Доклад Вецлер-Върба или протоколите на Аушвиц
1944 година – годината, в която Рудолф Върба бяга от концентрационния лагер Аушвиц. Той е първият човек, който е дал доказателства от първа ръка за лагерите на гибелта, всеобщите убийства и проектите за изтребване на милион евреи. Разказите му са толкоз ужасяващи, че мъчно се одобряват за истина.
Върба бяга с Алфред Вецлер през април 1944 година За да сработи проектът им, Вецлер изготвя обстоен проект на Аушвиц, дружно с газовите камери. Така, този проект се трансформира в неоспоримо доказателства за това, което досега се е считало за слух.
Едва няколко седмици преди бягството на Върба и Вецлер немските сили нахлуват в Унгария. Заловените евреи биват изпратени в Аушвиц. Едва след излизането на отчета, който разгласяват двамата избягали, Унгария стопира депортацията през юли 1944 г.
Докладът на Върба и Вецлер се споделя Доклад Вецлер-Върба или протоколите на Аушвиц. Той е извънредно обстоен роман от първа ръка за това по какъв начин нацистите систематично убиват маджарски и други евреи.
Рудолф Върба умира на 81 години през 2006 година. Той е пандизчия в лагера в Полша в продължение на две години. След като дружно с колегата му бягат, те се свързват с еврейския съвет в Жилина, Словакия.
Биват изслушани с нараснало внимание. За да не бъркат показанията си, са помолени да дадат подробни доклади за видяното и претърпяното в Аушвиц поотделно. След това биват подложени на пресечен разпит, който да откри истинността на думите им.
Резултатът от разпитите се оформя в отчет от 32 страници, наименуван Протоколите Аушвиц. След публикуването му следват остри рецензии върху някои водачи на унгарския еврейски съвет, които не са предизвестили хората какво в реалност значи да бъдат преселени в Полша.
Върба влиза в Аушвиц на 30 юни 1942 ч, минавайки под надписа на пората Работата те прави свободен, откакто нацистите му дават обещание селскостопанска работа.
Малко след входа новодошлите биват разграничени на такива, изпратени непосредствено в газовите камери, и на други, годни за тежка работа. Той попада във втората група. Възлагат му да изравя телата на 107 хиляди към този момент убити или оставени да умрат концлагеристи, с цел да бъдат изгорени.
Малко по-късно, когато пандизчия от Виена открива, че той приказва немски, го трансферират в складово помещение, наречено Канада. Там се сортират облеклата и движимостите на мъртвите. Освен храна там има задоволително сапун и вода, които оказват помощ на Върба да се защищити от заболяване.
Най-страшното нещо, което се намира в Аушвиц, са газовите камери. Най-голямата пещ побира 2000 души. Когато всички влязат вътре, тежките порти се затварят. След къса пауза есесовци с противогази се качват на покрива, отварят вентилационните тръби и хвърлят прахообразен препарат от тенекиени кутии.
Тази цианидна примес се трансформира в газ при избрана температура. Едва след три минути в камерата всички към този момент са мъртви. Вратите се отваря и отряд от плебеи служащи товарят телата на колички. Всички се хвърлят в пещта, където биват изгаряни.
