Харалан Александров сравни протеста с Ким Чен Ун и племена, които полудяват колективно
47 дни митинги на недоволни жители се организират в цялата страна. Те желаят оставката на държавното управление и на основния прокурор.
От своя страна, ръководещите се оповестиха за привикване на Велико национално заседание и внесоха за разискване в Народното събрание план за нова Конституция. Въртим ли се в обаян кръг?
"Имаме разграничено общество и спор, който ескалира. Конфликтът сред основни институционални фигури зададе звук на жителите.
Президентът не играе ролята на обединител и удържаща конструкция, само че имахме образец за добра намеса на авторитетна институция в лицето на Конституционния съд, който ясно сложи граници и сподели кое държание е възможно и кое не е.
Революционният колектив е тоталитарен, той не търпи друга истина и е като Ким Чен Ун ", сподели пред Bulgaria ON AIR общественият антрополог проф. Харалан Александров.
По думите му останалите институционални артисти са прекрачили доста граници, което ни е довело до сегашната обстановка. "Юмрукът е смешен и сантиментален жест. Не е изследвана тази материя, несъмнено е, че има доста насъбрано напрежение. В този смисъл митингите имат и лечебен резултат.
Ние бяхме инфантилизирани, в целия свят след насилствените ограничавания на нашата независимост поради пандемията избухна яд. Много хора отхвърлят да одобряват действителността ", изясни Александров.
Според него сега се вижда колективен декаданс измежду хората, който се показва в няколко посоки - неспособност за зряла връзка, компликация за приемане на друга позиция, сграбчване в личната ти версия.
Александров бе безапелационен, че персоналната смяна не значи систематична смяна.
"Идеята за рестарт е доста наивна, в този свят се стъпва върху традициите. Обществото е разграничено и е на ръба на симетрична ескалация - колкото по-ербап се държи едната страна, толкоз повече ербап се държи и другата. Следващата стъпка е да се разпадне обществото на племена. Вече имаме няколко доста ясно обособени протестни племена, всяко си има своята територия.
Все още има доста положителна сила в България, въпросът е по какъв начин да бъде мобилизирана за задачите на същинската смяна ", акцентира общественият антрополог.
Александров добави, че поколението, което е социализирано в Европа, има напълно друга постпатриархална версия за света и за него не е задоволително да има добър и угрижен "патриарх " в лицето на премиера.
"Това потомство има вяра, че светът е поле за конкуренция и битка, то има напълно разнообразни спорове, един от които е обезверената потребност за себеизява. Ако този блян не може да бъде удържан към този момент единствено в обществените мрежи, в един миг прелива на улицата. Протестът е доста внушителен за тази просвета.
Диктатура и принуда има в Беларус, Борисов не е Лукашенко ", означи Харалан Александров.
Той уточни, че революцията не е рационално положение на мозъка, тя е едно групово полудяване, в което групата регресира до доста първоначални форми на действие.
"В естествения ни живот ние от време на време имаме потребност да регресираме, т.е. да спрем да сме виновни човеци. Това се реализира в естествени условия, когато отидеш на концерт и куфееш, или отидеш на мач и си част от една агитка. Тъй като тези събития бяха неразрешени, силата на първичното обществено присъединяване се натрупа и изля на улицата ", добави общественият антрополог.
От своя страна, ръководещите се оповестиха за привикване на Велико национално заседание и внесоха за разискване в Народното събрание план за нова Конституция. Въртим ли се в обаян кръг?
"Имаме разграничено общество и спор, който ескалира. Конфликтът сред основни институционални фигури зададе звук на жителите.
Президентът не играе ролята на обединител и удържаща конструкция, само че имахме образец за добра намеса на авторитетна институция в лицето на Конституционния съд, който ясно сложи граници и сподели кое държание е възможно и кое не е.
Революционният колектив е тоталитарен, той не търпи друга истина и е като Ким Чен Ун ", сподели пред Bulgaria ON AIR общественият антрополог проф. Харалан Александров.
По думите му останалите институционални артисти са прекрачили доста граници, което ни е довело до сегашната обстановка. "Юмрукът е смешен и сантиментален жест. Не е изследвана тази материя, несъмнено е, че има доста насъбрано напрежение. В този смисъл митингите имат и лечебен резултат.
Ние бяхме инфантилизирани, в целия свят след насилствените ограничавания на нашата независимост поради пандемията избухна яд. Много хора отхвърлят да одобряват действителността ", изясни Александров.
Според него сега се вижда колективен декаданс измежду хората, който се показва в няколко посоки - неспособност за зряла връзка, компликация за приемане на друга позиция, сграбчване в личната ти версия.
Александров бе безапелационен, че персоналната смяна не значи систематична смяна.
"Идеята за рестарт е доста наивна, в този свят се стъпва върху традициите. Обществото е разграничено и е на ръба на симетрична ескалация - колкото по-ербап се държи едната страна, толкоз повече ербап се държи и другата. Следващата стъпка е да се разпадне обществото на племена. Вече имаме няколко доста ясно обособени протестни племена, всяко си има своята територия.
Все още има доста положителна сила в България, въпросът е по какъв начин да бъде мобилизирана за задачите на същинската смяна ", акцентира общественият антрополог.
Александров добави, че поколението, което е социализирано в Европа, има напълно друга постпатриархална версия за света и за него не е задоволително да има добър и угрижен "патриарх " в лицето на премиера.
"Това потомство има вяра, че светът е поле за конкуренция и битка, то има напълно разнообразни спорове, един от които е обезверената потребност за себеизява. Ако този блян не може да бъде удържан към този момент единствено в обществените мрежи, в един миг прелива на улицата. Протестът е доста внушителен за тази просвета.
Диктатура и принуда има в Беларус, Борисов не е Лукашенко ", означи Харалан Александров.
Той уточни, че революцията не е рационално положение на мозъка, тя е едно групово полудяване, в което групата регресира до доста първоначални форми на действие.
"В естествения ни живот ние от време на време имаме потребност да регресираме, т.е. да спрем да сме виновни човеци. Това се реализира в естествени условия, когато отидеш на концерт и куфееш, или отидеш на мач и си част от една агитка. Тъй като тези събития бяха неразрешени, силата на първичното обществено присъединяване се натрупа и изля на улицата ", добави общественият антрополог.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ