28 автуст - 75 години от един от най-трагичните моменти в историята на Третата Българска държава
28 август 1943 година е един от най-трагичните моменти в историята на Третата Българска страна. Днес, 75 години по-късно, означаваме годишнината от кончината на цар Борис Трети.
Цар Борис Трети е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната върволица е на 5 септември 1943 година
Цар Борис III умира ненадейно след малко боледуване в 16:22 ч. следобeд на 28 август 1943 година, скоро откакто се връща от аудиенция при Хитлер. Според дневника на немския аташе в София по това време, полковник декор Шьонебек, двамата немски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че царят е починал от същата отрова, която доктор Епингер намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас, бавнодействаща отрова, която работи след седмици и предизвиква появяването на петна по кожата преди гибелта. Слухове за гибелта му настояват, че е токсичен по разпореждане на Хитлер, за който се знае, че е бил гневен след последната си среща с царя и неговия отвод да съобщи българските евреи и да изпрати войски против Съюз на съветските социалистически републики.
Борис III заема престола на 3 октомври 1918 година, на 24 години, преди малко върнал се от Южния фронт. Като млад офицер на фронтовете на Първата международна война е видял с очите си разбунтувалите се бойци след пробива на Антантата при Добро поле.
Цар Борис ІІІ е наследник на цар Фердинанд Сакскобургготски и на княгиня Мария Луиза. Роден е на 30 януари 1894 година в София. Негов кръстник е папа Лъв ХІІІ и кръщелникът получава имената Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав и купата княз Борис Търновски. През 1896 година минава в православната религия с кръстник съветският император Николай ІІ.
Престолонаследникът израства под опеката на деспотичния си татко, защото майка му умира, когато е петгодишен. Получава междинното си обучение в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия. Завършва Военното учебно заведение в София.
Още прекомерно млад, 24 годишен, Борис ІІІ поема царската корона заради абдикацията на Фердинанд на 03 октомври 1918 година Ситуацията в страната е напрегната, на власт идва земеделското държавно управление на Александър Стамболийски (1919-1923), а на 27 ноември 1919 година е подписан унизителният Ньойски контракт.
Превратът на 09 юни 1923 година смъква с военна мощ и грубо ликвидиране земеделския водач Стамболийски. Съставен е кабинетът на Александър Цанков. В отговор на това избухва Септемврийското въстание, проведено от комунистите по подстрекателство на Коминтерна. Страната е разтърсена от терористични акции, атентати и противоборства сред левите сили и държавното управление на превратаджиите.
На 14 април 1925 година в прохода Арабаконак анархисти правят нападение над цар Борис ІІІ, само че не съумяват да го убият. Същият ден в София е убит ген. К. Георгиев, ръководител на Демократическия сговор. След два дни при опелото на генерала в църквата ”Св Неделя” е осъществен атентат и умират доста хора. Цар Борис още веднъж се избавя заради закъснението си за церемонията.
Монархът приканва политическите сили към помиряване. На 06 януари 1926 година е формирано новото държавно управление на Демократическия сговор отпред с Андрей Ляпчев. През 1931 година на власт идва Народният блок (Демократическата партия, Български земеделски народен съюз ”Врабча”, Радикалната и Националлибералната партия). Включването на земеделци в ръководството е значима стъпка към превъзмогването на политическото разделяне.
Царят се заема с външната политика. През 1933 година организира три срещи с краля на Югославия Александър, на които се реализира доближаване на двете страни. Посещава европейските столици Брюксел, Берлин и Париж. Постепенно Борис ІІІ се утвърждава като фактор в интернационалната политика.
България стабилизира своето вътрешно и интернационално състояние след преврата на 19 май 1934 година, осъществен от Военната лига. Съставено е държавното управление на Кимон Георгиев, което възвръща дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики, ликвидира Вътрешна македонска революционна организация и други организации.
На 23 ноември 1935 година е формирано държавното управление на Георги Кьосеиванов – първият безпартиен кабинет, който ръководи до 16 февруари 1940 година Провеждат се радикални промени, които вкарват едноличния режим на цар Борис ІІІ.
В навечерието на Втората международна война българският монарх следи деликатно европейските междудържавни връзки и събития, осъжда експанзията и тоталитаризма. През 1938 година той отхвърля да причисли България към оста Рим-Берлин. Търси доближаване с Лондон. България не се включва и в Балканския пакт заради националните си ползи.
На 01 септември 1939 година Германия атакува Полша. Започва Втората международна война. България афишира неутралитет. По самодейност на цар Борис се организират сондажи в Берлин и Москва по отношение на връщането на Южна Добруджа.
През октомври 1939 година е необуздано ХХІV Общински народен съвет. През февруари 1940 година държавното управление на Георги Кьосеиванов е сменено с държавното управление на Богдан Филов. Борис ІІІ продължава да твърди, че България ще резервира ”безусловен неутралитет”.
Но събитията потеглят в друга посока. На 07 септември 1940 година в Крайова под натиска на Германия Румъния подписва контракта за връщане на Южна Добруджа на България. На 01 март 1941 година във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за присъединение на България към Тристранния пакт.
Цар Борис ІІІ не съумява да резервира по този начин стремежи от него неутралитет. На 13 декември 1941 година България афишира ”символична война” на Англия и Съединени американски щати. Още през април 1941 година английски и югославски самолети бомбардират София и Кюстендил. Въздушните набези стават най-интензивни и разрушителни през 1943 година
Въпреки своите качества да лавира и изчаква, Цар Борис ІІІ не съумява да избегне войната. С поддръжката на германците са присъединени Македония и част от Беломорието. След разпускането на ХХІV Общински народен съвет и отстраняването на Георги Кьосеиванов от премиерския пост Борис ІІІ понася цялата политическа отговорност. Негови достижения са неучастието на български войски на Източния фронт и опълчването на немската политика по отношение на евреите.
Непосилното задължение на политическите отговорности довеждат до ранната и непредвидена гибел на цар Борис ІІІ.
Цар Борис Трети е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната върволица е на 5 септември 1943 година
Цар Борис III умира ненадейно след малко боледуване в 16:22 ч. следобeд на 28 август 1943 година, скоро откакто се връща от аудиенция при Хитлер. Според дневника на немския аташе в София по това време, полковник декор Шьонебек, двамата немски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че царят е починал от същата отрова, която доктор Епингер намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас, бавнодействаща отрова, която работи след седмици и предизвиква появяването на петна по кожата преди гибелта. Слухове за гибелта му настояват, че е токсичен по разпореждане на Хитлер, за който се знае, че е бил гневен след последната си среща с царя и неговия отвод да съобщи българските евреи и да изпрати войски против Съюз на съветските социалистически републики.
Борис III заема престола на 3 октомври 1918 година, на 24 години, преди малко върнал се от Южния фронт. Като млад офицер на фронтовете на Първата международна война е видял с очите си разбунтувалите се бойци след пробива на Антантата при Добро поле.
Цар Борис ІІІ е наследник на цар Фердинанд Сакскобургготски и на княгиня Мария Луиза. Роден е на 30 януари 1894 година в София. Негов кръстник е папа Лъв ХІІІ и кръщелникът получава имената Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав и купата княз Борис Търновски. През 1896 година минава в православната религия с кръстник съветският император Николай ІІ.
Престолонаследникът израства под опеката на деспотичния си татко, защото майка му умира, когато е петгодишен. Получава междинното си обучение в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия. Завършва Военното учебно заведение в София.
Още прекомерно млад, 24 годишен, Борис ІІІ поема царската корона заради абдикацията на Фердинанд на 03 октомври 1918 година Ситуацията в страната е напрегната, на власт идва земеделското държавно управление на Александър Стамболийски (1919-1923), а на 27 ноември 1919 година е подписан унизителният Ньойски контракт.
Превратът на 09 юни 1923 година смъква с военна мощ и грубо ликвидиране земеделския водач Стамболийски. Съставен е кабинетът на Александър Цанков. В отговор на това избухва Септемврийското въстание, проведено от комунистите по подстрекателство на Коминтерна. Страната е разтърсена от терористични акции, атентати и противоборства сред левите сили и държавното управление на превратаджиите.
На 14 април 1925 година в прохода Арабаконак анархисти правят нападение над цар Борис ІІІ, само че не съумяват да го убият. Същият ден в София е убит ген. К. Георгиев, ръководител на Демократическия сговор. След два дни при опелото на генерала в църквата ”Св Неделя” е осъществен атентат и умират доста хора. Цар Борис още веднъж се избавя заради закъснението си за церемонията.
Монархът приканва политическите сили към помиряване. На 06 януари 1926 година е формирано новото държавно управление на Демократическия сговор отпред с Андрей Ляпчев. През 1931 година на власт идва Народният блок (Демократическата партия, Български земеделски народен съюз ”Врабча”, Радикалната и Националлибералната партия). Включването на земеделци в ръководството е значима стъпка към превъзмогването на политическото разделяне.
Царят се заема с външната политика. През 1933 година организира три срещи с краля на Югославия Александър, на които се реализира доближаване на двете страни. Посещава европейските столици Брюксел, Берлин и Париж. Постепенно Борис ІІІ се утвърждава като фактор в интернационалната политика.
България стабилизира своето вътрешно и интернационално състояние след преврата на 19 май 1934 година, осъществен от Военната лига. Съставено е държавното управление на Кимон Георгиев, което възвръща дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики, ликвидира Вътрешна македонска революционна организация и други организации.
На 23 ноември 1935 година е формирано държавното управление на Георги Кьосеиванов – първият безпартиен кабинет, който ръководи до 16 февруари 1940 година Провеждат се радикални промени, които вкарват едноличния режим на цар Борис ІІІ.
В навечерието на Втората международна война българският монарх следи деликатно европейските междудържавни връзки и събития, осъжда експанзията и тоталитаризма. През 1938 година той отхвърля да причисли България към оста Рим-Берлин. Търси доближаване с Лондон. България не се включва и в Балканския пакт заради националните си ползи.
На 01 септември 1939 година Германия атакува Полша. Започва Втората международна война. България афишира неутралитет. По самодейност на цар Борис се организират сондажи в Берлин и Москва по отношение на връщането на Южна Добруджа.
През октомври 1939 година е необуздано ХХІV Общински народен съвет. През февруари 1940 година държавното управление на Георги Кьосеиванов е сменено с държавното управление на Богдан Филов. Борис ІІІ продължава да твърди, че България ще резервира ”безусловен неутралитет”.
Но събитията потеглят в друга посока. На 07 септември 1940 година в Крайова под натиска на Германия Румъния подписва контракта за връщане на Южна Добруджа на България. На 01 март 1941 година във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за присъединение на България към Тристранния пакт.
Цар Борис ІІІ не съумява да резервира по този начин стремежи от него неутралитет. На 13 декември 1941 година България афишира ”символична война” на Англия и Съединени американски щати. Още през април 1941 година английски и югославски самолети бомбардират София и Кюстендил. Въздушните набези стават най-интензивни и разрушителни през 1943 година
Въпреки своите качества да лавира и изчаква, Цар Борис ІІІ не съумява да избегне войната. С поддръжката на германците са присъединени Македония и част от Беломорието. След разпускането на ХХІV Общински народен съвет и отстраняването на Георги Кьосеиванов от премиерския пост Борис ІІІ понася цялата политическа отговорност. Негови достижения са неучастието на български войски на Източния фронт и опълчването на немската политика по отношение на евреите.
Непосилното задължение на политическите отговорности довеждат до ранната и непредвидена гибел на цар Борис ІІІ.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ