13 юли е черна дата на национална катастрофа в историята на България, губим територия колкото днешна Хърватия
13 юли е черна дата в историята на България. На този ден преди 139 година е подписан несправедливият Берлински контракт, а България се оказва единствената ощетена страна на Балканите от този конгрес.
Договорът се състои от 64 члена, които анулират клаузите на Санстефанския кротичък контракт сред Русия и Султана. Първите 12 члена на контракта се отнасят за Княжество България.
Берлинският контракт в общи линии резервира статута на Българското княжество, очакван от Санстефанския контракт, само че понижава неколкократно територията му. Ограничава я до земите сред р. Дунав и Стара планина, дружно с тогавашния софийски санджак, с което страната губи територии колкото днешна Хърватия, напомня " Марица ".
В новото споразумяване на България след Освобождението обаче съществува един любопитен и малко прочут факт. Логичен е въпросът за какво София и региона към нея е оставена в границата на Княжество България, откакто се намира в Южна България.
Отговорът е в дейностите на съветската делегация. На конгреса в Берлин тя ползва дребна, само че значима за българите ловкост. Тя тихомълком е наложила да се одобри за граница сред Княжество България и Източна Румелия не билото на Стара планина, а вододелът, минаващ по Стара планина сред Северна и Южна България. Никой не е хванал уловката, че по този метод целият водосборен регион на река Искър се включва в Северна България.
о това време центърът на политическия живот за Княжеството е в Търново и точно там през януари 1879 година се събира Учредителното заседание, с цел да одобри новата Конституция. И в случай че София беше останала в Източна Румелия, не се знае кой град щеше да бъде определен за столица на новообразуваната страна и дали след Съединението тя нямаше да бъде преместена в Пловдив.
Договорът се състои от 64 члена, които анулират клаузите на Санстефанския кротичък контракт сред Русия и Султана. Първите 12 члена на контракта се отнасят за Княжество България.
Берлинският контракт в общи линии резервира статута на Българското княжество, очакван от Санстефанския контракт, само че понижава неколкократно територията му. Ограничава я до земите сред р. Дунав и Стара планина, дружно с тогавашния софийски санджак, с което страната губи територии колкото днешна Хърватия, напомня " Марица ".
В новото споразумяване на България след Освобождението обаче съществува един любопитен и малко прочут факт. Логичен е въпросът за какво София и региона към нея е оставена в границата на Княжество България, откакто се намира в Южна България.
Отговорът е в дейностите на съветската делегация. На конгреса в Берлин тя ползва дребна, само че значима за българите ловкост. Тя тихомълком е наложила да се одобри за граница сред Княжество България и Източна Румелия не билото на Стара планина, а вододелът, минаващ по Стара планина сред Северна и Южна България. Никой не е хванал уловката, че по този метод целият водосборен регион на река Искър се включва в Северна България.
о това време центърът на политическия живот за Княжеството е в Търново и точно там през януари 1879 година се събира Учредителното заседание, с цел да одобри новата Конституция. И в случай че София беше останала в Източна Румелия, не се знае кой град щеше да бъде определен за столица на новообразуваната страна и дали след Съединението тя нямаше да бъде преместена в Пловдив.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ