2020: Щедър бюджет, но с 3 условия
3,3% растеж, 3 милиарда повече като налози, под 3% инфлация са заложени в проектозакона за хазната
Увеличават се парите за обучение и здраве, подвигат още приходите
В навечерието на 30-годишния празник от прехода, финансовото министерство предложи проектобюджет, за които единствено можехме да си мечтаем в ранните години на демокрацията. Най-големите по размер доходи и най-щедрите разноски получиха в началото овациите на медиите, само че по-късно започнаха на търпят възходящи рецензии от гилдиите. Както във всеки фамилен бюджет: колкото повече (пари), толкоз повече (не стигат).
Икономистите дефинираха бюджета „ с недостиг на промени ”, бизнесът го назова „ инерционен ”, правосъдната власт - „ непълен ”, синдикатите –„ на половина обществен ”.
Но всички те бяха еднопосочни в оценките си, че това е бюджет, в който изобилства щедростта, само че липсват изненадите. Той следва прецизно държавната стратегия, в която водещи са политиката на приходите и пенсиите, а акцентът тази година с изключение на обучение и защита, е подложен и върху опазването на здравето с прецизирана акуратност върху критериите. Нормално, отвред проличава, че
бюджетарят на прехода - Кирил Ананиев
е на поста здравен министър.
На пръв взор сметките наподобяват много допустими, само че в случай че се вгледаме в по-далечен небосвод и в по-голям мащаб, идват терзанията. Изпълнението им зависи от 3 условия, които в числово изражение са 4 тройки. Променят ли се осезаемо, разклаща се финансово държавата- 3,3 % стопански растеж, 3 милиарда повече импортирани налози и под 3 % годишна инфлация.
Ако държавното управление направи хеттрик
и реализира параметрите, няма да има проблем с трите си цели – приходи, обучение и опазване на здравето.
В частност, минималната работна заплата ще скочи от 560 на 610 лв., налозите няма да се трансформират. Учителските заплати ще се усилят със 17% или общо с 360 млн. лв.. Ново повишаване с 10 % ще има за средствата за заплати на служителите. Пенсиите ще се мръднат нагоре с нови 6,7% от 1 юли.
Парите за опазване на здравето ще бъдат с близо 500 млн. лева повече, като 30 млн. от тях ще са за национална педиатрична болница.
Ще има задоволително пари, с цел да се насърчат зрелостниците с високи оценки да получат педагогическо обучение и да постъпват на работа в просветителната система. Ще се влага в електронното опазване на здравето. Разходите за защита ще се запазят като 2 % от Брутният вътрешен продукт, а парите от страната за общините ще набъбнат с близо половин милиард, тъй че съживяването на районите да е по-осезаемо, а кметовете – да имат по-съществена роля.
Както споделя великият Оскар Уайлд: Щастието се състои от положително здраве и къса памет. А нещастието на нас, българите, е че притежаваме в обилие единствено от второто.
Та,
в случай че се върнем 11 години обратно
и надникнем в тогавашния бюджет, ще забележим, че заложните обществени промени и данъчни достижения в годината на най-силния растеж по време на прехода, си останаха единствено положителни планове, пометени от връхлетялата рецесия в света. А на първия кабинет се наложи да заплаща нарасналите разноски за пенсии и заплати с понижени доходи от налози и мита. Което пък единствено след година докара бюджетната метафора „ постната пица ”.
Може всички прогнози за идваща следващата година криза да са плод на международна интрига и американски политически пирует преди изборите. Но е реалност, че 90 % от стопанските системи към този момент забавят растежа и ще е огромен шанс, в случай че бедна, само че горда България е в останалите 10 % и прогнозата в бюджета, се окаже изцяло постижима.
Разбира се, министър Горанов е изцяло наясно, че в случай че реши да се застрахова с по-нисък растеж, това незабавно ще торпилира програмата на кабинета. Затова и спомагателните му причини занапред са ясни - всички останали източноевропейски страни чакат мощен растеж и следващата година,за разлика от съвсем нулевия растеж към този момент в Германия, Италия и Испания.
Съвсем различен е въпросът, че даже с този напредък,
няма по какъв начин да догоним стандарта на Запада
Но това към този момент не е грижа единствено на Горанов, а въпрос за новата стопанска система, която би трябвало заедно да разпишат всички политици, които имат претенцията да се назовават национално виновни.
Темпът на нарастване на Брутният вътрешен продукт, дружно с още по-строга финансова дисциплинираност, Горанов разчита като 3 милиарда повече доходи, събрани от налози, които ще разрешат и по-щедри от до момента разноски.
Според прогнозата на финансовите специалисти, растежът на стопанската система ще продължи да се движи от вътрешното търсене. Частните потребителски разноски ще запазят своя относително висок ритъм на напредък, само че спрямо миналата година той леко ще се забави заради по-ограничено повишаване на заетостта (предвижда се ново 10 процентно редуциране на държавната администрация). А растежът на приходите няма да се изяде от инфлацията, тъй като ценовият показател на годишна база се планува да е 2,1 %. По-голямо повишаване пък се чака да бъде стопирано от
удобна прогноза за цените на петрола
Докато политиците са се фокусирали върху изборните сметки, главният закон на хазната е в мненията към този момент единствено на бизнеса и синдикатите.
Исторически видяно това е най-щедрият бюджет, водещи са политиката по приходи и пенсионната политика, само че липсва воля за промени, съобщи Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите му трябвало
повече пари за профилактика и предварителна защита.
Cпoрeд част от бизнeca пък увeличeниeтo c 10% нa зaплaтитe в бюджeтнaтa cфeрa нe e зacлужeнo c пo-дoбри рeзултaти. Държава не прави нито стъпка cтъпкa зa бoлничнитe и пoкривaнe нa рaзхoдитe нa cмeткa нa рaбoтoдaтeлитe, зaяви Димитър Брaнкoв, зaмecтник-прeдceдaтeл нa Бългaрcкaтa cтoпaнcкa кaмaрa. Според него незабавно трябвa дa ce въвeдe нeoблaгaeм най-малко, както и
дифeрeнцирaни cтaвки нa ДДC
зa cтoкитe oт първa нeoбхoдимocт.
Безспорният финансов познавач проф. Христина Вучева обаче се разгласи срещу необлагаемия най-малко за всички. Според нея бизнесът получава задоволително средства от страната, в това число посредством съфинансиране на стратегиите от Европа, само че въпросът е в успеваемостта на тези пари.
Както постоянно, Горанов си е оставил буфери и сигурно ще прибави в последния миг в бюджета част от новите оферти. Дано тази година това не са най-кресливите. А тези, които даже да разпалват политическо напрежение, основават икономическа сигурност.
Така и не стана ясно 10-годишният проект, прочут като " България 2030 ", който хората на Горанов изготвиха преди месец, дали ще се разисква дружно с бюджета за следващата година, или остава като настолно четиво за Големия спор в стопанската система. Предстои да забележим.
Увеличават се парите за обучение и здраве, подвигат още приходите
В навечерието на 30-годишния празник от прехода, финансовото министерство предложи проектобюджет, за които единствено можехме да си мечтаем в ранните години на демокрацията. Най-големите по размер доходи и най-щедрите разноски получиха в началото овациите на медиите, само че по-късно започнаха на търпят възходящи рецензии от гилдиите. Както във всеки фамилен бюджет: колкото повече (пари), толкоз повече (не стигат).
Икономистите дефинираха бюджета „ с недостиг на промени ”, бизнесът го назова „ инерционен ”, правосъдната власт - „ непълен ”, синдикатите –„ на половина обществен ”.
Но всички те бяха еднопосочни в оценките си, че това е бюджет, в който изобилства щедростта, само че липсват изненадите. Той следва прецизно държавната стратегия, в която водещи са политиката на приходите и пенсиите, а акцентът тази година с изключение на обучение и защита, е подложен и върху опазването на здравето с прецизирана акуратност върху критериите. Нормално, отвред проличава, че
бюджетарят на прехода - Кирил Ананиев
е на поста здравен министър.
На пръв взор сметките наподобяват много допустими, само че в случай че се вгледаме в по-далечен небосвод и в по-голям мащаб, идват терзанията. Изпълнението им зависи от 3 условия, които в числово изражение са 4 тройки. Променят ли се осезаемо, разклаща се финансово държавата- 3,3 % стопански растеж, 3 милиарда повече импортирани налози и под 3 % годишна инфлация.
Ако държавното управление направи хеттрик
и реализира параметрите, няма да има проблем с трите си цели – приходи, обучение и опазване на здравето.
В частност, минималната работна заплата ще скочи от 560 на 610 лв., налозите няма да се трансформират. Учителските заплати ще се усилят със 17% или общо с 360 млн. лв.. Ново повишаване с 10 % ще има за средствата за заплати на служителите. Пенсиите ще се мръднат нагоре с нови 6,7% от 1 юли.
Парите за опазване на здравето ще бъдат с близо 500 млн. лева повече, като 30 млн. от тях ще са за национална педиатрична болница.
Ще има задоволително пари, с цел да се насърчат зрелостниците с високи оценки да получат педагогическо обучение и да постъпват на работа в просветителната система. Ще се влага в електронното опазване на здравето. Разходите за защита ще се запазят като 2 % от Брутният вътрешен продукт, а парите от страната за общините ще набъбнат с близо половин милиард, тъй че съживяването на районите да е по-осезаемо, а кметовете – да имат по-съществена роля.
Както споделя великият Оскар Уайлд: Щастието се състои от положително здраве и къса памет. А нещастието на нас, българите, е че притежаваме в обилие единствено от второто.
Та,
в случай че се върнем 11 години обратно
и надникнем в тогавашния бюджет, ще забележим, че заложните обществени промени и данъчни достижения в годината на най-силния растеж по време на прехода, си останаха единствено положителни планове, пометени от връхлетялата рецесия в света. А на първия кабинет се наложи да заплаща нарасналите разноски за пенсии и заплати с понижени доходи от налози и мита. Което пък единствено след година докара бюджетната метафора „ постната пица ”.
Може всички прогнози за идваща следващата година криза да са плод на международна интрига и американски политически пирует преди изборите. Но е реалност, че 90 % от стопанските системи към този момент забавят растежа и ще е огромен шанс, в случай че бедна, само че горда България е в останалите 10 % и прогнозата в бюджета, се окаже изцяло постижима.
Разбира се, министър Горанов е изцяло наясно, че в случай че реши да се застрахова с по-нисък растеж, това незабавно ще торпилира програмата на кабинета. Затова и спомагателните му причини занапред са ясни - всички останали източноевропейски страни чакат мощен растеж и следващата година,за разлика от съвсем нулевия растеж към този момент в Германия, Италия и Испания.
Съвсем различен е въпросът, че даже с този напредък,
няма по какъв начин да догоним стандарта на Запада
Но това към този момент не е грижа единствено на Горанов, а въпрос за новата стопанска система, която би трябвало заедно да разпишат всички политици, които имат претенцията да се назовават национално виновни.
Темпът на нарастване на Брутният вътрешен продукт, дружно с още по-строга финансова дисциплинираност, Горанов разчита като 3 милиарда повече доходи, събрани от налози, които ще разрешат и по-щедри от до момента разноски.
Според прогнозата на финансовите специалисти, растежът на стопанската система ще продължи да се движи от вътрешното търсене. Частните потребителски разноски ще запазят своя относително висок ритъм на напредък, само че спрямо миналата година той леко ще се забави заради по-ограничено повишаване на заетостта (предвижда се ново 10 процентно редуциране на държавната администрация). А растежът на приходите няма да се изяде от инфлацията, тъй като ценовият показател на годишна база се планува да е 2,1 %. По-голямо повишаване пък се чака да бъде стопирано от
удобна прогноза за цените на петрола
Докато политиците са се фокусирали върху изборните сметки, главният закон на хазната е в мненията към този момент единствено на бизнеса и синдикатите.
Исторически видяно това е най-щедрият бюджет, водещи са политиката по приходи и пенсионната политика, само че липсва воля за промени, съобщи Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите му трябвало
повече пари за профилактика и предварителна защита.
Cпoрeд част от бизнeca пък увeличeниeтo c 10% нa зaплaтитe в бюджeтнaтa cфeрa нe e зacлужeнo c пo-дoбри рeзултaти. Държава не прави нито стъпка cтъпкa зa бoлничнитe и пoкривaнe нa рaзхoдитe нa cмeткa нa рaбoтoдaтeлитe, зaяви Димитър Брaнкoв, зaмecтник-прeдceдaтeл нa Бългaрcкaтa cтoпaнcкa кaмaрa. Според него незабавно трябвa дa ce въвeдe нeoблaгaeм най-малко, както и
дифeрeнцирaни cтaвки нa ДДC
зa cтoкитe oт първa нeoбхoдимocт.
Безспорният финансов познавач проф. Христина Вучева обаче се разгласи срещу необлагаемия най-малко за всички. Според нея бизнесът получава задоволително средства от страната, в това число посредством съфинансиране на стратегиите от Европа, само че въпросът е в успеваемостта на тези пари.
Както постоянно, Горанов си е оставил буфери и сигурно ще прибави в последния миг в бюджета част от новите оферти. Дано тази година това не са най-кресливите. А тези, които даже да разпалват политическо напрежение, основават икономическа сигурност.
Така и не стана ясно 10-годишният проект, прочут като " България 2030 ", който хората на Горанов изготвиха преди месец, дали ще се разисква дружно с бюджета за следващата година, или остава като настолно четиво за Големия спор в стопанската система. Предстои да забележим.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ