Ваймар експрес пристига с истината за Фани Попова-Мутафова
56 545 души са избити в концентрационния лагер Бухенвалд, в покрайнините на Ваймар, от основаването му от Нацистка Германия през 1937 година до освобождението му от американските бойци през 1945 година В новия документален филм на писателката и " Ваймар експрес " се споделя за група писатели от 17 европейски страни, посетили Ваймар през октомври 1941 година по покана на Йозеф Гьобелс. Те са били доста покрай лагера, толкоз близо, че са могли да се разходят пешком до такава степен и да видят пъкъла на земята и умиращите от апетит и заболявания хора, само че са предпочели да отидат на спектакъл, концерт и обилна вечеря. В групата е и Фани Попова-Мутафова, която е единствената от България, откликнала на поканата на нацистите. Останалите 10 български писатели, измежду които Елин Пелин, Александър Балабанов и Елисавета Багряна, отхвърлят да посетят Германия и да вземат участие в тази пропагандна обиколка по време на Втората международна война.
Когато преди четири години Милена Фучеджиева взема решение да направи филм за авторката на исторически романи Фани Попова-Мутафова (1902-1977) тя потегля със напълно друга настройка и упования. " Исках да я оправдавам, тя беше моят училищен кумир, репресирана от комунистическата власт, обожавах романите ѝ, а и Фани беше другарка на баба ми. " Като малко момиче Милена е посещавала болната писателка, която е живяла в огромна беднотия и е горяла книги, с цел да се сгрее. В процеса на работа обаче колкото повече чете за живота ѝ и колкото повече събира документи и се рови в архиви, толкоз повече е изумена от обстоятелствата - не просто е била на екскурзия в нацистка Германия, тя е взела участие в учредяването на писателския съюз на Гьобелс и е писала пропагандни публикации и книги във прослава на Хитлер и Мусолини .
Режисьорката минава през своя персонален катарзис, само че не се отхвърля от кино лентата, макар че той доста се трансформира, трансформира се в документален роман за механизмите на пропагандата, който слага въпроси за властта и литературата и най-много за отговорността на писателите . " Моментът, в който осъзнах, че Фани е подкрепяла Закона за отбрана на нацията, според който нейната колежка - еврейката Дора Габе, би трябвало да бъде изселена и да ѝ се лишават гражданските права, и че не я е защитила, беше преломен за мен ", споделя Фучеджиева. Елин Пелин и Елисавета Багряна са писали писма до цар Борис III с молба да не изселва Дора Габе. " Не и Фани Попова-Мутафова, макар че дружно трите са основали българския Пен клуб, както и Съюза на писателките. Тя не е от страхливите, значи е имала други подбуди. "
Фани Попова-Мутафова във Ваймар, Нацистка Германия
Впечатлена от проучването на историка Бенджамин Мартин, Милена се свързва с него, водят предварителни диалози още преди пандемията, в които го убеждава да взе участие във кино лентата ѝ. Именно в книгата на Мартин прочита и за обичания публицист на Гьобелс - норвежеца Кнут Хамсун . Затова е решена на всичко да снима центъра в Норвегия, отдаден на творчеството и живота на Хамсун - място, което е образец за развито гражданско общество, където умерено и грамотно може да се разисква какво е политкоректност. " Постарах се, с изключение на началото и края, където споделям персонална история, в останалата част от кино лентата да не се вижда моето персонално отношение, а да участват единствено обстоятелствата и да се чуват специалистите, които познават най-добре този интервал от историята ", споделя Милена Фучеджиева. И това е очевидно, съумява да реализира един уравновесен документ за епохата и времето, без да накланя везните в някоя посока.
Историкът Бенджамин Мартин, създател на проучването " Нацистко-фашисткият нов ред за европейската просвета " Реклама
" Много държах да чуем французойката Жизел Сапиро, тъй като тя е най-големият потенциал по френските колаборационисти. " От нея научаваме за Робер Бразийяк - също пътувал с Фани Попова-Мутафова до Ваймар.
Милена Фучеджиева прекарва години в четене на британски, френски и български проучвания, с цел да събере цялата истина, а освен нейна фрагментарна или комфортна версия. От всички писатели, гостували във Ваймар, тя се стопира точно на Бразийяк, тъй като е разстрелян. " Първоначално бях изумена, че публицист е разстрелян поради това, което е писал, само че с обстоятелствата към гневната му антисемитска агитация, в която не е щадял даже децата и е бил за тяхното изпращане на гибел, разбрах претекстовете на военачалник Де Гол да не го помилва в оня миг от историята ", споделя Милена Фучеджиева. И добавя, че всичко би трябвало да се преглежда в подтекста на времето и историческите условия .
" Италианската група писатели е била забавна с това, че множеството от тях минават към съпротивата. Както и французите, италианците са се отнасяли с пренебрежение към културните упоритости на Гьобелс ", изяснява Фучеджиева. Йозеф Гьобелс е вярвал, че с цел да извоюва водеща роля в Европа, Германия би трябвало да има въздействие освен в областта на производството и търговията, само че и в културата. Според Бенджамин Мартин, който е един от най-интересните събеседници във кино лентата, Ваймар е определен неслучайно - това е градът на Гьоте, Шилер, Гропиус.
Какво се случва с другите поканени от Гьобелс писатели - един от тях е норвежецът, притежател на Нобелова премия Кнут Хамсун. Той отхвърля да отиде в Германия, само че не тъй като не е бил уверен нацист, в противен случай. " Това, че си добър публицист, явно не значи, че си и добър човек или че изпитваш емпатия към човешкото страдалчество ", споделя Милена Фучаджиева. В норвежкия център, отдаден на Хамсун, експозицията е направена безмилостно към него, има цялостен един етаж, отдаден на колаборацията му с нацистите - " нищо не е спестено, нито едно писмо, публикация или документ, авторитетни персони приказват за вредата от неговите житейски решения, всичко е поставено в подтекст ".
Норвежкият откривател Туре Рем, създател на книга за Хамсун и Хитлер Реклама
Режисьорката избира да предложения във кино лентата си Туре Рем освен тъй като е написал книга за Хамсун и Хитлер, само че и тъй като има ясна позиция по въпроса за това дали можем да отделим творбите от самите създатели. Според Рем центърът би трябвало да съществува, макар че има норвежци, които желаят закриването му. Той е учебен и слага творчество на Кнут Хамсун в подтекст: " Тук имено разбираме за какво не е добре да издигаме писателите в фетиш - те са хора и даже да са гениални, не значи, че са хуманни. "
Центърът в Норвегия, отдаден на писателя Кнут Хамсун
Марк Лила, професорът по филантропични науки в Колумбийския университет в Съединени американски щати, към този момент десетилетия наред изследва огромните мозъци на Европа - философи и писатели, които се захласват по човеконенавистни режими като нацизъм и комунизъм. В книгата си " Безотговорният разсъдък " той написа, че когато не съумеят да овладеят болните си упоритости и самочувствие, интелектуалците елементарно се предават на една общочовешка уязвимост - изкушението на властта и силата. "
Фани Попова-Мутафова по време на визитата във Вайамар Фотограф: Фризийски исторически книжовен център
Към тези изкушения Бенджамин Мартин прибавя и парите - нацистка Германия обезпечава обилно финансиране на новосформирания европейски съюз на писателите, дават обещание им, че ще бъдат преведени на немски, че ще се популяризират.
На 30 юни 1942 година " Ню Йорк таймс " разгласява водеща публикация със заглавие " 1 000 000 евреи посечени от нацистите ", в която се показват данни, получени от полското държавно управление в Лондон, че нацистите са създали " голяма касапница за евреи " в Източна Европа. Същата година, когато тази публикация излиза и е пренаписвана и популяризирана, т.е. всички са знаели какво се случва в лагерите на гибелта, Фани Попова-Мутафова отпътува още веднъж за Германия, където се включва във към този момент формалното учредяване на европейския съюз на писателите на Гьобелс.
Йозеф Гьобелс на срещата с писателите от страните-съюзници на Райха във Ваймар през 1941 година Фани Попова-Мутафова е единствената българска представителка там. Източник: Sueddeutsche Zeitung Photo / Alamy Stock Photo
Когато преди четири години Милена Фучеджиева взема решение да направи филм за авторката на исторически романи Фани Попова-Мутафова (1902-1977) тя потегля със напълно друга настройка и упования. " Исках да я оправдавам, тя беше моят училищен кумир, репресирана от комунистическата власт, обожавах романите ѝ, а и Фани беше другарка на баба ми. " Като малко момиче Милена е посещавала болната писателка, която е живяла в огромна беднотия и е горяла книги, с цел да се сгрее. В процеса на работа обаче колкото повече чете за живота ѝ и колкото повече събира документи и се рови в архиви, толкоз повече е изумена от обстоятелствата - не просто е била на екскурзия в нацистка Германия, тя е взела участие в учредяването на писателския съюз на Гьобелс и е писала пропагандни публикации и книги във прослава на Хитлер и Мусолини .
Режисьорката минава през своя персонален катарзис, само че не се отхвърля от кино лентата, макар че той доста се трансформира, трансформира се в документален роман за механизмите на пропагандата, който слага въпроси за властта и литературата и най-много за отговорността на писателите . " Моментът, в който осъзнах, че Фани е подкрепяла Закона за отбрана на нацията, според който нейната колежка - еврейката Дора Габе, би трябвало да бъде изселена и да ѝ се лишават гражданските права, и че не я е защитила, беше преломен за мен ", споделя Фучеджиева. Елин Пелин и Елисавета Багряна са писали писма до цар Борис III с молба да не изселва Дора Габе. " Не и Фани Попова-Мутафова, макар че дружно трите са основали българския Пен клуб, както и Съюза на писателките. Тя не е от страхливите, значи е имала други подбуди. "
Фани Попова-Мутафова във Ваймар, Нацистка Германия
Впечатлена от проучването на историка Бенджамин Мартин, Милена се свързва с него, водят предварителни диалози още преди пандемията, в които го убеждава да взе участие във кино лентата ѝ. Именно в книгата на Мартин прочита и за обичания публицист на Гьобелс - норвежеца Кнут Хамсун . Затова е решена на всичко да снима центъра в Норвегия, отдаден на творчеството и живота на Хамсун - място, което е образец за развито гражданско общество, където умерено и грамотно може да се разисква какво е политкоректност. " Постарах се, с изключение на началото и края, където споделям персонална история, в останалата част от кино лентата да не се вижда моето персонално отношение, а да участват единствено обстоятелствата и да се чуват специалистите, които познават най-добре този интервал от историята ", споделя Милена Фучеджиева. И това е очевидно, съумява да реализира един уравновесен документ за епохата и времето, без да накланя везните в някоя посока.
Историкът Бенджамин Мартин, създател на проучването " Нацистко-фашисткият нов ред за европейската просвета " Реклама
" Много държах да чуем французойката Жизел Сапиро, тъй като тя е най-големият потенциал по френските колаборационисти. " От нея научаваме за Робер Бразийяк - също пътувал с Фани Попова-Мутафова до Ваймар.
Милена Фучеджиева прекарва години в четене на британски, френски и български проучвания, с цел да събере цялата истина, а освен нейна фрагментарна или комфортна версия. От всички писатели, гостували във Ваймар, тя се стопира точно на Бразийяк, тъй като е разстрелян. " Първоначално бях изумена, че публицист е разстрелян поради това, което е писал, само че с обстоятелствата към гневната му антисемитска агитация, в която не е щадял даже децата и е бил за тяхното изпращане на гибел, разбрах претекстовете на военачалник Де Гол да не го помилва в оня миг от историята ", споделя Милена Фучеджиева. И добавя, че всичко би трябвало да се преглежда в подтекста на времето и историческите условия .
" Италианската група писатели е била забавна с това, че множеството от тях минават към съпротивата. Както и французите, италианците са се отнасяли с пренебрежение към културните упоритости на Гьобелс ", изяснява Фучеджиева. Йозеф Гьобелс е вярвал, че с цел да извоюва водеща роля в Европа, Германия би трябвало да има въздействие освен в областта на производството и търговията, само че и в културата. Според Бенджамин Мартин, който е един от най-интересните събеседници във кино лентата, Ваймар е определен неслучайно - това е градът на Гьоте, Шилер, Гропиус.
Какво се случва с другите поканени от Гьобелс писатели - един от тях е норвежецът, притежател на Нобелова премия Кнут Хамсун. Той отхвърля да отиде в Германия, само че не тъй като не е бил уверен нацист, в противен случай. " Това, че си добър публицист, явно не значи, че си и добър човек или че изпитваш емпатия към човешкото страдалчество ", споделя Милена Фучаджиева. В норвежкия център, отдаден на Хамсун, експозицията е направена безмилостно към него, има цялостен един етаж, отдаден на колаборацията му с нацистите - " нищо не е спестено, нито едно писмо, публикация или документ, авторитетни персони приказват за вредата от неговите житейски решения, всичко е поставено в подтекст ".
Норвежкият откривател Туре Рем, създател на книга за Хамсун и Хитлер Реклама
Режисьорката избира да предложения във кино лентата си Туре Рем освен тъй като е написал книга за Хамсун и Хитлер, само че и тъй като има ясна позиция по въпроса за това дали можем да отделим творбите от самите създатели. Според Рем центърът би трябвало да съществува, макар че има норвежци, които желаят закриването му. Той е учебен и слага творчество на Кнут Хамсун в подтекст: " Тук имено разбираме за какво не е добре да издигаме писателите в фетиш - те са хора и даже да са гениални, не значи, че са хуманни. "
Центърът в Норвегия, отдаден на писателя Кнут Хамсун
Марк Лила, професорът по филантропични науки в Колумбийския университет в Съединени американски щати, към този момент десетилетия наред изследва огромните мозъци на Европа - философи и писатели, които се захласват по човеконенавистни режими като нацизъм и комунизъм. В книгата си " Безотговорният разсъдък " той написа, че когато не съумеят да овладеят болните си упоритости и самочувствие, интелектуалците елементарно се предават на една общочовешка уязвимост - изкушението на властта и силата. "
Фани Попова-Мутафова по време на визитата във Вайамар Фотограф: Фризийски исторически книжовен център
Към тези изкушения Бенджамин Мартин прибавя и парите - нацистка Германия обезпечава обилно финансиране на новосформирания европейски съюз на писателите, дават обещание им, че ще бъдат преведени на немски, че ще се популяризират.
На 30 юни 1942 година " Ню Йорк таймс " разгласява водеща публикация със заглавие " 1 000 000 евреи посечени от нацистите ", в която се показват данни, получени от полското държавно управление в Лондон, че нацистите са създали " голяма касапница за евреи " в Източна Европа. Същата година, когато тази публикация излиза и е пренаписвана и популяризирана, т.е. всички са знаели какво се случва в лагерите на гибелта, Фани Попова-Мутафова отпътува още веднъж за Германия, където се включва във към този момент формалното учредяване на европейския съюз на писателите на Гьобелс.
Йозеф Гьобелс на срещата с писателите от страните-съюзници на Райха във Ваймар през 1941 година Фани Попова-Мутафова е единствената българска представителка там. Източник: Sueddeutsche Zeitung Photo / Alamy Stock Photo
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ