Зам.-председател на ЕК зове: Българи, подгответе домовете си за климатичните промени
2022 година беше от най-лошите за България с наводнения и пожари
Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Европейския зелен пакт, е дал публикация на Българска телеграфна агенция по случай Европейския ден на жертвите на международната рецесия в региона на климата. В нея написа:
Измина съвсем година от тежките наводнения в Централна България, които нанесоха огромни вреди в редица обитаеми места в три общини по поречието на река Стряма – Карлово, Калояново и Марица. В най-пострадалата община Карлово бяха евакуирани стотици локални поданици, над 1000 души изгубиха домашно имущество, пострадаха мостове, улици, публични здания и къщи. Наводненията в Карловско се дефинират като най-катастрофалното естествено злополучие в България за 2022 година Настоящата 2023 година също е белязана от наводнения и опустошения от порои в Северозападна България, чиито материални вреди натоварват финансово държавния бюджет.
Кризата в региона на климата се утежни дотам, че
тези рискови метеорологични феномени към този момент не могат да бъдат разказани като изключителни събития.
Позицията на науката е ясна: ще се изправяме пред повече крайности и по-често. Тази година продължаващите с месеци суши в цяла Европа към този момент нанесоха вреди на нашия селскостопански бранш и предизвикаха горски пожари във Франция и Испания още през март. В същото време Италия се бори с последствията от пагубните наводнения в долината на река По.
Въпреки че последствията от изменението на климата не постоянно са смъртоносни, те въпреки всичко засягат всеки аспект на нашите стопански системи и общества: добивите понижават в резултат на суши, горещини и бури; охлаждащата вода за индустрията и производството на сила става недостъпна, което води до закриването на заводи; рисковите превалявания наводняват подземия, отнасят плодородния горен пласт на почвата и вършат пътищата недостъпни; ниските нива на водата вършат невероятно производството на водноелектрическа енергия; продължаващото опустяване заплашва в миналото плодородната земеделска земя; вредители като корояда процъфтяват, като унищожават европейските гори; в същото време личното ни здраве от ден на ден е изложено на свързани с топлината болести и „ тропически “ заболявания като треската денга, която към този момент се открива на европейска територия.
Никой не остава непокътнат.
В целия Европейски съюз рискови феномени, свързани с климата, към този момент лишават човешки животи и предизвикват стопански вреди в размер на над 12 милиарда евро годишно, като множеството от тях не са застраховани или не подлежат на обезпечаване. Междувременно Европа се затопля по-бързо от други континенти и става все по-вероятно през актуалното десетилетие към този момент да надхвърлим границата за повишение на температурата от 1,5 °C, избрана в Парижкото съглашение.
Факт е, че непрекъснатите предизвестия за изменението на климата могат да окажат огромно въздействие върху психологичното здраве и даже да доведат до меланхолия. Това важи в изключително огромна степен за по-младите генерации. Мащабът на предизвикването значи, че не можем просто да го подценяваме и да продължаваме както до момента. Но това сигурно не значи, че няма вяра. В никакъв случай.
Наскоро приехме в европейското законодателство редица политики, които ще ни оказват помощ да понижим излъчванията си доста по-бързо, а други страни по света също ускоряват дейностите си в региона на климата. Това значи, че би трябвало да се подготвим.
През пролетта на идната година
Европейски Съюз ще разгласява първата по рода си оценка на риска,
обвързван с климата. Този разбор ще покаже по какъв начин актуалното и бъдещото изменение на климата би могло да окаже влияние върху околната среда, стопанската система и обществото като цяло в Европа. Той ще служи като управление за по-нататъшни дейности.
Работим експедитивно по основаването на принадлежности за по-добра отбрана. Например подобряваме реакцията си към възходящата опасност от горски пожари, като използваме сателитно наблюдаване и удвояваме размера на въздушния противопожарен флот на Европейски Съюз още през това лято.
В ход са редица други европейски планове за отбрана на селското стопанство и подсилване на продоволствената сигурност в случаите на суши и наводнения, за изстудяване на градовете посредством засаждане на дървета и възстановяване на градоустройството, както и за подготовка на нашите здравни и енергийни системи посредством стрес проби и модернизиране на инфраструктурата, да вземем за пример лечебни заведения или електроцентрали. Но би трябвало да увеличим мащаба.
Разбира се, подготовката изисква вложения, само че разноските са надалеч по-поносими спрямо цената на бездействието.
По-добрата подготовка на нашите домове, инфраструктура, стопанска система и здравни системи
за изменението на климата ще ни спести пари в бъдеще. И на първо място това ще избави човешки животи.
Междувременно не би трябвало да забравяме човешките жертви, до които към този момент докара тази рецесия. В съвсем всяка част на Европейския съюз са починали хора като директна последица от бедствия, свързани с климата. Те заслужават да си спомняме за тях, а историите им заслужават да бъдат разказани. Именно заради това, Европейският парламент и страните членки дефинираха 15 юли за Европейски ден на жертвите на международната рецесия в региона на климата; миг, ден, в който се събираме, с цел да си спомним и да обсъдим пътя напред.
С напредването на климатичната рецесия
лятото се трансформира в изключително смъртоносно време
от годината. 2022 година беше измежду най-лошите за България и във връзка с горските пожари. По данни на Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS) тогава са изгорели 15 461 хектара, които се равняват като повърхност на над 20 000 футболни стадиона. За жал към 40% от тези изгорели площи попадат в естествени зони, предпазени по програмата „ Натура 2000 “.
Това следва да послужи като остро увещание и да ни призове да действаме в този момент, с цел да сведем до най-малко въздействието на изменението на климата. Защото би трябвало да защитим това, което е най-ценно за всички нас: живота и здравето на нашите фамилии и другари.
Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Европейския зелен пакт, е дал публикация на Българска телеграфна агенция по случай Европейския ден на жертвите на международната рецесия в региона на климата. В нея написа:
Измина съвсем година от тежките наводнения в Централна България, които нанесоха огромни вреди в редица обитаеми места в три общини по поречието на река Стряма – Карлово, Калояново и Марица. В най-пострадалата община Карлово бяха евакуирани стотици локални поданици, над 1000 души изгубиха домашно имущество, пострадаха мостове, улици, публични здания и къщи. Наводненията в Карловско се дефинират като най-катастрофалното естествено злополучие в България за 2022 година Настоящата 2023 година също е белязана от наводнения и опустошения от порои в Северозападна България, чиито материални вреди натоварват финансово държавния бюджет.
Кризата в региона на климата се утежни дотам, че
тези рискови метеорологични феномени към този момент не могат да бъдат разказани като изключителни събития.
Позицията на науката е ясна: ще се изправяме пред повече крайности и по-често. Тази година продължаващите с месеци суши в цяла Европа към този момент нанесоха вреди на нашия селскостопански бранш и предизвикаха горски пожари във Франция и Испания още през март. В същото време Италия се бори с последствията от пагубните наводнения в долината на река По.
Въпреки че последствията от изменението на климата не постоянно са смъртоносни, те въпреки всичко засягат всеки аспект на нашите стопански системи и общества: добивите понижават в резултат на суши, горещини и бури; охлаждащата вода за индустрията и производството на сила става недостъпна, което води до закриването на заводи; рисковите превалявания наводняват подземия, отнасят плодородния горен пласт на почвата и вършат пътищата недостъпни; ниските нива на водата вършат невероятно производството на водноелектрическа енергия; продължаващото опустяване заплашва в миналото плодородната земеделска земя; вредители като корояда процъфтяват, като унищожават европейските гори; в същото време личното ни здраве от ден на ден е изложено на свързани с топлината болести и „ тропически “ заболявания като треската денга, която към този момент се открива на европейска територия.
Никой не остава непокътнат.
В целия Европейски съюз рискови феномени, свързани с климата, към този момент лишават човешки животи и предизвикват стопански вреди в размер на над 12 милиарда евро годишно, като множеството от тях не са застраховани или не подлежат на обезпечаване. Междувременно Европа се затопля по-бързо от други континенти и става все по-вероятно през актуалното десетилетие към този момент да надхвърлим границата за повишение на температурата от 1,5 °C, избрана в Парижкото съглашение.
Факт е, че непрекъснатите предизвестия за изменението на климата могат да окажат огромно въздействие върху психологичното здраве и даже да доведат до меланхолия. Това важи в изключително огромна степен за по-младите генерации. Мащабът на предизвикването значи, че не можем просто да го подценяваме и да продължаваме както до момента. Но това сигурно не значи, че няма вяра. В никакъв случай.
Наскоро приехме в европейското законодателство редица политики, които ще ни оказват помощ да понижим излъчванията си доста по-бързо, а други страни по света също ускоряват дейностите си в региона на климата. Това значи, че би трябвало да се подготвим.
През пролетта на идната година
Европейски Съюз ще разгласява първата по рода си оценка на риска,
обвързван с климата. Този разбор ще покаже по какъв начин актуалното и бъдещото изменение на климата би могло да окаже влияние върху околната среда, стопанската система и обществото като цяло в Европа. Той ще служи като управление за по-нататъшни дейности.
Работим експедитивно по основаването на принадлежности за по-добра отбрана. Например подобряваме реакцията си към възходящата опасност от горски пожари, като използваме сателитно наблюдаване и удвояваме размера на въздушния противопожарен флот на Европейски Съюз още през това лято.
В ход са редица други европейски планове за отбрана на селското стопанство и подсилване на продоволствената сигурност в случаите на суши и наводнения, за изстудяване на градовете посредством засаждане на дървета и възстановяване на градоустройството, както и за подготовка на нашите здравни и енергийни системи посредством стрес проби и модернизиране на инфраструктурата, да вземем за пример лечебни заведения или електроцентрали. Но би трябвало да увеличим мащаба.
Разбира се, подготовката изисква вложения, само че разноските са надалеч по-поносими спрямо цената на бездействието.
По-добрата подготовка на нашите домове, инфраструктура, стопанска система и здравни системи
за изменението на климата ще ни спести пари в бъдеще. И на първо място това ще избави човешки животи.
Междувременно не би трябвало да забравяме човешките жертви, до които към този момент докара тази рецесия. В съвсем всяка част на Европейския съюз са починали хора като директна последица от бедствия, свързани с климата. Те заслужават да си спомняме за тях, а историите им заслужават да бъдат разказани. Именно заради това, Европейският парламент и страните членки дефинираха 15 юли за Европейски ден на жертвите на международната рецесия в региона на климата; миг, ден, в който се събираме, с цел да си спомним и да обсъдим пътя напред.
С напредването на климатичната рецесия
лятото се трансформира в изключително смъртоносно време
от годината. 2022 година беше измежду най-лошите за България и във връзка с горските пожари. По данни на Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS) тогава са изгорели 15 461 хектара, които се равняват като повърхност на над 20 000 футболни стадиона. За жал към 40% от тези изгорели площи попадат в естествени зони, предпазени по програмата „ Натура 2000 “.
Това следва да послужи като остро увещание и да ни призове да действаме в този момент, с цел да сведем до най-малко въздействието на изменението на климата. Защото би трябвало да защитим това, което е най-ценно за всички нас: живота и здравето на нашите фамилии и другари.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ