Горещо проучване показва колко много се е стопила разликата между ГЕРБ и БСП
В периода 5-12 декември 2018 г. Изследователски център „ Спектър “ проведе представително за пълнолетното население в страната социологическо проучване за обществено-политическите нагласи в края на 2018 г. Анализът на данните води до извод за статичност на политическата сцена и липса на сериозни раздвижвания в обществената подкрепа за основните политически сили.
Преднината на ГЕРБ пред БСП се запазва.
На въпрос, ако изборите са днес, за коя политическа сила ще гласувате 23,5% отговарят за ГЕРБ, а 22,4% за БСП. Макар и устойчива, дистанцията между двете водещи партии е малка, в рамките на статистическата грешка. ДПС е третата политическа сила с 6,4%. Налице е известен отлив на обществена подкрепа за коалицията „ Обединени патриоти “ - 3,7%.
В извънпарламентарното пространство отчетлива е подкрепата за коалицията „ Демократична България “, партията „ Воля “ (Марешки) и АБВ на Георги Първанов и Румен Петков. Въпреки многото политически скандали около и във властта, проучването не регистрира сериозно раздвижване в подкрепата за „ Демократична България “, макар че те запазват шансове за присъствие в следващия парламент - 1,7%. Прави впечатление, че част от респондентите все още заявяват подкрепа за „ Реформаторски блок “- 0,4% и СДС - 0,6%, което подсказва, че новата коалиционна формула на тази група формации, наречена „ Демократична България “, все още не се разпознава от всички техни привърженици, като наименование. „ Воля “ на този етап се стабилизира на 2%, а АБВ – 1%. Голям е делът на респондентите, които все още не са решили за кого да гласуват - 17,6%. Хипотезата е, че голяма част от тях са по-склонни да дадат доверие на нов политически проект, но ако такъв не се сформира, най вероятно ще се подкрепят някоя от съществуващите политически формации или ще се прелеят в негласуващите които към момента на проучването възлизат на 14,9%. (вж. Фигура 1).
Мнението на респондентите относно приетия държавен бюджет за следващата 2019 г. са по-скоро песимистични. Близо половината от анкетираните смятат, че заложените бюджетни параметри няма да допринесат за подобряване на положението в страната. Хората не виждат реални решения за своите проблеми във финасовите показатели за следващата година, гласувани от правителството и парламента. Значителен е и делът на респондентите, които не могат да преценят как ще се отрази на държавата бюджета за 2019 г., което вероятно се дължи и на слаба разяснителна кампания от страна на политиците (вж. фигура 2).
В проучването беше включена и серия от въпроси, целящи да установят доколко тезите и идеите на опозицията от БСП намират подкрепа в обществото извън традиционните избиратели на партията. Данните сочат, че на този етап, подкрепата за партията е предимно сред нейния твърд електорат. Липсва преобладаваща нагласа и обществено мнозинство, което смята, че алтернативите, които предлага БСП, са по-добри от тези на управляващите. Това означава, че партията има да извърви още път към превръщането си в убедителна политическа и управленска алтернатива.
Този извод са налага, например, и от отношението на респондентите към бюджетните предложения на опозицията. Само един от всеки четирима актетирани е отговорил положително на въпроса, дали вариантът на бюджет, предложен от опозицията, е бил по-добър за страната – 24,1%, което приблизително съвпада със заявената електорална подкрепа за БСП. Докато цели 37,1 % не споделят това мнение (вж. фигура 3).
Сходни са пропорциите и в отношението на анкетираните към предложения от БСП програмен документ „ Визия за България “. Под една трета от интервюираните (28,4%) смятат, че програмата на БСП създава положителна перспектива за страната. Значително повече – 36,3% не споделят това мнение, а 35,3% не мога да предценят. Това означава, че е необходимо БСП да положи значителни усилия, както в насока на разяснителните си кампании в регионите, така и около ясното и точно формулиране на целите и ресурсите, с които възнамеряват да реализират своята програма (вж. фигура 4).
Проблемът с липсата на широко подкрепяна алтернатива на текущото управление проличава и от очакванията на респондентите за изхода от едни бъдещи предсрочни парламентарни избори. На въпрос ако сега се проведат предсрочни избори, коя политическа сила ще победи, 37,3% споделят, че ГЕРБ ще краен победител, а 22,4% смятат, че БСП ще спечели изборите, а едва 2,3% възлагат надежди на друга формация (вж. фигура 5).
По отношение на работата на членовете на правителството, проучването регистрира най-голямо одобрение за Томислав Дончев, Красен Кралев и Бойко Борисов. Най-ниска е оценката за правосъдния министър Цецка Цачева (вж. фигура 6).
Критичността към работата на правителството е сравнително висока – 23,4% смятат, че всички министри трябва да бъдат сменени, докато 21,2% не намират необходимост от кадрови рокади. Тримата министри, които събират най-много гласове за смяна са Цецка Цачева, Красимир Каракачанов и Николина Ангелкова (вж. фигура 7).
Паспорт на проучването:
Период на интервюиране: 5-12 декември 2018 г.
Обхват: 1002 пълнолетни лица от цялата страна
Генерална съвкупност: 6 162 747 души
Метод на регистрация: пряко стандартизирано интервю „ лице в лице “ по домовете на анкетираните.: Представителна за пълнолетното население, двустепенна с 202 гнезда, в които са интервюирани до 5 души по квотни признаци пол и възраст.: Институт за модерна политикаИзследователски център „ Спектър “
Преднината на ГЕРБ пред БСП се запазва.
На въпрос, ако изборите са днес, за коя политическа сила ще гласувате 23,5% отговарят за ГЕРБ, а 22,4% за БСП. Макар и устойчива, дистанцията между двете водещи партии е малка, в рамките на статистическата грешка. ДПС е третата политическа сила с 6,4%. Налице е известен отлив на обществена подкрепа за коалицията „ Обединени патриоти “ - 3,7%.
В извънпарламентарното пространство отчетлива е подкрепата за коалицията „ Демократична България “, партията „ Воля “ (Марешки) и АБВ на Георги Първанов и Румен Петков. Въпреки многото политически скандали около и във властта, проучването не регистрира сериозно раздвижване в подкрепата за „ Демократична България “, макар че те запазват шансове за присъствие в следващия парламент - 1,7%. Прави впечатление, че част от респондентите все още заявяват подкрепа за „ Реформаторски блок “- 0,4% и СДС - 0,6%, което подсказва, че новата коалиционна формула на тази група формации, наречена „ Демократична България “, все още не се разпознава от всички техни привърженици, като наименование. „ Воля “ на този етап се стабилизира на 2%, а АБВ – 1%. Голям е делът на респондентите, които все още не са решили за кого да гласуват - 17,6%. Хипотезата е, че голяма част от тях са по-склонни да дадат доверие на нов политически проект, но ако такъв не се сформира, най вероятно ще се подкрепят някоя от съществуващите политически формации или ще се прелеят в негласуващите които към момента на проучването възлизат на 14,9%. (вж. Фигура 1).
Мнението на респондентите относно приетия държавен бюджет за следващата 2019 г. са по-скоро песимистични. Близо половината от анкетираните смятат, че заложените бюджетни параметри няма да допринесат за подобряване на положението в страната. Хората не виждат реални решения за своите проблеми във финасовите показатели за следващата година, гласувани от правителството и парламента. Значителен е и делът на респондентите, които не могат да преценят как ще се отрази на държавата бюджета за 2019 г., което вероятно се дължи и на слаба разяснителна кампания от страна на политиците (вж. фигура 2).
В проучването беше включена и серия от въпроси, целящи да установят доколко тезите и идеите на опозицията от БСП намират подкрепа в обществото извън традиционните избиратели на партията. Данните сочат, че на този етап, подкрепата за партията е предимно сред нейния твърд електорат. Липсва преобладаваща нагласа и обществено мнозинство, което смята, че алтернативите, които предлага БСП, са по-добри от тези на управляващите. Това означава, че партията има да извърви още път към превръщането си в убедителна политическа и управленска алтернатива.
Този извод са налага, например, и от отношението на респондентите към бюджетните предложения на опозицията. Само един от всеки четирима актетирани е отговорил положително на въпроса, дали вариантът на бюджет, предложен от опозицията, е бил по-добър за страната – 24,1%, което приблизително съвпада със заявената електорална подкрепа за БСП. Докато цели 37,1 % не споделят това мнение (вж. фигура 3).
Сходни са пропорциите и в отношението на анкетираните към предложения от БСП програмен документ „ Визия за България “. Под една трета от интервюираните (28,4%) смятат, че програмата на БСП създава положителна перспектива за страната. Значително повече – 36,3% не споделят това мнение, а 35,3% не мога да предценят. Това означава, че е необходимо БСП да положи значителни усилия, както в насока на разяснителните си кампании в регионите, така и около ясното и точно формулиране на целите и ресурсите, с които възнамеряват да реализират своята програма (вж. фигура 4).
Проблемът с липсата на широко подкрепяна алтернатива на текущото управление проличава и от очакванията на респондентите за изхода от едни бъдещи предсрочни парламентарни избори. На въпрос ако сега се проведат предсрочни избори, коя политическа сила ще победи, 37,3% споделят, че ГЕРБ ще краен победител, а 22,4% смятат, че БСП ще спечели изборите, а едва 2,3% възлагат надежди на друга формация (вж. фигура 5).
По отношение на работата на членовете на правителството, проучването регистрира най-голямо одобрение за Томислав Дончев, Красен Кралев и Бойко Борисов. Най-ниска е оценката за правосъдния министър Цецка Цачева (вж. фигура 6).
Критичността към работата на правителството е сравнително висока – 23,4% смятат, че всички министри трябва да бъдат сменени, докато 21,2% не намират необходимост от кадрови рокади. Тримата министри, които събират най-много гласове за смяна са Цецка Цачева, Красимир Каракачанов и Николина Ангелкова (вж. фигура 7).
Паспорт на проучването:
Период на интервюиране: 5-12 декември 2018 г.
Обхват: 1002 пълнолетни лица от цялата страна
Генерална съвкупност: 6 162 747 души
Метод на регистрация: пряко стандартизирано интервю „ лице в лице “ по домовете на анкетираните.: Представителна за пълнолетното население, двустепенна с 202 гнезда, в които са интервюирани до 5 души по квотни признаци пол и възраст.: Институт за модерна политикаИзследователски център „ Спектър “
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ