Историци предлагат на парламента 24 май да е национален празник на България
14 историци и университетски преподаватели от цялата страна излязоха с предложение до нацията и Народното събрание 24 май да бъде разгласен за народен празник на България.
В обръщението, което беше признато на научна конференция във Великотърновския университет, се показва, че 24 май е единствената дата, която непроменяемо, от средата на XIX век е минала и оживяла през всички столетия и управляващи, и е чествана в цялата българска етническа територия, заяви БНР.
„ Празникът на една страна се чака да служи за сближение на нацията и да е неоспорим по линия на единството и идентификацията, изключително нужни и през днешния ден “, пишат учените в обръщението си към нацията и Народното събрания и прецизират, че 3 март е трансфорат по политически аргументи в народен празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 година
Историците се сплотяват още и към предлагането съществуващите публични празници на България да се добавят, като към тях се прибавят още почтени дати като: 16 април – Ден на конституцията; 20 април – експлоадиране на Априлското въстание; 2 май – ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври – ден на цар Самуил.
„ Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме идната полемика да се води от експертното начало “, приключва позицията, под която стоят имената на проф. дин Милко Палангурски, проф. доктор Петко Петков, проф. Пламен Павлов, проф. дин Петър Стоянович, проф. доктор Даниел Вачков, проф. доктор Веселин Янчев, доцент Георги Лозанов и други.
В обръщението, което беше признато на научна конференция във Великотърновския университет, се показва, че 24 май е единствената дата, която непроменяемо, от средата на XIX век е минала и оживяла през всички столетия и управляващи, и е чествана в цялата българска етническа територия, заяви БНР.
„ Празникът на една страна се чака да служи за сближение на нацията и да е неоспорим по линия на единството и идентификацията, изключително нужни и през днешния ден “, пишат учените в обръщението си към нацията и Народното събрания и прецизират, че 3 март е трансфорат по политически аргументи в народен празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 година
Историците се сплотяват още и към предлагането съществуващите публични празници на България да се добавят, като към тях се прибавят още почтени дати като: 16 април – Ден на конституцията; 20 април – експлоадиране на Априлското въстание; 2 май – ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври – ден на цар Самуил.
„ Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме идната полемика да се води от експертното начало “, приключва позицията, под която стоят имената на проф. дин Милко Палангурски, проф. доктор Петко Петков, проф. Пламен Павлов, проф. дин Петър Стоянович, проф. доктор Даниел Вачков, проф. доктор Веселин Янчев, доцент Георги Лозанов и други.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ