Безсилието на крадците: Василев и Гебрев удариха дъното с безумните си инсинуации
Една мисъл на Махатма Ганди може идеално да пасне на действителността в България към този момент. Става въпрос за думите му: " Земята има достатъчно за нуждите на всеки, но няма достатъчно за алчността на всички. “
Това изречение идеално описва порочността, която се вихри вече 30 години при т. нар. " преход " в страната ни, пише " Монитор " в анализа си.
Израсналите през „ соца “ новоизлюпени бизнесмени, до един закърмени с комунистическите идеи, след 10 ноември изведнъж се оказаха капиталисти - вълци в овчи кожи, и се втурнаха да разграбват събираното от народа с десетилетия. Фабрики, заводи, предприятия, банки, държавни имоти, земеделски земи, плажове, хотели, курорти – всичко беше „ прибрано “, опоскано, продадено. Докато се сменяха управляващи, а хората изпитваха на гърба си глада и студа, с орязани доходи и пенсии, бившите комсомолци и новоназначени приватизатори ометоха всичко с благословията и на сините, и на червените политици. Ометеното превърнаха в грандомански имения, златни мебели, безкрайни гуляи, луксозни яхти и поръчкови мерцедеси. Някои от героите на прехода оцеляха и до днес и се опитват да морализаторстват през медиите, докато продължават с грабежите си, а други капитализмът погълна и изхвърли от играта.
И до днес обаче ги обединява едно – алчността. Искаха и искат всичко за себе си, а пътят им до тази цел е само малка и несъществена подробност. Подробност, в името на която обаче са готови на всичко – да лъжат и мамят обществото, да обвиняват държавните институции, когато им потърсят отговорност, да фантазират и да минават всякакви граници на нормалността.
Цветан Василев и Емилиян Гебрев – двете лица на една (крадлива) монета
Историята и на двамата е добре известна и не е нужно да бъде повтаряна в детайли. Василев придоби КТБ по неясен начин и чрез офшорни дружества по времето на Иван Костов, акумулира огромен финансов ресурс от вложителите чрез завишените лихви, които банката предлагаше, и накрая я източи в над 200 контролирани от него фирми бушони. В пирамидата потънаха милиарди левове, а повечето от закупените с парите на вложителите активи, нямащи пряка връзка с КТБ, нито заложени в нейна полза, и досега се контролират от Цветан Василев и подставените му лица. Нищо че ексбанкерът говори друго и медийните му клакьори и платени журналисти вече пет години се опитват да го изкарат „ жертва “. Накрая сметката му я плати Фондът за гарантиране на влоговете, тоест целият български народ, а Василев избяга в Сърбия и от там продължи да ръководи битката си с прокуратурата, КОНПИ и останалите държавни институции, като със заграбеното от фалиралата пирамида финансира медии и журналисти, за да манипулират обществото. А междувременно продължава с престъпните си схеми, за което е разследван и от сръбската прокуратура.
Гебрев, също комунистическо отроче, е работил дълги години в държавното оръжейно дружество „ Кинтекс “, а след това с благословията на Андрей Луканов създал фирмата „ Ширио “ в Лихтенщайн. За държавната протекция спрямо Гебрев има множество медийни разследвания през годините, включително и на бившия депутат от СДС Едвин Сугарев, като средства на „ Арсенал “, ВМЗ и „ Дунарит “ още тогава захранват сметките на „ Ширио “ в Австрия и Швейцария. Впоследствие Гебрев приватизира тези дружества, създава и фирмата си „ Емко “, с която работи и досега, като досието му със скандали може да изпълни няколко страници – „ никарагуанската “ афера заради 30 млн. броя патрони за „ Калашников “, заловени от американските митничари, „ македонската “ далавера заради спрени 3 тира без документи, пълни с минохвъргачки и картечници, гръмналият му склад за боеприпаси край село Ловни дол и прочие.
Заради съмнителните му оръжейни сделки и основно заради „ никарагуанската “ афера лицензът на Гебрев за търговия с оръжие е бил отнет. Впоследствие тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев (от правителството на Иван Костов) му го връща. Това поражда слуховете, че Гебрев е дал рушвет от 400 хиляди долара за „ услугата “ на Ноев, но до разследване не се стига (запомнете обаче това име, защото Бойко Ноев ще се върне на сцената 17 години по-късно като основен съратник на Гебрев в медийните му манипулации с легендата, че бил експерт, „ следящ оръжейната индустрия “). През 2017 г. стана ясно, че „ Емко “ отново е в забранителния списък на САЩ и това е единствената българска оръжейна фирма, с която американски дружества не могат да търгуват.
През 2016 г. Василев и Гебрев, които заблуждават, че не се познават, макар да имат общ адвокат – Лазар Карадалиев, а Бойко Ноев да е бил от честите посетители при Василев преди затварянето на КТБ, изведнъж ще обединят усилията си, за да откраднат „ Дунарит “ от държавата и да не бъдат платени почти 190 милиона лева на изгорелите вложители на КТБ. От едната страна на монетата ще е укриващият се от правосъдието Василев, а от другата – Гебрев, който ще поеме задачата да се представя пред обществото за собственик на „ Дунарит “ и отново, както и Василев, за „ жертва “ на системата. Всъщност става дума за много алчност и за много пари. Друго едва ли може да се очаква от хора, свикнали да смятат чуждото за свое.
Превземането на „ Дунарит “
Цветан Василев придобива контрола върху „ Дунарит “ още през 2005 г., след като една от фирмите му бушони – „ Дивал 59 “, приватизира държавното дотогава дружество за смешната сума от 2 милиона лева. Впоследствие като собственик влиза друго контролирано от Василев дружество – „ Кемира “.
До фалита на КТБ през 2014 г. Василев използва „ Дунарит “ като „ гара разпределителна “ за кредити от банката, които военният завод усвоява, а от него заминават като заеми към други фирми от орбитата на мустакатия аферист. Сумата достига цели 86 милиона лева, а основната движеща фигура при този паричен поток, отклонен от КТБ, е Никола Киров, назначен от Василев в борда на директорите на русенското предприятие, за да следи движението на парите.
След рухването на банковата пирамида „ Дунарит “ се превръща в основен източник за лични средства на самия Василев, както и е част от обещаните от Василев активи на руския олигарх Константин Малофеев. На шумно рекламирана пресконференция през март 2015 г. НУРТС, „ Гарб “, „ Фърст диджитъл “, БТК, „ Авионамс “ и „ Дунарит “ са прехвърлени от Василев на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие за сумата от 1 евро. Луврие обаче се оказа подставено лице на Малофеев и близък приятел с Игор Гиркин-Стрелков, командир на сепаратистите в Украйна. След като връзката на Луврие с Малофеев бе разкрита, белгиецът беше принуден да се откаже от „ сделката “. Няколко месеца след това на сцената се появи друг руснак – Дмитрий Косарев, а в интернет изтече скандален договор между него и Василев, според който договор множество фирми, включително и „ Дунарит “, са обещани на Косарев срещу задължението да охранява Василев и семейството му. Нещо повече - двамата са се разбрали да продадат активите, а парите от продажбата да разделят помежду си в съотношение 80 на 20. Косарев обаче също се оказа от близкия кръг на Малофеев, макар да се представяше за крупен бизнесмен, поради което и тази сделка не видя бял свят.
Разбира се, и след този провал през 2015 г. Василев не е стоял със скръстени ръце. В началото на 2016 г. започна реализирането на нов план за разпореждане с „ Дунарит “, като на сцената за първи път се появи Емилиян Гебрев. Дали и в този случай не се касае за руски интереси към военните ни заводи, може само да се предполага, но фактът, че Гебрев е в забранителния списък на САЩ за търговия с оръжие, ясно показва, че тази вероятност съвсем не е лишена от логика. А и последователността в опитите на Василев до момента да прехвърли „ Дунарит “ в орбитата на руските интереси също подкрепя този извод.
Какво измисли престъпният тандем Василев-Гебрев, за да лиши КТБ и Фонда за гарантиране на влоговете от дълговете на групата „ Дунарит “, възлизащи на близо 190 милиона лева?
Към 2016 г. собственик на „ Дунарит “ е „ Кемира “, а това дружество на свой ред се контролира напълно от „ Хедж Инвестмънт България “. Зад „ Хедж Инвестмънт България “ пък седи основната офшорка на Цветан Василев – EFV.
Първият „ проблем “, който трябва да се разреши от двамата, и то спешно, са преките задължения на „ Хедж Инвестмънт България “ към КТБ, възлизащи на 53 милиона евро. Василев и Гебрев нямат никакво време, защото междувременно синдиците на банката вече са предприели действия за търсене на тези пари и са образували съдебно дело за прекратяване на „ Кемира “, за да могат да изпълняват принудително върху крайния актив – „ Дунарит “. Завели са също и дела за отмяна на прихванатите с нереални цесии задължения от 86 милиона лева директни кредити на „ Дунарит “ към КТБ.
Пъкленият план на Василев и Гебрев (очевидно за по-голяма сигурност) е по няколко направления: първо, като съдружник в „ Кемира “ с 90% от дяловете влиза дружеството ТМН, собственост на приближения на Василев Иван Езерски. Така, без да е платил абсолютно нищо за „ Дунарит “, Езерски се оказва на практика негов едноличен собственик, макар да е ясно, че действа от името на Василев. За да се озове обаче „ Дунарит “ у Гебрев, първо акциите от „ Дунарит “ са прехвърлени от „ Кемира “ на ТМН, а от ТМН - на „ Емко “, т.е. на Гебрев. Това по думите на самия Гебрев се случва през лятото на 2016 г. Междувременно още през февруари е подадено искане през КЗК за увеличение на капитала на самото „ Дунарит “ с 60 милиона лева, като всички нови акции бъдат записани от „ Емко “. За да е гаранцията им пълна, Гебрев дава на „ Дунарит “ и „ заем “ (вероятно фиктивно) от 10 милиона евро, срещу който прави опит за залог на цялото търговско предприятие на оръжейния завод, оценявано на близо 200 милиона евро.
Планът им обаче е осуетен. Увеличението на капитала се обжалва пред Върховния административен съд от дружеството „ Виафот “, а Търговският регистър отказва да впише залога върху предприятието. Още десетки нови или повторни опити за вписване са оспорени от „ Виафот “ и са спрени от съда.
Съществува и друг проблем – акциите на „ Кемира “ в „ Дунарит “ са запорирани от КОНПИ и всякакво разпореждане с тях е незаконно. Самият Гебрев също не разполага с акциите на завода, нито пък прехвърлянето е вписано в книгата на акционерите, като пробва да се представи за собственик пред медиите единствено с констативен протокол от нотариус, размахан набързо пред телевизионните камери. В Търговския регистър, въпреки че многократно са му били изисквани документи за собственост, Гебрев също не представя нито акциите си, нито книгата на акционерите. И това е така, защото Василев не би се лишил от оригиналите на тези акции, докато цялата схема не бъде финализирана и обещаната цена от Гебрев не му бъде заплатена. Защо и досега Гебрев не е отговорил на въпроса от кого всъщност купува оръжейния завод, а ни пробутва разни подставени лица като Бабански или Езерски, които го били поканили да ги „ спаси “? Защото трябва да каже, че купува от Цветан Василев, с него се е договорил (няма с кой друг) въпреки твърденията, че не го бил познавал.
Какво излиза? Гебрев се представя за „ собственик “ на „ Дунарит “, но на практика няма как да е такъв, а и реално нищо не е платил за тази си „ собственост “, нито пък е покрил дълговете на групата „ Дунарит “ от близо 190 милиона лева към КТБ. За почти две години успява да впише единствено свой съв
Това изречение идеално описва порочността, която се вихри вече 30 години при т. нар. " преход " в страната ни, пише " Монитор " в анализа си.
Израсналите през „ соца “ новоизлюпени бизнесмени, до един закърмени с комунистическите идеи, след 10 ноември изведнъж се оказаха капиталисти - вълци в овчи кожи, и се втурнаха да разграбват събираното от народа с десетилетия. Фабрики, заводи, предприятия, банки, държавни имоти, земеделски земи, плажове, хотели, курорти – всичко беше „ прибрано “, опоскано, продадено. Докато се сменяха управляващи, а хората изпитваха на гърба си глада и студа, с орязани доходи и пенсии, бившите комсомолци и новоназначени приватизатори ометоха всичко с благословията и на сините, и на червените политици. Ометеното превърнаха в грандомански имения, златни мебели, безкрайни гуляи, луксозни яхти и поръчкови мерцедеси. Някои от героите на прехода оцеляха и до днес и се опитват да морализаторстват през медиите, докато продължават с грабежите си, а други капитализмът погълна и изхвърли от играта.
И до днес обаче ги обединява едно – алчността. Искаха и искат всичко за себе си, а пътят им до тази цел е само малка и несъществена подробност. Подробност, в името на която обаче са готови на всичко – да лъжат и мамят обществото, да обвиняват държавните институции, когато им потърсят отговорност, да фантазират и да минават всякакви граници на нормалността.
Цветан Василев и Емилиян Гебрев – двете лица на една (крадлива) монета
Историята и на двамата е добре известна и не е нужно да бъде повтаряна в детайли. Василев придоби КТБ по неясен начин и чрез офшорни дружества по времето на Иван Костов, акумулира огромен финансов ресурс от вложителите чрез завишените лихви, които банката предлагаше, и накрая я източи в над 200 контролирани от него фирми бушони. В пирамидата потънаха милиарди левове, а повечето от закупените с парите на вложителите активи, нямащи пряка връзка с КТБ, нито заложени в нейна полза, и досега се контролират от Цветан Василев и подставените му лица. Нищо че ексбанкерът говори друго и медийните му клакьори и платени журналисти вече пет години се опитват да го изкарат „ жертва “. Накрая сметката му я плати Фондът за гарантиране на влоговете, тоест целият български народ, а Василев избяга в Сърбия и от там продължи да ръководи битката си с прокуратурата, КОНПИ и останалите държавни институции, като със заграбеното от фалиралата пирамида финансира медии и журналисти, за да манипулират обществото. А междувременно продължава с престъпните си схеми, за което е разследван и от сръбската прокуратура.
Гебрев, също комунистическо отроче, е работил дълги години в държавното оръжейно дружество „ Кинтекс “, а след това с благословията на Андрей Луканов създал фирмата „ Ширио “ в Лихтенщайн. За държавната протекция спрямо Гебрев има множество медийни разследвания през годините, включително и на бившия депутат от СДС Едвин Сугарев, като средства на „ Арсенал “, ВМЗ и „ Дунарит “ още тогава захранват сметките на „ Ширио “ в Австрия и Швейцария. Впоследствие Гебрев приватизира тези дружества, създава и фирмата си „ Емко “, с която работи и досега, като досието му със скандали може да изпълни няколко страници – „ никарагуанската “ афера заради 30 млн. броя патрони за „ Калашников “, заловени от американските митничари, „ македонската “ далавера заради спрени 3 тира без документи, пълни с минохвъргачки и картечници, гръмналият му склад за боеприпаси край село Ловни дол и прочие.
Заради съмнителните му оръжейни сделки и основно заради „ никарагуанската “ афера лицензът на Гебрев за търговия с оръжие е бил отнет. Впоследствие тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев (от правителството на Иван Костов) му го връща. Това поражда слуховете, че Гебрев е дал рушвет от 400 хиляди долара за „ услугата “ на Ноев, но до разследване не се стига (запомнете обаче това име, защото Бойко Ноев ще се върне на сцената 17 години по-късно като основен съратник на Гебрев в медийните му манипулации с легендата, че бил експерт, „ следящ оръжейната индустрия “). През 2017 г. стана ясно, че „ Емко “ отново е в забранителния списък на САЩ и това е единствената българска оръжейна фирма, с която американски дружества не могат да търгуват.
През 2016 г. Василев и Гебрев, които заблуждават, че не се познават, макар да имат общ адвокат – Лазар Карадалиев, а Бойко Ноев да е бил от честите посетители при Василев преди затварянето на КТБ, изведнъж ще обединят усилията си, за да откраднат „ Дунарит “ от държавата и да не бъдат платени почти 190 милиона лева на изгорелите вложители на КТБ. От едната страна на монетата ще е укриващият се от правосъдието Василев, а от другата – Гебрев, който ще поеме задачата да се представя пред обществото за собственик на „ Дунарит “ и отново, както и Василев, за „ жертва “ на системата. Всъщност става дума за много алчност и за много пари. Друго едва ли може да се очаква от хора, свикнали да смятат чуждото за свое.
Превземането на „ Дунарит “
Цветан Василев придобива контрола върху „ Дунарит “ още през 2005 г., след като една от фирмите му бушони – „ Дивал 59 “, приватизира държавното дотогава дружество за смешната сума от 2 милиона лева. Впоследствие като собственик влиза друго контролирано от Василев дружество – „ Кемира “.
До фалита на КТБ през 2014 г. Василев използва „ Дунарит “ като „ гара разпределителна “ за кредити от банката, които военният завод усвоява, а от него заминават като заеми към други фирми от орбитата на мустакатия аферист. Сумата достига цели 86 милиона лева, а основната движеща фигура при този паричен поток, отклонен от КТБ, е Никола Киров, назначен от Василев в борда на директорите на русенското предприятие, за да следи движението на парите.
След рухването на банковата пирамида „ Дунарит “ се превръща в основен източник за лични средства на самия Василев, както и е част от обещаните от Василев активи на руския олигарх Константин Малофеев. На шумно рекламирана пресконференция през март 2015 г. НУРТС, „ Гарб “, „ Фърст диджитъл “, БТК, „ Авионамс “ и „ Дунарит “ са прехвърлени от Василев на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие за сумата от 1 евро. Луврие обаче се оказа подставено лице на Малофеев и близък приятел с Игор Гиркин-Стрелков, командир на сепаратистите в Украйна. След като връзката на Луврие с Малофеев бе разкрита, белгиецът беше принуден да се откаже от „ сделката “. Няколко месеца след това на сцената се появи друг руснак – Дмитрий Косарев, а в интернет изтече скандален договор между него и Василев, според който договор множество фирми, включително и „ Дунарит “, са обещани на Косарев срещу задължението да охранява Василев и семейството му. Нещо повече - двамата са се разбрали да продадат активите, а парите от продажбата да разделят помежду си в съотношение 80 на 20. Косарев обаче също се оказа от близкия кръг на Малофеев, макар да се представяше за крупен бизнесмен, поради което и тази сделка не видя бял свят.
Разбира се, и след този провал през 2015 г. Василев не е стоял със скръстени ръце. В началото на 2016 г. започна реализирането на нов план за разпореждане с „ Дунарит “, като на сцената за първи път се появи Емилиян Гебрев. Дали и в този случай не се касае за руски интереси към военните ни заводи, може само да се предполага, но фактът, че Гебрев е в забранителния списък на САЩ за търговия с оръжие, ясно показва, че тази вероятност съвсем не е лишена от логика. А и последователността в опитите на Василев до момента да прехвърли „ Дунарит “ в орбитата на руските интереси също подкрепя този извод.
Какво измисли престъпният тандем Василев-Гебрев, за да лиши КТБ и Фонда за гарантиране на влоговете от дълговете на групата „ Дунарит “, възлизащи на близо 190 милиона лева?
Към 2016 г. собственик на „ Дунарит “ е „ Кемира “, а това дружество на свой ред се контролира напълно от „ Хедж Инвестмънт България “. Зад „ Хедж Инвестмънт България “ пък седи основната офшорка на Цветан Василев – EFV.
Първият „ проблем “, който трябва да се разреши от двамата, и то спешно, са преките задължения на „ Хедж Инвестмънт България “ към КТБ, възлизащи на 53 милиона евро. Василев и Гебрев нямат никакво време, защото междувременно синдиците на банката вече са предприели действия за търсене на тези пари и са образували съдебно дело за прекратяване на „ Кемира “, за да могат да изпълняват принудително върху крайния актив – „ Дунарит “. Завели са също и дела за отмяна на прихванатите с нереални цесии задължения от 86 милиона лева директни кредити на „ Дунарит “ към КТБ.
Пъкленият план на Василев и Гебрев (очевидно за по-голяма сигурност) е по няколко направления: първо, като съдружник в „ Кемира “ с 90% от дяловете влиза дружеството ТМН, собственост на приближения на Василев Иван Езерски. Така, без да е платил абсолютно нищо за „ Дунарит “, Езерски се оказва на практика негов едноличен собственик, макар да е ясно, че действа от името на Василев. За да се озове обаче „ Дунарит “ у Гебрев, първо акциите от „ Дунарит “ са прехвърлени от „ Кемира “ на ТМН, а от ТМН - на „ Емко “, т.е. на Гебрев. Това по думите на самия Гебрев се случва през лятото на 2016 г. Междувременно още през февруари е подадено искане през КЗК за увеличение на капитала на самото „ Дунарит “ с 60 милиона лева, като всички нови акции бъдат записани от „ Емко “. За да е гаранцията им пълна, Гебрев дава на „ Дунарит “ и „ заем “ (вероятно фиктивно) от 10 милиона евро, срещу който прави опит за залог на цялото търговско предприятие на оръжейния завод, оценявано на близо 200 милиона евро.
Планът им обаче е осуетен. Увеличението на капитала се обжалва пред Върховния административен съд от дружеството „ Виафот “, а Търговският регистър отказва да впише залога върху предприятието. Още десетки нови или повторни опити за вписване са оспорени от „ Виафот “ и са спрени от съда.
Съществува и друг проблем – акциите на „ Кемира “ в „ Дунарит “ са запорирани от КОНПИ и всякакво разпореждане с тях е незаконно. Самият Гебрев също не разполага с акциите на завода, нито пък прехвърлянето е вписано в книгата на акционерите, като пробва да се представи за собственик пред медиите единствено с констативен протокол от нотариус, размахан набързо пред телевизионните камери. В Търговския регистър, въпреки че многократно са му били изисквани документи за собственост, Гебрев също не представя нито акциите си, нито книгата на акционерите. И това е така, защото Василев не би се лишил от оригиналите на тези акции, докато цялата схема не бъде финализирана и обещаната цена от Гебрев не му бъде заплатена. Защо и досега Гебрев не е отговорил на въпроса от кого всъщност купува оръжейния завод, а ни пробутва разни подставени лица като Бабански или Езерски, които го били поканили да ги „ спаси “? Защото трябва да каже, че купува от Цветан Василев, с него се е договорил (няма с кой друг) въпреки твърденията, че не го бил познавал.
Какво излиза? Гебрев се представя за „ собственик “ на „ Дунарит “, но на практика няма как да е такъв, а и реално нищо не е платил за тази си „ собственост “, нито пък е покрил дълговете на групата „ Дунарит “ от близо 190 милиона лева към КТБ. За почти две години успява да впише единствено свой съв
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ