоди. Като цяло обаче институциите, които към този момент са постигнали по-добра успеваемост, имат преимущество на входа на рецесията, а това са всекидневно огромните банки, които осъществят икономии от мащаба.
К10 - Най-добрите банки в България Най-добрите банки в България К10 е годишната ранглиста на Капитал, която подрежда най-хубавите банки в България. Изданието включва данни и разбори на банките по следните индикатори:➤ Стабилност и риск: Когато облаците се сгъстяват➤ Ефективност и доходност: Кризисно преполовяване➤ Устойчивост и динамичност: Променящата се картина
През 2021 година също по този начин евентуално резултатите на някои банки, подпомагани от дивиденти от дъщерни сдружения, ще са по-слаби. През 2020 година сумарно за системата по тази линия приходът беше над 190 млн. лева, съсредоточен главно в двете най-големи институции - Уникредит Булбанк и ДСК. Ще има и по-високи надзорни такси - пет от най-големите банки към този момент минават към контрол от ЕЦБ, а Българска народна банка също вкара такива.
От друга страна обаче, тази година те евентуално няма да би трябвало да вършат вноски за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП). Причината е, че в българския фонд бяха събрани 700 млн. лева, а след влизането в " банковия съюз " в европейския са преведени малко над 81 млн. евро. Това би трябвало да значи, че в Българска народна банка са останали 540 млн. лева, които ще се превеждат поетапно към ЕФП, а банките ще могат да не вършат вноски най-малко няколко години. За 2020 година Българска народна банка им беше определила обща вноска за цялата система 157.9 млн. лева Възможно е въпреки всичко и Българска народна банка да реши да не остави този позитив напълно за банките и да им наложи по-висока вноска за Фонда за гарантиране на влоговете.
От индикаторите в К10 разумно се вижда всеобщо утежняване по всички индикатори за доходност. Любопитно е обаче, че при множеството банки се усъвършенства съотношението cost-to-income, което се базира на чистите доходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разноски. Дори и без осъществена облага той е скъп знак за качеството на ръководство и процесите в банките. Всъщност влошаваща се успеваемост демонстрират главно по-големите играчи, което е извънредно, защото до момента точно те успяваха да се усъвършенстват по-добре.
Естествено действителният разбор на рентабилността на банките не е толкоз елементарен. Спадът на облагата по отношение на 2019 година от над 50% в действителност е фрапантен. Той е движен по всички съществени линии и на доходи, и на разноски за банките. Лихвените маржове продължиха да изтъняват, приходите от такси се свиха поради потисната интензивност, регулаторни промени и конкуренция от небанкови компании. Ръстът на кредитирането се забави. А в същото време административните разноски не престават да порастват - макар рецесията заплатите в страната се покачваха през цялата 2020 година с към 8% на годишна база. Във финансовия бранш това даже се случваше с по-лек ритъм, само че въпреки всичко разноските за труд на банките се покачват с към 4%.
Пандемията сигурно насочи доста клиенти към онлайн и мобилните услуги на банките, само че тази ускорена цифровизация също първоначално носи повече разноски в вложения, до момента в който възможните икономии от оптимизации и понижаване на клоновата мрежа ще се случат по-плавно.
Но най-много за никого не е ясно до каква степен тези 815 млн. лева облага отразяват цялата картина на рецесията. Прекият резултат - просрочия и надлежно необслужвани заеми, беше отсрочен с наложения мораториум и с други краткотрайни регулаторни облекчения. Начислените от банките хранителни запаси до момента бяха значително на база на личните им планове, модели и упования, като занапред ще личи дали те са били задоволително консервативни или прекомерно оптимистични. Има обаче много учредения да чакаме вълна от неприятни заеми през 2021 година, която да се мери в милиарди. Затова и тази облага, както и осъществените в миналата година 1.68 милиарда лева по наставление на Българска народна банка остават в капитала на банките и ще послужат за буфер при възможни загуби
Автор: Капитал
През 2021 година евентуално всички тези отрицателни фактори ще продължат да работят в същото неприятно благозвучие. Българска народна банка предвижда вероятно леко повишаване на лихвите по заеми във втората половина на годината, което би подобрило лихвените маржове леко. Ако това се осъществя обаче, има заплаха от в допълнение закъснение на кредитирането и повишаване на неприятните заеми.
Тази неподходяща среда теоретично въздейства по-силно на дребните банки. Засилващият се пазарен и регулаторен напън са типичен фактори за консолидация. От друга страна обаче, в такива моменти от време на време дребните играчи могат да са по-маневрени и да съумяват да извличат изгоди. Като цяло обаче институциите, които към този момент са постигнали по-добра успеваемост, имат преимущество на входа на рецесията, а това са всекидневно огромните банки, които осъществят икономии от мащаба.
К10 - Най-добрите банки в България Най-добрите банки в България К10 е годишната ранглиста на Капитал, която подрежда най-хубавите банки в България. Изданието включва данни и разбори на банките по следните индикатори:➤ Стабилност и риск: Когато облаците се сгъстяват➤ Ефективност и доходност: Кризисно преполовяване➤ Устойчивост и динамичност: Променящата се картина
През 2021 година също по този начин евентуално резултатите на някои банки, подпомагани от дивиденти от дъщерни сдружения, ще са по-слаби. През 2020 година сумарно за системата по тази линия приходът беше над 190 млн. лева, съсредоточен главно в двете най-големи институции - Уникредит Булбанк и ДСК. Ще има и по-високи надзорни такси - пет от най-големите банки към този момент минават към контрол от ЕЦБ, а Българска народна банка също вкара такива.
От друга страна обаче, тази година те евентуално няма да би трябвало да вършат вноски за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП). Причината е, че в българския фонд бяха събрани 700 млн. лева, а след влизането в " банковия съюз " в европейския са преведени малко над 81 млн. евро. Това би трябвало да значи, че в Българска народна банка са останали 540 млн. лева, които ще се превеждат поетапно към ЕФП, а банките ще могат да не вършат вноски най-малко няколко години. За 2020 година Българска народна банка им беше определила обща вноска за цялата система 157.9 млн. лева Възможно е въпреки всичко и Българска народна банка да реши да не остави този позитив напълно за банките и да им наложи по-висока вноска за Фонда за гарантиране на влоговете.
От индикаторите в К10 разумно се вижда всеобщо утежняване по всички индикатори за доходност. Любопитно е обаче, че при множеството банки се усъвършенства съотношението cost-to-income, което се базира на чистите доходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разноски. Дори и без осъществена облага той е скъп знак за качеството на ръководство и процесите в банките. Всъщност влошаваща се успеваемост демонстрират главно по-големите играчи, което е извънредно, защото до момента точно те успяваха да се усъвършенстват по-добре.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ