И най-силната отрова губи силата си на Благовещение
25 март е имобилен християнски празник, одобрен през VІІ в. С него православната черква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, с цел да ѝ заяви Божията воля, че тя ще зачене и роди дълго чакания Месия (благата новина дава и наименованието на празника).
На Благовещение честват всички, които носят името Благовест, Благовеста, Благой или Блага.
В националния календар денят е прочут като Благовец или половин Великден, тъй като поверието гласи, че тогава дохвърчат кукувиците и лястовиците и известяват на хората богатствата новина за идващата пролет.
Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните би трябвало да допрян парче самун или да пипнат пари в джоба си, с цел да са имотни и сити през цялата година.
Вярва се, че на Благовещение мил ден всяка рана зараства доста бързо. Затова на Благовец се дупчат ушите на дребните момиченца.
Срещу празника иманярите търсят заровени пари, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.
Вярва се, че през днешния ден и най-силната отрова губи своята мощ. В ранната заран домакините премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я възпламеняват.
Карат децата да прескачат над пламъка, тъй като имат вяра, че в случай че на този ден човек опуши краката си, няма да пострада от змийско захапване през лятото.
Независимо че е по време на Великия пост, тържествената празнична софра за Благовец включва наложителна консумация на риба.
На черква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.
