Културата на паметта е в опасност
75 години след Холокоста и Втората международна война излиза наяве, че паметта избледнява, а историята се преиначава за задачите на настоящата политика. На 8 май 1985 година тогавашният президент на Германия Рихард декор Вайцзекер казва:
„ Да помниш, значи да мислиш случилото се толкоз почтено и чисто, че то да стане част от душата ти. Това изисква от нас високо равнище на правота. " 35 години по-късно мрачното знамение на Вайцзекер се сбъдва: паметта за мрачните събития избледнява, съзнанието на хората се образува отначало, написа немското издание Süddeutsche Zeitung.
2020 е рискова година. Историческата политика се върна в качеството си на мощно оръжие в противоборството сред страните. Но днес се води не благодарение на комисии от историци и институти. Сега става въпрос за преосмислянето в огромен мащаб, става въпрос за показване на историята в огледалото на проблеми и спорове на днешния днес, става въпрос за манипулиране не истината, написа журналистът Штефан Корнелиус.
Историята става инструмент в търсенето на еднаквост. Сега, когато светът губи ред и опора, откъсването от достоверните исторически обстоятелства от техния кей може да аргументи съществени вреди. Владимир Путин е занаятчия на дестабилизацията. Неговата задача е историческа, а упоритостите му са съвсем безгранични. Историческата политика на Путин се документира добре през последните 20 години. Възкресяването на Русия се отразява в учебниците, във възхищението към героите и даже в нови празници. Впечатленията, получени от младия Путин в Ленинград, травмиран от страшната обсада, дефинира неговото виждане за историята. По този метод, отражението на визиите на Путин за историческата правдивост във външната политика, по-точно в историческата външна политика, беше единствено въпрос на време.
Историческият ревизионизъм на Путин е изключително рисков, тъй като взима на прицел централната тематика на европейската политика на страните, а точно пакта Рибентроп-Молотов за разделянето на Централна Европа. Всъщност Путин не е самичък. Европейският парламент със своята безславна резолюция за историческото съзнание на Европа даде мотив за рецензии и нова опора за Путин в разногласието за трактовката на пакта. Полското държавно управление със своя закон за Холокоста направи наказуемо мъчителното разглеждане на личното минало.
От Украйна до Балканите национализмът и евтиният национализъм препятстват осмислянето на предишното и всяват разкол. В Германия някогашният водач на партията " Алтернатива за Германия " Александър Гауланд назова Хитлер и нацистите " Тъмно петънце в славната история на Германия.
Всичко това е предизвикателство за историческата просвета, лишава я от нейната достоверност и от примирителните ѝ функционалности. Мъглата на недоверието и неналичието на правота обгръща Европа. още веднъж се пробужда враждебността, постановат се обиди. Няма примирие без мемоари, каза Рихард декор Вайцзеккер.
„ Да помниш, значи да мислиш случилото се толкоз почтено и чисто, че то да стане част от душата ти. Това изисква от нас високо равнище на правота. " 35 години по-късно мрачното знамение на Вайцзекер се сбъдва: паметта за мрачните събития избледнява, съзнанието на хората се образува отначало, написа немското издание Süddeutsche Zeitung.
2020 е рискова година. Историческата политика се върна в качеството си на мощно оръжие в противоборството сред страните. Но днес се води не благодарение на комисии от историци и институти. Сега става въпрос за преосмислянето в огромен мащаб, става въпрос за показване на историята в огледалото на проблеми и спорове на днешния днес, става въпрос за манипулиране не истината, написа журналистът Штефан Корнелиус.
Историята става инструмент в търсенето на еднаквост. Сега, когато светът губи ред и опора, откъсването от достоверните исторически обстоятелства от техния кей може да аргументи съществени вреди. Владимир Путин е занаятчия на дестабилизацията. Неговата задача е историческа, а упоритостите му са съвсем безгранични. Историческата политика на Путин се документира добре през последните 20 години. Възкресяването на Русия се отразява в учебниците, във възхищението към героите и даже в нови празници. Впечатленията, получени от младия Путин в Ленинград, травмиран от страшната обсада, дефинира неговото виждане за историята. По този метод, отражението на визиите на Путин за историческата правдивост във външната политика, по-точно в историческата външна политика, беше единствено въпрос на време.
Историческият ревизионизъм на Путин е изключително рисков, тъй като взима на прицел централната тематика на европейската политика на страните, а точно пакта Рибентроп-Молотов за разделянето на Централна Европа. Всъщност Путин не е самичък. Европейският парламент със своята безславна резолюция за историческото съзнание на Европа даде мотив за рецензии и нова опора за Путин в разногласието за трактовката на пакта. Полското държавно управление със своя закон за Холокоста направи наказуемо мъчителното разглеждане на личното минало.
От Украйна до Балканите национализмът и евтиният национализъм препятстват осмислянето на предишното и всяват разкол. В Германия някогашният водач на партията " Алтернатива за Германия " Александър Гауланд назова Хитлер и нацистите " Тъмно петънце в славната история на Германия.
Всичко това е предизвикателство за историческата просвета, лишава я от нейната достоверност и от примирителните ѝ функционалности. Мъглата на недоверието и неналичието на правота обгръща Европа. още веднъж се пробужда враждебността, постановат се обиди. Няма примирие без мемоари, каза Рихард декор Вайцзеккер.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ