Българите вече не са сред най-големите нещастници в света
2023 година идва с по-скоро песимистични упования, сочи световно проучване
В навечерието на 2023 година публичните упования по света са извънредно разнородни и светът наподобява доста по-малко единен, в сравнение с при предходни години . Песимизмът доминира, икономическия разцвет наподобява неосъществим, а страховете от приложимост на нуклеарно оръжие са на невиждани равнища. Въпреки че обичайно усещанията за персонално благополучие доминират, светът като цяло заявява и по-малко самостоятелно благополучие. Това са някои от изводите в – изследователската традиция на последните десетилетия, която още веднъж включва и България.
2023 година идва с по-скоро песимистични упования. По-малко от една трета (31%) от респондентите имат вяра, че 2023 година ще бъде по-добра от 2022 година 34% споделят противоположното мнение, а 27% имат вяра, че 2023 година ще бъде същата като предходната. Резултатите демонстрират растеж в скептицизма спрямо последните години, а картината в този момент доста прилича настройките през 2008 година – която беше и годината с най-високи равнища на скептицизъм по света в новия век.
Най-оптимистични измежду запитаните са хората в Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипините и Индия . Топ 5 песимисти включва единствено страни от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия.
Традиционно Русия е също по-скоро песимистично настроена към бъдещето. Тази година 22% от респондентите там споделят, че са оптимисти за бъдещето, 36% обаче са песимисти, а 22% имат неутрални упования. Сравнително важен дял от руснаците пък не могат да преценяват дали 2023 година ще бъде по-добра или по-лоша от 2022 година – 20%. За последните няколко години тези настройки остават постоянни. За отбелязване е, че в Русия сякаш пораства и делът на отговорите „ не знам “.
В Съединени американски щати въпреки това през последните години се следи трагично отместване на настройките в посока скептицизъм . Оптимистите за по-добра нова година към момента са повече от песимистите – 37% чакат 2023 година да бъде по-добра, само че към този момент 27% са готови за по-лоша година. Американците с неутрални настройки са една трета от респондентите, а 6% не могат да преценяват. Миналата година оптимистите в Съединени американски щати бяха 40%, а песимистите – 19%. През 2020 пък 59% от американците чакаха по-добра години, а песимисти бяха 16%.
Очакванията за стопанската система също означават възходяща наклонност на растеж в скептицизма. Сега 21% от хората чакат стопански разцвет за страната си през идната година, близо половината (48%) са готови за стопански компликации и една четвърт мислят, че 2023 година ще бъде същата като 2022 година в стопански проект. Останалите не могат да преценяват.
Този модел продължава отрицателната наклонност в упованията за стопански разцвет, която стартира преди няколко години – през 2016 година беше точката на изкривяване, а 2020 година, с пандемията от Ковид-19, наподобява беше годината с най-негативни упования след рецесията от 2008 година насам. Но в този момент настройките са доста сходни, а даже и по-лоши от тези в края на 2020 година Все отново светът не е толкоз скептичен за стопанската система, колкото беше през 2008 година.
Отново, народи от световния Юг и Изток са измежду топ 5 оптимисти и за икономическия разцвет: Нигерия, Пакистан, Кения, Азербайджан, Казахстан. Европа пък още веднъж изпъква като най-песимистичен район във връзка с стопанската система: Полша, Сърбия, Австрия, Германия, Босна и Херцеговина, Чехия, Обединеното кралство.
В Съединени американски щати и Русия се откриват идентични дялове респонденти, които чакат стопански компликации през идната година (47%) . В Съединени американски щати обаче делът на тези, които чакат разцвет е малко по-голям – 21% от респондентите. Руснаците гледат на стопанската система на страната си с малко повече умереност – 13% там чакат разцвет за 2023 година Нагласите към стопанската система в Русия остават отрицателни през последните няколко години. Миналата година руснаците бяха даже малко по-песимистични в това отношение, до момента в който в Съединени американски щати има дребен растеж в негативизма тази година.
Надеждите за света и стопанската система може да са в крах, само че персоналното благополучие по света към момента доминира. Въпреки това, въпреки всичко наподобява, че е в продължителна низходяща наклонност през последните години. Мнозинството (54%) от хората от разнообразни народи по света считат себе си за щастливи или даже доста щастливи. Над една десета се считат са нещастни или доста нещастни, а една трета не са нито щастливи, нито нещастни.
Отново, страни на Изток и на Запад са измежду топ 5 най-щастливи народи : Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан. Европа е по-посърнала, само че най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова. Това още веднъж удостоверява хипотезата, че усещанията за персоналното благополучие имат друг генезис – според от самостоятелните условия и националния подтекст.
Въпреки че са обезпокоени за бъдещето и стопанската система, хората в Щатите заявяват в огромна степен, че са щастливи – 54%. Нещастни там настояват, че са 16% от запитаните. В Русия 44% от респондентите се правят оценка като щастливи хора, а 14% споделят, че са нещастни. Двете страни демонстрират дялове от към една трета нито щастливи, нито нещастни.
Съединени американски щати и Русия обаче се разграничават по своите настройки през последните няколко години: в Щатите делът на тези, които се усещат щастливи, прогресивно се свива през последните години, до момента в който в Русия настройките се резервират постоянни, въпреки и на по-ниски равнища. Руснаците даже демонстрират малко по-ведри отговори тази година, спрямо преди.
Има обаче една нова, тежка сянка надвиснала над целия свят, която пристигна с войната от 2022 г . В края на годината 38% виждат висок риск от приложимост на нуклеарно оръжие в нашето съвремие. Други 38% считат, че има сдържан риск от това, а единствено 14% не виждат риск от приложимост на нуклеарно оръжие скоро.
Хората в Ирак, Нигерия, Филипините, Кения, Малайзия и Северна Македония са най-притеснени от опцията някой да употребява нуклеарна бомба. Отговорите в обществата в по-голяма непосредственост до Украйна са малко по-различни. Най-малко обезпокоени са Пакистан, Армения, Азербайджан, Корея, Казахстан и Индия.
Страхът от използването на нуклеарно оръжие е по-скоро сдържан в Съединени американски щати – 27% считат, че рискът е висок, само че 55% го правят оценка като сдържан. 11% не виждат подобен риск в скоро време. В Русия настройките са сходни, а даже и по-спокойни – една четвърт се опасяват от висок риск от приложимост на нуклеарно оръжие, а 38% считат, че рискът е сдържан. 12% не виждат риск, а останалите не могат да преценяват.
Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “:
„ Според своите поданици, Западът към този момент не е остров на оптимизъм и разцвет, който беше до неотдавна. Все повече и повече хора схващат, че войната не е покрай Европа, а е в Европа. Европейската общественост е на първо място план за мира. Ще оцелее ли през идната 2023 година е под сериозен въпрос “.
Къде сме ние?
Страната ни нормално е измежду по-скоро отрицателно настроените народи. На фона на като цяло мрачния свят обаче, този път страната ни не се отличава. В последните години България постоянно влизаше в топ 5 на най-песимистично настроените народи, тази година обаче скептицизмът на други ни измества. А негативизмът у нас си остава висок, само че най-малко не пораства.
20% от българите чакат по-добра 2023 година Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% считат, че идната година ще е същата като тази. В съпоставяне със междинното за света българите резервират обичайния си за последните години скептицизъм. Продължаващата политическа неустойчивост и неустановеност в последните години докара и най-високите равнища на негативизъм в последните десетилетия. В тази година обаче негативизмът остава висок, само че най-малко не продължава своя растеж.
Надеждите за стопански разцвет също не са изключително високи – 9% чакат по-добра година за стопанската система, 60% чакат компликации, а 23% чакат същата година. Резултатите са по-песимистични от междинните за света и трайно отрицателни в последните години на неустойчивост у нас, пандемия по света и почналата война, само че негативизмът и тук не е траял своя растеж. Или пък може би е достигнал тавани.
Щастието у нас се резервира на съвсем същите равнища като предходната година и като че ли следва своя лична, друга логичност . Тази година 43% у нас споделят, че са щастливи, а 11%, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата – сред щастието и злощастие. Минимален дял не могат да преценяват. Щастието у нас е осезаемо по-ниско от това по света, само че страната ни тази година най-малко не попада в топ нещастните страни по света.
Българите са умерено обезпокоени от риска от използването на нуклеарно оръжие . Данните са близки до международните и най-много до тези на множеството страни от Европейски Съюз, които реагират и по-умерено на вероятността от такава опасност. У нас 31% виждат висок риск от използването на нуклеарна бомба, 41% правят оценка риска като сдържан, а за 13% риск няма.
В навечерието на 2023 година публичните упования по света са извънредно разнородни и светът наподобява доста по-малко единен, в сравнение с при предходни години . Песимизмът доминира, икономическия разцвет наподобява неосъществим, а страховете от приложимост на нуклеарно оръжие са на невиждани равнища. Въпреки че обичайно усещанията за персонално благополучие доминират, светът като цяло заявява и по-малко самостоятелно благополучие. Това са някои от изводите в – изследователската традиция на последните десетилетия, която още веднъж включва и България.
2023 година идва с по-скоро песимистични упования. По-малко от една трета (31%) от респондентите имат вяра, че 2023 година ще бъде по-добра от 2022 година 34% споделят противоположното мнение, а 27% имат вяра, че 2023 година ще бъде същата като предходната. Резултатите демонстрират растеж в скептицизма спрямо последните години, а картината в този момент доста прилича настройките през 2008 година – която беше и годината с най-високи равнища на скептицизъм по света в новия век.
Най-оптимистични измежду запитаните са хората в Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипините и Индия . Топ 5 песимисти включва единствено страни от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия.
Традиционно Русия е също по-скоро песимистично настроена към бъдещето. Тази година 22% от респондентите там споделят, че са оптимисти за бъдещето, 36% обаче са песимисти, а 22% имат неутрални упования. Сравнително важен дял от руснаците пък не могат да преценяват дали 2023 година ще бъде по-добра или по-лоша от 2022 година – 20%. За последните няколко години тези настройки остават постоянни. За отбелязване е, че в Русия сякаш пораства и делът на отговорите „ не знам “.
В Съединени американски щати въпреки това през последните години се следи трагично отместване на настройките в посока скептицизъм . Оптимистите за по-добра нова година към момента са повече от песимистите – 37% чакат 2023 година да бъде по-добра, само че към този момент 27% са готови за по-лоша година. Американците с неутрални настройки са една трета от респондентите, а 6% не могат да преценяват. Миналата година оптимистите в Съединени американски щати бяха 40%, а песимистите – 19%. През 2020 пък 59% от американците чакаха по-добра години, а песимисти бяха 16%.
Очакванията за стопанската система също означават възходяща наклонност на растеж в скептицизма. Сега 21% от хората чакат стопански разцвет за страната си през идната година, близо половината (48%) са готови за стопански компликации и една четвърт мислят, че 2023 година ще бъде същата като 2022 година в стопански проект. Останалите не могат да преценяват.
Този модел продължава отрицателната наклонност в упованията за стопански разцвет, която стартира преди няколко години – през 2016 година беше точката на изкривяване, а 2020 година, с пандемията от Ковид-19, наподобява беше годината с най-негативни упования след рецесията от 2008 година насам. Но в този момент настройките са доста сходни, а даже и по-лоши от тези в края на 2020 година Все отново светът не е толкоз скептичен за стопанската система, колкото беше през 2008 година.
Отново, народи от световния Юг и Изток са измежду топ 5 оптимисти и за икономическия разцвет: Нигерия, Пакистан, Кения, Азербайджан, Казахстан. Европа пък още веднъж изпъква като най-песимистичен район във връзка с стопанската система: Полша, Сърбия, Австрия, Германия, Босна и Херцеговина, Чехия, Обединеното кралство.
В Съединени американски щати и Русия се откриват идентични дялове респонденти, които чакат стопански компликации през идната година (47%) . В Съединени американски щати обаче делът на тези, които чакат разцвет е малко по-голям – 21% от респондентите. Руснаците гледат на стопанската система на страната си с малко повече умереност – 13% там чакат разцвет за 2023 година Нагласите към стопанската система в Русия остават отрицателни през последните няколко години. Миналата година руснаците бяха даже малко по-песимистични в това отношение, до момента в който в Съединени американски щати има дребен растеж в негативизма тази година.
Надеждите за света и стопанската система може да са в крах, само че персоналното благополучие по света към момента доминира. Въпреки това, въпреки всичко наподобява, че е в продължителна низходяща наклонност през последните години. Мнозинството (54%) от хората от разнообразни народи по света считат себе си за щастливи или даже доста щастливи. Над една десета се считат са нещастни или доста нещастни, а една трета не са нито щастливи, нито нещастни.
Отново, страни на Изток и на Запад са измежду топ 5 най-щастливи народи : Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан. Европа е по-посърнала, само че най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова. Това още веднъж удостоверява хипотезата, че усещанията за персоналното благополучие имат друг генезис – според от самостоятелните условия и националния подтекст.
Въпреки че са обезпокоени за бъдещето и стопанската система, хората в Щатите заявяват в огромна степен, че са щастливи – 54%. Нещастни там настояват, че са 16% от запитаните. В Русия 44% от респондентите се правят оценка като щастливи хора, а 14% споделят, че са нещастни. Двете страни демонстрират дялове от към една трета нито щастливи, нито нещастни.
Съединени американски щати и Русия обаче се разграничават по своите настройки през последните няколко години: в Щатите делът на тези, които се усещат щастливи, прогресивно се свива през последните години, до момента в който в Русия настройките се резервират постоянни, въпреки и на по-ниски равнища. Руснаците даже демонстрират малко по-ведри отговори тази година, спрямо преди.
Има обаче една нова, тежка сянка надвиснала над целия свят, която пристигна с войната от 2022 г . В края на годината 38% виждат висок риск от приложимост на нуклеарно оръжие в нашето съвремие. Други 38% считат, че има сдържан риск от това, а единствено 14% не виждат риск от приложимост на нуклеарно оръжие скоро.
Хората в Ирак, Нигерия, Филипините, Кения, Малайзия и Северна Македония са най-притеснени от опцията някой да употребява нуклеарна бомба. Отговорите в обществата в по-голяма непосредственост до Украйна са малко по-различни. Най-малко обезпокоени са Пакистан, Армения, Азербайджан, Корея, Казахстан и Индия.
Страхът от използването на нуклеарно оръжие е по-скоро сдържан в Съединени американски щати – 27% считат, че рискът е висок, само че 55% го правят оценка като сдържан. 11% не виждат подобен риск в скоро време. В Русия настройките са сходни, а даже и по-спокойни – една четвърт се опасяват от висок риск от приложимост на нуклеарно оръжие, а 38% считат, че рискът е сдържан. 12% не виждат риск, а останалите не могат да преценяват.
Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “:
„ Според своите поданици, Западът към този момент не е остров на оптимизъм и разцвет, който беше до неотдавна. Все повече и повече хора схващат, че войната не е покрай Европа, а е в Европа. Европейската общественост е на първо място план за мира. Ще оцелее ли през идната 2023 година е под сериозен въпрос “.
Къде сме ние?
Страната ни нормално е измежду по-скоро отрицателно настроените народи. На фона на като цяло мрачния свят обаче, този път страната ни не се отличава. В последните години България постоянно влизаше в топ 5 на най-песимистично настроените народи, тази година обаче скептицизмът на други ни измества. А негативизмът у нас си остава висок, само че най-малко не пораства.
20% от българите чакат по-добра 2023 година Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% считат, че идната година ще е същата като тази. В съпоставяне със междинното за света българите резервират обичайния си за последните години скептицизъм. Продължаващата политическа неустойчивост и неустановеност в последните години докара и най-високите равнища на негативизъм в последните десетилетия. В тази година обаче негативизмът остава висок, само че най-малко не продължава своя растеж.
Надеждите за стопански разцвет също не са изключително високи – 9% чакат по-добра година за стопанската система, 60% чакат компликации, а 23% чакат същата година. Резултатите са по-песимистични от междинните за света и трайно отрицателни в последните години на неустойчивост у нас, пандемия по света и почналата война, само че негативизмът и тук не е траял своя растеж. Или пък може би е достигнал тавани.
Щастието у нас се резервира на съвсем същите равнища като предходната година и като че ли следва своя лична, друга логичност . Тази година 43% у нас споделят, че са щастливи, а 11%, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата – сред щастието и злощастие. Минимален дял не могат да преценяват. Щастието у нас е осезаемо по-ниско от това по света, само че страната ни тази година най-малко не попада в топ нещастните страни по света.
Българите са умерено обезпокоени от риска от използването на нуклеарно оръжие . Данните са близки до международните и най-много до тези на множеството страни от Европейски Съюз, които реагират и по-умерено на вероятността от такава опасност. У нас 31% виждат висок риск от използването на нуклеарна бомба, 41% правят оценка риска като сдържан, а за 13% риск няма.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ