58,8% от българите твърдят, че по-скоро не одобряват действията на

58,8% от българите настояват, че по-скоро не утвърждават дейностите на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро утвърждават тези дейности. Във втората група са показани най-много по-възрастни хора, респективно последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски. Това са част от изводите от самостоятелен сондаж за осведомителната среда в България, извършен от " Галъп интернешънъл ".

Тревожни данни

От изследването излиза наяве, че в подтекста на съветската инвазия въздействието на подправените вести пораства, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която доближава до тях. 50,7% са на мнение, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. Като по-скоро достоверна я окачествяват 25,9%, а останалите се двоумят.

Според създателите на проучването данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда. От изследването излиза наяве и това: цели 35% от интервюираните свидетелстват, че всеки ден или съвсем всеки ден срещат вести, които могат да дефинират като подправени.

Къде се осведомят българите

Сред източниците на информация първо място заема малкия екран - 53,1% от запитаните я показват като главен източник. На второ място се подреждат обществените мрежи, като измежду младежите те са изрично на първа позиция. От българските малките екрани като най-обективна се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%). Като цяло българските медии са желани пред задграничните - 39% се доверяват на българските медии, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични източници на информация.