200 млрд. долара. Толкова е похарчила Южна Корея в последните

200 милиарда $. Толкова е похарчила Южна Корея в последните 16 години в опит да увеличи равнищата на ражадемост. Резултатът не е изключително добър – през тази година страната означи ново дъно по значим индикатор – упованията за раждане.    Този показател мери на база различини индикатори какъв брой деца би родила една жена от съответна страна. През април стана ясно, че за 2022 година индикаторът в Южна Корея е 0.81, с 0.3% по-малко от предходната. Просто казано, съгласно този индикатор, на всяка жена се пада по по-малко от едно дете, т.е. вероятността част от тях въобще да нямат потомство е много огромна. И това е макар дългогодишните старания за превръщане на тренда, интензивното обществено говорене по тематиката и разнообразни ограничения.    В днешно време съгласно данни от статистиката на Организация на обединените нации Южна Корея е на последно място измежду 193 страни по този индикатор (fertility rate). За съпоставяне България се намира с 29 позиции по-напред в тази ранглиста. Очакванията за нашата страна са, че през живота си всяка жена може да има по 1.6 деца. Иначе казано вероятността да роди е два пъти по-голяма от тази за жена в Южна Корея. И въпреки у нас да отчитаме демографска злополука от десетилетия, статистичеки страната ни се показва приблизително добре и в класацията наред с Германия (1.6), Съединени американски щати (1.7), Китай (1.7), Русия (1.8) и други. В тези страни мащабите са напълно разнообразни, както и крайният резултат, тъй като едно е да имаш 1 млн. дами, които се чака да родят по едно дете и напълно друго е да имаш 10 млн. такива дами.

Противно на упованията, че благосъстоянието води до по-голяма раждаемост статистиката сочи тъкмо обратното 
Страните с най-високи равнища на очакване на раждаемост са небогати, неразвити, а от време на време и раздирани от военни конфлитки. Най-висок индикатор за 2022 година има африканската страна република Нигер (да не се бърка с Нигерия). Там се чака всяка жена да роди по 6.6 деца през живота си. Там не може да се приказва за благосъстояние. През 2018 година да вземем за пример Брутният вътрешен продукт на тази страна (23.4 милиарда долара) е бил три пъти по-нисък от този на България (66.3 милиарда долара). За същата година Южна Корея е провизвела Брутният вътрешен продукт на стойност 1.7 трилиона $.   На второ място е Сомалия с упования за 5.7 деца. Всъщност Сомалия може да се назова страна единствено официално. От трийсетина години там се води революция и вероятностите за живот не са по никакъв начин положителни. В класацията следват Конго, Мали, Чад, Ангола, Бурунди и Нигерия.   Че повече пари не е равно на повече деца се удостоверява и от случая с Южна Корея    Настоящото държавно управление възнамерява да усили парите за гледане на дете до една година от 230 на 540 $ следващата година и 770 $ през 2024 година Мнозина наблюдаващи обаче настояват, че решението не е просто да се хвърлят пари, тъй като проблемите са по-скоро обществени, в сравнение с стопански.   В Южна Корея се гледа с неприятно око на самотното родителство, написа CNN. В същото време е признато, че фамилната двойка би следвало да има деца. Положението със самотните майки обаче е напълно друго. Там даже не се дават безвъзмездни услуги по ин витро оплождане на неомъжени дами. Този тесногръд или просто двуличен метод въобще не усъвършенства обстановката. Осиновяването от двойки без брак също е усложнено.    Има обаче и различен проблем. Южна Корея изпитва проблеми, типични за страни, чието население живее релативно добре, има удовлетворително работеща здравна и просветителна система. Често пъти в такива общества първото раждане се отсрочва във времето. В Южна Корея към това се прибавят и високите упования за раждане към дамите, което неведнъж води до фрустрация и надлежно решение да нямат деца до късна възраст или въобще.    Към всичко това би трябвало да се прибавят и няколко абсурда в държавни детски градини, другояче безвъзмездни за всички деца – през последните години имаше случаи на нападателни възпитатели. От друга страна, в случай че една жена избере да остане у дома, с цел да гледа детето или децата си, това може да значи години неявяване от работа и деквалификация или потребност от генерална промяна на специалността след раждането. Всичко това може да накара от ден на ден хора да не основават потомство. А това са проблеми, които няма да се решат с увеличение на помощите за гледане на дете.