Доходи над 740 лв. има един на 10 българи
4400 лева в фамилията, с цел да влезеш в групата на съумелите
Безработни и шефове взимат идентичен размер заеми
Хората с ниски приходи дават 44% от парите си за храна
Само 11,3% от популацията в страната има приходи над 740 лева на месец, демонстрират данните на Национален статистически институт. Оказва се, че малко под 800 хиляди българи могат да се похвалят с месечни приходи, които стигат за покупката на един прекрасен и огромен ледник без да избират от първокласните модели. Средният годишен приход на човек 5586 лева, което прави по 465 лева на месец, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. Сумата е много дребна като се има поради, че междинната заплата за страната към този момент надмина 1100 лева Но парите в едно домакинство се разделят сред всичките му членове. Затова даже един от родителите да получава висока заплата, в случай че в фамилията има пенсионер, незает или дете, междинният приход на човек пада доста.
Хората с високи приходи ядат по разнообразна и здравословна храна.
За да има по-ясна картина за приходите в страната от Национален статистически институт са разделели семействата на 10 групи като в първата попадат хората с годишни приходи до 2160 лева, което прави до 180 лева на месец. А в последната са жителите с месечни приходи над 740 лева Оказва се, че с под 180 лева на месец живеят 7,7% от българите, или 5,1% от семействата. Населението на България е малко над 7 млн. души и се оказва, че над 542 хиляди души претърпяват с под 180 лева на месец. Най-голям дял от българите – 30%, имат месечни приходи сред 250 лева и 390 лева А 48,3% от популацията живеят с под 390 лева на месец като в тези приходи влизат с изключение на заплатите и всички получавани от семейството пенсии и обществени заплащания.
В България даже 11-те % най-заможни жители имат много ниски приходи на фона на стандартите в Европейски Съюз. Средният годишен приход на тези 11,3% от популацията, които влизат в групата на хората с най-големи финансови благоприятни условия, в действителност е 13 172 лева, което прави по близо 1100 лева на месец. Така, в случай че в фамилията има две деца, заплатите на двамата родителите би трябвало да са общо над 4390 лева и те да живеят настрана от бабите и дядовците с цел да влязат в групата на най-преуспелите 11% от популацията.
Любопитното е, че най-бедните семейства, в които има безработни, и тези в групата с най-високи приходи, където попадат шефовете, взимат съвсем един и същи размер заеми. Но най-вече заеми теглят семействата с месечен приход към 1400 лева Най-много пари в банките естествено натрупат хората с най-високи приходи. Домакинствата от най-заможната група икономисват на влог в банка приблизително по 2850 лева за година, до момента в който бедните не могат да спестят съвсем нищо.
Заможните ядат 42% повече калории
Повечето пушачи взимат високи заплати
11-те % най-богати българи дават за храна 24,2% от разноските си, до момента в който най-бедните 7,7% харчат за издръжка 44% от парите си. Заможните харчат за свободното си време, за отдих и обучение 5,9% от разноските си, а бедните дават за развлечения единствено 2,1% от парите си.
Хората с високи приходи дневно ядат приблизително по 2567 калории, което е с 42% повече от енергийното наличие на храната на най-бедните ни сънародници. Бедните се изхранват най-вече с самун и брашно, а заможните ядат много по-разнообразна храна. Най-бедните нямат даже пари за цигари като на година пушат приблизително по 305 цигари, което прави по по-малко от цигара дневно. Докато хората с високи приходи на година пушат приблизително по 1346 цигари, което прави по близо 4 цигари дневно. Като с всяка минала година бедните пушат все по-малко, а хората с високи приходи повече.
Родителите с по-малко наследници заплащат повече налози
Раждаемостта при бедните е по-висока
Големите семейства разчитат на обществени помощи
Заплатите обезпечават 66-72% от приходите в фамилии с едно и две деца.
Семействата с две или повече деца живеят много по-бедно от семействата, в които още няма наследници, или пък децата към този момент са пораснали и сами се оправят в живота. Разбира се, това се дължи на обстоятелството, че приходите на родителите се употребяват и за издръжка, обличане и обучение на децата. Но забавно е какво демонстрират данните на Национален статистически институт за приходите на фамилиите със и без деца.
Средният годишен приход на фамилиите с две деца е 18 890 лева Това прави по 1574 лева на месец за цялото домакинство. Средният годишен приход на човек в фамилиите с две деца е 4339 лева, или 362 лева на месец. В семействата с едно дете живеят с близо 450 лева на човек на месец, а при три и повече деца междинният приход на човек пада на 203 лева На този декор фамилиите без деца живеят над два пъти по-охолно с 508 лева на човек на месец. В тези суми влизат получаваните от фамилията заплати, пенсии, помощи за деца, компенсации за безработица и всички други приходи.
Оказва се, че в фамилиите с по едно и две деца заплатите обезпечават 66-72% от приходите. Докато в фамилиите с три и повече деца заплатите дават единствено 49% от всички приходи. При многодетните фамилии доста огромна роля за бюджета им имат обществените заплащания. Тези данни удостоверяват, че три и повече деца имат най-вече по-бедните фамилии. А хората с по-високи приходи избират да имат единствено едно или две деца с цел да могат да им обезпечат обучение и по-добър старт в живота.
По отношение на разноските сред фамилиите с едно и три деца най-голяма разлика има в прехраната. При семействата с едно дете за храна отиват 27,6% от всички разноски, а при многодетните фамилии за издръжка се дават 34,4% от разноските. В същото време родителите с едно дете дават много по-голям дял от разноските си за налози и осигуровки (15,8%), по отношение на хората с три и повече деца, които дават за данъци единствено 9,5% от парите си. Оказва се, че по-заможните гледат по едно-две деца, само че заплащат повече налози, с които се заплащат помощите за многодетните фамилии. А по-бедните имат повече деца и разчитат на обществените помощи.
Приходи
Пенсиите обезпечават 26% от бюджета
Пенсиите обезпечават 26,5% от парите в фамилния бюджет на българите, сочат данните на Националния статистически институт. Но прави усещане, че в фамилиите на заможните жители пенсиите образуват единствено 9,8% от приходите. Това демонстрира, че в тази групата влизат най-вече дейни на пазара на труда хора. Заплатите образуват 64,5% от приходите на най-заможните семейства, и единствено 34,2% от приходите на най-бедните фамилии. Хората с най-ниски приходи разчитат доста повече от богатите на пенсиите и обществените помощи, които влизат в фамилния бюджет. Докато заможните не разчитат на пари от страната, а 9,7% от приходите им се образуват от развиване на личен бизнес. Семействата на заможните могат да се похвалят и с приходи от наеми или аренда на земя, до момента в който най-бедните нямат никакви доходи от благосъстоятелност.
Сравнение
Мъжете взимат 25% повече от дамите
Заплатите на мъжете са с 25% по-високи от тези на дамите. Средното месечно заплащане на мъжете е 1054 лева, а на дамите – 842 лева, демонстрират последните данни на националната статистика. Почти във всички стопански действия междинната заплата на мъжете е по-висока от тази на дамите. Най-голямо е разликата в секторите „ Хуманно опазване на здравето и обществена работа “ и „ Финансови и застрахователни действия “, където възнаграждението на дамите е надлежно с 38,4% и 32,1% по-ниско от това на мъжете. В опазването на здравето това се изяснява с обстоятелството, че множеството медицински сестри са дами, а те взимат по-ниски заплати от лекарите. Във финансите пък по-ниски заплати взимат хората, които непосредствено поддържат връзка с клиентите, които също са най-вече дами.
Но и в държавната администрация, където не би трябвало да има разлика сред мъжете и дамите представителите на по-силния пол получават тъкмо 100 лева повече от дамите.
В две сфери на стопанската система – „ Административни действия “ и „ Строителство “ междинната заплата на дамите е по-висока от тази на мъжете – надлежно със 17,2% и 10,9%. В строителството това се изяснява с обстоятелството, че на по-ниските позиции работят мъже, до момента в който дамите в бранша са да вземем за пример проектанти или архитекти.
Безработни и шефове взимат идентичен размер заеми
Хората с ниски приходи дават 44% от парите си за храна
Само 11,3% от популацията в страната има приходи над 740 лева на месец, демонстрират данните на Национален статистически институт. Оказва се, че малко под 800 хиляди българи могат да се похвалят с месечни приходи, които стигат за покупката на един прекрасен и огромен ледник без да избират от първокласните модели. Средният годишен приход на човек 5586 лева, което прави по 465 лева на месец, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. Сумата е много дребна като се има поради, че междинната заплата за страната към този момент надмина 1100 лева Но парите в едно домакинство се разделят сред всичките му членове. Затова даже един от родителите да получава висока заплата, в случай че в фамилията има пенсионер, незает или дете, междинният приход на човек пада доста.
Хората с високи приходи ядат по разнообразна и здравословна храна. За да има по-ясна картина за приходите в страната от Национален статистически институт са разделели семействата на 10 групи като в първата попадат хората с годишни приходи до 2160 лева, което прави до 180 лева на месец. А в последната са жителите с месечни приходи над 740 лева Оказва се, че с под 180 лева на месец живеят 7,7% от българите, или 5,1% от семействата. Населението на България е малко над 7 млн. души и се оказва, че над 542 хиляди души претърпяват с под 180 лева на месец. Най-голям дял от българите – 30%, имат месечни приходи сред 250 лева и 390 лева А 48,3% от популацията живеят с под 390 лева на месец като в тези приходи влизат с изключение на заплатите и всички получавани от семейството пенсии и обществени заплащания.
В България даже 11-те % най-заможни жители имат много ниски приходи на фона на стандартите в Европейски Съюз. Средният годишен приход на тези 11,3% от популацията, които влизат в групата на хората с най-големи финансови благоприятни условия, в действителност е 13 172 лева, което прави по близо 1100 лева на месец. Така, в случай че в фамилията има две деца, заплатите на двамата родителите би трябвало да са общо над 4390 лева и те да живеят настрана от бабите и дядовците с цел да влязат в групата на най-преуспелите 11% от популацията.
Любопитното е, че най-бедните семейства, в които има безработни, и тези в групата с най-високи приходи, където попадат шефовете, взимат съвсем един и същи размер заеми. Но най-вече заеми теглят семействата с месечен приход към 1400 лева Най-много пари в банките естествено натрупат хората с най-високи приходи. Домакинствата от най-заможната група икономисват на влог в банка приблизително по 2850 лева за година, до момента в който бедните не могат да спестят съвсем нищо.
Заможните ядат 42% повече калории
Повечето пушачи взимат високи заплати
11-те % най-богати българи дават за храна 24,2% от разноските си, до момента в който най-бедните 7,7% харчат за издръжка 44% от парите си. Заможните харчат за свободното си време, за отдих и обучение 5,9% от разноските си, а бедните дават за развлечения единствено 2,1% от парите си. Хората с високи приходи дневно ядат приблизително по 2567 калории, което е с 42% повече от енергийното наличие на храната на най-бедните ни сънародници. Бедните се изхранват най-вече с самун и брашно, а заможните ядат много по-разнообразна храна. Най-бедните нямат даже пари за цигари като на година пушат приблизително по 305 цигари, което прави по по-малко от цигара дневно. Докато хората с високи приходи на година пушат приблизително по 1346 цигари, което прави по близо 4 цигари дневно. Като с всяка минала година бедните пушат все по-малко, а хората с високи приходи повече.
Родителите с по-малко наследници заплащат повече налози
Раждаемостта при бедните е по-висока
Големите семейства разчитат на обществени помощи
Заплатите обезпечават 66-72% от приходите в фамилии с едно и две деца. Семействата с две или повече деца живеят много по-бедно от семействата, в които още няма наследници, или пък децата към този момент са пораснали и сами се оправят в живота. Разбира се, това се дължи на обстоятелството, че приходите на родителите се употребяват и за издръжка, обличане и обучение на децата. Но забавно е какво демонстрират данните на Национален статистически институт за приходите на фамилиите със и без деца.
Средният годишен приход на фамилиите с две деца е 18 890 лева Това прави по 1574 лева на месец за цялото домакинство. Средният годишен приход на човек в фамилиите с две деца е 4339 лева, или 362 лева на месец. В семействата с едно дете живеят с близо 450 лева на човек на месец, а при три и повече деца междинният приход на човек пада на 203 лева На този декор фамилиите без деца живеят над два пъти по-охолно с 508 лева на човек на месец. В тези суми влизат получаваните от фамилията заплати, пенсии, помощи за деца, компенсации за безработица и всички други приходи.
Оказва се, че в фамилиите с по едно и две деца заплатите обезпечават 66-72% от приходите. Докато в фамилиите с три и повече деца заплатите дават единствено 49% от всички приходи. При многодетните фамилии доста огромна роля за бюджета им имат обществените заплащания. Тези данни удостоверяват, че три и повече деца имат най-вече по-бедните фамилии. А хората с по-високи приходи избират да имат единствено едно или две деца с цел да могат да им обезпечат обучение и по-добър старт в живота.
По отношение на разноските сред фамилиите с едно и три деца най-голяма разлика има в прехраната. При семействата с едно дете за храна отиват 27,6% от всички разноски, а при многодетните фамилии за издръжка се дават 34,4% от разноските. В същото време родителите с едно дете дават много по-голям дял от разноските си за налози и осигуровки (15,8%), по отношение на хората с три и повече деца, които дават за данъци единствено 9,5% от парите си. Оказва се, че по-заможните гледат по едно-две деца, само че заплащат повече налози, с които се заплащат помощите за многодетните фамилии. А по-бедните имат повече деца и разчитат на обществените помощи.
Приходи
Пенсиите обезпечават 26% от бюджета
Пенсиите обезпечават 26,5% от парите в фамилния бюджет на българите, сочат данните на Националния статистически институт. Но прави усещане, че в фамилиите на заможните жители пенсиите образуват единствено 9,8% от приходите. Това демонстрира, че в тази групата влизат най-вече дейни на пазара на труда хора. Заплатите образуват 64,5% от приходите на най-заможните семейства, и единствено 34,2% от приходите на най-бедните фамилии. Хората с най-ниски приходи разчитат доста повече от богатите на пенсиите и обществените помощи, които влизат в фамилния бюджет. Докато заможните не разчитат на пари от страната, а 9,7% от приходите им се образуват от развиване на личен бизнес. Семействата на заможните могат да се похвалят и с приходи от наеми или аренда на земя, до момента в който най-бедните нямат никакви доходи от благосъстоятелност.Сравнение
Мъжете взимат 25% повече от дамите
Заплатите на мъжете са с 25% по-високи от тези на дамите. Средното месечно заплащане на мъжете е 1054 лева, а на дамите – 842 лева, демонстрират последните данни на националната статистика. Почти във всички стопански действия междинната заплата на мъжете е по-висока от тази на дамите. Най-голямо е разликата в секторите „ Хуманно опазване на здравето и обществена работа “ и „ Финансови и застрахователни действия “, където възнаграждението на дамите е надлежно с 38,4% и 32,1% по-ниско от това на мъжете. В опазването на здравето това се изяснява с обстоятелството, че множеството медицински сестри са дами, а те взимат по-ниски заплати от лекарите. Във финансите пък по-ниски заплати взимат хората, които непосредствено поддържат връзка с клиентите, които също са най-вече дами.
Но и в държавната администрация, където не би трябвало да има разлика сред мъжете и дамите представителите на по-силния пол получават тъкмо 100 лева повече от дамите.
В две сфери на стопанската система – „ Административни действия “ и „ Строителство “ междинната заплата на дамите е по-висока от тази на мъжете – надлежно със 17,2% и 10,9%. В строителството това се изяснява с обстоятелството, че на по-ниските позиции работят мъже, до момента в който дамите в бранша са да вземем за пример проектанти или архитекти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ