Три строя, три поколения, една държава: Историята на едно българско семейство
31 години преход и 28 пъти избори – ето по какъв начин този кръговрат наподобява през персоналната история на едно семейство от три генерации. Те са от София, само че животът ги запраща под дърво и камък – от Мадан до Германия.
Мария Загорска към този момент е на 82 година, само че споделя, че не съжалява за нито един ден: „ Помня бомбардировките в София, помня руските войски, помня американските войски. Станах инженер геолог, тия които са в мините. 13 години имам прекарани в Мадан “.
Снимка: bTV
Докато е измежду помашкото население по систематизиране, дружно с него Мария претърпява Възродителния развой: „ Майките помакини правеха демонстрации гушнали по едно бебе. Беше новородените деца да се кръщават с български имена и те се бунтуваха “.
После демокрацията идва. И упованията: „ Еуфорията беше страхотна, доста се радвахме. Подмениха доста неща, забавихме се. Имам обаче вяра, че ще се оправим скоро “.
Децата ѝ също стават очевидци на измененията. „ Ако разчиташ единствено на прехода да те направи свободен, това няма по какъв начин да стане, свободата е вътре в нас “, споделя дъщерята Камелия Дикова.
Снимка: bTV
Тя остава тук и гради семейство, кариера, живот. Синът ѝ, обаче, като множеството деца от неговото потомство, избира чужбина. За да учи.
„ Когато го оставих в Манхайм и се усещах безусловно празна, празна. Все едно някой беше бръкнал ей по този начин и ми беше извадил сърцето и ме беше пуснал да си вървя без него. Това е, само че и това се претърпява. Не ставаш заран да му правиш закуска или той да си хвърли обувките където не би трябвало...но когато виждаш че той е благополучен...ок “, споделя майката.
Така Димитър Стоев стартира живота си в Германия. Студент е. „ Просто го има тоя спор сред желанието ми да се върна и разсъдъка ми, който по-скоро ми споделя да задържа малко “, споделя той.
Снимка: bTV
Днес фамилията живее разграничено, само че - всеки е благополучен поради другия. „ Радвам се че те имат повече условия от нас, ние бяхме една смачкано потомство. Аз съм щастлива когато той е благополучен “, откровена е бабата Мария. „ Знам, че им липсвам, те на мен също ми липсват, знам, че е мъчно, само че мисля, че това е вярното нещо за мен “, добавя внукът Димитър.
Дали и по кое време ще се съберат още веднъж, не знаят. Не знаят и дали Преходът е приключил. Но имат вяра.
Мария Загорска към този момент е на 82 година, само че споделя, че не съжалява за нито един ден: „ Помня бомбардировките в София, помня руските войски, помня американските войски. Станах инженер геолог, тия които са в мините. 13 години имам прекарани в Мадан “.
Снимка: bTV
Докато е измежду помашкото население по систематизиране, дружно с него Мария претърпява Възродителния развой: „ Майките помакини правеха демонстрации гушнали по едно бебе. Беше новородените деца да се кръщават с български имена и те се бунтуваха “.
После демокрацията идва. И упованията: „ Еуфорията беше страхотна, доста се радвахме. Подмениха доста неща, забавихме се. Имам обаче вяра, че ще се оправим скоро “.
Децата ѝ също стават очевидци на измененията. „ Ако разчиташ единствено на прехода да те направи свободен, това няма по какъв начин да стане, свободата е вътре в нас “, споделя дъщерята Камелия Дикова.
Снимка: bTV
Тя остава тук и гради семейство, кариера, живот. Синът ѝ, обаче, като множеството деца от неговото потомство, избира чужбина. За да учи.
„ Когато го оставих в Манхайм и се усещах безусловно празна, празна. Все едно някой беше бръкнал ей по този начин и ми беше извадил сърцето и ме беше пуснал да си вървя без него. Това е, само че и това се претърпява. Не ставаш заран да му правиш закуска или той да си хвърли обувките където не би трябвало...но когато виждаш че той е благополучен...ок “, споделя майката.
Така Димитър Стоев стартира живота си в Германия. Студент е. „ Просто го има тоя спор сред желанието ми да се върна и разсъдъка ми, който по-скоро ми споделя да задържа малко “, споделя той.
Снимка: bTV
Днес фамилията живее разграничено, само че - всеки е благополучен поради другия. „ Радвам се че те имат повече условия от нас, ние бяхме една смачкано потомство. Аз съм щастлива когато той е благополучен “, откровена е бабата Мария. „ Знам, че им липсвам, те на мен също ми липсват, знам, че е мъчно, само че мисля, че това е вярното нещо за мен “, добавя внукът Димитър.
Дали и по кое време ще се съберат още веднъж, не знаят. Не знаят и дали Преходът е приключил. Но имат вяра.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ